КОСМИЧЕСКО РАЗКРИВАНЕ: Епизод 13 - Портали, Преместване във времето

Д.У.: Здравейте и добре дошли на Космическото Разкриване. Започваме обсъждане на темата с инсайдера от ТКП (Тайната Космическа Програма) Кори Гуд... Отдавна общувам с много различни инсайдери, имащи достъп до съвършено секретна информация на 35 нива над нивото на Президента на САЩ. Търсих и намерих тези хора. Те започнаха да споделят с мен доста конкретна информация.

Понеже всички получени сведения са взаимно свързани и се засичат, става все по-трудно да се предположи, че всички те лъжат, а не казват истината, в противен случай съвкупността на лъжата би била твърде обширна.

Кори, благодаря Ви, че сте с нас. Добре дошъл на интервюто!

К.Г.: Благодаря.

Д.У.: Когато за пръв път започнах да споделям инсайдерски сведения в мрежата, най-възторжени отзиви се получиха за разказите на Даниел, който твърдеше, че е участвал в това, което мнозина наричат “Проектът Мантоук”. Той го наричаше “Феникс-3”.

Даниел разказваше, че нашият военно-промишлен комплекс е открил седалка в разбила се на земята извънземна летяща чиния и че самата седалка работела като средство за връзка със съзнанието. Тестваният човек сяда, обляга се назад, а после се измерва неговото енергийно поле като съвкупност от 22 базови вълни. После се извършва преход в така наречената точка на покой, на спокойствие на съзнанието. Когато седалката се нулира, т.е. когато всичките 22 вълни престанат да се колебаят, с помощта на ръчка може да се настрои всяка вълна поотделно и всички вълни да се превърнат в прави линии.

Както казвали на Даниел, а той самият минал през това, в този момент може да се случат много странни неща. Например, човек може да си представи обект. И с помощта на енергията на седалката, посредством енергията на конкретната честота, създавана с огромни трансформатори, в стаята може да се прояви даденият обект. Също така, той сподели следното: ако човек си представи конкретно място, тогава ще се появи нещо като мигащ мираж и в него може да се види същото това място. Там могат да се изпращат хора и те ще окажат именно там.

Даниел каза също, че това е стандартен дизайн на седалките в кораби от типа НЛО. Пилотът просто си мисли къде трябва да попадне, отваря се отвор и корабът просто лети натам.

Сблъсквали ли сте се с това, за което разказах? Чували ли сте за това?

К.Г.: Да, седалката. Взаимодействие на съзнанието със седалката. Още в детството си, когато участвах в програмата MILAB, нас ни слагаха на такива седалки. Споменахте за 22 вълни. Нас ни караха да се занимаваме с това. Тренираха ни така, че по команда можехме да преминаваме в различни състояния на съзнанието, които можеха да се измерят.

Слагаха ни на такива седалки от извънземни кораби. После се опитваха да открият кой от нас най-добре може да измени определени вълни по команда.

Д.У.: Даниел също така спомена, че такава тренировка преминават в така наречените пси-корпуси, специализирани военни подразделения с екстрасензорна подготовка. Едно от основните неща, на което се обучавали там, било да се научат да попадат в така наречената точка на покой вътре в себе си. Чували ли сте този термин?

К.Г.: Да. Когато достигаш състояние на дълбока тета, ти практически преставаш да осъзнаваш тялото си и обкръжението и повече контактуваш с това, което наричаме Висше Аз, т.е. пребиваваш в по-високо състояние на съзнанието. В главата не идват никакви други мисли.

Д.У.: Някога попадали ли сте на информацията, че седалката на кораба има свойствата на интерфейс, позволяващ да се отвори портал за преместване в друго пространство или дори в друго време?

К.Г.: Да. По-късно узнах, че именно така се управляват космическите кораби. Само със съзнание. Повечето същества слагаха на главата си лента, сядаха на кораба. Или носеха лента, или слагаха ръцете си върху панел. Като същества от по-висока плътност, те просто мислеха за мястото на дестинацията и корабът постепенно изчезваше от едно място и постепенно се появяваше на друго.

Д.У.: Тоест, пътешествието ставаше нещо като автоматичен скок през космическата паяжина, която описахте?

К.Г.: Не само. Ние вече казахме, че всичко е вибрация. Всичко има характерен вибрационен подпис. Всяка слънчева система, всяка планета, всяко местонахождение на планетата има свой и само свой вибрационен подпис. Ако човек осъзнато помисли за конкретно място, за вибрационния подпис на даденото място, може напълно да се измени вибрационният подпис на мястото, в което се намирате, и да се приведе в съответствие с вибрационния подпис на мястото на дестинацията. Вселената, общо взето, е холографска. Вие постепенно изчезвате в едно място и се появявате на друго.

Д.У.: Да. Като в книгите на Карлос Кастанеда, Дон Хуан – шаманът, изглежда неговото истинско име е Качора. Той е още жив. Качора казва, че някои шамани могат да се научат да се телепортират. Ако можете да излизате извън тялото си, можете да напуснете физическото тяло в астрална форма, а после да закрепите конкретно място, т.е. да го стабилизирате така, че то да стане напълно устойчиво, да не се мести. Когато с помощта на съзнанието укрепите новото място, вие се пренасяте там, буквално скачате там.

К.Г.: Да. Много същества се пренасят именно по този начин. Наричаме това астрално проектиране. Те изпращат съзнанието си в новото място и оглеждат околността. Измерват вибрациите на мястото. После пресъздават вибрацията на мястото в съзнателното физическо тяло. Физическото тяло изменя вибрацията си, постепенно изчезва от мястото, където се намира, и се премества там, където се намира съзнанието.

Д.У.: Значи седалката на космическия кораб е нещо като техническа поддръжка за усилване на природните способности?

К.Г.: Да. Съзнание.

Д.У.: Да поговорим за времето. Даниел лично познавал хора, взели участие в програмата “Феникс-3”. Имало едно момче, леко пернато. Отначало мислели, че може да се пътешества само в миналото. После разбрали, че може да се попадне във всякакво време, стига човек просто да си помисли за него. Та това момче искало да отиде в миналото и да убие баща си. Чувал ли сте за тази история?

К.Г.: Да, чувал съм за този парадокс. От това, което съм чел на стъкления планшет, е ясно, че към такава времева технология са поставени буфери. Експерименталната технология за пътешествия във времето е абсолютно неуправляема. Хората отиваха в миналото, считайки, че ако убият някой човек, времевата линия ще се измени. После такива хора се връщаха и попадаха на създадената от тях времева линия. Всичко това предизвикваше много разцепвания на времевите линии. И за предотвратяване и поправяне на нарушените времеви линии, трябваше да се изпращат други хора. Което още повече задълбочаваше проблемите, които ставаха все повече и повече. Разцепваха се все повече времеви линии, появяваха се все повече нови фрагментации и в края на краищата всичко излезе извън контрол.

Тогава започнаха визити на напреднали извънземни групи, които призоваваха да се спрем. Разказваха на хората, че времето в много отношения е илюзия, създадена от съзнанието. Седейки на седалките, те използват съзнанието за проявяване на обектите. Именно това правим с нашето масово съзнание всеки ден. Ние проявяваме нашата реалност.

Способността да се използва устройство и съзнание, за да се връщат на времева линия, на която искаха да се върнат.... Работата е там, че новосъздадената времева линия изцяло зависеше от полярността на човека, доколко е позитивен или негативен.

Същото се отнасяше и за тези, които отиваха в бъдещето. Ако например в бъдещето отиваха представители на Кабала с негативна полярност, те виждаха там колосален катаклизъм. Въртенето на земната ос се е изменило, 90% от населението на планетата е загинало. Те се връщаха назад и разказваха за видяното. Но ако в бъдещето отиваха позитивни хора, те наблюдаваха възхитителни картини.

Ако технологията е изправна и стабилна и пътешествие във времето могат да извършват хора от различни полярности, както от позитивна, така и от негативна, какво ни говори това за времето?

Извънземните настоятелно ни молеха да спрем. Те се измориха да се опитват да “поправят” всички разцепвания и да решават проблеми с времевите линии, защото, както и пространството, времето е еластично. Ако има торсионно поле, пространството се усуква. Ако се махне торсионното поле, пространството ще се свие. Ако престанем да се намесваме във времето, то също ще се свие.

Учените трудно могат да повярват в това, че времето е илюзия, че при липса на торсионно поле времето се свива, и че времето е главният компонент на съзнанието.

Времето е илюзорно. То непрекъснато се ускорява и забавя.

Електроплазмената вселена и торсионната вселена. Именно с такива модели работи Тайната Космическа Програма (ТКП). Всички останали науки, които хората считат за напреднали, ще трябва да се изхвърлят на боклука. И когато започне публикуването на огромно количество информация, докторите на науките ще трябва да се върнат в училище.

Математиката там е съвсем друга, абсолютно нова математика. Ние използваме архаична математика и физика. Но като се научим да разбираме как работи всичко, ще разберем защо времето винаги се ускорява и забавя. Това зависи от торсионните влияния на галактиките една на друга, на нашата Слънчева система и на нашето съзнание. А също и на това как възприемаме времето.

Д.У.: Ние говорихме за “седалката от проекта Монтоук”. Неотдавна Пит Питерсон сподели, че на лопатките (на гърба) се намират ямки, по една на всяка лопатка. В две малки точки се пресичат всички нерви на нашето тяло. Това е някакъв вид божествен разумен дизайн. Той каза, че те се наричат “портове”.

Много извънземни имат седалки с издатини, разположени така, че като седнете на седалката, тези издатини се опират в ямките на лопатките, когато се облегнете назад.

К.Г.: Да, ние използваме точно такива седалки. С тяхна помощ може да се зарежда много информация.

Д.У.: Пит казваше, че например с помощта на такива портове се установява система за наблюдение, че съвременните изтребители нямат илюминатори и там може да се гледа с помощта на портове. Т.е вие виждате с помощта на съзнанието си. Истинско телескопично зрение. Той твърдеше, че по този начин може да се зарежда информация непосредствено в съзнанието.

К.Г.: Да, аз съм използвал функцията за зареждане на информация през ямките на лопатките. Също така, множество нервни окончания се събират в пръстите на ръцете. Много устройства, които са невро-интерфейси, имат медни и стоманени пластинки във формата на длани, върху които можете да си сложите ръцете. Има и ръкавици с метални пластинки. Всички те се използват за невро- или биоелектрическо взаимодействие с космическия кораб и с други устройства.

Когато участвах в програмата MILAB, нас ни слагаха на такива седалки, със стърчащи издатини. Облягахме се назад и усещахме как електричество преминава по издатините, в които се опирахме. Така в нас зареждаха информация, така ни обучаваха. Още тогава ми казваха, че ще дойде време, когато всички ще се учат по такъв начин.

Д.У.: Ние пак ще говорим за времето, защото това е много обширна тема. Пътешествия във времето, скокове във времето. Ще засегнем и темата за паралелната Земя. За всичко това ще научите в нашите следващи интервюта от поредицата “Космическо Разкриване”. Благодаря за вниманието.