ТАЙНАТА НА ИЗЛОЖЕНИЕТО В ЧИКАГО 1893

 След като наскоро гледах документален филм за Световното колумбийско изложение, отново се сблъсках с онова странно напрежение между официалния разказ и онова, което всъщност разкриват оцелелите фотографии, защото изложението в Чикаго през 1893 година остава едно от най-грандиозните събития, провеждани някога, и според историческите описания Даниел Бърнам и неговият екип са проектирали и построили цял неокласически град в парка Джаксън, състоящ се от над двеста сгради, разположени върху приблизително шестстотин акра, но самият Бърнам е фигура, която заслужава много по-задълбочено разглеждане, защото името му се появява редом с множество монументални структури, често свързвани със стилове, напомнящи татарската архитектура и наследството на Стария свят, което поражда въпроса дали неговата роля е била само координационна или дали е бил пазител на по-древни знания. Мащабът на изложението е изумителен, защото фасадите са огромни, колоните се извисяват като коринтски стражи, статуите са сложни и детайлни, а орнаментите покриват почти всяка повърхност, създавайки ниво на майсторство, което съперничи на най-великите архитектурни постижения на Европа, и всичко това е било осветено с електрическо осветление, докато интегрирана железопътна линия е превозвала посетителите през целия обект, а официалният разказ твърди, че всичко това е било завършено само за две години, въпреки невероятната сложност, което звучи все по-малко правдоподобно. Най-голямата мистерия е свързана с работната сила, защото създаването на стотици монументални сгради за толкова кратък период би изисквало огромен брой опитни каменоделци, скулптори, мазачи, железари, дърводелци, инженери, електротехници и други специалисти, а умения от такъв калибър не могат да се появят внезапно, нито пък такава масивна работна сила може да пристигне и да изчезне без да остави значими следи, но въпреки това документацията е изненадващо оскъдна, няма кампании за набиране на персонал, няма записи за заетост, няма следи от висококвалифицирани майстори, идващи в Чикаго през тези години, което прави отсъствието все по-трудно за игнориране. Снимките на завършената експозиция са многобройни, както и изображенията, показващи разрушаването на много от сградите след края на изложението, но почти липсват фотографии, документиращи самото строителство или огромната работна сила, която би трябвало да е създала един от най-сложните архитектурни комплекси в историята, и ако десетки хиляди квалифицирани работници са работили едновременно върху стотици акри, би било логично да очакваме много повече фотографски доказателства. Болничните записи също пораждат въпроси, защото проект от такъв мащаб почти сигурно би довел до множество сериозни инциденти, особено при работа на височина, повдигане на тежки материали и извършване на опасни задачи, така че би било разумно да се очаква рязко увеличение на приемите в болници, както и документирани смъртни случаи и тежки наранявания, но такива данни почти липсват. Официалното обяснение твърди, че повечето сгради са били временни, построени от дърво и мазилка върху леки рамки, което е позволило бързото им изграждане и последващо демонтиране, но това става все по-трудно за съчетаване с архитектурните детайли, видими навсякъде, защото структури като Двореца на изящните изкуства показват богато украсени фризове, монументални колони, сложни корнизи и декоративни елементи, които наподобяват постоянна каменна зидария, а не временни конструкции, и ако европейските катедрали са изисквали десетилетия или поколения майстори, за да постигнат подобно ниво на детайл, трудно е да се приеме, че хиляди сложни декоративни скулптури са били проектирани, произведени, транспортирани и монтирани за няколко месеца, докато Чикаго едновременно е разширявал инфраструктурата си за бързо растящото население. Производството на огромните количества дървен материал, мазилка, стомана, стъкло, камък, тухли и декоративни компоненти, необходими за стотици монументални сгради, би изисквало верига за доставки с безпрецедентен мащаб, а след това тези материали е трябвало да бъдат транспортирани, съхранявани и разпределяни по целия обект, но логистиката почти не се споменава, сякаш е била невидима или вече съществуваща. Според мен доказателствата сочат, че работниците, видими на много от снимките, са по-скоро реставрационни екипи, които са извършвали ремонти, почиствали фасади и адаптирали вече съществуващи сгради, отколкото оригинални строители на комплекса. Ако искате да научите повече за моята работа, да прочетете моите блогове или да закупите подписани копия на моите книги, моля, посетете моя уебсайт, като и трите заглавия са налични и в Amazon, включително във формат Kindle и Audible, с най-добри пожелания, Гай Андерсън – Автор.