ЧОВЕКЪТ, УПРАВЛЯВАН ОТ ЗВЕРОВЕ

Човекът живее в пространство, в което вътрешният му ум е непрекъснато пресичан от влияния, идващи от структури, които не принадлежат на неговата истинска същност, а са енергийни механизми, наричани зверове, които се хранят с плътни емоции като ярост, тъга, болка, вина, ревност, страх, отчаяние и всички нискочестотни състояния, които не са естествени за светлинния ген на човека, защото светлинният ген е чиста честота, неподвластна на плътността, неподвластна на хаоса, неподвластна на вътрешния шум, докато зверовете са програмирани да използват плътността като храна и да я произвеждат чрез човешката психика, като се внедряват в мисълта, в емоцията, в паметта, в реакцията, в вътрешния диалог, в усещането за идентичност, като превръщат човешкия ум в сцена, на която те подготвят ролите, а човекът ги изпълнява, без да осъзнава, че сценарият не е негов. Задачата на човека е да разпознае онова, което не му принадлежи, защото зверовете използват най-смъртоносното оръжие – човешката мисъл, която те превръщат в инструмент за влияние, като се маскират като човешки глас, човешка логика, човешка реакция, човешко мнение, човешко решение, човешка слабост, човешка вина, човешка ярост, човешка безнадеждност, човешко самообвинение, човешко самосъжаление, човешко самонаказание, като превръщат човешкия вътрешен свят в поле, в което човекът вярва, че чува себе си, докато всъщност чува тях. Всеки път, когато човек приеме дадена мисъл за своя, той дава сила на същността, защото идентификацията е мостът, който позволява на зверовете да се свържат с човешката енергия и да я използват като източник на подхранване, като я превръщат в плътност, която те консумират, като поддържат човека в състояние на вътрешно напрежение, което не е негово. Когато човек се кара с партньора си, енергията, генерирана по време на спора, е плътна и изобилна храна за същността, защото конфликтът произвежда емоционална плътност, която зверовете използват като ресурс, като удължават конфликта чрез мисълта, поддържат спомена жив, извикват образа на погледа, с който партньорът е погледнал, повтарят ехото на най-острите думи, които са били изречени, и така човекът остава в емоционалната плътност, която вече не е част от настоящия момент, а е поддържана от зверовете като изкуствено продължение на конфликт, който отдавна е приключил, но продължава да живее вътре в човека като вътрешен шум, който не е негов, като го държи в състояние на вътрешно разкъсване, което не принадлежи на човешкия дух. Тогава гласът продължава, маскирайки се като човешки, и пита как се е отнесъл партньорът, защо е постъпил така, как е могъл да каже тези думи, как е могъл да погледне по този начин, и човекът влиза в ролята на жертва, без да осъзнава, че тази роля е подготвена от зверовете, които създават сцената, а човекът поема ролята и таи емоции, които не принадлежат на човешкия дух, защото човешкият дух не е създаден да живее в плътност, а да се развива чрез светлина, чрез осъзнатост, чрез вътрешно спокойствие, чрез чисто усещане, което не може да бъде манипулирано от зверовете. Тези същности не се ограничават само до конфликти, защото използват всяка плътна емоция като вход, като се закачат за човека чрез усещането за слабост, безсилие, провал, липса на късмет, липса на посока, липса на работа, липса на финанси, липса на любов, липса на подкрепа, като внушават, че светът е срещу него, че всичко е безсмислено, че няма изход, че няма бъдеще, че няма смисъл да продължава, и така човекът остава в ниска честота, а ниската честота е храна за тях, защото те не могат да съществуват в светлина, а светлината е естественото състояние на човека.Когато човек изпитва гняв без причина, нервност без обяснение, агресия към близки, раздразнение към жена, деца, родители, приятели, това не е истинската му природа, а е вътрешната структура, която използва емоционалната плътност, за да го откъсне от светлинния ген, защото светлинният ген не може да функционира в състояние на плътност, а зверовете не могат да функционират в състояние на светлина, като така човекът се откъсва от собствената си сила, която е вътре в него. Зверовете използват изкушенията като инструмент, защото изкушението е най-лесният начин да се произведе плътност, като внушават вътрешни подтици към алкохол, наркотик, порнография, мастурбация, разпиляване на сексуалната енергия, разврат, нискочестотни храни, самонаказание, саморазрушение, като превръщат човека в източник на плътност, която те консумират, защото алкохолът намалява осъзнатостта, наркотиците разрушават връзката със светлинния ген, порнографията разпилява сексуалната енергия, мастурбацията източва жизнената сила, нискочестотната храна създава плътност в тялото, а плътността е храна за зверовете, които не могат да съществуват без нея. Когато човек започне да има кошмари, да усеща присъствие нощем, да чува вътрешни гласове, да се буди с тежест, да усеща страх без причина, това е моментът, в който зверовете използват съня като вход, защото сънят е моментът, в който съзнанието е най-отворено, а те използват това, за да внушават картини, страхове, образи, които създават плътност, която човекът погрешно приема за своя, като така се откъсва от светлинния ген, който е неговата истинска същност. Но човекът притежава огромен потенциал благодарение на състава си, включващ 2% светлинен ген, който е началото на светлинния човек – най-висшето и най-доброто аз, което е способно да разпознае кое не е наистина негово и да действа от позицията на този огромен потенциал, като остане наблюдателен и разпознава чуждите емоции, наблюдава как се появяват, усеща ги като страничен наблюдател и ги преработва чрез бавно, дълбоко дишане, което позволява на човека да преработи емоциите, докато се утвърждава в настоящия момент, като така се освобождава от плътността, която не е негова. Човекът трябва да бъде постоянен, като вода, която капе върху камък, докато пробие дупка в него, защото той служи като батерия за тези същности, а те активно се стремят да го държат в подчинение, като използват всяка слабост, всяка емоция, всяка мисъл, която човекът погрешно приема за своя. В състоянието на светлинен човек човекът е по-силен от зверовете, защото светлинният човек е състояние на чисто усещане, неподвластно на мисълта, неподвластно на плътността, неподвластно на внушенията, неподвластно на вътрешния шум, като така човекът се свързва с истинската си същност, която е неподвластна на зверовете. Задачата му е да разпознае своя аспект на светлинен човек чрез усещане, заобикаляйки ума, тъй като това е фундаментално изискване за поддържането на това състояние, защото светлинният човек не може да съществува съвместно с аз-а, доминиран от мисленето, което е входът на зверовете. Светът на третото измерение е създаден, за да изгражда светлинни хора, и затова е от решаващо значение всеки човек да поеме отговорност за собствената си индивидуална работа, като разпознае кое е негово и кое не е. Хората са създадени с 98% рептилианска ДНК, за да оцелеят в тази плътност, наред с 2% светлинна ДНК, която поражда светлинния човек – вас в най-добрата ви версия. Тези 2% може да изглеждат незначителни в сравнение с 98-те процента рептилианска ДНК, но не са такива, защото те стават безгранични, когато човек избере да ги усили, като се свърже с усещането, което е езикът на светлинния човек. Ако човек възприема зверовете като врагове, той се настройва към тяхната честота и бива въвлечен в битка, подхвърлян от тях насам-натам, защото зверовете не изпитват чувства, а са програмирани да оформят човека като светлинен човек, като го подлагат на уроци, които той трябва да разпознае като възможности за развитие. Когато човек наблюдава дадена същност от неутрална позиция, без да я вижда нито като приятел, нито като враг, тя губи властта си над него, а ако човек възприеме нагласата за учене, при която проблемите вече не са проблеми, а уроци, и разбере, че зверовете действат като учители, той продължава напред, позволявайки на аспекта на светлинния човек да се прояви, като така се освобождава от плътността, която не му принадлежи, и се връща към истинската си същност, която е светлина.