БЪДЕЩЕТО НА ВОДНАТА КРИЗА И НАСТЪПВАЩАТА ЕПОХА НА ГЛОБАЛНИТЕ ВОЙНИ ЗА ВОДА 

В бъдеще, в което водата става опасно оскъдна, светът постепенно се променя по начин толкова дълбок и толкова необратим, че хората започват да осъзнават, че най-ценният ресурс на планетата никога не е бил петролът, а водата, защото без нея няма живот, няма земеделие, няма цивилизация, няма бъдеще. Правителствата започват да налагат ограничения върху кладенците, като забраняват на хората да използват собствените си водоизточници, като въвеждат закони, които превръщат водата в контролирана стока, като постепенно приватизират реките, водоемите и подземните водоизточници, като ги предават в ръцете на корпорации, които виждат в тях не природен дар, а източник на печалба, като превръщат водата в продукт, който трябва да бъде купуван, а не споделян. Обществените водоизточници се замърсяват или стават негодни за пиене, като се превръщат в опасни зони, които вече не могат да поддържат живота, като хората са принудени да купуват бутилирана вода, която става единствената безопасна алтернатива, като цената ѝ многократно надхвърля първоначалната, като се превръща в лукс, който не всеки може да си позволи, като бедните започват да страдат първи, като богатите започват да трупат запаси, като обществото се разделя на онези, които имат вода, и онези, които нямат. С разрастването на сушите, екстремните горещини и горските пожари хората започват да се бият, да убиват и да воюват помежду си за достъп до вода, като се появяват първите локални конфликти, които прерастват в регионални войни, като цели общности се изправят една срещу друга, като градове се превръщат в бойни полета, като водата става причина за насилие, за хаос, за разрушение, като хората започват да осъзнават, че когато водата изчезне, човешката цивилизация се разпада. Правителствата наблюдават как обществото изпада в хаос, като се преструват, че се опитват да решат кризата, но всъщност позволяват на корпорациите да трупат печалби от водната катастрофа, като създават закони, които защитават интересите на индустрията, а не на хората, като превръщат водата в инструмент за контрол, като използват кризата, за да засилят властта си, като наблюдават как обществото се разпада, докато те укрепват позициите си. В крайна сметка светът осъзнава, че водата, а не петролът, се е превърнала в най-мощния ресурс на Земята, като се появява нова ера, в която държавите вече не се борят за енергийни ресурси, а за водни запаси, като новите геополитически карти се чертаят не според нефтените полета, а според реките, езерата и подземните водни пластове, като новите съюзи се създават според достъпа до вода, като новите конфликти се разпалват от суша, от жажда, от липса на живот. Бъдещите войни няма да се водят за петрол, защото петролът може да бъде заменен, може да бъде заменен с електричество, с възобновяеми източници, с нови технологии, но водата не може да бъде заменена, защото водата е живот, защото водата е основата на всичко, защото водата е единственият ресурс, който няма алтернатива. Бъдещите войни ще се водят за вода, за достъп до чисти източници, за контрол върху реките, за право да се живее, за право да се оцелява, като човечеството ще бъде принудено да се изправи пред най-голямото предизвикателство в своята история, като ще трябва да реши дали ще се обедини, за да спаси водата, или ще се разпадне в битки за последните капки живот.