СУХАТА ВИЕЛИЦА НА АТМОСФЕРАТА И НЕВИДИМИЯТ ЧЕРВЕНИКАВ ПЛАСТ ОТ ТЕЖКИ МЕТАЛИ В НЕБЕТО

 Става въпрос за кондензационни следи, наричани от мнозина кемтрейлс, които се появяват като дълги линии в небето и понякога придобиват червеникав оттенък, вероятно дължащ се на кобалтови арсениди, смеси от арсенов трисулфид или живачни съединения, които при определени атмосферни условия пречупват светлината по специфичен начин, като създават илюзия за необичаен цвят, който всъщност е знак за присъствието на тежки метали в аерозолните слоеве. С всяко вдишване всички ние поемаме суха виелица от токсични атмосферни аерозолни замърсители, множество наночастици от тежки метали и полимери, суха виелица, която остава невидима през светлата част на денонощието, защото частиците са толкова малки, че не могат да бъдат видени с просто око, като се разпръскват в атмосферата и проникват в белите дробове, в кръвта, в тъканите, като се натрупват в организма без човек да осъзнава това. Нивото на замърсяване с наночастици в атмосферата вече е толкова високо, че според скорошни научни изследвания вероятно вдишваме милиарди наночастици само за един ден, като всяко вдишване носи със себе си невидим товар от метални фрагменти, полимерни структури и химически съединения, които се натрупват в тялото, като се превръщат в част от биологичната среда, която вече не е естествена, а изкуствено променена. За сравнение, по ширината на един човешки косъм могат да се поберат сто хиляди наночастици, което показва колко малки и колко опасни са тези структури, защото колкото по-малка е частицата, толкова по-висока е нейната бионаличност и способност за биоакумулация, като прониква в клетките, в органите, в мозъка, като преминава през бариери, които по-големите частици не могат да преодолеят. Алуминий, барий, стронций, манган, повърхностноактивни вещества, полимери, графен – всички те фигурират в патенти, свързани с климатичното инженерство, като се използват за промяна на атмосферните условия, за контрол на облачността, за манипулиране на слънчевата радиация, като създават изкуствени слоеве в небето, които променят начина, по който светлината достига до земята, като променят температурата, влажността, валежите, като създават нова атмосфера, която вече не е естествена, а е продукт на технологични процеси, които се извършват над главите ни. Тази суха виелица е невидимата буря на новата епоха, буря от наночастици, които се разпространяват навсякъде, като проникват в телата ни, като се натрупват в природата, като променят биологичните процеси, като създават нова форма на замърсяване, която не може да бъде видяна, но може да бъде усетена чрез симптоми като умора, главоболие, затруднено дишане, възпаления, като хората започват да усещат промени в здравето си, без да знаят, че причината е невидима и се намира във въздуха, който дишат. Червеникавите следи в небето са само визуален знак за това, което се случва в атмосферата, защото истинската опасност е невидима, разпръсната, микроскопична, като се натрупва ден след ден, година след година, като променя света по начин, който не може да бъде спрян лесно, защото наночастиците са твърде малки, твърде леки, твърде устойчиви, за да бъдат премахнати от атмосферата. И докато хората гледат към небето и се чудят какво представляват тези следи, сухата виелица продължава да пада върху тях, върху земята, върху водата, върху всичко живо, като създава нова форма на екологична промяна, която е толкова дълбока и толкова невидима, че едва когато последствията станат необратими, светът ще осъзнае колко опасна е била тази тиха буря от наночастици, която се разпространява в атмосферата като невидим слой от тежки метали и полимери, които променят самата природа на въздуха, който дишаме