РОБСТВОТО НА СИСТЕМАТА И ИЛЮЗИЯТА ЗА СВОБОДА В МОДЕРНИЯ СВЯТ

 Прекарахме целия си живот като роби на система, която се нарича правителство, като живеем в структура, която се представя като защитник на обществото, но всъщност функционира като механизъм за контрол, като машина, която използва нашия труд, нашите ресурси и нашата енергия, за да поддържа себе си жива, като превръща хората в работници, които поддържат корумпирана система, която никога не е била създадена, за да служи на тях. Дванадесет милиона души са затворени в затвор, работещи, за да поддържат корумпирана система жива и платена, като тези хора се превръщат в част от огромен трудов механизъм, който използва човешкия живот като гориво, като ресурс, като средство за поддържане на властта, като затворът се превръща в индустрия, която печели от човешкото страдание, като хората се превръщат в статистика, в цифри, в елементи от система, която никога не ги е виждала като човешки същества. Мислите, че военните са тук, за да ви защитават? Помислете отново, защото те защитават системата, нейните интереси и инвестициите, изградени върху нашата земя, като се превръщат в инструмент за поддържане на властта, а не в защитници на народа, като техните действия са насочени към опазване на инфраструктурата, на ресурсите, на богатството, което принадлежи на корпорации и чуждестранни интереси, а не на хората, които живеят върху тази земя. Чуждестранни компании добиват природните ни ресурси и богатство, докато обикновените хора остават с сметката, като земята се източва, като водата се изчерпва, като минералите се изнасят, като горите се унищожават, като всичко, което принадлежи на народа, се превръща в собственост на корпорации, които използват ресурсите, без да оставят нищо в замяна, като хората остават бедни, болни и зависими от система, която ги използва като работници за еднократна употреба. Те вземат нашите ресурси, нашия труд, нашата свобода и в процеса дори нашето здраве, като създават свят, в който хората работят без почивка, без сигурност, без бъдеще, като се превръщат в част от огромен трудов лагер, който се нарича държава, като системата използва законите, институциите и властта, за да поддържа хората в състояние на постоянна зависимост, като ги кара да вярват, че това е нормално, че това е естествено, че това е единственият начин да се живее. Страна, богата на земя и ресурси, но въпреки това нейните хора са третирани като работници за еднократна употреба в гигантски трудов лагер, като богатството се изнася, като ресурсите се продават, като земята се експлоатира, като хората се оставят без нищо, като системата се представя като защитник, но всъщност е надзирател, като държавата се превръща в структура, която контролира всичко, като хората се превръщат в затворници, които работят, за да поддържат система, която никога не е била създадена за тяхното благополучие. Те я наричат нация. Ние я наричаме затвор, защото свободата, която ни обещават, е илюзия, защото правата, които ни дават, са ограничени, защото ресурсите, които принадлежат на народа, са отнети, защото трудът, който полагаме, се използва за поддържане на система, която не ни служи, защото животът, който живеем, е подчинен на правила, които не сме избирали, защото държавата се превръща в структура, която контролира всичко, като хората се превръщат в част от механизъм, който ги използва, като ги държи в състояние на постоянна зависимост, като ги кара да вярват, че това е свобода, докато всъщност това е най-голямата форма на робство в модерния свят.