ПРИЗРАЧНАТА АТРАКЦИЯ НА ХОТЕЛ „СЕЙНТ ДЖЕЙМС“

Хотел „Сейнт Джеймс“ в Симарон, Ню Мексико, е място, където времето не тече по обичайния начин, където стените пазят спомени, които не принадлежат на живите, където въздухът е пропит с енергия, която не може да бъде измерена, където всяка стъпка отеква като шепот от миналото, а всяко движение раздвижва сенки, които не би трябвало да съществуват. Построен през 1872 г. от Анри Ламбърт, личния готвач на Ейбрахам Линкълн, хотелът бързо се превръща в убежище за каубои, престъпници, законници, авантюристи и души, които никога не напускат мястото, дори след смъртта си. През годините там са отсядали Джеси Джеймс, Блек Джак Кетчъм, Бъфало Бил Коди, и всеки от тях е оставил следа, която не може да бъде изтрита, защото хотелът е пропит с енергията на насилие, страст, страх, алчност и смърт, енергия, която се е впила в дървото, в стените, в мебелите, в самата структура на сградата. Странни чукания, миризма на цигари, аромат на парфюм, звук от стъпки, мистериозно изчезващи предмети, полтъргайстки прояви, студени зони, светлини, които се включват сами, камери, които отказват да работят, гласове, които се чуват от празни стаи – всичко това е част от ежедневието на „Сейнт Джеймс“, място, което не принадлежи само на живите. Най‑мрачната легенда е свързана със стая №18, прокълнатата стая, в която Томас Джеймс Райт бил застрелян в гърба след като спечелил хотела в игра на покер. Ранен, той успял да се добере до стаята си, където издъхнал, а оттогава атмосферата там е напрегната, тежка, гневна, сякаш духът му е затворен вътре, неспособен да напусне, изпълнен с ярост, която се излива върху всеки гост, който се осмели да пренощува там. Гостите са виждали фигурата му, били са блъскани от невидима сила, наблюдавали са кълба от оранжева светлина, чували са гласове, а персоналът е чувал шумове от заключената стая, която вече не се отдава на никого. Стаята е затворена, но духът не е. В хотела се носи и ароматът на рози – знак за присъствието на Мери Елизабет, съпругата на Анри Ламбърт, която е родена и починала в хотела и според легендите остава там като негов защитник. Нейният аромат се появява внезапно, понякога придружен от почукване, което спира само когато прозорецът бъде затворен, а белезникавата ѝ фигура се появява в коридорите като полупрозрачна женска сянка, която наблюдава, но никога не говори. В хотела се появява и фантомно джудже, наричано „Малкото дяволче“, което краде предмети, мести ги, връща ги, смее се в коридорите, играе номера, забавлява се с хаоса, който създава, и се появява винаги когато някой предмет изчезне без следа. През 1988 г. Чарли Варела видял призрак на дете в бара – малко момче, което въртяло чаша на тезгяха, а когато се обърнало, лицето му светнало в синьо, след което изчезнало. Собственичката на хотела видяла призрак на каубой, отразен в огледалото зад бара, стоящ зад нея, макар че зад нея не е имало никой. Вторият етаж е най‑активен – студени зони, миризма на пура в коридори за непушачи, усещане за наблюдение, камери, които отказват да работят вътре, но функционират нормално навън, предмети, които падат сами, изчезват и се появяват на странни места, светлини, които се включват и изключват без причина, електрически уреди, които се държат хаотично.Полилеят в ресторанта се включва сам – собственикът го изключва, излиза навън, поглежда назад и вижда светлина; връща се, изключва го отново, излиза, но полилеят пак свети, сякаш някой се подиграва с него. Присъствието на духа на Мелиса – вероятно една от „дамите на вечерта“ от края на XIX век – е усещано от гостите, които твърдят, че някой седи на леглото им през нощта, а изследователят Кенет Райт записва глас, който повтаря името Мелиса. Хотелът е реставриран през 1985 г. от Ед и Патриша Сицбергер, които твърдят, че целият хотел е обитаван от духове, а паранормалните изследователи Кенет Райт и Джаки Литълджон са поканени да разследват явленията, но резултатите остават неразгадани, защото хотелът не разкрива тайните си на никого. Призрачната атракция на „Сейнт Джеймс“ е магнит за туристи, които търсят мистерия, адреналин, необичайни преживявания, защото легендите създават атмосфера на загадъчност, която привлича хората като светлина привлича нощни насекоми. Туристите искат да почувстват енергията, да изпитат страха, да се потопят в свят, който не принадлежи на живите, да прекарат нощ в стая, за която се твърди, че е обитавана от духове, да се изправят срещу непознатото, да преодолеят собствените си страхове. Легендите оформят очакванията им, създават впечатление, че ги очаква нещо уникално, нещо необяснимо, нещо, което не може да бъде преживяно никъде другаде. Хотелът се превръща в място за размисъл, за вътрешно изследване, за бягство от ежедневието, за потапяне в свят на мистика, където всяка сянка може да бъде дух, всяко почукване може да бъде знак, всяка миризма може да бъде присъствие. Така легендите за призраците на „Сейнт Джеймс“ оформят неговия имидж, превръщат го в дестинация за любителите на мистиката, създават атмосфера на загадъчност, предизвикват вълнение, задават очаквания и превръщат хотела в място, което живее едновременно в света на живите и в света на духовете.