КЪСМЕТЪТ В ХАЗАРТНИТЕ ИГРИ НЕ СЪЩЕСТВУВА ВСИЧКО Е ЧЕСТОТА ВЯРАТА И ФОКУСЪТ

 Хазартът отдавна се представя като игра на случайността, но истината е много по-дълбока и далеч от идеята за късмет. Късметът не е сила, която решава кой ще спечели и кой ще загуби, защото в хазарта няма нищо случайно, а всичко е честота, вътрешно състояние, вибрация, фокус и вяра. Играчите, които печелят големи награди, не са „късметлии“, а хора, които са подравнили вътрешната си честота с конкретна игра, конкретна комбинация и конкретен резултат. Статистиката показва, че играчи, които играят една и съща игра, една и съща комбинация, един и същ тип залог, удрят джакпота много по-често от играчи, които постоянно сменят игри, комбинации, билети и системи. Постоянството създава честота, честотата създава подравняване, а подравняването създава печалба. Когато човек играе хаотично, той изпраща хаотична вибрация. Когато играе от страх, той блокира потока. Когато играе без вяра, той сам затваря вратата към печалбата. Много хора играят десетки игри, търкат билети, сменят комбинации, пробват различни системи и въпреки това не печелят нищо или само дребни печалби, защото честотата им е разпиляна. Енергията следва вниманието, а когато вниманието е разпиляно, енергията е разпиляна. Играчите, които се концентрират върху една игра, една линия, една комбинация, създават енергиен подпис, който се натрупва с всяко участие. В един момент честотата им съвпада с честотата на печелившата комбинация и това е моментът, който хората наричат късмет, но всъщност е резултат от дълъг процес на вътрешно подравняване. Вярата е ключов фактор, защото човек, който вярва, че ще спечели, създава честота на увереност, а човек, който се съмнява, създава честота на блокаж. Фокусът е другият елемент, защото когато човек се концентрира върху една игра, той насочва енергията си като лъч, а когато се разпилява между много игри, той разпилява и честотата си. Хазартът е огледало на човешката енергия и не награждава хаоса, а подравняването, не награждава страха, а увереността, не награждава отчаянието, а стабилността, не награждава случайността, а честотата. Някои хора играят огромен брой игри, търкат билети, сменят комбинации, пробват различни системи и въпреки това не печелят нищо, докато други играят само една игра и удрят джакпота. Това доказва, че късметът не съществува, а съществува честота, вяра, фокус и вътрешно състояние. Печели този, който е подравнен, а не този, който е „късметлия“. Реалността на хазарта е енергийна, а не случайна, и когато човек разбере това, той спира да вярва в късмета и започва да разбира силата на честотата, която определя всичко.