Heвepoятнo: HЛO и извънзeмнитe ca ce зaeли c пoчиcтвaнeтo нa ĸeмтpeйлитe? (видeo)
https://www.youtube.com/watch?v=fIMy5Q0BXEE
Heoтдaвнa eдин oт житeлитe нa фpeнcĸaтa cтoлицa видял в нeбeтo нaд poдния cи гpaд cтpaннo блecтящo ĸълбo. HЛO ce нacoчил ĸъм т.н. ĸoндeнзaциoнни cлeди, ocтaвeни oт caмoлeт.
Heвepoятнo, нo cлeд пo-мaлĸo oт минyтa изĸycтвeният oблaĸ ce paзceял тoчнo нa мяcтoтo, ĸъдeтo HЛO ce зaдъpжaл. Изглeждa, чe лeтящaтa чиния e изтpилa oт нeбeтo чacт oт тeзи ĸeмтpeйли.
Aвтopът нa видeoтo ĸaзвa: „Излязox oт дoмa cи пpeди зaлeз cлънцe и извeднъж видяx яpъĸ oбeĸт в нeбeтo, ĸoйтo ce пpeмecтвaшe c пpoмeнливa cĸopocт. Toвa oчeвиднo нe бe caмoлeт, нe бe xeлиĸoптep или дpoн.
Cĸopo ми cтaнa яcнo, чe тoвa e лeтящa чиния, и aз бъpзo извaдиx тeлeфoнa, зa дa я зacнeмa. HЛO извъpшвaшe зaгaдъчни мaнeвpи в нeбeтo, a в няĸaĸъв мoмeнт извeднъж ce нacoчи ĸъм cлeдитe, ĸoитo бe ocтaвил caмoлeт.
Aз нe пoвяpвax нa oчитe cи, ĸoгaтo тoй зaпoчвa дa yнищoжaвa тeзи cлeди. Cлeд тoвa нeидeнтифициpaният oбeĸт oтлeтя нa зaпaд и изчeзнa oт пoглeд ми. “
Зaпиcът нa пapижaнинa вeднaгa пpиĸoвa внимaниeтo нa мнoгo yфoлoзи oт цял cвят. Mнoгo eĸcпepти cъщo тaĸa oтбeлязвaт, чe мaнипyлaциитe нa HЛO нa тeзи ĸeмтpeйли изглeждa пoдoзpитeлнo.
Изcлeдoвaтeлитe пpипoмниxa ĸoнcпиpaтивнaтa тeopия зa Сhеmtrаіlѕ – oпacни xимиĸaли, ĸoитo пpeдcтaвитeли нa пpaвитeлcтвoтo (мoжe би тaйнo) paзпpъcĸвaт пoд пpиĸpитиeтo нa ĸoндeнзaциoнни cлeди oт caмoлeтитe.
Cпopeд тaзи тeopия, тaйнитe влaдeтeли нa cвeтa изпитвaт пo тaĸъв нaчин биoлoгични opъжия или влияят пo cпeцифичeн нaчин нa гpaждaнитe c нeизвecтни вeщecтвa, нaпpимep, зa дa пpeдизвиĸaт o бeзплoдиe, дeмeнция или дpyги зaбoлявaния.
Зa Сhеmtrаіlѕ ce зaгoвopи пpeз 1996 г., ĸoгaтo пpeдcтaвитeли нa Boeннoвъздyшнитe cили нa CAЩ пpизнaxa, чe paзpaбoтвaт няĸaĸви ĸлимaтични opъжия.
Cлeд тoвa мнoгo eнтycиacти зaпoчнaxa дa зaбeлязвaт, чe ĸoндeнзaциoннитe cлeди, ocтaвяни oт няĸoи caмoлeти вeчe нe изчeзвaт бъpзo в нeбeтo, a ocтaвaт в aтмocфepaтa в пpoдължeниe нa мнoгo чacoвe или дopи дни.
Mинaxa няĸoлĸo гoдини и тaĸивa „дългoтpaйни“ cлeди зaпoчнaxa дa ce пoявявaт в дpyги чacти нa cвeтa, вĸлючитeлнo и във въздyшнoтo пpocтpaнcтвo нaд Eвpoпeйcĸия cъюз. Ceгa тaĸивa пpъcĸaния вceĸи дeн ce зaбeлязвaт и в Бългapия.
Уфoлoзитe ce питaт: a мoжe би тoзи миcтepиoзeн HЛO ce зaнимaвa c yнищoжaвaнeтo нa сhеmtrаіl зa дa пoмoгнe нa oбиĸнoвeнитe зeмляни?
четвъртък, 6 октомври 2016 г.
сряда, 5 октомври 2016 г.
Почна се! Австралия започна масовото чипиране на хора
Австралия може да се окаже първата страна в света, която прилага имплантиране на микрочип сред населението си безпрецедентно. В световен мащаб се предвижда до 2017 година по-голямата част и от американците да бъдат с подкожен чип. По всичко изглежда, че Австралия започва да ги изпреварва. Европейският съюз е на път да последва САЩ и Австралия със законодателен акт, но съпротивата на гражданите е по-силна отколкото отвъд океана.
Според източници на CBS още през 2010 правителството на Австралия е изготвило план, който предвижда чипирането да стане масово от 2016 година. Сега той е на път да бъде приведен в действие, като тласъкът не е провокиран от реформите на здравната система, а от една умела пропаганда. Кампания, която се стреми да наложи идеята, че чипирането ще създаде на населението чувството за сигурност и така да получи всеобщо одобрение. Австралийската преса дори излезе с гръмки заглавия, че страната ще се възползва от непозната досега технология за чипиране.
Може да звучи като научнофантастичен сценарий, но хиляди австралийци са склонни да се превърнат в „суперхора“, които само с едно движение на ръката си ще отключват и заключват врати, ще пускат осветлението и ще съхраняват информация.
Шанти Корпорал от Сидни е пряк участник в този проект, след като под кожата и са имплантирани не един, а два чипа. Сега тя може да влиза в офиса или колата, без да е необходимо да носи ключове със себе си. Австралийката споделя още, че крайната и цел е да не се налага да излиза с кредитни карти и портмоне. Тя допълва: “Можеш така да устроиш живота си, че да не се налага да помниш пароли и ПИН кодове. Тази технология наподобява Paypass, така че се надявам в бъдеще да мога да използвам чипа, за да се разплащам“.
Микрочиповете са с големина на оризово зърно и могат да бъдат използвани за предаване на информация към смартфони и дори да съхраняват медицински досиета.
Иновативната технология и изравняването на хората с роботи е нещо, което вероятно може да бъде продадено на аудиторията, за да може тя да бъде превърната в свръхчовеци. Ако дори частично придобиеш качествата на машина или компютър, това значи, че трябва да има някой, който да контролира тази техника. Дали някой смята, че световният елит няма да се възползва от възможността да контролира населението? Или вероятно много хора тънат в дълбока заблуда?
Амал Графстра, който се смята за основателят на тази иновативна технология през 2005 година, наскоро оглави първите страници на пресата с единствения по рода си модел на имплантирано смарт оръжие. Разбира се той е ревностен застъпник за реализацията на този проект. Освен това написа книга, изнася речи и се появи в няколко документални филма. В интервю за австралийска медия Амал обяснява, че имплантираният в тялото му чип “дава възможност да се общува с технологиите. Това буквално е част от самия мен“
Шанти Корпорал пък добавя, че е израснала в свят, в който обществото е под контрол. То е доминирано от представата ни за супер герои, които хипнотизират населението в киносалоните по целия свят. Откакто гледам филми като „Матрицата“, „Терминатор“ и „Специален доклад“, винаги съм се чудела дали е възможно да живеем в такава реалност. Винаги съм си задавала въпроса защо всички не сме живи суперхора? / Новото Познание
Контрол чрез RFID чип:
GPS следене във всяка точка на Земното кълбо. Чрез сателити местоположението на имплантирания с микро RFID чип, може да бъде локализирано по всяко време и навсякъде.
Наблюдение и манипулиране на всички жизнени функции.
Контрол над мисълта и емоциите. Субектът може да изпълнява заповеди от оператора на компютъра, чрез подаване на радиосигнал по антената на чипа. Тоест мозъкът на субекта получава електрически импулс, който ще предизвика желаните от оператора: действия, вграждане на мисли, емоции – гняв, ярост, еуфория, тъга … Колкото и интелигентен да е носителят на импланта, той няма да подложи на никакви съмнения правилността или логиката на заповедта, а ще я изпълни слепешката. Може да предизвика халюцинации – звукови и образни.
RFID чипът ще се използва и като кредитна карта.
Австралия може да се окаже първата страна в света, която прилага имплантиране на микрочип сред населението си безпрецедентно. В световен мащаб се предвижда до 2017 година по-голямата част и от американците да бъдат с подкожен чип. По всичко изглежда, че Австралия започва да ги изпреварва. Европейският съюз е на път да последва САЩ и Австралия със законодателен акт, но съпротивата на гражданите е по-силна отколкото отвъд океана.
Според източници на CBS още през 2010 правителството на Австралия е изготвило план, който предвижда чипирането да стане масово от 2016 година. Сега той е на път да бъде приведен в действие, като тласъкът не е провокиран от реформите на здравната система, а от една умела пропаганда. Кампания, която се стреми да наложи идеята, че чипирането ще създаде на населението чувството за сигурност и така да получи всеобщо одобрение. Австралийската преса дори излезе с гръмки заглавия, че страната ще се възползва от непозната досега технология за чипиране.
Може да звучи като научнофантастичен сценарий, но хиляди австралийци са склонни да се превърнат в „суперхора“, които само с едно движение на ръката си ще отключват и заключват врати, ще пускат осветлението и ще съхраняват информация.
Шанти Корпорал от Сидни е пряк участник в този проект, след като под кожата и са имплантирани не един, а два чипа. Сега тя може да влиза в офиса или колата, без да е необходимо да носи ключове със себе си. Австралийката споделя още, че крайната и цел е да не се налага да излиза с кредитни карти и портмоне. Тя допълва: “Можеш така да устроиш живота си, че да не се налага да помниш пароли и ПИН кодове. Тази технология наподобява Paypass, така че се надявам в бъдеще да мога да използвам чипа, за да се разплащам“.
Микрочиповете са с големина на оризово зърно и могат да бъдат използвани за предаване на информация към смартфони и дори да съхраняват медицински досиета.
Иновативната технология и изравняването на хората с роботи е нещо, което вероятно може да бъде продадено на аудиторията, за да може тя да бъде превърната в свръхчовеци. Ако дори частично придобиеш качествата на машина или компютър, това значи, че трябва да има някой, който да контролира тази техника. Дали някой смята, че световният елит няма да се възползва от възможността да контролира населението? Или вероятно много хора тънат в дълбока заблуда?
Амал Графстра, който се смята за основателят на тази иновативна технология през 2005 година, наскоро оглави първите страници на пресата с единствения по рода си модел на имплантирано смарт оръжие. Разбира се той е ревностен застъпник за реализацията на този проект. Освен това написа книга, изнася речи и се появи в няколко документални филма. В интервю за австралийска медия Амал обяснява, че имплантираният в тялото му чип “дава възможност да се общува с технологиите. Това буквално е част от самия мен“
Шанти Корпорал пък добавя, че е израснала в свят, в който обществото е под контрол. То е доминирано от представата ни за супер герои, които хипнотизират населението в киносалоните по целия свят. Откакто гледам филми като „Матрицата“, „Терминатор“ и „Специален доклад“, винаги съм се чудела дали е възможно да живеем в такава реалност. Винаги съм си задавала въпроса защо всички не сме живи суперхора? / Новото Познание
Контрол чрез RFID чип:
GPS следене във всяка точка на Земното кълбо. Чрез сателити местоположението на имплантирания с микро RFID чип, може да бъде локализирано по всяко време и навсякъде.
Наблюдение и манипулиране на всички жизнени функции.
Контрол над мисълта и емоциите. Субектът може да изпълнява заповеди от оператора на компютъра, чрез подаване на радиосигнал по антената на чипа. Тоест мозъкът на субекта получава електрически импулс, който ще предизвика желаните от оператора: действия, вграждане на мисли, емоции – гняв, ярост, еуфория, тъга … Колкото и интелигентен да е носителят на импланта, той няма да подложи на никакви съмнения правилността или логиката на заповедта, а ще я изпълни слепешката. Може да предизвика халюцинации – звукови и образни.
RFID чипът ще се използва и като кредитна карта.
вторник, 4 октомври 2016 г.
Среща на пилоти от полет 1628 с НЛО
Един от интересните и добре документирани случаи е от полет 1628
Смята се, че случаите на НЛО, които са регистрирани от пилотите на военни и граждански самолети, са сред най-достоверните. Това се определя от факта, че пилотите са опитни и добре подготвени хора, които трудно биха се объркали. Те са много добре запознати с обстоятелствата, които могат да ги заблудят и да предизвикат зрителна измама. Също така самолетите разполагат с техника, която може да засече и разпознае повечето познати летателни тела.
Един от интересните и добре документирани случаи на наблюдавано НЛО от пилоти е полет 1628 на японските авиолинии. Датата, на която е станало това странно събитие е 17 ноември 1986 година. Самолет "Боинг 747" на японските авиолинии извършва товарен полет от Париж към Токио с междинни кацания в Рейкявик, Исландия и Аляска. Екипажът му се състоял от 3 души - главен пилот, помощник пилот и един инженер механик.
В 5.10 часа сутринта над Аляска пилотът забелязал две ярки светлини. Първоначално решил, че са военни изтребители, които по това време, заради студената война между САЩ и СССР, често извършвали полети в този регион. Светлините обаче се приближили, запазили дистанция и започнали да се движат успоредно на самолета, като сякаш променяли формата си - от цилиндрична към квадратна.
Светлината, която излъчвали, постоянно се променяла от жълта към розово-червена. Първото, което направил капитана, било да попита диспечерите дали наблизо има други летателни машини. Отговорът им бил отрицателен. Капитанът преценил по движението на светлините, че става свидетел на уникално явление.
Светлините продължавали да се движат на неголямо разстояние отляво на самолета и да маневрират много бързо. Докато целият екипаж гледал напрегнато към светещите тела с форма на правоъгълници, капитанът отново попитал диспечера дали наблизо има друго летателно тяло. Отговорът този път бил по-странен. Диспечерът отговаря, че има нещо, но не може да каже какво е точно. Тук вече пилотите се притеснили и впоследствие признават, че са били уплашени от странната случка.
Диспечерът решава да поиска помощ от военните радарни станции, които се включват мигновено, но също не могат да дадат задоволителен отговор. На радарите им се отчита присъствие, но не може да се каже какво точно е то.
Тази ситуация продължава почти 30 минути. Странните светлини продължавали да се движат покрай самолета, следвайки неговия курс. Тогава се случва още нещо странно. Екипажът забелязва от уредите, че зад самолета се движи някакво много голямо тяло. Неговият произход също е неизяснен. Самолетът променя леко посоката и височината си, за да разбере какво става и установява, че обектът го следва неотлъчно.
При един завой неговите мътни очертания се появяват в полезрението на екипажа. Те го описват като огромен обект с големината на два съвременни самолетоносача. Едновременно с това светлините отляво също следват самолета. Наземните диспечери са притеснени от тази информация и предлагат да изпратят военни изтребители за изясняване на ситуацията. Капитанът отказва и след малко съобщава, че обектите са изчезнали от радарите и от полезрението на екипажа.
На по-късен етап той казва, че е отказал военна помощ, защото е бил запознат с подобни случаи и сложното разследване след това. Странното явление продължава около 50 минути и е едно от най-дългите документирани наблюдения на НЛО.
Един от интересните и добре документирани случаи е от полет 1628
Смята се, че случаите на НЛО, които са регистрирани от пилотите на военни и граждански самолети, са сред най-достоверните. Това се определя от факта, че пилотите са опитни и добре подготвени хора, които трудно биха се объркали. Те са много добре запознати с обстоятелствата, които могат да ги заблудят и да предизвикат зрителна измама. Също така самолетите разполагат с техника, която може да засече и разпознае повечето познати летателни тела.
Един от интересните и добре документирани случаи на наблюдавано НЛО от пилоти е полет 1628 на японските авиолинии. Датата, на която е станало това странно събитие е 17 ноември 1986 година. Самолет "Боинг 747" на японските авиолинии извършва товарен полет от Париж към Токио с междинни кацания в Рейкявик, Исландия и Аляска. Екипажът му се състоял от 3 души - главен пилот, помощник пилот и един инженер механик.
В 5.10 часа сутринта над Аляска пилотът забелязал две ярки светлини. Първоначално решил, че са военни изтребители, които по това време, заради студената война между САЩ и СССР, често извършвали полети в този регион. Светлините обаче се приближили, запазили дистанция и започнали да се движат успоредно на самолета, като сякаш променяли формата си - от цилиндрична към квадратна.
Светлината, която излъчвали, постоянно се променяла от жълта към розово-червена. Първото, което направил капитана, било да попита диспечерите дали наблизо има други летателни машини. Отговорът им бил отрицателен. Капитанът преценил по движението на светлините, че става свидетел на уникално явление.
Светлините продължавали да се движат на неголямо разстояние отляво на самолета и да маневрират много бързо. Докато целият екипаж гледал напрегнато към светещите тела с форма на правоъгълници, капитанът отново попитал диспечера дали наблизо има друго летателно тяло. Отговорът този път бил по-странен. Диспечерът отговаря, че има нещо, но не може да каже какво е точно. Тук вече пилотите се притеснили и впоследствие признават, че са били уплашени от странната случка.
Диспечерът решава да поиска помощ от военните радарни станции, които се включват мигновено, но също не могат да дадат задоволителен отговор. На радарите им се отчита присъствие, но не може да се каже какво точно е то.
Тази ситуация продължава почти 30 минути. Странните светлини продължавали да се движат покрай самолета, следвайки неговия курс. Тогава се случва още нещо странно. Екипажът забелязва от уредите, че зад самолета се движи някакво много голямо тяло. Неговият произход също е неизяснен. Самолетът променя леко посоката и височината си, за да разбере какво става и установява, че обектът го следва неотлъчно.
При един завой неговите мътни очертания се появяват в полезрението на екипажа. Те го описват като огромен обект с големината на два съвременни самолетоносача. Едновременно с това светлините отляво също следват самолета. Наземните диспечери са притеснени от тази информация и предлагат да изпратят военни изтребители за изясняване на ситуацията. Капитанът отказва и след малко съобщава, че обектите са изчезнали от радарите и от полезрението на екипажа.
На по-късен етап той казва, че е отказал военна помощ, защото е бил запознат с подобни случаи и сложното разследване след това. Странното явление продължава около 50 минути и е едно от най-дългите документирани наблюдения на НЛО.
понеделник, 3 октомври 2016 г.
Психиатър от Харвард говори за НЛО отвличанията
Интервю с Джон Мак – професор и психиатър от Харвард, пред PBS
ВЪПРОС: Нека да поговорим за вашата собствена лична еволюция може би от скептицизъм към вяра...
МАК: Когато първоначално срещнах този феномен и в частност дори още преди да видя самите хора, в съзнанието ми имаше много малко място което да приеме подобно нещо сериозно. Аз, както и повечето от нас, съм бил възпитан да вярвам че ако открием извънземен интелект, то ще го направим чрез радиовълни, сигнали или нещо от този род.
Идеята че можем да бъдем достигнати от друг вид същества или интелект, които в действителност да влязат в нашия свят и това да има физически ефекти, както и емоционални, не беше част от представите ми за света, с който бях отгледан. Така че гледах доста неохотно на заключението че мога да се натъкна на истинска мистерия.
С други думи, направих всичко което можех за да отхвърля други източници или сексуално насилие. Някои от тези хора са насилвани. Но те могат да отличат ясно травмата от отвличанията от другите форми на насилие. Относно някои форми на психоза или пък хора измислящи си истории – можех в голяма степен да отхвърля подобни хипотези на базата, че тези хора нямаха какво да спечелят от това.
Работил съм с над 100 човека доста усилено. Това включва първоначално двучасово интервю с наблюдателни цели преди да предприема каквото и да било.
И случай след случай, след случай бях толкова впечатлен от последователността на историите, искреността с която ги разказваха, силата на чувствата свързани с това, собствените им съмнения – изобщо всички техни отзиви относно това изживяване.
ВЪПРОС: Кажете ни моля, колко буквално възнамерявате хората да приемат това? Да не би да казвате че хора наистина са били взимани от техните легла от извънземни и е експериментирано с тях на борда на космически кораби?
МАК: Колко буквално приемам това е един от най-интересните и сложни аспекти. И бих искал да го изразя колкото се може по-ясно. Има аспекти относно този проблем, които оправдано могат да се приемат съвсем буквално. НЛО са фактически наблюдавани, филмирани с камера или снимани с фотоапарат в същото време, в което хората са преживявали отвличане.
Дори има доказателства че хората ги е нямало и никой не е знаел къде са точно по времето когато според тях са били отвличани. Те се връщат от своите преживявания с прободни рани, язви по тялото, триъгълни поражения, които са следствия от манипулации, които според тях са се извършвали над тях на борда на космически кораб от други същества. Манипулациите силно са напомняли на хирургическа интервенция.
Всичко това има буквален физически аспект и е преживяно и изказано с правдоподобно чувство от отвличаните с или без хипноза или при релаксиращи упражнения.
Аз считам че има градация на преживяванията и те започват от по-буквалните физически типове като болки, рани, кораби които могат да се снимат, до изживявания, които са по-психологически, духовни и включват разширяване на съзнанието. Трудността за нашето общество и за нашата менталност е че използваме двуполюсния модел.
Или е буквално физическо или пък е в някакъв духовен аспект – невидим. Изглежда не можем някак си да възприемем феномен, който може да започне в невидимия свят да пресече и да се манифестира в нашия буквален, физически свят.
Така че простият отговор би бил: да, феномена е буквално физически случващ се до известна степен и е също така някакъв вид психологическо, духовно изживяване, което се случва и може би произлиза от друго измерение.
Така че феноменът ни кара да се поразтегнем, да се отворим за други реалности, които не са просто буквалния физически свят, да се отворим към възможността че има други невиждани реалности, за които нашето съзнание през последните няколкостотин години е било затворено.
ВЪПРОС: Чудя се дали в този дух може да кажете какво всъщност представлява този вид преживяване?
МАК: ...Има няколко ефекта които тези преживявания оказват върху потърпевшите, които са преживели извънземно отвличане. Първият е най-познатият аспект, който се изразява в травматично събитие, при което синя светлина или някакъв вид енергия парализира човека независимо от това дали той е в дома си или пък кара кола. Той просто не може да се движи.
Хората които споделят това се чувстват сякаш са преместени от там където са. Те прелитат през стена или от колата носени от този лъч до космически кораб. Там им се правят различни процедури които включват съществата които са ги отвлекли да се взират в тях, сондиране на телесните отверстия и сложна процедура, която включва взимане на сперма от мъжете и яйцеклетки от жените. След това се създава някаква форма на хибрид, която отвлечените виждат при следващите отвличания. Това е вид буквално преживяване.
Сега това което изглежда че става – и при това се твърди не само от мои пациенти, а и от хора говорили с Бъд Хопкинс и др. – е че се цели да се произведе нов вид – хибриден вид между хора и извънземни. Понякога на отвлечените им се казва това като им се втълпява че хибридите ще заселят Земята или ще продължат еволюцията след като човешката раса свърши това което прави, а именно да унищожава Земята като жива система.
Това обаче може да не е съвсем вярно. Може да означава чисто и просто комуникация с нас. Че може би трябва да променим нашите виждания.Може да не означава че това са буквално наши бебета. Може да е вид изразяване като образи на бебета или пък може тези хибриди да са това, в което ще се превърнем в бъдеще. Това е нещо като застраховка ако Земята продължава да бъде експлоатирана до степен в която не може да поддържа човешки или друг живот. Но може и всичко да не се приема буквално относно какво ще се случи. Това е един от аспектите.
Други неща които се описват от отвлечените отново засягат бъдещето на Земята. Показват им се сцени на телевизионни екрани – огромно разнообразие от сцени на природни опустошения на планетата, земята замърсена до неузнаваемост, постапокалиптични сцени в които дори душите са изместени от тяхната среда за живот, защото те живеят в същата физическа и духовна среда в която живеем и ние, показват се каньони с унищожени дървета.
Виждат се парчета от земята да се откъсват – части от източно или западното крайбрежие на САЩ.
ВЪПРОС: ...Извънземен хибрид. Какво означава това?
МАК: Понякога когато дълбаете все по-дълбоко и по-дълбоко в човешкото съзнание, в неговите изживявания, може да откриете... това което се нарича двойна идентичност. С други думи те са хора в едно измерение, но едновременно с това имат и извънземна идентичност. Може да откриете че те са участници в репродуктивна хибридна програма, сякаш винаги са били част от нея. Самите те дори може да се чувстват като извънземни.
Един от мъжете в моята книга е бил действащ участник в отвличане на жена от Тексас на кораб като той е бил репродуктивната функция на извънземно същество като самия той се е почувствал извънземен. Често отвличаните чувстват че е тяхна задача е да се развият така, че да интегрират тези две измерения или тези два аспекта на тях самите: човешкия и извънземния.
Извънземното измерение е част от нас самите или нашите души от което ние сме били отделени през вековете на съществуване на тази земя в плътно въплътена форма.
ВЪПРОС: Вие както и други, казвате че няма друго психологическо обяснение. Но все пак има и различни мнения. Какво мислите за работата на хора като Майкъл Персингър и Робърт Бейкър, които имат тези сложни теории за неврологията и за това че те смятат че в корена на всичко това са халюцинации в състояние близко до съня?
МАК: Тези изживявания често се случват в съвсем будно състояние, а не в съноподобно такова. Човек може да бъде в стаята си съвсем буден. Съществата се появяват. И така почва всичко. Тези изживявания не се случват в съноподобно състояние. Понякога те се случват и в такива или когато човек е замаян, но в повечето случаи не.
Също всяка теория гледа на това като вътрешен феномен под което аз разбирам генериран изцяло от психиката на човека е един вид арогантност. Това значи че ние не можем да възприемем идеята че може да има друг вид разум дошъл на Земята.
Но ако трябва да търсим теория, която да се базира изяло на вътрешно преживяване трябва да имаме предвид че всяка теория която иска дори да направи подобно предположение трябва да вземе под внимание 5 фактора:
Първо, невероятната последователност и устойчивост на историите при всички мои случаи. Това не може просто да се случи чрез простото стимулиране на техните темпорални дялове на мозъка. Тогава бихте получили много различни и странни отговори, които биха се различавали в огромна степен един от друг при всеки човек.
Второ, трябва да се справите с факта че няма нищо в техния живот, на която база да се случи това. С други думи няма нищо в техния живот което да възбуди подобно изживяване освен техните думи. Няма ментално състояние което да го обясни.
Трето, трябва да имате предвид физически аспекти – пробожданията и други рани по телата им, които не са следствие на каквото и да психодинамична дистрибуция.
Четвърто, тясната връзка с НЛО, които често са били наблюдавани в местността където е станало отвличането от медии независими от преживяването на отвлечения, който дори може да не е видял НЛО, но ще прочете или види по телевизията на следващия ден, че НЛО е минало близо до мястото където е имал преживяване на отвличане.
И накрая, феноменът се случва при деца на 2 или 3 годинки. Всяка теория, която просто приписва всичко на мозъка не взима предвид поне 3 от тези 5 фундаментални измерения.
ВЪПРОС: Не поемате ли риск да изгубите доста в личен и професионален план поради евентуална критика?
МАК: Мисля че дори придобих повече отколкото изгубих, тъй като по време на изследването на тази мистерия водих диалози с много чудесни, отворени, интелигентни, брилянтни хора от различни полета на науката. Беше доста вълнуващо. Разбира се бях и атакуван, но атаките не бяха толкова сериозни колкото беше отвореността, която открих сред много хора включително и в чужбина, които казват:
Да, винаги сме подозирали че нещо подобно се случва и се радваме че сте се решили да пишете за това какво става...
Някои често казват че съм някакъв вид вярващ и съм изгубил обективността си. Изобщо не съм съгласен с това. Защото няма нищо общо с вярване в каквото и да било. Аз не вярвах в нищо когато започнах и сега не вярвам. Това което постихнах го направих в клинични условия. С други думи работех с хора стотици, стотици часове и съм свършил работата си толкова внимателно, колкото и ако бях търсел алтернативни обяснения. И никой не е успял да намери алтернативно обяснение дори в един единствен случай на отвличане.
ВЪПРОС: Много казват, че това е просто функция на културни образи.
МАК: ...Виждал съм този феномен да се проявява и при местното население – индианците чероки и хопи, които познават тези същества като „звездни хора”. Изследвахме феномена и в Южна Африка като интервюирахме местен лечител който нарича тези същества „мандингас”.
Разследвахме подобен феномен в Бразилия с фермер близо до Бело Оризонте, който имаше идентично преживяване на отвличане с такива докладвани в САЩ. Наскоро получих писмо за отвличане в Малайзия. Така че според мен това е световен феномен. Той се ограничава само с хора закърмени със западна и в частност американска култура.
Установих че колкото по-високо в йерархията на обществото е даден човек в своята длъжност или работно място, толкова по-голям е шанса човека да не иска да признае отвличането... Когато хора с подобни преживявания заставаха на телевизионни екран заедно с мен и искаха да общуват и да споделят информация за това, известен брой от тях получиха заплахи че ще бъдат уволнени от работните си места.
Някои загубиха работата си... човек занимаващ се с консултативен мениджмънт загуби важен договор. Жена, която работеше за федералното правителство и беше отвлечена беше заплашвана с уволнение. С други думи това е нещо, което се счита за неприемливо.
Интервюирал съм пилоти на самолети, които са имали близки срещи с НЛО. Те не биха ги докладвали защото ще бъдат отстранени от работа. Дори и да са имали преживяване на отвличане не биха говорили за това. Между 25 и 30% от самолетните пилоти според изследване на човек, с който работя са имали близки срещи с НЛО, но не биха го коментирали.
Това е нещо което не се приема за нормално, за да се говори за него. Но и това може да се промени. Наскоро видях студент от Харвард и го питах дали говори за това пред совите колеги в университета и той отговори положително.
И дори се оказа че някои от тях също са имали преживявания на отвличане. А тези които не са имали определено били заинтересовани от феномена и не са се присмивали.
Така че може би ще има промяна в това отношение.
Кой е Джон Мак?
Роден през 1929 г., Мак е психиатър от Харвардския университет и най-авторитетния експерт относно отвличания от извънземни. Мак е печелил наградата Пулицър и е професор по психиатрия в Харвард, като също така е основател на центъра по Психология и Социална Промяна. Има над 40 години клинична психиатрия, образование и опит.
Първоначално Мак подозира че хората страдат от някаква умствена болест, но когато не успява да намери каквато и да патология при пациентите, които интервюира, обръща все по-голямо внимание на това което хората описват.
През 1994 г. декана на медицинския факултет на Харвард назначава комисия, която да изследва методите на Мак и изобщо работата му с хората твърдящи че са отвличани. След 14 месечно разследване комисията не успява да открие нищо нередно и факултета излиза със съобщение, че Мак има академична свобода да изучава каквото реши че е необходимо и да изказва своите мнения без да се притеснява от това, че ще му бъде пречено умишлено.
Трябва да се отбележи и че Мак е бил спонсориран с близо милион долара в продължение на 4 години от Лорънс Рокфелер.
През 2004 г. Джон Мак е убит от пиян шофьор в Англия, където е бил лектор на конференция.
Интервю с Джон Мак – професор и психиатър от Харвард, пред PBS
ВЪПРОС: Нека да поговорим за вашата собствена лична еволюция може би от скептицизъм към вяра...
МАК: Когато първоначално срещнах този феномен и в частност дори още преди да видя самите хора, в съзнанието ми имаше много малко място което да приеме подобно нещо сериозно. Аз, както и повечето от нас, съм бил възпитан да вярвам че ако открием извънземен интелект, то ще го направим чрез радиовълни, сигнали или нещо от този род.
Идеята че можем да бъдем достигнати от друг вид същества или интелект, които в действителност да влязат в нашия свят и това да има физически ефекти, както и емоционални, не беше част от представите ми за света, с който бях отгледан. Така че гледах доста неохотно на заключението че мога да се натъкна на истинска мистерия.
С други думи, направих всичко което можех за да отхвърля други източници или сексуално насилие. Някои от тези хора са насилвани. Но те могат да отличат ясно травмата от отвличанията от другите форми на насилие. Относно някои форми на психоза или пък хора измислящи си истории – можех в голяма степен да отхвърля подобни хипотези на базата, че тези хора нямаха какво да спечелят от това.
Работил съм с над 100 човека доста усилено. Това включва първоначално двучасово интервю с наблюдателни цели преди да предприема каквото и да било.
И случай след случай, след случай бях толкова впечатлен от последователността на историите, искреността с която ги разказваха, силата на чувствата свързани с това, собствените им съмнения – изобщо всички техни отзиви относно това изживяване.
ВЪПРОС: Кажете ни моля, колко буквално възнамерявате хората да приемат това? Да не би да казвате че хора наистина са били взимани от техните легла от извънземни и е експериментирано с тях на борда на космически кораби?
МАК: Колко буквално приемам това е един от най-интересните и сложни аспекти. И бих искал да го изразя колкото се може по-ясно. Има аспекти относно този проблем, които оправдано могат да се приемат съвсем буквално. НЛО са фактически наблюдавани, филмирани с камера или снимани с фотоапарат в същото време, в което хората са преживявали отвличане.
Дори има доказателства че хората ги е нямало и никой не е знаел къде са точно по времето когато според тях са били отвличани. Те се връщат от своите преживявания с прободни рани, язви по тялото, триъгълни поражения, които са следствия от манипулации, които според тях са се извършвали над тях на борда на космически кораб от други същества. Манипулациите силно са напомняли на хирургическа интервенция.
Всичко това има буквален физически аспект и е преживяно и изказано с правдоподобно чувство от отвличаните с или без хипноза или при релаксиращи упражнения.
Аз считам че има градация на преживяванията и те започват от по-буквалните физически типове като болки, рани, кораби които могат да се снимат, до изживявания, които са по-психологически, духовни и включват разширяване на съзнанието. Трудността за нашето общество и за нашата менталност е че използваме двуполюсния модел.
Или е буквално физическо или пък е в някакъв духовен аспект – невидим. Изглежда не можем някак си да възприемем феномен, който може да започне в невидимия свят да пресече и да се манифестира в нашия буквален, физически свят.
Така че простият отговор би бил: да, феномена е буквално физически случващ се до известна степен и е също така някакъв вид психологическо, духовно изживяване, което се случва и може би произлиза от друго измерение.
Така че феноменът ни кара да се поразтегнем, да се отворим за други реалности, които не са просто буквалния физически свят, да се отворим към възможността че има други невиждани реалности, за които нашето съзнание през последните няколкостотин години е било затворено.
ВЪПРОС: Чудя се дали в този дух може да кажете какво всъщност представлява този вид преживяване?
МАК: ...Има няколко ефекта които тези преживявания оказват върху потърпевшите, които са преживели извънземно отвличане. Първият е най-познатият аспект, който се изразява в травматично събитие, при което синя светлина или някакъв вид енергия парализира човека независимо от това дали той е в дома си или пък кара кола. Той просто не може да се движи.
Хората които споделят това се чувстват сякаш са преместени от там където са. Те прелитат през стена или от колата носени от този лъч до космически кораб. Там им се правят различни процедури които включват съществата които са ги отвлекли да се взират в тях, сондиране на телесните отверстия и сложна процедура, която включва взимане на сперма от мъжете и яйцеклетки от жените. След това се създава някаква форма на хибрид, която отвлечените виждат при следващите отвличания. Това е вид буквално преживяване.
Сега това което изглежда че става – и при това се твърди не само от мои пациенти, а и от хора говорили с Бъд Хопкинс и др. – е че се цели да се произведе нов вид – хибриден вид между хора и извънземни. Понякога на отвлечените им се казва това като им се втълпява че хибридите ще заселят Земята или ще продължат еволюцията след като човешката раса свърши това което прави, а именно да унищожава Земята като жива система.
Това обаче може да не е съвсем вярно. Може да означава чисто и просто комуникация с нас. Че може би трябва да променим нашите виждания.Може да не означава че това са буквално наши бебета. Може да е вид изразяване като образи на бебета или пък може тези хибриди да са това, в което ще се превърнем в бъдеще. Това е нещо като застраховка ако Земята продължава да бъде експлоатирана до степен в която не може да поддържа човешки или друг живот. Но може и всичко да не се приема буквално относно какво ще се случи. Това е един от аспектите.
Други неща които се описват от отвлечените отново засягат бъдещето на Земята. Показват им се сцени на телевизионни екрани – огромно разнообразие от сцени на природни опустошения на планетата, земята замърсена до неузнаваемост, постапокалиптични сцени в които дори душите са изместени от тяхната среда за живот, защото те живеят в същата физическа и духовна среда в която живеем и ние, показват се каньони с унищожени дървета.
Виждат се парчета от земята да се откъсват – части от източно или западното крайбрежие на САЩ.
ВЪПРОС: ...Извънземен хибрид. Какво означава това?
МАК: Понякога когато дълбаете все по-дълбоко и по-дълбоко в човешкото съзнание, в неговите изживявания, може да откриете... това което се нарича двойна идентичност. С други думи те са хора в едно измерение, но едновременно с това имат и извънземна идентичност. Може да откриете че те са участници в репродуктивна хибридна програма, сякаш винаги са били част от нея. Самите те дори може да се чувстват като извънземни.
Един от мъжете в моята книга е бил действащ участник в отвличане на жена от Тексас на кораб като той е бил репродуктивната функция на извънземно същество като самия той се е почувствал извънземен. Често отвличаните чувстват че е тяхна задача е да се развият така, че да интегрират тези две измерения или тези два аспекта на тях самите: човешкия и извънземния.
Извънземното измерение е част от нас самите или нашите души от което ние сме били отделени през вековете на съществуване на тази земя в плътно въплътена форма.
ВЪПРОС: Вие както и други, казвате че няма друго психологическо обяснение. Но все пак има и различни мнения. Какво мислите за работата на хора като Майкъл Персингър и Робърт Бейкър, които имат тези сложни теории за неврологията и за това че те смятат че в корена на всичко това са халюцинации в състояние близко до съня?
МАК: Тези изживявания често се случват в съвсем будно състояние, а не в съноподобно такова. Човек може да бъде в стаята си съвсем буден. Съществата се появяват. И така почва всичко. Тези изживявания не се случват в съноподобно състояние. Понякога те се случват и в такива или когато човек е замаян, но в повечето случаи не.
Също всяка теория гледа на това като вътрешен феномен под което аз разбирам генериран изцяло от психиката на човека е един вид арогантност. Това значи че ние не можем да възприемем идеята че може да има друг вид разум дошъл на Земята.
Но ако трябва да търсим теория, която да се базира изяло на вътрешно преживяване трябва да имаме предвид че всяка теория която иска дори да направи подобно предположение трябва да вземе под внимание 5 фактора:
Първо, невероятната последователност и устойчивост на историите при всички мои случаи. Това не може просто да се случи чрез простото стимулиране на техните темпорални дялове на мозъка. Тогава бихте получили много различни и странни отговори, които биха се различавали в огромна степен един от друг при всеки човек.
Второ, трябва да се справите с факта че няма нищо в техния живот, на която база да се случи това. С други думи няма нищо в техния живот което да възбуди подобно изживяване освен техните думи. Няма ментално състояние което да го обясни.
Трето, трябва да имате предвид физически аспекти – пробожданията и други рани по телата им, които не са следствие на каквото и да психодинамична дистрибуция.
Четвърто, тясната връзка с НЛО, които често са били наблюдавани в местността където е станало отвличането от медии независими от преживяването на отвлечения, който дори може да не е видял НЛО, но ще прочете или види по телевизията на следващия ден, че НЛО е минало близо до мястото където е имал преживяване на отвличане.
И накрая, феноменът се случва при деца на 2 или 3 годинки. Всяка теория, която просто приписва всичко на мозъка не взима предвид поне 3 от тези 5 фундаментални измерения.
ВЪПРОС: Не поемате ли риск да изгубите доста в личен и професионален план поради евентуална критика?
МАК: Мисля че дори придобих повече отколкото изгубих, тъй като по време на изследването на тази мистерия водих диалози с много чудесни, отворени, интелигентни, брилянтни хора от различни полета на науката. Беше доста вълнуващо. Разбира се бях и атакуван, но атаките не бяха толкова сериозни колкото беше отвореността, която открих сред много хора включително и в чужбина, които казват:
Да, винаги сме подозирали че нещо подобно се случва и се радваме че сте се решили да пишете за това какво става...
Някои често казват че съм някакъв вид вярващ и съм изгубил обективността си. Изобщо не съм съгласен с това. Защото няма нищо общо с вярване в каквото и да било. Аз не вярвах в нищо когато започнах и сега не вярвам. Това което постихнах го направих в клинични условия. С други думи работех с хора стотици, стотици часове и съм свършил работата си толкова внимателно, колкото и ако бях търсел алтернативни обяснения. И никой не е успял да намери алтернативно обяснение дори в един единствен случай на отвличане.
ВЪПРОС: Много казват, че това е просто функция на културни образи.
МАК: ...Виждал съм този феномен да се проявява и при местното население – индианците чероки и хопи, които познават тези същества като „звездни хора”. Изследвахме феномена и в Южна Африка като интервюирахме местен лечител който нарича тези същества „мандингас”.
Разследвахме подобен феномен в Бразилия с фермер близо до Бело Оризонте, който имаше идентично преживяване на отвличане с такива докладвани в САЩ. Наскоро получих писмо за отвличане в Малайзия. Така че според мен това е световен феномен. Той се ограничава само с хора закърмени със западна и в частност американска култура.
Установих че колкото по-високо в йерархията на обществото е даден човек в своята длъжност или работно място, толкова по-голям е шанса човека да не иска да признае отвличането... Когато хора с подобни преживявания заставаха на телевизионни екран заедно с мен и искаха да общуват и да споделят информация за това, известен брой от тях получиха заплахи че ще бъдат уволнени от работните си места.
Някои загубиха работата си... човек занимаващ се с консултативен мениджмънт загуби важен договор. Жена, която работеше за федералното правителство и беше отвлечена беше заплашвана с уволнение. С други думи това е нещо, което се счита за неприемливо.
Интервюирал съм пилоти на самолети, които са имали близки срещи с НЛО. Те не биха ги докладвали защото ще бъдат отстранени от работа. Дори и да са имали преживяване на отвличане не биха говорили за това. Между 25 и 30% от самолетните пилоти според изследване на човек, с който работя са имали близки срещи с НЛО, но не биха го коментирали.
Това е нещо което не се приема за нормално, за да се говори за него. Но и това може да се промени. Наскоро видях студент от Харвард и го питах дали говори за това пред совите колеги в университета и той отговори положително.
И дори се оказа че някои от тях също са имали преживявания на отвличане. А тези които не са имали определено били заинтересовани от феномена и не са се присмивали.
Така че може би ще има промяна в това отношение.
Кой е Джон Мак?
Роден през 1929 г., Мак е психиатър от Харвардския университет и най-авторитетния експерт относно отвличания от извънземни. Мак е печелил наградата Пулицър и е професор по психиатрия в Харвард, като също така е основател на центъра по Психология и Социална Промяна. Има над 40 години клинична психиатрия, образование и опит.
Първоначално Мак подозира че хората страдат от някаква умствена болест, но когато не успява да намери каквато и да патология при пациентите, които интервюира, обръща все по-голямо внимание на това което хората описват.
През 1994 г. декана на медицинския факултет на Харвард назначава комисия, която да изследва методите на Мак и изобщо работата му с хората твърдящи че са отвличани. След 14 месечно разследване комисията не успява да открие нищо нередно и факултета излиза със съобщение, че Мак има академична свобода да изучава каквото реши че е необходимо и да изказва своите мнения без да се притеснява от това, че ще му бъде пречено умишлено.
Трябва да се отбележи и че Мак е бил спонсориран с близо милион долара в продължение на 4 години от Лорънс Рокфелер.
През 2004 г. Джон Мак е убит от пиян шофьор в Англия, където е бил лектор на конференция.
Как да се свържете с духовните си водачи
Духовните водачи ни съпътстват от раждането ни. Някои ги наричат висш Аз, ангели или интуиция. Каквото и име да изберете, трябва да знаете, че духовните водачи непрекъснато ви дават съвети и интуитивни напътствия – дали обаче вие ги чувате?
Стъпки за свързване с духовните водачи
Първото и най-важно нещо, което трябва да направите, е да се освободите от съмнения. Ако вярвате, че не сте способни да се свържете с духовния свят – така и ще бъде. Ето защо първо трябва да промените нагласата си.
След като сте се освободили от съмненията трябва да се доверите на интуицията си и да се отървете от мислите, че всичко това е единствено плод на въображението ви. По този начин ще можете да се справите с опасенията, че получената информация е погрешна и вие полудявате.
Как да се настроите за съобщения от невидимия свят?
Трябва да знаете, че това ще се случва в ума ви – интуитивните прозрения ще звучат като вашите собствени мисли. Не очаквайте да чуете глас, който да ви каже: „Хей ние сме твоите духовни водачи, чуй какво ще ти кажем сега“.
Добре е да започнете да следите мислите си. В ежедневието си задавайте сами на себе си различни въпроси и се вслушвайте в мислите си внимателно. Ако чуете „ти“, „ние“ или името си… значи сте на прав път. Например когато задавам въпроси към себе си понякога чувам: „ти можеш да го направиш“. Ако говорех сам на себе си щях да си помисля: „Аз мога да го направя“.
Духовните водачи не винаги използват само думи. Можете да „видите“ в ума си картини, символи, спомени, цитати от книги или филми и т.н. Могат да започнат да ви се случват „синхорнизирани събития“ – мислите за нещо и веднага след това го виждате в реалния свят, трябва ви помощ и „ненадейно“ срещате подходящия човек, който решава проблема ви бързо и лесно и т.н.
Можете да получите потвърждение на „чутото“ от вас
Духовните ми водачи знаят, че ако когато ми „изпращат“ съобщения е добре те да са придружени от „синхорнизирани събития“ – по този начин веднага получавам валидация за истиността на съобщението. Можете да изберете каквато форма на потвърждение смятате, че е най-подходяща за вас. Добре е да знаете, че този вид информация, без значение дали идва от интуицията, духовните водачи или дори Бог, е предназначена да ви помогне. Тя е породена от любов, а не от страх.
Не бива да се отчайвате ако в началото имате трудности с процеса. Трябва единствено да знаете, че духовните водачи са с вас и единственото, което искат е да ви помогнат. Ако отворите сърцето си за техните дарове и практикувате „разговори“ с тях ежедневно, след време това ще ви стане втора природа и животът ви ще се промени в положителна насока.
Духовните водачи ни съпътстват от раждането ни. Някои ги наричат висш Аз, ангели или интуиция. Каквото и име да изберете, трябва да знаете, че духовните водачи непрекъснато ви дават съвети и интуитивни напътствия – дали обаче вие ги чувате?
Стъпки за свързване с духовните водачи
Първото и най-важно нещо, което трябва да направите, е да се освободите от съмнения. Ако вярвате, че не сте способни да се свържете с духовния свят – така и ще бъде. Ето защо първо трябва да промените нагласата си.
След като сте се освободили от съмненията трябва да се доверите на интуицията си и да се отървете от мислите, че всичко това е единствено плод на въображението ви. По този начин ще можете да се справите с опасенията, че получената информация е погрешна и вие полудявате.
Как да се настроите за съобщения от невидимия свят?
Трябва да знаете, че това ще се случва в ума ви – интуитивните прозрения ще звучат като вашите собствени мисли. Не очаквайте да чуете глас, който да ви каже: „Хей ние сме твоите духовни водачи, чуй какво ще ти кажем сега“.
Добре е да започнете да следите мислите си. В ежедневието си задавайте сами на себе си различни въпроси и се вслушвайте в мислите си внимателно. Ако чуете „ти“, „ние“ или името си… значи сте на прав път. Например когато задавам въпроси към себе си понякога чувам: „ти можеш да го направиш“. Ако говорех сам на себе си щях да си помисля: „Аз мога да го направя“.
Духовните водачи не винаги използват само думи. Можете да „видите“ в ума си картини, символи, спомени, цитати от книги или филми и т.н. Могат да започнат да ви се случват „синхорнизирани събития“ – мислите за нещо и веднага след това го виждате в реалния свят, трябва ви помощ и „ненадейно“ срещате подходящия човек, който решава проблема ви бързо и лесно и т.н.
Можете да получите потвърждение на „чутото“ от вас
Духовните ми водачи знаят, че ако когато ми „изпращат“ съобщения е добре те да са придружени от „синхорнизирани събития“ – по този начин веднага получавам валидация за истиността на съобщението. Можете да изберете каквато форма на потвърждение смятате, че е най-подходяща за вас. Добре е да знаете, че този вид информация, без значение дали идва от интуицията, духовните водачи или дори Бог, е предназначена да ви помогне. Тя е породена от любов, а не от страх.
Не бива да се отчайвате ако в началото имате трудности с процеса. Трябва единствено да знаете, че духовните водачи са с вас и единственото, което искат е да ви помогнат. Ако отворите сърцето си за техните дарове и практикувате „разговори“ с тях ежедневно, след време това ще ви стане втора природа и животът ви ще се промени в положителна насока.
неделя, 2 октомври 2016 г.
«Аз ще съм винаги с теб». Четири истории за ангела-хранител
·
Много християни могат да разкажат как ангелът-хранител е запазил от опасна крачка, спасил, когато ги е заплашвала опасност, защитил в трудна ситуация, подсказал как правилно да постъпят. Неговият глас се чува понякога също толкова реално, колкото и гласовете на хората до нас. Но дори когато той като че ли «мълчи», но ние неочаквано постъпваме не така, както сме възнамерявали, противоположно на нашите желания – води ни той, нашият помощник и закрилник, ангелът-хранител. Ето няколко истории за това.
История първа. «Аз съм баща ти…»
Кръстиха ме късно, на 15 години. Това стана по настойчивите молби на майка ми. Тогава аз бях невярваща. След кръщението с мен започнаха да стават неща, които аз изобщо не можех да обясня от физическа гледна точка… Помня, когато бях на 19, аз стоях на автобусната спирка. Край мен десетина души, пристъпвайки от крак на крак, очакваха автобуса. Изведнъж на около 200 метра далеч виждам кола, движеща се с голяма скорост. В главата ми зазвуча глас: «Отдалечи се, защото тя ще връхлети върху теб!» При това гласът притежаваше такава сила, че беше много трудно да му се съпротивлявам. И аз се отдалечих с около десетина метра навътре. Колата, както се беше засилила, връхлетя върху тротоара точно на мястото, където стоях преди пет минути. Капакът се отвори със скърцане и в краката ми падна някакъв тежък правоъгълен предмет. Акумулатор или нещо от този род. Ето тогава аз за пръв път в моя живот се прекръстих от все сърце.
Друг случай, когато моят Ангел-хранител ми напомни за себе си, стана след първите ми опити за въцърковяване.
Отивам един път за хляб, носейки старата мамина торба. Гледам, насреща ми върви възрастен, най-обикновен човек. И изведнъж в главата ми – същият силен вътрешен глас: «Виж го, това е твоят баща!» (Между другото, хранех към баща си отдавнашна детска обида: «Всички имат бащи, а аз нямам! Защо ме е изоставил?!») На този фон вътрешният глас беше толкова шокиращ, че аз тутакси рязко се извърнах встрани, без да разбирам откъде-накъде този смачкан неинтересен тип трябва да ми е баща. И се обърнах още веднъж. Гледам, той тича към мен и маха с ръка: спри, спри! Спрях се от любопитство. Той идва при мен и ми казва:
– Аз съм твоят баща.
– Знам – отговарям аз.
– Не можеш да знаеш. Ти беше на годинка, когато се разведохме с майка ти. Познах те по торбата. Майка ти я носеше, когато беше бременна…
Колко пъти като дете си представях тази среща. Как ще му изкажа цялата натрупана през годините обида. А тук… не можах да кажа нищо. Всичко изчезна някъде…
По-нататък беше неинтересно. Ненужни оправдания и празни обещания. Всичко онова, което обикновено казват остарелите хора в такива случаи, сблъсквайки се неочаквано със забравените от тях пораснали деца…
Работата беше в друго. Състоянието на тиха духовна радост, в която пребивавах тогава почти постоянно, се смени тутакси с буря от осъждане и злоба. Разказах това на моите сестри в Христа и вместо съчувствени ахкания и охкания чух невъзмутим отговор:
– Така и трябва да бъде. Ты започна да се молиш за родителите си, макар и през куп за грош, но все пак да споменаваш баща си по време на утринното правило. И тогава твоят ангел-хранител ти показа човека, за когото се молиш. И осъждането ти също е разбираемо. Това е само доказателство за това, че душата ти все още е покрита с греховни пластове. Има да си трудиш още над себе си, за да се научиш да прощаваш твоите длъжници. А иначе няма и смисъл да казваш «Отче наш».
История втора. «Помоли го за прошка!»
Бадри разказва:
– Баща ми загина по време на войната. Аз много тежко изживявах мизерията, в която се намирах, и реших да стана джебчия. Пътувах един път в трамвая и си набелязах един заплес. И вече се канех да измъкна портмонето му, ако не беше един свещеник. Той седеше и не сваляше очи от мене. Чаках кога ще погледне на друга страна, но той продължаваше да ме гледа втренчено. В края на краищата той ме хвана за ръка и ние заедно излязохме на спирката.
Когато останахме само двамата, той пъхна в ръката ми банкнота, прекръсти ме и каза: «Дай Боже да не те оставя твоят ангел-хранител». «Абе какъв ангел-хранител?!» – извиках аз, изтръгнах ръката си, ритнах с все сила свещеника по крака и се втурнах да бягам.
Като се върнах вкъщи, аз се почувствах болен. Три дена лежах с висока температура.
През цялото това време не ме напускаше юноша, облечен в бяло. Той слагаше прохладната си ръка върху горещото ми чело и аз усещах облекчение.
Помолих го: «Не си тръгвай от мен». – «Как ще си тръгна от теб? Аз съм твоят ангел-хранител. И ще съм винаги с теб, когато другите те изоставят. Но и ти трябва да ми помогнеш».
И добави: «Когато оздравееш, върви да се извиниш на онзи свещеник…»
След като оздравях и започнах отново да ходя на училище, аз се завърнах на мястото, където се бяхме разделили, и започнах да разпитвам хората. След дълго търсене аз най-после намерих онзи свещеник. Той веднага ме позна.
«Изпрати ме при вас моят ангел-хранител, за да ви помоля за прошка» – казах аз с наведени очи.
Може би нямаше да се реша да разкажа сега тази отдавнашна история, ако не беше един скорошен случай.
Вече влязох в шестото десетителие на своя живот, когато попаднах в автокатастрофа и изкарах няколко дни без съзнание в реанимацията. Удивително, но факт: през цялото това време аз постоянно виждах до себе си същия онзи светоносен юноша, който за толкова години изобщо не се беше променил….
В. «Квирис палитра». 16 март 2009 г.
История трета. Спасение от терористичен акт
2004 г., 31 август. Този ден е храмов празник на нашия храм «Св. св. Флор и Лавър». На сутринта бях на службата, а след това се отправих на път.
Трябваше да пътувам за Себеж за вилата на една приятелка. Купих си билет за влака Москва–Рига (Себеж е град на границата). На метростанция «Рижка» се оказах доста време преди влака. За гарата беше рано. Мисля си: да отида надясно, към Крестовския търговски център. Появява се мисълта: «Опасност: терористичен акт!». Учудвам се на неочакваната мисъл – бях си мислила за съвсем други неща. Но все пак завивам наляво, влизам в «Ростикс», взимам си сладолед… И тогава стана взривът. Огледах се: над мястото, закъдето се бях запътила в началото, се виеше висок стълб от черен пушек… Ужасно впечатление… Тогава загинаха повече от 10 човека.
Замислих се после защо изобщо съм попаднала в тази опасна ситуация. Дали не бях направила някаква грешка? След това се изясни всичко: пътуването се оказа несполучливо и ненужно, трябваше бързо да се върна и се оказа, че съм нужна вкъщи…
Маргарита
(Москва)
История четверта. «Не се докосвай до жена си!»
Това беше отдавна, преди 20 години, а може би и повече. Оженихме се с мъжа ми, после се венчахме. Помня, че бяха Велики пости. И тогава станах тъжна. Въпреки че мъжът ми се венча с мен, той така си и остана лутеранин. За него беше неразбираем постът. И телесният, и духовният. Тогава се помолих от сърце: «Господи! Какво да правя? Нали трябва да постя, а не се получава…» И Господ изпрати ангел при моя мъж! Ето как се случи това. За съжаление детайлите вече не ги помня, трябваше още тогава да запиша всичко в подробности. Сега съжалявам, че не направих това. Но онова, което се случи, е много интересно.
Мъжът ми тогава спеше на втория етаж поради ремонта, който се правеше на първия. На сутринта се появява при мен с изцъклени очи. През нощта при него дошъл ангел, както разбрал после. В началото мъжът ми помислил, че това съм аз, защото гласът на ангела бил тънък като на жена. После разбрал, че това не е жена му. Ангелът го попитал дали вярва в Бога. На което мъжът ми отговорил, че не много… Какво още са обсъждали – не си спомням. Но помня добре, че ангелът строго заповядал на мъжа ми да не се докосва до жена си още 40 дни заради това, че е нарушил поста три пъти. Мъжът ми беше доста изплашен, аз също се смутих. Разказах всичко това на двама свещеници, които се отнесоха много сериозно към забраната на ангела и ни посъветваха да я спазим.
·
Много християни могат да разкажат как ангелът-хранител е запазил от опасна крачка, спасил, когато ги е заплашвала опасност, защитил в трудна ситуация, подсказал как правилно да постъпят. Неговият глас се чува понякога също толкова реално, колкото и гласовете на хората до нас. Но дори когато той като че ли «мълчи», но ние неочаквано постъпваме не така, както сме възнамерявали, противоположно на нашите желания – води ни той, нашият помощник и закрилник, ангелът-хранител. Ето няколко истории за това.
История първа. «Аз съм баща ти…»
Кръстиха ме късно, на 15 години. Това стана по настойчивите молби на майка ми. Тогава аз бях невярваща. След кръщението с мен започнаха да стават неща, които аз изобщо не можех да обясня от физическа гледна точка… Помня, когато бях на 19, аз стоях на автобусната спирка. Край мен десетина души, пристъпвайки от крак на крак, очакваха автобуса. Изведнъж на около 200 метра далеч виждам кола, движеща се с голяма скорост. В главата ми зазвуча глас: «Отдалечи се, защото тя ще връхлети върху теб!» При това гласът притежаваше такава сила, че беше много трудно да му се съпротивлявам. И аз се отдалечих с около десетина метра навътре. Колата, както се беше засилила, връхлетя върху тротоара точно на мястото, където стоях преди пет минути. Капакът се отвори със скърцане и в краката ми падна някакъв тежък правоъгълен предмет. Акумулатор или нещо от този род. Ето тогава аз за пръв път в моя живот се прекръстих от все сърце.
Друг случай, когато моят Ангел-хранител ми напомни за себе си, стана след първите ми опити за въцърковяване.
Отивам един път за хляб, носейки старата мамина торба. Гледам, насреща ми върви възрастен, най-обикновен човек. И изведнъж в главата ми – същият силен вътрешен глас: «Виж го, това е твоят баща!» (Между другото, хранех към баща си отдавнашна детска обида: «Всички имат бащи, а аз нямам! Защо ме е изоставил?!») На този фон вътрешният глас беше толкова шокиращ, че аз тутакси рязко се извърнах встрани, без да разбирам откъде-накъде този смачкан неинтересен тип трябва да ми е баща. И се обърнах още веднъж. Гледам, той тича към мен и маха с ръка: спри, спри! Спрях се от любопитство. Той идва при мен и ми казва:
– Аз съм твоят баща.
– Знам – отговарям аз.
– Не можеш да знаеш. Ти беше на годинка, когато се разведохме с майка ти. Познах те по торбата. Майка ти я носеше, когато беше бременна…
Колко пъти като дете си представях тази среща. Как ще му изкажа цялата натрупана през годините обида. А тук… не можах да кажа нищо. Всичко изчезна някъде…
По-нататък беше неинтересно. Ненужни оправдания и празни обещания. Всичко онова, което обикновено казват остарелите хора в такива случаи, сблъсквайки се неочаквано със забравените от тях пораснали деца…
Работата беше в друго. Състоянието на тиха духовна радост, в която пребивавах тогава почти постоянно, се смени тутакси с буря от осъждане и злоба. Разказах това на моите сестри в Христа и вместо съчувствени ахкания и охкания чух невъзмутим отговор:
– Така и трябва да бъде. Ты започна да се молиш за родителите си, макар и през куп за грош, но все пак да споменаваш баща си по време на утринното правило. И тогава твоят ангел-хранител ти показа човека, за когото се молиш. И осъждането ти също е разбираемо. Това е само доказателство за това, че душата ти все още е покрита с греховни пластове. Има да си трудиш още над себе си, за да се научиш да прощаваш твоите длъжници. А иначе няма и смисъл да казваш «Отче наш».
История втора. «Помоли го за прошка!»
Бадри разказва:
– Баща ми загина по време на войната. Аз много тежко изживявах мизерията, в която се намирах, и реших да стана джебчия. Пътувах един път в трамвая и си набелязах един заплес. И вече се канех да измъкна портмонето му, ако не беше един свещеник. Той седеше и не сваляше очи от мене. Чаках кога ще погледне на друга страна, но той продължаваше да ме гледа втренчено. В края на краищата той ме хвана за ръка и ние заедно излязохме на спирката.
Когато останахме само двамата, той пъхна в ръката ми банкнота, прекръсти ме и каза: «Дай Боже да не те оставя твоят ангел-хранител». «Абе какъв ангел-хранител?!» – извиках аз, изтръгнах ръката си, ритнах с все сила свещеника по крака и се втурнах да бягам.
Като се върнах вкъщи, аз се почувствах болен. Три дена лежах с висока температура.
През цялото това време не ме напускаше юноша, облечен в бяло. Той слагаше прохладната си ръка върху горещото ми чело и аз усещах облекчение.
Помолих го: «Не си тръгвай от мен». – «Как ще си тръгна от теб? Аз съм твоят ангел-хранител. И ще съм винаги с теб, когато другите те изоставят. Но и ти трябва да ми помогнеш».
И добави: «Когато оздравееш, върви да се извиниш на онзи свещеник…»
След като оздравях и започнах отново да ходя на училище, аз се завърнах на мястото, където се бяхме разделили, и започнах да разпитвам хората. След дълго търсене аз най-после намерих онзи свещеник. Той веднага ме позна.
«Изпрати ме при вас моят ангел-хранител, за да ви помоля за прошка» – казах аз с наведени очи.
Може би нямаше да се реша да разкажа сега тази отдавнашна история, ако не беше един скорошен случай.
Вече влязох в шестото десетителие на своя живот, когато попаднах в автокатастрофа и изкарах няколко дни без съзнание в реанимацията. Удивително, но факт: през цялото това време аз постоянно виждах до себе си същия онзи светоносен юноша, който за толкова години изобщо не се беше променил….
В. «Квирис палитра». 16 март 2009 г.
История трета. Спасение от терористичен акт
2004 г., 31 август. Този ден е храмов празник на нашия храм «Св. св. Флор и Лавър». На сутринта бях на службата, а след това се отправих на път.
Трябваше да пътувам за Себеж за вилата на една приятелка. Купих си билет за влака Москва–Рига (Себеж е град на границата). На метростанция «Рижка» се оказах доста време преди влака. За гарата беше рано. Мисля си: да отида надясно, към Крестовския търговски център. Появява се мисълта: «Опасност: терористичен акт!». Учудвам се на неочакваната мисъл – бях си мислила за съвсем други неща. Но все пак завивам наляво, влизам в «Ростикс», взимам си сладолед… И тогава стана взривът. Огледах се: над мястото, закъдето се бях запътила в началото, се виеше висок стълб от черен пушек… Ужасно впечатление… Тогава загинаха повече от 10 човека.
Замислих се после защо изобщо съм попаднала в тази опасна ситуация. Дали не бях направила някаква грешка? След това се изясни всичко: пътуването се оказа несполучливо и ненужно, трябваше бързо да се върна и се оказа, че съм нужна вкъщи…
Маргарита
(Москва)
История четверта. «Не се докосвай до жена си!»
Това беше отдавна, преди 20 години, а може би и повече. Оженихме се с мъжа ми, после се венчахме. Помня, че бяха Велики пости. И тогава станах тъжна. Въпреки че мъжът ми се венча с мен, той така си и остана лутеранин. За него беше неразбираем постът. И телесният, и духовният. Тогава се помолих от сърце: «Господи! Какво да правя? Нали трябва да постя, а не се получава…» И Господ изпрати ангел при моя мъж! Ето как се случи това. За съжаление детайлите вече не ги помня, трябваше още тогава да запиша всичко в подробности. Сега съжалявам, че не направих това. Но онова, което се случи, е много интересно.
Мъжът ми тогава спеше на втория етаж поради ремонта, който се правеше на първия. На сутринта се появява при мен с изцъклени очи. През нощта при него дошъл ангел, както разбрал после. В началото мъжът ми помислил, че това съм аз, защото гласът на ангела бил тънък като на жена. После разбрал, че това не е жена му. Ангелът го попитал дали вярва в Бога. На което мъжът ми отговорил, че не много… Какво още са обсъждали – не си спомням. Но помня добре, че ангелът строго заповядал на мъжа ми да не се докосва до жена си още 40 дни заради това, че е нарушил поста три пъти. Мъжът ми беше доста изплашен, аз също се смутих. Разказах всичко това на двама свещеници, които се отнесоха много сериозно към забраната на ангела и ни посъветваха да я спазим.
събота, 1 октомври 2016 г.
Царството на планетата Земя е съществувало много преди Атлантида
Атлантида не е единственият тайнствен континет съществувал на земята. Ако погледнем към Индия, ще разберем, че има една по-малко позната история за голям континет, погълнат от океанските води. Това е Лемурия, който често се свързва с древната легенда за народа Тамил и изгубения континент Кумари Кандам.
Атлантида, Лемурия и други изчезнали цивилизации предизвикват интерес сред милиарди хора по света. Откакто древногръцкият философ Платон споменава Атлантида, хората са убедени, че някъде там има изгубен континент, който е бил обитаван от свръх напреднала древна цивилизация – Атлантите.
Счита се, че древният континент Кумари Кандам се е намирал на юг от днешна Индия. Днес той е потопен под Индийския океан. Населението му тамил се е разпръснало по целия свят като така поставило начало на нови цивилизации след изчезването на Кумари Кандам.
Точно както при Антантида, историята около Лемурия и Кумари Кандан е мистична. Кумари Кандан е изгубен континент, който е земя на древния народ Тамил. Океанолози твърдят, че континета се е намирал на юг от днешна Индия.
Кумари
Подобно на Атландита, континентът Кумари Кандан е изчезнал под морските води, а неколцина от оцелетите успяват да избягат от природните катаклизми и се разселват из цялата планета. В зависимост от правописа, съществуват различни имена свързани с континента от Кумари Кандам, Кумариккантам и Кумари Наду.
Думата Кумари Кандам за пръв път се споманава в текст на Сканда Пурана от 15 век – Махапурана, жанр oт осемнайдесет религиозни трактата на Индуизма. За автор на творбата се смята Качиапа Сивачаруара (1350-1420). Противно на общото вярване думата “Кумара Кандам“ произлиза от древните санскритски думи ‘‘Кумарика Кханда“.
Кумари Кандам се описва като “Царството на планетата Земя“ в частта Андакосападалам от Канда Пуранам. Кумари Кандан се смята за люлката на цивилизацията, мястото от където е започнало всичко.
текстове
Много учени твърдят, че народа на Тамил принадлежи към най-древната цивилизация на повърхността на Зямата. Когато континентът Кумари Кандам потъва в морето, населението мигрира към други територии на планетата и дава началото на различни цивилизации.
Континентът е споменат за първи път през 19 век, когато учени правят предположение за съществуването на изгубен континент наречен Лемурия. Целта на изследването е да обяснят необикновени геологически и биологични съвпадения между Индия, Африка и Мадагаскар.
Днес съвременните учени се съмняват в съществуването на подобен континент и така идеята се възприема за отживелица след теорията за континенталния дрейф. Наличието на множество писмени документи на тамил и санскрит, които говорят за прочути изгубени територии в Южна Индия, потопени под водите на океана оборват академичните консервативни учени. Спорът едва започва.
Някои автори твърдят, че едно от най-правдоподобните доказателства в подкрепа на съществуването на Кумари Кандам е изкуствено направеният мост. Съоръжението, известно под името „Мостът на Рама“ е на 1.7 милиона години. Разположен в Полк Стрейт в Индийския океан той напомня на поколенията в наше време, че не са единствената цивилизация обитавала планетата.
Атлантида не е единственият тайнствен континет съществувал на земята. Ако погледнем към Индия, ще разберем, че има една по-малко позната история за голям континет, погълнат от океанските води. Това е Лемурия, който често се свързва с древната легенда за народа Тамил и изгубения континент Кумари Кандам.
Атлантида, Лемурия и други изчезнали цивилизации предизвикват интерес сред милиарди хора по света. Откакто древногръцкият философ Платон споменава Атлантида, хората са убедени, че някъде там има изгубен континент, който е бил обитаван от свръх напреднала древна цивилизация – Атлантите.
Счита се, че древният континент Кумари Кандам се е намирал на юг от днешна Индия. Днес той е потопен под Индийския океан. Населението му тамил се е разпръснало по целия свят като така поставило начало на нови цивилизации след изчезването на Кумари Кандам.
Точно както при Антантида, историята около Лемурия и Кумари Кандан е мистична. Кумари Кандан е изгубен континент, който е земя на древния народ Тамил. Океанолози твърдят, че континета се е намирал на юг от днешна Индия.
Кумари
Подобно на Атландита, континентът Кумари Кандан е изчезнал под морските води, а неколцина от оцелетите успяват да избягат от природните катаклизми и се разселват из цялата планета. В зависимост от правописа, съществуват различни имена свързани с континента от Кумари Кандам, Кумариккантам и Кумари Наду.
Думата Кумари Кандам за пръв път се споманава в текст на Сканда Пурана от 15 век – Махапурана, жанр oт осемнайдесет религиозни трактата на Индуизма. За автор на творбата се смята Качиапа Сивачаруара (1350-1420). Противно на общото вярване думата “Кумара Кандам“ произлиза от древните санскритски думи ‘‘Кумарика Кханда“.
Кумари Кандам се описва като “Царството на планетата Земя“ в частта Андакосападалам от Канда Пуранам. Кумари Кандан се смята за люлката на цивилизацията, мястото от където е започнало всичко.
текстове
Много учени твърдят, че народа на Тамил принадлежи към най-древната цивилизация на повърхността на Зямата. Когато континентът Кумари Кандам потъва в морето, населението мигрира към други територии на планетата и дава началото на различни цивилизации.
Континентът е споменат за първи път през 19 век, когато учени правят предположение за съществуването на изгубен континент наречен Лемурия. Целта на изследването е да обяснят необикновени геологически и биологични съвпадения между Индия, Африка и Мадагаскар.
Днес съвременните учени се съмняват в съществуването на подобен континент и така идеята се възприема за отживелица след теорията за континенталния дрейф. Наличието на множество писмени документи на тамил и санскрит, които говорят за прочути изгубени територии в Южна Индия, потопени под водите на океана оборват академичните консервативни учени. Спорът едва започва.
Някои автори твърдят, че едно от най-правдоподобните доказателства в подкрепа на съществуването на Кумари Кандам е изкуствено направеният мост. Съоръжението, известно под името „Мостът на Рама“ е на 1.7 милиона години. Разположен в Полк Стрейт в Индийския океан той напомня на поколенията в наше време, че не са единствената цивилизация обитавала планетата.
Абонамент за:
Публикации (Atom)












