Луцифер: От еврейското „Хелел“ до Сатана

Името Луцифер произлиза от латинската дума *lucifer*, която означава „носител на светлина“ или „утринна звезда“. Тя е използвана в латинския превод на Исая 14:12, където предава еврейския израз *Hêlēl ben Šāḥar* (הֵילֵל בֶּן־שָׁחַר), означаващ приблизително „сияещ, син на зората“.

Еврейският израз се среща в Исая 14:12:

*Hêlēl ben Šāḥar* (הֵילֵל בֶּן־שָׁחַר)

„Сияещ, син на зората.“

В първоначалния си контекст 14-та глава на книгата на Исая представлява подигравателно обръщение към вавилонския цар, използващо образа на паднала утринна звезда. Еврейската дума *Šāḥar* (שַׁחַר) означава „зора“, а *Hêlēl* (הֵילֵל) обикновено се тълкува като „сияещ“ или „утринна звезда“.

Когато Еврейската библия е преведена на латински, *Hêlēl ben Šāḥar* се превръща в „Луцифер“ (носител на светлина, утринна звезда). През следващите векове християнското тълкуване все по-често свързва споменатата от Исая паднала „утринна звезда“ с първоначалното падение на Сатана – особено в съчетание с пасажи като Лука 10:18 и Откровение 12.

Така „Луцифер“ се превръща в име на Сатана вследствие на по-късната християнска интерпретация и традиция, а не е първоначалното му еврейско име. Самата Еврейска библия не нарича Сатана Луцифер.