КАК ДА СЕ ЛЕКУВАМЕ ЧРЕЗ СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ

В безкрайната тъкан на космическото битие Слънцето е първичният източник на живот, пулсиращият център, от който се разлива енергията, поддържаща нашия физически, умствен и морален свят. То е великото сърце на системата, което изпраща своите живителни импулси към Земята и към всички същества, които я населяват. Всяка клетка в човешкото тяло е създадена да приема тази светлина, да я преобразува, да я превръща в сила, здраве и обновление. Само слънчевата енергия е способна да възстанови изгубената мощ на организма, да върне хармонията в нервната система, да пробуди заспалите сили на духа. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи, защото в тях е вложена първичната матрица на живота, онзи космически ритъм, който поддържа равновесието между материя, енергия и съзнание. Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си, всички вибрации, всички честоти, които могат да възстановят нарушената хармония в човешкия организъм. За да се лекува, човек трябва да прекарва слънчевите лъчи през определени призми – физически и умствени. Физическите призми са самото тяло, неговите органи, неговите енергийни центрове, а умствените призми са мислите, чувствата, вътрешните състояния, които определят каква част от светлината ще бъде приета и как ще бъде преобразувана. Когато Земята приема енергия от Слънцето, тя я преработва, поглъща хранителните елементи и изпраща обратно в космоса онова, което не може да използва. Тази енергия се връща към Слънцето, а оттам към централното Слънце, за да придобие първоначалния си ритъм. От полунощ до обяд Земята е отрицателна и възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и отдава. При изгрев тя е най-отрицателна – тогава приема най-много. При залез е най-положителна – тогава отдава най-силно. Ние сме част от земния организъм и затова, когато Земята приема, и човешкият организъм приема. Затова първите слънчеви лъчи са най-силно действащи, най-животворни, най-наситени с прана. Сутрин организмът поглъща най-мощните положителни енергии, които обновяват клетките, събуждат нервната система и дават нов импулс за работа. Един час преди изгрева слънчевата енергия влияе върху мозъка, при самия изгрев – върху дихателната система и чувствителността, а от 9 до 12 часа – върху храносмилателната система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна в различните часове: преди изгрев – за мозъка, при изгрев – за дишането, до обяд – за стомаха. Следобед слънчевата енергия има малко целебни резултати, защото Земята тогава отдава, а не приема. Слънчевата енергия преминава през два основни цикъла – прилив от полунощ до пладне и отлив от пладне до полунощ. Най-силният прилив е при изгрева. Да посрещнеш изгрева означава да се свържеш съзнателно със Слънцето, да позволиш на неговите сили да потекат през организма, да се свържеш едновременно с физическото, духовното и Божественото Слънце. Който не посреща изгрева, не може да бъде напълно здрав. Ако човек знаеше как да използва правилно слънчевата енергия, би могъл да лекува всяка болест, да преобразява материята, да създава нови форми на живот. Слънцето е космическият алхимик, който превръща хаоса в хармония, слабостта в сила, болестта в здраве. Когато при изгрев съзнаваш, че възприемаш Божията любов и Божествения живот, светлината става лечебна. Ако не го съзнаваш, изгревът остава механичен процес без вътрешно действие. Слънцето изпраща благотворни лъчи главно сутрин до обяд. Следобед действат т.нар. черни, негативни лъчи, които се отразяват вредно върху организма. Затова не трябва да се спи през деня, особено когато действат тези лъчи.Човек може да се излага на слънце по всяко време, но умът му трябва да бъде съсредоточен и положителен, да възприема само светлите вълни. Най-добрите часове за лечебно слънчево излагане са от 8 до 10 часа. Христос препоръчва Слънцето като метод за лекуване – когато няма Слънце, лекуваш се със зехтин или лук, а когато има Слънце, излагаш раната на неговите лъчи. Ако между енергиите на Слънцето и твоя организъм става правилна обмяна, ти винаги ще бъдеш здрав. Бог е поставил Слънцето на небето, за да се греете, а хората търсят изкуствени лампи. Ако се греете всеки ден по половин час със съзнателна мисъл, ще придобиете повече, отколкото с дни ровене в книги. Умният човек знае, че Слънцето може да набави всеки недоимък от енергия – при парализа, отслабване на органи, отслабване на паметта. Причината за това, че Слънцето понякога изгаря, е черният пояс от изпаренията на човешките мисли и желания, който пречупва лъчите и ги прави палещи. Ние възприемаме слънчевата светлина чрез отражение, а не в чистия ѝ вид. Затова трябва да се пречиства мисълта, да се хармонизира чувството, да се издига съзнанието, за да може човек да приема истинската слънчева енергия. Слънцето е велик учител, велик лечител, велик преобразувател. Който се свърже с него съзнателно, който го посреща с любов, който го приема с чиста мисъл, той ще бъде здрав, силен, обновен. Слънцето е врата към космическия живот, към духовното пробуждане, към вътрешната алхимия на човешката душа.Ако човек не почернява от Слънцето, това е знак, че вътрешната му проводимост е нарушена и че липсва онази фина способност за обмен между светлината и кръвта, между космическата прана и земната плът. 

Почерняването не е просто външна промяна, а дълбок процес на извличане на утайките, на гъстата материя, на невидимите сенки, които се натрупват в организма и пречат на свободното движение на жизнените сили. Когато човек не почернява, тази материя остава в него, сгъстява се, затлачва каналите на енергията и създава болезнени състояния. Почерняването е подпис, че Слънцето е проникнало, че е извлякло ненужното, че е оставило в човека само светлината, която лекува, обновява и възкресява. Ако човек няма злато в кръвта си, Слънцето не може да го лекува, защото златото е складирана слънчева енергия, прана, светлинен елемент, който индусите наричат жизнен дъх. Колкото злато има в кръвта, толкова злато може да има и вън от себе си, понеже външното богатство е отражение на вътрешното. Когато в кръвта има злато, организмът е здрав, мисълта е трезва, чувствата са благородни, волята е силна, защото златото е вътрешният слънчев капитал, който определя способността на човека да приема светлина, да я преобразува и да я превръща в живот. Затова сутрин рано човек трябва да излиза навън, когато може да възприема най-голямо количество прана, и десетина минути при зазоряване са достатъчни, за да се отвори организмът, да се събудят клетките, да се приеме онова, което е необходимо за деня. На Слънцето трябва да се хвърля поглед крадешком, за една десета от секундата, защото Слънцето действа силно, а ретината не е приспособена за дълго пряко гледане. Светлината не е лоша, но човешкото око е създадено да приема отражения, а не директни лъчи. Затова погледът към Слънцето трябва да бъде кратък, почтителен, символичен, знак на свързване, а не насилие над органите. Организмът, изграден от милиарди клетки, има свойството на Земята да възприема слънчевите лъчи, да ги трансформира и да задържа необходимата прана за обновяване и лекуване. Щом човек е неразположен, достатъчно е да излезе навън, да изложи гърба си на Слънцето, да позволи на светлината да проникне през кожата, през нервите, през кръвта, защото това, което Слънцето може да даде за минути, никаква философска мисъл не може да замени. Когато се правят слънчеви бани, добре е човек да бъде облечен в бели или яснозелени дрехи, понеже тези цветове пропускат и отразяват светлината по най-хармоничен начин. Важно е изпотяването, защото то е знак, че организмът изхвърля гъстата материя, че се пречиства. Ако сте на открито място, може да се завиете с тънка мушама, за да се създаде леко парниково действие, което усилва процеса. Когато се лекувате по този начин, мисълта трябва да бъде съсредоточена, насочена към природата, към Слънцето, към вътрешното обновяване. Планинските слънчеви бани са за предпочитане, защото ритъмът на Слънцето там не е нарушен от астралния мисловен облак, който обгръща градовете. В планината светлината е чиста, лъчите са прави, енергията е първична, и там човек приема не само физическа светлина, но и духовна, и космическа. През различните годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво, защото в началото на пролетта Земята е повече отрицателна и затова приема най-много. Пролетните лъчи са най-лечебни, най-животворни, най-наситени с прана. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна, а през лятото приема по-малко. Летните лъчи действат, но по-слабо. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март до 22 юни, периодът на растеж, на пробуждане, на космическо разширение. На 22 юни растежът спира. Това е точката на слънчевия връх. Има дни през септември, които по сила на жизнената енергия се равняват на майските дни, и тогава около човека има присъствие на светли същества, които усилват възприемането на слънчевата енергия.Тези дни трябва да се използват. Много болести се лекуват със слънчевата енергия, като всяка болест има свое време за лечение. Някои болести се лекуват през май, други през юни, трети през юли. Най-лековити са слънчевите лъчи сутрин от 8 до 9 часа. Към обяд лъчите са силни, но не лечебни. Ранните лъчи действат добре върху анемични хора, върху хора с отслабена нервна система, върху хора с недостиг на прана. Когато човек иска правилно да използва слънчевите лъчи, трябва да изложи гърба си под определен наклон, защото измени ли този наклон, той няма да приеме разумните лъчи. Слънцето не е само физическо тяло, а проява на разумни сили, на същества, носители на любов и мъдрост. В бъдеще хората ще се лекуват само със слънчевите лъчи. Те ще знаят кои лъчи срещу кои болести действат, ще знаят как да ги приемат, кога да ги използват. Под влияние на Слънцето се събужда космическото съзнание в човека, онзи вътрешен център, който го свързва с духовния свят. Енергиите, които излизат от Слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили. За да ги използва разумно, човек трябва да излага гърба си на ранните лъчи, още преди изгрев. Енергията, която се приема тогава, се равнява на енергията от цял ден излагане. Дори в облачно време слънчевите енергии проникват, понеже облаците пречат само на зрението, не на енергията. Никаква външна сила не може да противодейства на слънчевите лъчи, защото те са поток от космическа мъдрост, от любов, от живот, който прониква навсякъде и достига до всяка клетка, която е готова да го приеме.Ако имате екзема, ако ви падат косите, ако имате ревматизъм в ставите или подутини в корема, ако сте богат и разполагате с възможност, направете си тераса, обърната към Слънцето и оградена със стъкла, хвърлете ризата си до пояса, легнете с главата на север и краката на юг, изложете гърдите на слънчевите лъчи, като пазите главата, и стойте така половин час, после обърнете гърба за половин час, после пак гърдите за половин час и продължете, докато се изпотите хубаво, защото изпотяването е знак, че гъстата материя се разтваря и напуска тялото, и ако направите двадесет, тридесет или четиридесет такива бани, всичко ще изчезне, понеже слънчевата енергия прониква в най-дълбоките слоеве на организма и възстановява онова, което е било нарушено. Слънчевите бани трябва да се правят сутрин от осем до десет часа, когато лъчите са най-лечебни, най-меки, най-наситени с прана, и ако тези бани произведат ефект върху гръбначния стълб, мозъка и дробовете, ще почувствате промяната върху цялото тяло, защото мозъкът е като батерия, и щом тази батерия започне да възприема правилно слънчевата енергия, тя я разпраща към всички части на тялото и тази енергия започва да лекува, да обновява, да събужда онези сили, които са били в застой.

 Колкото повече слънчева светлина приемете в себе си, толкова по-голяма мекота и магнетизъм ще се развие във вас, защото светлината създава вътрешна пластичност, вътрешна хармония, вътрешно сияние, което се проявява в мислите, в чувствата, в движенията на душата. Когато човек тури ръцете си с дланите срещу Слънцето, това може да стопли цялото тяло, понеже топлината на нервите минава по цялото тяло и се разлива като жив огън, който премахва студенината, сковаността, вътрешното напрежение. Излизайте всяка сутрин на слънце, като излагате гърба си най-напред на юг, после малко на север, малко на изток и постойте така един час от седем до осем сутринта, отправете ума си към Господа и кажете: Господи, просвети моя ум, дай здраве на всички хора, а заедно с тях и на мене, и след това започнете да мислите върху най-хубавите неща, които знаете, и направете този опит през цялата година, защото деветдесет и девет процента от опита ще бъде сполучлив, понеже Слънцето е живо същество, което откликва на чистата мисъл и на благородното чувство. Доброто влияние на Слънцето върху човека подобрява състоянието на артериалната кръв, повдига мислите и чувствата, пречиства вътрешните течения, хармонизира ритъма на сърцето и създава онзи вътрешен мир, който е основа на здравето. Има болести, които не се подчиняват на никакво лекарство, но изчезват, щом ги подложите на тихите слънчеви лъчи, и буци, подутини, уплътнения след два или три месеца постепенно се стопяват, защото когато човек се свърже с Бога и дойде Божествената светлина, тя прониква в най-дълбоките слоеве на материята и я преобразява. Единственият най-добър хирург, когото познавам, е природата, слънчевите лъчи, защото само те режат най-правилно, отрязват гнилото месо, без да закачат здравото, и правят това без болка, без насилие, с мекота, с разумност, с космическа точност.Когато искате да се лекувате, излагайте гърба си на ранните слънчеви лъчи, а когато искате да придобиете вътрешен мир, излагайте гърба си на залязващото слънце, а лицето си отправете на изток, защото залезът носи меките вълни на покоя, а изтокът носи светлината на пробуждането. Човек трябва да разговаря със светлината, защото светлината е жива, тя чува, тя откликва, тя прониква там, където мисълта я насочи. Боли те гърбът, изложи гърба си на слънце, мисли за светлината, за това, което съдържа, и болката ще изчезне, защото всички болести на ума произтичат от недоимък на светлина, всички болести на сърцето от недоимък на топлина, всички болести на душата от недоимък на истина. Когато заболее, човек трябва да се свърже с енергията на Слънцето и Луната, а ако не може да се свърже направо, да се ползва от растения и минерали, които са свързани с тяхната енергия, и да ги трансформира правилно, защото природата е посредник между човека и космическите сили. Не гледайте Слънцето, когато грее силно, гледайте го сутрин при изгрев, защото тогава лъчите са меки, разумни, лечебни, и има особен начин за възприемане на светлината, не само чрез очите, понеже малко хора могат да използват правилно светлината, въздуха и водата, и повечето дишат само с дробовете си, а има и друг начин на дишане чрез астралното тяло или чрез етерния двойник, който приема фините вълни на космическата енергия. Каквото и неразположение да имате, като изложите гърба си на Слънцето, неразположението ще изчезне, и ако то се дължи на отрицателни мисли, изложете гърба си на юг, а лицето на север, и скоро всичко ще се разсее, а ако сте хремави или простудени, изложете гърба си на юг към слънчевите лъчи, защото те лекуват всички болести, и ако енергиите, които са произвели неразположението, са положителни, обърнете се с лице към юг, а с гръб към север и неразположението ще изчезне, понеже Слънцето е велик регулатор на всички енергии в човешкия организъм.