НОВИ РАЗКРИТИЯ

НОВИ РАЗКРИТИЯ

 Преди известно време накратко се спрях на нашумелите разкопките в село Царичина. Явно не съм успял да дам достатъчно ясни отговори, защото получих множество запитвания. Читателите се интересуват, какво всъщност са търсили военните в Царичина и дали са открили това, което са търсили. Трябва да уточня, че съзнателно не разширих темата за Царичина. Твърде много е обсъждан този въпрос, затова сметнах, че не е нужно да се задълбава повече на тази тема. Оказа се, че не съм преценил правилно интересите на читателите и затова, малко по-късно ще добавя, онова, което ми каза Учителят. 

Връщам се назад, във времето, когато гостувах в манастира и чувствам как ме обзема смущение от на­пористите ми желания да задавам нескончаеми въпроси. Давам си ясна преценка за огромното търпение на игумен Гавраил, отговарящ на безбройните въпроси, с които го засипвах. Той не бе безработен монах, имаше твърде много задължения, а аз обсебвах с питанията си, голяма част от времето му. Изчаквах го да завърши църковните проповеди, да утеши миряните, дошли за помощ при него, да прегледа книги от хранилището. Добрият човек, с изключителна топлота и разбиране, откликваше винаги на зададените от мен въпроси. Понякога се усмихваше снизходително на някои въпроси, приемаше незнанието ми без превъзходството на знаещ и можещ. Великолепен човек - Учител. 

Отговорът, касаещ Царичина, получих при странни обстоятелства, за които искам да ви разкажа. 

Довършвах записките за отминалия ден и незнайно защо пожелах да изляза и се поразходя навън. Следобед е, по това време обикновено съм в стаята си, преглеждам и поставям в ред записките си и не намирам причина, която да ме изведе навън. Въпреки това, сега се измъкнах от "кабинета", слязох долу и не се учудих, че не срещам ни­кого. Игуменът, в този следобеден час, сигурно си почива, кучетата са се сврели някъде на сянка, а близнаците са отпрашили с мотора към близкия град. Нямах предпочитания накъде да тръгна, но краката ми ме понесоха към сенчестите дървета. Вълшебна зеленина. През короните на високите дървета слънчевите лъчи се процеждат и чертаят тънки струйки светлина. Крача бавно по наболите треви, усещам мириса на земята, а дърветата сякаш нашепват за отминали дни. Рязък шум от втурнал се, през шубраците, уплашен елен, ме свърза с духа на гората. За къде ли съм се запътил? Все едно, навлизам все по-навътре в дъбравата, пристъпям внимателно до подало листенца синьо цветче, любувам се на младите дъбови листа. Приятно ми е, дори и тук, в сенчестата гора, долавям полъха на започващото лято. А лятото за мен е морето... Мислех да се връщам, когато пред мен се показа малка поляна и там... Там, почти в средата на полянката видях голяма мечка, а до нея бе приседнал моят Учител. Не исках да привличам вниманието на мечката и застинах на място. Ала тя ме усети, изправи се и проточи муцуна към мен. Подуши въздуха, издаде глух звук и тромаво се тръшна на земята. Не посмях да помръдна от място, не исках да я дразня с присъствието си, но и не си тръгнах. Не се уплаших за игумен Гавраил. Знаех неговите способности и с любопитство зачаках да видя какво ще се случи. 

Не само мечката ме усети, усети ме и игуменът. Без да се обръща към мен, чух да казва: 

- Не се плаши. Мечока сме го отгледали още от малък. Израсна при нас, в манастира, но си остава диво животно. Познава ни и когато го извикаме, идва при нас. Но ти не приближавай! Той не трябва да свиква с хората. 

Внимателно, заднишком, запристъпях назад. Едва когато се отдалечих достатъчно и не виждах очите на манастирския храненик, се обърнах и тръгнах развеселен към манастира. Ето, затова е трябвало да се поразходя. Вече знаех кой надава мечешкия рев. Знаеха го и кучетата, но се наежваха винаги, щом чуеха рева му. 

"Михаиле, изчакай ме!" - прозвуча в главата ми гласът на Учителя и аз се спрях. Не го чаках дълго. Появи се зад дърветата, вървеше бодро, усещах радостта му от срещата с мечока. Прегърна ме през рамо и докато вървяхме,заговори: 

- И животните притежават душа. Всяка живина идва на земята с предначертана мисия. И те могат да обичат, но и да страдат. Е, сега питай. Пак за Царичина ли? 

Действително си бях набелязал да изясня докрай темата за Царичина, да приключа с тайнственото разкопаване. Исках да разбера, успели ли са военните да вземат това, което контактьорите им бяха доверили, че се намира там? 

- В Царичина военните не успяха да стигнат до зоната, в която се съхранява Космичният диск. - Конкретизира отговора си Учителят. - Преди да започнат разкопките, обектът е бил затворен и засекретен от съществата, които са го построили. А военните, дори да бяха продължили да копаят щяха да стигнат до зона, контролирана изцяло от Висшите същества. През тази зона, те не биха могли да преминат, без съответното разрешение. Там действат много силни енергийни полета, които земен човек не може да преодолее. Трябва да бъде спряно излъчването на полетата от Пазителите, за да може да се влезе по-навътре. 

- Но военните започнаха да копаят... 

- Започнаха да копаят под силното въздействие на извънземни същества от друга Галактика - уточни Учителят. -Тази галактика е с по-млада история и с още неукрепени междупланетни и между цивилизационни структури вътре в нея. Нивото на съществата от тази галактика и връзката им с Космичния разум не са достигнали още необходимата степен на развитие, за да бъдат приети и допуснати до Висшите информационни и енергийни сектори, зони и бази на Вселенския разум. Поради тази причина Пазителите на Царичина не допуснаха достъп до Диска. 

- Какво представлява този диск, Учителю? Толкова ли е бил нужен на тези извънземни, че чрез непозволени въздействия на внушение в човешкото съзнание са принудили военните да вземат неправилни решения за разкопки? И не само решения, а както знаеш решенията са се превърнали в действия. 

- Вътре, в подземието, има една единствена зала, в която се съхранява така нареченият Космичен диск. Той е с големината на църковно кубе от среден размер. На този диск е записана информацията за всички видове енергии, действащи във Вселената. Всички техни параметри, характеристики и особености. Начините, по кои то действат и се разпространяват и начините, по които биха могли да бъдат трансформирани, видоизменяни и изобщо използвани. Невероятно голямо количество информация от свръх секретно ниво. Ясно ли се изразих? 

Прекалено ясно. Но всичко ли изяснихме за Царичина? Освен лаконичното описание, дадено в предишните части на книгата ми и изложените по-горе сведения за този мистериозен обект, засекретен и засипан с бетон от военните, със сигурност, има още и още недоизяснени неща. Но и това, което научих, не бе малко. Повече въпроси за Царичина нямах, но както се досещате имах други. Погледнах въпросително вървящия до мен игумен, изкашлях се, без да имам необходимост и ... 

- Хайде, хайде, Ученико - подкани ме развеселен той. - Вниманието ти към мен е зачетено. - И търпеливо зачака. 

Имах интересен въпрос, отнасящ се до английския кораб, наречен "Черният принц". Действително събитие - потъването на кораба, случило се преди 154 години, което все още продължава да предизвиква интерес у хората. Потъналият кораб „Принц", се превърнал се в легенда. Какво толкова вълнува и привлича хората, към това отминало събитие? 

В началото на Кримската война, британското правителство наема 200 търговски кораба за превоз на военно имущество и хора по море. Платноходно-моторната фрегата "Принц" през 1854 г. пристига в пристанището на Балаклава, до Севастопол, на Черно море. Пет дни след акостирането му над Кримския полуостров преминава ураган и запраща 34 британски кораба на дъното, сред които е и "Черният принц". Той носел товар от златни монети, предназначени за заплати на британската армия, участничка във войната. Веднага след приключването на войната френско акционерно дружество, известено за товара на "Принц", предлага на Русия да издири потъналия кораб и срещу изваждането му, да получи част от златните монети. Руското правителство дава съгласие и френското акционерно дружество предприема издирването на потъналия кораб на дъното на Балаклава. По-късно в издирването (през 1875 г. е изобретен водолазен скафандър) се включват и водолазни екипи от Италия, Америка, Норвегия и Германия. Дъното на залива е претърсено метър по метър и са открити десет кораба, но от "Черният принц" нямало следа. Работата по издирването продължава и през 20-те години на миналия век съветското правителство създало специална водолазна група ЗПРОН (Експедиция за подводна дейност с особено предназначение), която предприема многократни подводни издирвания, полага много усилия да открие потъналия кораб, но безрезултатно и през 1927 г. дейността на групата е прекратена. Издирването продължава, явява се японска фирма "Синкай Когиоссио лимитед", предлагаща да открие и извади от потъналия кораб златото и да го поделят в съотношение 40 на 60 процента. Получава разрешение и за четири месеца успяват да извадят от дъното четири златни монети. От кораба отново няма никаква следа. Предполага се, че по време на бурята "Черният принц" е отнесен в териториалните води на България, тъй като течението в Черно море върви в обратна посока на часовниковата стрелка. В България имало сонарна снимка на потънал кораб, контурите, на когото наподобявали на "Черния принц". Отговарят ли действително контурите на заснетия потънал кораб на "Черния принц"? Или това е само заблуда? 

- Не, "Черният принц", не се намира в български те­риториални води - отсече игумен Гавраил. - Контурите, получени от сонарната снимка по всяка вероятност са на друг потънал кораб... По дъното на нашето Черно море има не малко потънали кораби... 

- А "Черният принц"? 

- "Черният принц" си е все още там, на дъното на морето. Но на север от България. На 90 мили югоизточно в акваторията на Одеса. 

Днес е денят на многото въпроси. Учителят знае, че престоят ми в манастира е ограничен и търпеливо изслушва въпросите, които ме вълнуват. 

Беше както винаги прав. Замлъкнахме и останахме вглъбени в мислите си. Аз се замислих за човешките слабости. Знам, всеки човек си има слабости, моите не са малко. Обичам да колекционирам всичко, което се отнася до древността: снимки на крепости, манастири, икони, оръжия, географски карти, снимки на паметници на архитектурата, археологията и... безброй други неща. И в реда на тези мои мисли искрено съм изненадан, че досега не съм попитал Учителя за тепетата в Пловдив, а имам няколко техни фотоса. Знаете ли, че легендарното "Небет тепе" е на второ място, сред 10-те уникални забележителности в Източна Европа? Пред него, по рейтинг, е само музеят "Петерхоф" в Санкт Петербург, Русия. 

"Небет тепе", в Пловдив, е уникално възвишение, част от забележително трихълмие. Извисява се на 203 метра над морското равнище. От там се разкрива красив изглед към целия град и околностите. На тепето е съграден и прочутият Стар град Пловдив, със своята неповторима възрожденска архитектура. Там са изложени за посетителите и останки дори от тракийско време - от три хилядолетия преди Христа! Останки от крепостни стени, древни реликви и части от късно антично селище напомнят за римската епоха. 

Според пловдивчани, тепетата в Пловдив са били шест. Едно от тепетата било разрушено и гранитните му скали са използвани за павета. Наричало се е Марково тепе. Другите тепета имат следните имена: Сахат тепе; Небет тепе; Джандем тепе; Джамбаз тепе; Бунарджик тепе. Най-голямото тепе се нарича Джендем тепе. 

Тепетата продължават да се наричат с турски имена 130 години след освобождението ни от турско робство. Винаги съм се учудвал за безродието на българските политици. Как нито едно правителство, досега, не промени турските названия на наши планини, гори, реки и местности с български имена? Та нали преди поробването на България от Турция, тези земи, планини, реки и местности са имали български имена? Няма друга държава в света, която да не милее и тачи родните си названия, а да се кичи с имена, оставени от нашественици и поробители. Нямам нищо против българските граждани от турски произход. Имам много приятели сред тях. Родени в България, те са част от нашата родина, но и те недоволстваха, когато правителството на Тодор Живков реши да сменя имената им. Така е, всяка нация брани родните си имена. Дали някога, някое правителство, със закон ще преименува турските названия в нашата страна, наложени, със сила, преди 600 години? Време е, да си възвърнем българските наименования! 

Е, време е да ви разкажа, какво ми разкри, по този повод, Учителят за тепетата: 

- Под тепетата, Ученико, се намира древният библейски град Йерусалим. Истинският Йерусалим. Преди 20000 години тепетата в Пловдив са били високи хълмове, а градът е бил разположен в подножието между тях. Над Йерусалим е имало красиви въздушни мостове, които са свързвали отделните хълмове. 

- Как тогава градът се намира под тепетата? Потънал ли е? 

- Не, градът както ти казах, се е намирал между хъл­мовете. Бил е красив град, но е разрушен от силни трусове и засипан от свлачища. Там е и Голгота... 

- Какво искаш да кажеш с това - Голгота, Учителю? 

- Това, че тук е Голгота... Тук е бил Исус Христос... Недоумявах, но се заслушах в думите му, които щяха да изяснят неяснотите с Христос и Голгота. Учителят продължи да говори: 

- Мостовете се срутили и затрупали за вечни времена -хора, животни и постройки. Останали са, единствено, високите части на хълмовете, които днес представляват прочутите тепета на Пловдив. 

- Говори се за още едно тепе. 

- Някога е имало шести, по-нисък хълм, който се е намирал между два от по-високите. По-близо до високия. До този хълм не е имало висящи мостове, но основите му са се свързвали с основите на високия връх. След трусовете развалините са пропаднали, затрупани в основите на сегашното тепе... 

- Амфитеатърът е останал... 

- Някъде под амфитеатъра се намира истинската Гол гота ... 

Впечатлен слушах историята за Йерусалим, за тепетата, под които е погребан древният град. Но имаше още какво да науча. Учителят продължи: 

- Под тепетата в Пловдив има два подземни града. Единият, който е бил винаги под земята е изграден от друга цивилизация преди повече от 20000 години и вторият, затрупан от свличащите се камъни и пръст. 

- Може ли човек да проникне в тях? 

- В подземния град се влиза от три места... Учителят не отговори на въпроса ми, но вече слизам по широко стълбище, надолу към непознат град. Спокоен съм, стъпвам бавно, уверено по гранитните стъпала и се спирам до голям площад. Около площада в идеален кръг са разположени невисоки постройки и кристални колони, стигащи до илюзорно прозрачното, синьо небе на подземния град. Не чувам думи, но знам, че тези кристални колони по своеобразен начин изпълняват ролята на излъчватели, чрез които се получава информация от други светове. Градът е безлюден, а тишината е осезаема и натрапчива. Вървя бавно и се оглеждам за светлинен източник, но не го откривам. А е светло, небето е лазурно. Няма слънце, няма облачета. По средата на площада бълбука извор, оформен в красив шадраван. Знам, водата в извора е със специфични енергийни стойности. При допълнително зареждане, тя се превръща в жива вода. Във водата на живота... 

Леко докосване ме изважда от унеса. Учителят ме връща в нашето време: 

- Друг път повече... Сега условията не позволяват. Ти престоя десет секунди в града. Искам да знаеш, че тук, в древния Йерусалим, се съхраняват няколко кристални сфери... 

Чувах ясно и отчетливо думите му, а очите ми все още виждат, макар и в прозрачна мъгла, подземния град. 

- Основното предназначение на града - леко повиши глас Учителят и ме изведе от мъглата на спомена, - е било да координира енергийните потоци, идващи от различни краища на галактиката и да ги отправя в правил­ната посока, след навлизането им в земното пространство. В този град, Михаиле, няма съкровища. Самият град е съкровище като енергиен ретранслатор, с извора и кристалните сфери. 

- Учителю, объркан съм. Ти говори за Голгота, за Исус Христос. Да не би в подземния град да се намира тялото му? И за кой Исус Христос става въпрос, Учителю? 

- Говоря за първия Исус Христос, който е живял преди 14000 години. Не, тялото на Исус Христос не е погребвано тук. След Голгота неговото Светлинното тяло е затворено в прозрачен кристал. Кристалът е с кръгла форма и има размери около 60-70 см, в диаметър. Пренесен е от посветените последователите на Исус в Музея под Витоша, където е положен. И днес е там, поставен е на висока колона от син мрамор, на която горната част представлява разтворена водна лилия, изработена от синьозелен кристал. 

- Ти знаеш, че посетих Музея под Витоша, но не видях този прозрачен кристал. Имаше статуя на Христос.... 

- Ще го видиш. Всяко нещо, с времето си. Причината да не го видиш, е неземната светлина, която обгръща тялото. Очите, Ученико, очите ти още трябва да прогледнат. И това ще стане - успокои ме той. 

- А свещеният граал, какво е истината за него? Какво всъщност се крие под понятието граал? 

- Свещеният граал, като предмет, не съществува. Граалът, това е архив на историята на Учителя. 

- Моля те, изясни ми истината за Исус. Знам, че човекът, когото наричаме Исус е носител на Христовото съзнание. 

- Така да бъде. Тогава знай, че преди 14 хиляди години Исус Христос пристига в човешки образ, в Йерусалим. Това е истинският Христос - носител на Христовото съзнание. Този, за който пише в Библията е земен човек от династичен род, притежаващ част от знанията и уменията на истинския Христос. Така хората приемат земния Христос за Месията и Божия син, а истинският Исус е забравен през хилядолетията. 

- Но в Библията пише съвсем друго... 

- Някой чел ли е истинската Библия? - Апострофира ме игуменът. - Не е чел, защото не съществува в нашето съвремие. Много неща са променени и ние не помним корените, историята и произхода си. Но идва време! 

- Тогава река Йордан... - започнах аз. 

- Истинската река Йордан е Рилската река. И пустинята... Още много тайни ще бъдат разкрити. Скоро, много скоро. 

- Още един въпрос, за посещението на Исус Христос в Тибет. 

- Истинският Исус никога не е бил в Тибет - възрази игуменът. - Пребивавал е в земите на днешна България. Тук е преподавал знания на учениците си. Трябва да се проумее, че с наименованието Древен Египет някога са се именували земите на днешна България. Древен Египет се намира тук, в България. Тук са и всички споменати, описани в библията, древни земи. Тук е началото, тук е ядрото. 

- А Бастет? Казано е, че шествието със саркофага на Бастет е тръгнало от Египет, за да бъде погребана край днешното Малко Търново. От кой Египет тогава е тръгнало? 

- Днешните хора, Ученико, няма от къде да научат, че Древен Египет е тук. Те знаят, че шествието е тръгнало от Египет и в един момент саркофагът й се озовал в България. Но защо ли ще идват от далечния Египет, за да бъде погребана в България? Дали там, в Египетската земя, в долината на царете е нямало място за нея? Не си ли задават въпроса, защо една богиня ще се погребва на територията на далечна страна? 

- Моля те, кажи каква е истината. 

- Истината е, че шествието се е движело по древните ни земи. Споменът за него, свързан с днешния Египет, води до заключението, че саркофагът е пропътувал хиляди километри. А в същност погребалното шествие, придружаващо саркофага, е изминало само няколко десетки километра. От светилището, където е извършен ритуала по затварянето на саркофага и тържествената церемония, до сегашното му местонахождение. 

- Ще можем ли някога да разберем какво съдържа този саркофаг? 

- Разрешение за изваждането на саркофага ще се получи веднага след официалното оповестяване, че Троя е открита. Нещата са свързани, едното води към другото. Това е закономерността на древните тайни. А сега те моля да ме изслушаш и запомниш добре това, което ще ти разкрия. 

Уточнихме, че Древен Египет и голяма част от библейските земи се намират тук, в България. Това от своя страна е факт, доказващ "рожденото място" на Исус Христос. Да, той е бил на територията на днешна България. Живял е и е пътувал по нашите земи. Под раждане разбирай поява, защото Исус Христос не е представител на нашата цивилизация. Той идва от друг свят с мисията да положи началото на нов морал, нови убеждения, нови критерии за оценяване на събитията, поведението и отношенията между хората. Той, както и други Учители, появили се в други времена и по други места на земята са носители на по-висша идея за живот и жизнен път и са имали задачата да предадат тази идея чрез посланията, съдържащи се в техните учения. Появата на Христос, по нашите земи, не е случайна. Тук, в България, се преплитат каналите за достъп до Висшата информационна банка, тук земите са свещени и какво по-подходящо място за "раждане" на нещо ново и много по-възвишено. 

- Щом Исус не е роден на земята, как се е появил тук? 

- Появата на Исус е станала с космически кораб, който при наближаването на земята е започнал да излъчва силна светлина, в резултат на комбинирани енергийни мощности. Много хора са видели високо в небето тази светлина - силна, ярка и са я възприели като Витлеемската звезда. Като всеки Учител, Исус също е имал свои помощници, които да го подкрепят при изпълнението на нелеката му мисия. Те са пристигнали заедно с него и са поели немалка част от земния товар на задачата. Тръгнали са в различни посоки и са имали различни персонални мисии. Броят им не е бил малък -двеста извънземни помощника. Някои от тях са останали до края тук, на земята, други са отпътували по-рано. 

При приключването на мисията Учителят Исус Христос е трябвало да отпътува, но е оставил част от енергийната си мощ под формата на така нареченото светлинно тяло. То е все още тук, "погребано", в недрата на красив хълм с уникална природа, с много гъста растителност и много птици. Мястото е уникално не само с природната си красота. То е мощен излъчвател на сигматични вълни, които образуват щит, предпазващ от проникване в мястото, допускащ само най-чистите и достойни. Да, отново ти напомням за Музея под Витоша. 

Разкрил най-сетне съкровени тайни, пазени от векове, Учителят замлъкна. Изправи се и се прекръсти. 

Бях безкрайно признателен на този тих, скромен и неизвестен на хората духовен човек. Разсъждавах върху наученото и в съзнанието ми сякаш, за да доизясни чутото, неочаквано се появи въпрос: 

- Учителю, би ли обяснил, защо Библията започва с живота на евреите, а не с българите? 

- Започва с евреите, защото има забравени спомени и умишлено укрити факти. 

- Тогава с кого е воювал Моисей? - продължих да из­яснявам фактите, които знаех от Библията. 

- Воювал е с третия фараон от четвъртата додинастична власт на Египет, който не е имал Космически код и е нямал познанието на Висшите Учители. Откраднал е властта от законния фараон. Но Жреците в последствие са организирали свалянето му от власт и прогонването му от тези земи. Умира в изгнание като скитника-цар. 

- По тази логика следва, че библейските Содом и Гомор трябва да се намират в България. Така ли е? 

- Библейските Содом и Гомор, както и библейският древен Йерусалим повтарям се намират в България. Търсят ги в Палестина, защото според сегашната Библия -там са библейските земи. 

- Ще ме ориентираш ли къде се намират днес тези земи? 

- В равнинната част на Северна България. Това, което пише в Библията за наказанието на двата града има друго значение. Истинската причина за потъването на Содом и Гомор е небалансираното енергийно поле, което е създадено, за да се осъществи транспортен коридор за пристигащи и заминаващи кораби от други планети. Били са зададени грешни параметри на енергийните стойности и се е стигнало до енергиен взрив. И двата града, както и още седем по-малки селища са потънали под земята, а пространството над тях се е превърнало в равнина. 

- А Витлеем...? 

- Не случайно и древният Витлеем не е открит, след като не го търсят там, където трябва. Витлеем, където се е появил Христос е в Странджа планина, близо до гробницата на Бастет. По-точно в местността "Мишкова нива". Това място и днес е притегателно за нестинарите. Има изключително силно излъчване... А библейският Йерусалим, Михаиле, както ти казах е дълбоко под тепетата на Пловдив. С храмовете, улиците и руините си... 

Както никога досега, нямах повече въпроси към Учителя. Трябваше да разсъждавам и преосмислям чутото. 

Раждането на Исус Христос продължава да ме вълнува, самата промисъл за съществуването Му предизвиква чувство на умиление, смирение и преклонение пред един жив Бог. Помислете за Исус и ще почувствате как се свързвате с осезаеми нежни чувства, ще усетите в сърцата си топлина и обич - състояния, изпитвани толкова рядко. 

Неразгаданите мистерии на битието подбуждат в мен стремежа на търсач, дирещ семето, дало учение за живота. Открия ли диреното семе, няма да го скътам за себе си, а ще споделя с вас... Дали да не започна от... 

От Информационния блок Акаша? Да, от информационния блок Акаша, от където информацията се излъчва на определени честоти и когато човек, чрез мисъл или въпрос влезе в тези честоти, той получава целия Информационен блок - вид Знание. Не се влиза лесно в този информационен блок. Нужен е Учител. А Учителите са духовни същества. Тяхната цел е, да ни научат да следваме своята Духовна воля и понякога, чрез подвеждащи уроци, да ни накарат да бдим и следваме правилно пътя си. Учителят се явява, когато Душата го потърси, а не Егото. 

Дълго премислях разкритието на игумен Гавраил за Исус Христос и на следващият ден не се сдържах и го попитах, къде е гробът на Исус Христос. 

- Гробът на Исус Христос се намира в Южна Франция - отвърна той. 

Отново изненада. Сега гробът на Исус Христос се намира в Южна Франция. А гробът в Йерусалим на кого е тогава? 

- Извинявай Учителю, не мога да разбера, как нещата непрекъснато се променят - възкликнах в недоумение аз. -Говорихме, че Исус Христос е погребан на планината Витоша... 

- Така е - потвърди той. - Но другият Христос, отпреди 2000 години е погребан в Южна Франция. 

Нещата отново придобиха мистериозност. И преди сме говорили за Исус, че раждането му все още е обвито в мистерия. Но защо тази мистерия никога Учителят не я споделяше и разкриваше пред мен? Той много добре разбираше моето недоумение и въпреки това не ме допускаше до разгадаване на вековната мистерия. Толкова ли бе сложна? Или все още не бях готов да я приема? 

Игумен Гавраил поклати глава, не отговори веднага, а продължително замълча. И докато очаквах с притеснение отговора, си зададох въпрос - ами ако не му разрешават да ми разкрие тайната? Възможно е, в този момент той да иска разрешение от Космическите учители и да очаква съгласието им. Щях да узная истината само след минута. 

- Исус Христос, Михаиле, от преди 2000 години е бил човек с високо ниво на духовност, наследник на династичен род. Не се ражда случайно на земята... Знаел е много тайни и е искал е да промени обществените порядки. Това е била и неговата мисия. Имал е възможност да пътува и проповядва идеите си. Но нравствени му поучения сред народа, не се нравели на опонентите му. Идеите на Исус били в противоречие с техните разбирания и заплашвали устоите на властта им. Затова те предприемат мерки да заловят и убият проповедникът, преследват го и Исус бил принуден да се укрива. 

- А разпъването на кръста? 

- За да прекратят издирването на Исус привържениците му инсценират залавянето и разпъването му на кръста. 

- Ето тук е мистерията. Какво се е случило на кръста, Учителю? Как Исус се е спасил? 

- В денят, в който е трябвало да се изпълни смъртната присъда на Исус, той е бил подменен с друг човек, представен на хората за Исус. Този човек не е разпнат заради Исус Христос. Имал е наказателна присъда за други деяния. 

- В Библията се описва, че при смъртта на Исус Христос са присъствали негови близки. Разпъването на кръста на друг човек може да заблуди хората, но не може да остане в тайна за римляните. Изпълнителите са легионери от римската кохорта... 

- Размяната не е била забелязана, защото до мястото, където са поставени кръстовете не са допускали наблюдатели. Хората са гледали от разстояние, което не им е позволявало да различават кой е на кръста. Те са знаели, че там е Исус. А изпълнителите от кохортата никога не са виждали лика на Исус. Били са убедени, че разпнатия е той. 

- Тогава копието Лонгин... 

Игуменът пренебрежително се усмихна. Разбрах. Копието, което Хитлер така силно желаеше да владее не притежава никаква Сила. 

- А плащеницата, за която се твърди, че в нея е увивано тяло на мъртвия Исус и предизвиква толкова различни мнения... 

- Плащеницата на Христос - прекъсна ме игуменът, -е била показвана на враговете му и хората, умишлено след разпятието му, като доказателство за неговата смърт. Тази, за която сега се твърди, че е негова, е всъщност на разпнатия човек. Това е една измама на църквата, която навремето е целяла да узакони властта си. Да налага контрол и да държи в подчинение обикновените хора. 

- Как тогава ще се обясни възкресението? Нали всяка година милиони хора вярват и славят възкресението? 

- Уви, ученико, Възкресение няма. В думата Възкре­сение е вложен друг смисъл - това на духовното посвещение. Духовното посвещение, това е истинското Възкресение. 

- Тогава Възкресението описано в Библията... 

- Е отново манипулация на църквата. Тя е използвала факта, че след така нареченото разпъване на кръста е имало хора, които са срещали и виждали живия Исус Христос и понеже са знаели, че е умрял, са казвали: "Христос възкръсна от мъртвите!" Така, използвайки различни манипулации и харизматичната личност на един Високо духовен и посветен човек, църквата създава своята религия, на базата, на която придобива власт и възможността да контролира всички вярващи. 

- Ще те помоля да ми откриеш, къде е погребан човекът Исус Христос. 

- В параклис, под него има подземие... Там се съхраняват всички документи, свързани с учението и живота на Христос. Тези документи се отнасят до потеклото и семейството му. Това е Светият Граал... 

За миг много неща ми се изясниха - тамплиерите, инквизицията, масоните... Това означаваше, че Исус действително е имал съпруга и деца. 

- Живота му е бил динамичен - продължи да говори с вдъхновение игумен Гавраил. - Много е пътувал, придружаван от последователите и семейството си. Проповядвал е част от тайните, които е знаел за земята, отношенията между народите и цивилизациите. Разяснявал е отдавна забравени исторически факти от миналото, свързани с посещенията на извънземни цивилизации... 

Сетих се за непорочното зачатие на Исус Христос, свързано със съвременно тълкуване за инвитро, внедрено по всяка вероятност от извънземна цивилизация и чух да казва: 

- Исус е говорел за другите цивилизации, посещавали земята, като е подбирал внимателно думите и изразите, за да представи нещата по достъпен и възприемлив, за тогавашното ниво на духовност, начин. Искал е да научи хората на нов вид взаимоотношения, базирани на толерантността към различията, във всяко едно отношение, любовта и желанието за израстване, на взаимопомощта и обединяване на усилията за постигането на по-съвършен начин на живот. 

- Казваш, че е пътувал с последователите и семейството си? 

- Съпругата и децата му са го следвали навсякъде. Двете му деца - момчета са родени преди заминаването му от Йерусалим. Третото - момиче, се ражда във Франция. 

- В Библията пише, че Исус произхожда от Давидовото коляно. 

- Така е. Исусовата династия е от коляното на Давид и той се явява наследник на Давидовия трон. Да, Исус е цар, макар и некоронован ... Той е синът на Йосиф и Мария. Заченат е от земни родители. Няма непорочно или енергийно зачатие. Има още седем братя. 

Майката на Мария, Ана, е с тракийски произход. Тя е наследница на древните тракийски царе, далеч назад във времето, стигащи до династиите на Соломон и Давид. 

- А Мария-Магдалена? 

- Съпругата му Магдалена, също е от Давидовия род. Но е едно стъпало по-надолу в йерархията. Тя също е носителка на високо ниво на духовност и е помагала на Исус. 

- Земният Исус Христос посещавал ли е България? 

- Посетил е страната ни. Но преди това е обиколил няколко духовни школи. Бил е в земите около Тибет и в България. 

- Днес има ли потомци, носещи Исусовата кръв? 

- Има, но потомците му са пръснати из цяла Европа. Най-прекият наследник на династията, произлизащ от рода на големия му син и сега живее във Франция. Има хора, които знаят тези тайни, но са успели да ги съхранят през вековете. 

- Учителю, истинският гроб на Исус Христос, днес е неизвестен и не е обявен за свято място. 

- Ще стане свято място, когато тайната започне да се разкрива. Постепенно всички ще приемат тази истина.

Милан Миланов