ТАЙНАТА КАСТА НА ГОСПОДАРИТЕ И ИЗВРАТЕНАТА ФЕРМА НА ЧОВЕШКИЯ ВИД – НЕПРЕКЪСНАТИЯТ КОНТРОЛ, ГЕНЕТИЧНОТО МОДИФИЦИРАНЕ, ПСИХИЧНОТО ПОДЧИНЕНИЕ И ЦИКЛИЧНОТО НУЛИРАНЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА 

От незапомнени времена над територията, която хората погрешно наричат „планета Земя“, действа тайна каста паразитиращи създания, чиято цел никога не е била създаването на хармонична среда за развитие, а поддържането на огромна ферма, в която човешкият вид служи като добитък, необходим за енергийно-хранителен ресурс. Тези създания, наричани от някои Господарите, са изградили комплексна система за непрекъснат физически и психически контрол над нищо неподозиращата жертва, като постепенно са отстранили почти напълно възможността ѝ за проява на собствена воля, критично мислене и достигане на заложения от природата биологичен потенциал. С течение на времето те са модифицирали генетично „стоката“ си, създавайки различни човешки раси, пригодени за работа в конкретни географски ширини, където е било позволено да пребивават. Така се появяват различните групи хора, отличаващи се не само визуално, но и с до два процента разлика в своята ДНК последователност, което е достатъчно, за да се формират различни поведенчески модели, различни нива на подчинение и различни реакции към контролиращите механизми. За да се избегне противопоставяне, обектът на управление се поддържа в абсолютно невежество относно случващото се и относно естеството на мястото, в което го развъждат. „Фермерите“ са наясно, че единственият начин да се правят успешно на богове в даден свят е да се намират извън него, на територия недостъпна за обитателите му. Хуманоидните представители, набедени за Елит, са нищо повече от техни слуги тук, които предано ги боготворят и показно им отдават чест чрез непрекъснати кървави религиозни ритуали, чиято истинска функция е поддържането на енергийни канали, чрез които Господарите се хранят. Участваме в извратена игра, в която на всеки приблизително двеста години се извършва „жътва“ и нулиране на цивилизацията, а историята, възпитаваща идните поколения, се пренаписва според темата от следващия сценарий на парка – ферма. Това нулиране не е просто унищожаване на инфраструктура, а пълно изтриване на паметта, културата, технологиите и знанията, които биха могли да дадат на човека представа за истинската му природа и за истинските механизми на контрол. След всяко нулиране се създава нова версия на света, нова версия на историята, нова версия на религиите, нова версия на науката, нова версия на политическите структури, които да поддържат илюзията за развитие, докато всъщност се поддържа цикъл на подчинение. Звучи невероятно, но описаното не е сюрреалистичен сюжет, а реалната ситуация днес. Достатъчно е човек да се събуди, да игнорира замъгляващата разума пропаганда и да повярва на собствените си очи. Подобен мащабен заговор едва ли може да бъде срещнат дори в най-зловещите холивудски продукции, защото истината е твърде голяма, твърде дълбока и твърде опасна за онези, които управляват фермата. На човечеството е обявена война, като врагът се е инфилтрирал не само във властите, но и в телата на отделните хора, превземайки ги бавно и сигурно отвътре. Това превземане не е физическо, а психическо, енергийно и информационно. Чрез непрекъснат поток от внушения, страхове, зависимости, изкуствени желания, фалшиви цели и изкривени ценности човекът се превръща в същество, което не познава собствената си природа и не осъзнава, че е част от система, която го използва. Господарите поддържат множество слоеве на контрол. Първият слой е биологичният – генетичните модификации, които правят човека по-податлив на страх, подчинение и зависимост. Вторият слой е психическият – внушенията, които се предават чрез религии, медии, образование и социални структури. Третият слой е енергийният – каналите, чрез които се извлича жизнена сила от хората.Четвъртият слой е информационният – пренаписването на историята, което гарантира, че никой няма да знае истината за предишните цикли. Петият слой е технологичният – устройствата, които поддържат постоянна връзка между човека и системата, като по този начин се контролира вниманието, емоциите и поведението. Шестият слой е социалният – разделянето на хората на групи, които се противопоставят една на друга, за да не могат да се обединят срещу истинския враг. Седмият слой е духовният – изкривяването на представата за съзнание, душа и енергия, така че човек да не може да осъзнае собствената си сила. Господарите са създали свят, в който човекът вярва, че е свободен, докато всъщност е част от огромна ферма, в която всяко негово действие, мисъл и емоция се наблюдава, анализира и използва. Те са изградили система, в която човекът се ражда, живее и умира без да разбере, че е бил част от цикъл, който се повтаря от хилядолетия. Единственият начин да се прекъсне този цикъл е чрез пробуждане, осъзнаване и обединение. Колкото по-бързо хората се събудят и отвърнат на удара, толкова по-голям шанс има да отблъснат врага. Но пробуждането не е просто осъзнаване на истината, а отказ от всички внушения, които поддържат фермата. Това означава отказ от страха, отказ от зависимостите, отказ от фалшивите цели, отказ от изкуствените желания, отказ от пропагандата, отказ от разделението. Това означава връщане към истинската природа на човека – същество, което може да мисли, да чувства, да създава, да се развива и да се противопоставя. Това означава разбиране, че човекът не е слаб, а е бил направен слаб чрез система, която го е превърнала в добитък. Това означава разбиране, че човекът не е безсилен, а е бил направен безсилен чрез внушения, които са го убедили, че няма значение. Това означава разбиране, че човекът не е сам, а е част от огромна група същества, които могат да се обединят и да прекъснат цикъла. Това означава разбиране, че човекът не е създаден, за да бъде използван, а за да бъде свободен.

Ние за тях сме ресурс, роби, добитък, поддържан в състояние на непрекъснато потискане, за да не пробудим съзнанието си и да не развием духовните дарби, които биха разрушили цялата им система. Те насочват вниманието ни към ниските честоти, защото знаят, че ако човек се издигне над тях, става недостъпен за контрол. Затова първото, което атакуват, е епифизата – центърът на вътрешното зрение, интуицията, духовната памет и връзката с по-високите измерения. Чрез химия, лекарства, ваксини, токсична храна, замърсен въздух, тежки метали, стрес и непрекъснато информационно натоварване те поддържат епифизата в състояние на калцификация, така че човек да не може да вижда истината, да не може да усеща вибрациите, да не може да пробуди вътрешната си сила. Променят ДНК, за да държат честотата ниска, защото ниската честота е тяхната територия, мястото, където могат да обсебват, да влияят, да контролират мислите, да изкривяват възприятията и да държат съзнанието в плен. Хранят се с химията, която ни дават, с емоциите, които ни провокират, с болката, която ни причиняват, с хаоса, който създават. Хранят се с ниските честоти, които излъчваме, когато сме в страх, гняв, зависимост, разврат, вина, отчаяние, безпътица. Хранят се с енергията, която губим, когато се поддаваме на изкушенията, които те самите ни предлагат. Тук не е училище, както казват някои, а борба. Борба със злото, което се е внедрило в самата структура на света. Борба с паразитите, които целят да ни държат в ниския астрал, защото там сме лесни за контрол. Борба с цикъла на самсара, който те поддържат чрез амнезия след смъртта. Когато човек умре, те изтриват паметта му, за да не може да си спомни предишните животи, да не може да осъзнае цикъла, да не може да избяга от фермата. Задържат го в ниския астрал, за да го върнат обратно тук, в същата система, в същата игра, в същата ферма. Те влияят на времевите пътища, защото са многоизмерни. Могат да се движат през различни слоеве на реалността, да манипулират времето, да променят вероятностите, да изкривяват събитията. Могат да изкушават чрез нискочестотна храна, химия, месо, алкохол, порнография, мастурбация, разврат, защото знаят, че когато човек пилее сексуалната си творческа енергия, той губи връзката с висшите нива. Сексуалната енергия е творческа сила, способна да изгражда реалности, да лекува, да пробужда, да издига. Когато човек я разпилява, става слаб, уязвим, лесен за обсебване. Когато честотата падне, те лесно проникват в съзнанието, влияят на мислите, изкривяват възприятията, контролират поведението. Затова мразят вътрешното духовно развитие. Мразят дисциплината. Мразят отказа от зависимости. Мразят чистата енергия. Мразят хората, които се издигат над ниските честоти. Мразят онези, които пробуждат съзнанието си. Мразят онези, които започват да виждат истината. Мразят онези, които отказват да бъдат част от фермата. И затова непрекъснато се опитват да върнат човека обратно в ниското. Когато някой започне да се издига, те изпращат изкушения, провокации, страхове, съмнения, зависимости, хаос, болка, за да го върнат обратно. Когато някой започне да пробужда съзнанието си, те изпращат хора, които да го отклонят, ситуации, които да го съборят, мисли, които да го объркат. Когато някой започне да се освобождава, те се опитват да го задържат в ниския астрал, защото там е мястото, където могат да го върнат обратно в цикъла. След смъртта те целят да задържат човека в ниския астрал, за да го върнат обратно в самсара, в фермата, в играта, в цикъла. Чрез амнезия те гарантират, че човек няма да си спомни нищо, няма да осъзнае нищо, няма да разбере нищо. За тях сме ресурс и храна. За тях сме добитък. За тях сме енергийни батерии. За тях сме източник на ниски честоти. За тях сме същества, които трябва да бъдат държани в невежество, зависимост, страх и слабост. Но когато човек започне да пробужда съзнанието си, когато започне да отказва ниските честоти, когато започне да развива вътрешната си сила, когато започне да издига вибрацията си, когато започне да се освобождава от зависимостите, когато започне да вижда истината, тогава цикълът започва да се разпада.

Когато човек погледне честно към света, без маски, без удобни обяснения, без сладки приказки за „уроци“, става ясно, че тук няма нищо общо с училище. Войните се водят непрекъснато, като че ли някой ги поддържа нарочно, за да не спира потокът от страх и болка. Гладът се разпространява като болест, оставяйки цели региони в състояние на безнадеждност. Децата умират преди да са разбрали какво е живот, а страданието им не води до никакъв „урок“, а само до още по-дълбока тъга, която се разлива по света като тежка сянка. Ако това беше училище, щеше да има помощ, щеше да има подкрепа, щеше да има справедливост. Но тук няма нищо подобно. Тук има само борба за оцеляване. Тук има система, която поддържа хаоса, защото хаосът е удобен за онези, които управляват от невидимите слоеве. Войните не са случайни. Те са инструмент за пренареждане на територии, за събиране на енергия, за поддържане на ниска честота. Гладът не е естествен процес. Той е резултат от умишлено блокиране на ресурси, за да се държат хората в състояние на отчаяние, защото отчаянието е лесно за контрол. Страданието не е път към развитие. То е механизъм за поддържане на слабост. Децата, които умират в конфликти, не са част от някакъв „духовен урок“, а доказателство, че този свят е построен така, че невинните да бъдат жертвани, за да се поддържа енергийният баланс на онези, които стоят над системата. Когато човек види разрушени градове, изгорени домове, бежанци, които бягат без посока, майки, които държат мъртвите си деца, той не може да каже, че това е „училище“. Това е поле на болка. Това е място, където слабите са смазвани, а силните са използвани. Това е свят, в който страданието е част от структурата, а не от урока. Тук няма учители, които да водят към светлина. Тук има сили, които поддържат тъмнината, защото тъмнината е удобна за контрол. Войните се използват за пренареждане на енергийни потоци. Гладът се използва за поддържане на ниска вибрация. Страданието се използва за събиране на емоционална енергия. Децата се използват като най-чист източник на жизнена сила, защото тяхната енергия е неподправена. Това не е училище. Това е ферма. Това е система, която поддържа човека в състояние на непрекъснато оцеляване, за да не може да се издигне над нея. Това е свят, в който болката е част от механизма, а не от урока. Това е място, където страданието не води до развитие, а до още по-дълбоко потискане. Това е реалност, в която децата не получават шанс да учат, а шанс да оцелеят. Това е свят, който не е създаден за обучение, а за контрол.