ЕДГАР КЕИСИ КРИСТАЛИТЕ НА АТЛАНТИДА
Московската ясновидка и медиум Зося Валентиновна Домбровская казва, че БенБен (споменат вече), който, тайнствено изчезва от храма в Хелиопол, е пренесен в... Западен Сибир (южната част на Хиперборея), където става главен талисман на храма на жриците на огъня и светлината. В контакт с него ще може да влезе само висока жена със светли коси. В един от предишните си животи тя била жрица - пазителка на Кристала (БенБена). Когато Кристалът бъде намерен, на него ще се прояви невидим надпис, след чието прочитане ще може да се влезе в контакт с него.
...
В списание "Делфис" е публикувана книгата "Едгар Кейси за Атлантида". В трета глава: "Атлантида около 50 000 г. пр. н. е." е дадено четене, организирано за някаква жена, където за една от нейните инкарнации се съобщава: "В Атлантида е жрицата, пазителка на белия камък, с чиято помощ много хора преди първите разрушения в Атлантида поддържат връзка с Космическия разум посредством словесно общуване с Него и извършване на определени действия" (19 април 1944 г.). В 4 - та глава: "Атлантида в периода 50 000 - 100 000 г. пр. н. е." има следното четене:"Децата на Единния закон, сред които беше и тази същност - върховната жрица Ри, под предводителството на светците (както биха ги парекли днес) започнаха да практикуват концентрация на мислите, за да овладеят универсалните сили. Със съвременни термини е трудно да се характеризира подобно състояние на съзнанието. Освен това посредством групова концентрация на мислите децата на Единния закон се извисяваха до съзнание от 4-то измерение и напускаха физическото си тяло".
...
Кейси в четенията си дава достая обемна информация за кристалите, използвани в Атлантида. Известно време един образ изпълва виденията на Кейси - кристалите. Изрязани от прозрачен кварц, те светят с вътрешна светлина. По-късно все по-често започва да се появява застрашително огромен кристал. В стените му се усеща неудържима сила. Заедно с това идва и озарението - ЕТО Я ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА ЗА ГИБЕЛТА НА ДРЕВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА АТЛАНТИТЕ!
Още Платон в "Диалози" говори, че атлантите сами са си навлекли бедата. Разказът му прекъсва и той не разкрива тайната на трагедията. В това най-вероятно успява Кейси: "Атлантите използвали кристалите за мирски и духовни цели. Те представлявали изключително мощни акумулатори на енергия от слънчевото излъчване и звездната светлина. Тази енергия помагала на атлантите да строят дворци и храмове, да развиват у себе си екстрасенсни способности. Не такъв обаче бил кристалът ТУАОЙ - ОГНЕНИЯ КАМЪК. Той натрупвал енергия на Земята и лъчите му прогаряли и най-мощните стени".
...
Кейси в четенията си дава достая обемна информация за кристалите, използвани в Атлантида. Известно време един образ изпълва виденията на Кейси - кристалите. Изрязани от прозрачен кварц, те светят с вътрешна светлина. По-късно все по-често започва да се появява застрашително огромен кристал. В стените му се усеща неудържима сила. Заедно с това идва и озарението - ЕТО Я ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА ЗА ГИБЕЛТА НА ДРЕВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА АТЛАНТИТЕ!
Още Платон в "Диалози" говори, че атлантите сами са си навлекли бедата. Разказът му прекъсва и той не разкрива тайната на трагедията. В това най-вероятно успява Кейси: "Атлантите използвали кристалите за мирски и духовни цели. Те представлявали изключително мощни акумулатори на енергия от слънчевото излъчване и звездната светлина. Тази енергия помагала на атлантите да строят дворци и храмове, да развиват у себе си екстрасенсни способности. Не такъв обаче бил кристалът ТУАОЙ - ОГНЕНИЯ КАМЪК. Той натрупвал енергия на Земята и лъчите му прогаряли и най-мощните стени".
В откровенията си Кейси вижда голяма зала, където е разположен Туаой. Тя се нарича Зала на светлината. Там се събират служители на тайния култ и слушат далечни галактики. Но в определен момент многострадалната природа въстава.
Отначало съмнителните съобщения на Кейси са посрещани със значителна доза скептицизъм. За учудване на мнозина скоро се появяват някои потвърждения на казаното. Думата "Туаой" има паралели в езиците на редица народи. Кейси смята, че не всички древни жители на Атлантида са загинали. Някои са се спасили и са пренесли кристалите на други континенти!
Легендарният вожд на толтеките Тецкатлипок притежава чудесно "матово огледало". В него той може да вижда далечни земи и да "чува" мислите на другите. Има потвърждения за идването на спасили се атланти в Европа. За това, колкото и да е странно, свидетелства самият Юлий Цезар. Жрец-друид му разказва за прародителите на галите. Галите вярват, че предците им са дошли от ОСТРОВА НА КРИСТАЛНИТЕ КУЛИ. Римляните знаят и за някакви свещени камъни на друидите. Независимо от всички усилия обаче римските воини така и не намират нито един.
Преди смъртта си Кейси посочва местонахождението на един от запазилите се потопени храмове на Атлантида - на изток от Бахамските острови. През 1995 г. на това място подводница открива останките на голямо каменно съоръжение. Те са на дълбочина 200 метра. Съоръжението напомня известните мегалити на Британските острови. Отчетливо се виждат пропаднали многотонни плочи, заобикалящи главното светилище. Сега там се провеждат изследвания и може би човечеството скоро ще види вдигнати от океанското дъно свидетелства за величието на Атлантида...Но къде по-удивителни и информационно наситени са самите четения на Едгар Кейси, описващи минали въплъщения в Атлантида на негови съвременници, получени през периода от 1924 до 1944 г. ...
...
"На земята на Атлантида, във времената на отстъплението от Единния закон и утвърждаването на синовете на Велиал. Същност била жрицата на храма, построен за противодействие на синовете на Единния закон... По онова време слънчевото излъчване се насочвало към кристалите, разположени в специални шахти и така се осъществявало въздействие върху вътрешните зони на Земята" (6 март 1935 г.). "Същността, наричана в онзи живот Дар, се занимавала с приемане на съобщения и разпределяне действията на различните сили - на слънчевите лъчи, усилени посредством кристалите, на комбинациите им.
За осигуряване на наричаните сега жизнени удобства - осветление, отопление, средства за придвижване - се използвали различни енергийни ресурси: слънчева светлина, електричество, газ, пара. Дар била сред тези, които се опитвали с тези технически средства да облегчат труда на производителите на хранителни продукти и облекло, т.е. на "хората машини" (киборги?), както биха ги нарекли днес.
Използването от синовете на Велиал на техническите постижения за свои цели, става причина за първите разрушения на континента. Пропускането на слънчеви лъчи през призмата на кристалите например води до вулканични изригвания и разделяне на единния континент на 5 острова..." (23 май 1938 г.)
...
"На земята на Атлантида, във времената на отстъплението от Единния закон и утвърждаването на синовете на Велиал. Същност била жрицата на храма, построен за противодействие на синовете на Единния закон... По онова време слънчевото излъчване се насочвало към кристалите, разположени в специални шахти и така се осъществявало въздействие върху вътрешните зони на Земята" (6 март 1935 г.). "Същността, наричана в онзи живот Дар, се занимавала с приемане на съобщения и разпределяне действията на различните сили - на слънчевите лъчи, усилени посредством кристалите, на комбинациите им.
За осигуряване на наричаните сега жизнени удобства - осветление, отопление, средства за придвижване - се използвали различни енергийни ресурси: слънчева светлина, електричество, газ, пара. Дар била сред тези, които се опитвали с тези технически средства да облегчат труда на производителите на хранителни продукти и облекло, т.е. на "хората машини" (киборги?), както биха ги нарекли днес.
Използването от синовете на Велиал на техническите постижения за свои цели, става причина за първите разрушения на континента. Пропускането на слънчеви лъчи през призмата на кристалите например води до вулканични изригвания и разделяне на единния континент на 5 острова..." (23 май 1938 г.)
В друго четене се казва:"Същността живеела на Посейдонис и била отговорна за съхраняването на енергията, получавана от големи кристали, кондензиращи слънчева светлина. Тази енергия се използвала за управляване движението на морски и въздушни кораби, както и в бита - за телевизия и звукозапис" (5 февруари 1935 г.).
"В Атлантида по времето, когато широко се прилагали електрическа енергия за транстпортни средства, дистанционна фотография, четене на текстове през стени дори на разстояние, когато била преодоляна гравитацията и бил разработен кристал с огромна мощност, всичко завършило с катаклизъм" (20 февруари 1934 г.).
"В земята на атлантите преди втория катаклизъм, по време на който континентът се разцепил на острови, а синовете на Велиал и децата на Единния закон започнали да се поддават на съблазни. Същността участвала в разшифроването на соъбщения, получени с помощта на кристали и огнъове, които били вечните огнъове на природата. Развитието на въздушния и морския транспорт не учудвало тази същност, понеже широкото им разпространение тогава било предизвикано от проблемите на спасяването и мигрирането от материка" (15 май 1943 г.).
"Що се отнася до Огнения камък...дейността на тази същност била свързана с използването му както за съзидателни, така и за разрушителни цели..."
Ето и някои важни детайли: "Огненият камък бил разположен в центъра на сграда, изолирана отвътре с изолационен материал, напомнящ на азбест. Използвали се и диелектрици като произвежданите сега в Англия, чиито наименования са добре познати на специалистите в тази област. Куполът над камъка бил овален и част от него се измествала, за да пропусне излъчванията на звездите. После се извършвала концентрация на тези огнети енергии, както и на енергиите с атмосферен и неатмосферен произход. Концентрираните посредством стъклени призми (това определение е по-близо до съвременното разбиране) космически енергии въздействали върху механизмите за управление на различните средства за придвижване, което до голяма степен напомня съвременния метод за дистанционно радиоуправление, но енергията, получена от камъка, можела и пряко да задвижва превозните средства. Сградата била построена така, че при отваряне на купола енергията да въздейства дистанционно върху корабите и да ги задвижва. За енергията на практика не съществували препятствия - корабите можели да бъдат в пхределите на видимост или извън нея - под водата или в някакво укритие. Кристалът можел да бъде задействан само от Посветени! Същността била тогава сред управляващите излъчването на камъка. Невидимите лъчи въздействали върху камъни, установени в двигателите на транстпортни средства, които или се издигали от газовете високо във въздуха, или летели ниско над земята (за развлечение), или плавали по водата или под нея. Корабите се задвижвали от концентрирани в тесни снопчета лъчи, изпускани от камъка, разположен в центъра на сграда, която сега бихме нарекли силова централа. Същността предизвикала разрушителните сили поради това, че камъните, поставени в различни части на страната за осигуряване на енергия на всевъзможните видове човешка дейност, били погрешно настроени на много високи честоти. Това станало причина за втори катаклизъм, при който страната се разцепила на острови, които по-късно били подложени на по-нататъшно разрушаване" (20 декември 1933 г.).
"Що се отнася до Огнения камък...дейността на тази същност била свързана с използването му както за съзидателни, така и за разрушителни цели..."
Ето и някои важни детайли: "Огненият камък бил разположен в центъра на сграда, изолирана отвътре с изолационен материал, напомнящ на азбест. Използвали се и диелектрици като произвежданите сега в Англия, чиито наименования са добре познати на специалистите в тази област. Куполът над камъка бил овален и част от него се измествала, за да пропусне излъчванията на звездите. После се извършвала концентрация на тези огнети енергии, както и на енергиите с атмосферен и неатмосферен произход. Концентрираните посредством стъклени призми (това определение е по-близо до съвременното разбиране) космически енергии въздействали върху механизмите за управление на различните средства за придвижване, което до голяма степен напомня съвременния метод за дистанционно радиоуправление, но енергията, получена от камъка, можела и пряко да задвижва превозните средства. Сградата била построена така, че при отваряне на купола енергията да въздейства дистанционно върху корабите и да ги задвижва. За енергията на практика не съществували препятствия - корабите можели да бъдат в пхределите на видимост или извън нея - под водата или в някакво укритие. Кристалът можел да бъде задействан само от Посветени! Същността била тогава сред управляващите излъчването на камъка. Невидимите лъчи въздействали върху камъни, установени в двигателите на транстпортни средства, които или се издигали от газовете високо във въздуха, или летели ниско над земята (за развлечение), или плавали по водата или под нея. Корабите се задвижвали от концентрирани в тесни снопчета лъчи, изпускани от камъка, разположен в центъра на сграда, която сега бихме нарекли силова централа. Същността предизвикала разрушителните сили поради това, че камъните, поставени в различни части на страната за осигуряване на енергия на всевъзможните видове човешка дейност, били погрешно настроени на много високи честоти. Това станало причина за втори катаклизъм, при който страната се разцепила на острови, които по-късно били подложени на по-нататъшно разрушаване" (20 декември 1933 г.).
Какво е устройството на този ужасен огнен Кристал?
Намирам отговор в едно четене: "Що се отнася до устройството на огнения камък, откриваме, че е бил голям стъклен цилиндър (според съвременната терминология), обработен така, че силата или енергията, която се концентрирала между горната част и основата на цилиндъра, да се центрира от камъка върху горната част. Записи за методиката на конструиране на огнения камък се съхраняват на 3 места на Земята. Едното е потъналия остров Посейдонис, където още могат да се открият останки от храмове под вековни наслоения от морска тиня - близо до островите Бимини до крайбрежието на Флорида. 2-то място е в един от храмовете на Египет, където били пренесени и дадената Същност заедно с други хора отговаряла за опазването им. 3-тото място е на територията на съвременния полуостров Юкатан в Централна Америка, където тези камъни, за които на практика нищо не е известно, сега (през последните месеци) започват да ги откриват..." (20 декември 1933 г.).
В четенията нищо не е казано за мястото, където се намира ТУАОЙ - Главният Кристал на атлантите. Най-вероятно е потънал на океанското дъно заедно с острова, на който е бил. Дали пък той не предизвиква с функционирането си в автономен неуправляем режим загадъчностраховитите ефекти на изчезване на правателни съдове и самолети в района на Бермудския триъгълник?
В четенията на Кейси е налице и друга интригуваща информация. В една от тях се казва, че "в резултат на облъчванията, физическото тяло на тази Същност често се е подмладявало и тя доживяла до окончателното разрушаване на континента. Същността се присъединила към синовете на Велиал, т.е. към хората, които предизвикват това разрушение и така погубват и себе си. Първоначално нямала подобно намерение, но после жаждата за власт надделяла" (20 декември 1933 г.).
Това не е единственото четене, в което се говори за подмладяващия ефект на лъчите на кристалите. Казва се, че атлантите, благодарение на тези редовни сеанси - чудо, можели да продължават живота си до 1000 и повече години.
Това не е единственото четене, в което се говори за подмладяващия ефект на лъчите на кристалите. Казва се, че атлантите, благодарение на тези редовни сеанси - чудо, можели да продължават живота си до 1000 и повече години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар