ЕКСПЕРИМЕНТ P‑4 И МЕЖДУИЗМЕРНАТА ИНСТАЛАЦИЯ

Експериментът P‑4, известен вътрешно като „Космос‑4“, е най‑тайнствената и най‑опасната научна авантюра на съветската епоха, проект, който се опитва да разкъса самата тъкан на реалността и да отвори проход към четвъртото измерение, към онзи невидим пласт на Вселената, където пространството се огъва, времето се разширява, а материята се държи като жива светлина. Никой не знае къде точно се е намирал секретният институт, защото местоположението му е било скрито зад седем слоя дезинформация, легенди и фалшиви координати; някои твърдят, че е бил в планините на Свердловска област, други го поставят в Томск‑7, трети в Ямал, но истината е, че самият комплекс е бил построен така, че да бъде невидим за света, невидим за картите, невидим за историята, защото задачата му е била да надникне отвъд триизмерността и да отвори врата към паралелните светове. Под ръководството на двамата теоретични физици Павел Михайлович Веретеников и Яков Семьонович Сомов започва разработването на междуизмерна инсталация, устройство, което трябва да създаде стабилен енергиен тунел между нашата реалност и четвъртото измерение, използвайки непроверени технологии, експериментални формули, нелинейни уравнения и принципи, които не съществуват в академичната физика. Властите искали да бъдат първите, които общуват с разумни същества от космоса, но тайните служби имали друга цел – да достигнат до паралелните светове, където може да има други хора, други цивилизации, други идеи, други технологии, които биха дали на СССР предимство, каквото никоя друга държава не би могла да постигне. За да се тества теорията, било необходимо да се излезе отвъд границите на науката, да се навлезе в територията на непознатото, да се рискува всичко, защото ако проектът успеел, той щял да промени хода на историята. Веретеников и Сомов получили всичко – персонал, части, ресурси, фабрики, тайни лаборатории, автономни енергийни системи, защото инсталацията изисквала огромно количество енергия, толкова голямо, че трябвало да се построи затворена система за производство и захранване, която да не бъде свързана с външната мрежа. Всички процеси били наблюдавани от агенти на разузнаването, които присъствали на всяко тестване, на всяка настройка, на всяка демонстрация, защото проектът бил толкова важен, че провалът не бил допустим. Пет години учените изграждали инсталацията, променяли параметри, заменяли части, провеждали експерименти, които винаги завършвали с неуспех, защото нещо липсвало, нещо не достигало, нещо не се подчинявало на законите на физиката. Но на 15 октомври 1968 г. всичко се променило. Инсталацията била включена отново, параметрите били настроени, енергийните потоци били стабилизирани, и в центъра на устройството се появила ярка точка, която започнала да расте, да пулсира, да променя цветовете си от червено към зелено, от зелено към синьо, от синьо към виолетово, докато не придобила вид на вълнообразна повърхност, която приличала на течност от светлина. Веретеников заявил, че това е четвъртото измерение, че това е порталът, че това е границата между нашия свят и паралелния. Никой не знаел какво ще се случи, ако човек влезе в него, затова решили да чакат. Но не се наложило да чакат дълго. От прохода започнало да се появява странно същество, подобно на гигантско насекомо, но с форма, която не се подчинявала на триизмерната геометрия, сякаш тялото му се пречупвало в невидими оси. Служителите по сигурността се опитали да установят контакт, но в момента, в който един от тях произнесъл първата дума, съществото се разкъсало, сякаш самата триизмерна среда го унищожила, и лабораторията била покрита с течност, която не приличала на нищо познато. Учените предположили, че съществата от четвъртото измерение не могат да съществуват в нашето пространство, че самата структура на материята ги разрушава, че законът работи и в обратен ред – ние също не можем да навлезем в техния свят без да бъдем унищожени. Повторен експеримент седмица по‑късно завършил без резултат, но на 3 ноември 1968 г. ситуацията се повторила – идентично същество се опитало да избяга от съоръжението и отново било унищожено от околната среда. След тези събития висшестоящите решили да прекратят проекта P‑4, защото рискът бил прекалено голям, а резултатите – непредвидими. Но според някои източници инсталацията не е била унищожена, а преместена в друг комплекс, където тайните експерименти продължават и до днес, защото порталът към четвъртото измерение е бил отворен веднъж, а това означава, че може да бъде отворен отново.