КОСМИЧЕСКО РАЗКРИВАНЕ - Епизод 14: Портали: Паралелна Земя

Д.У.: Добре дошли на “Космическото Разкриване”! С нас е  Кори Гуд, инсайдер от “Тайната Космическа Програма” (ТКП). В днешното интервю ще се задълбочим в науката на времето. Кори, добре дошъл!

К.Г.: Благодаря.

Д.У.: Позволете ми да започна с данните, които се съдържат в книгата на китейския автор Пол Донг, която се нарича “Китайски супер-екстрасенси”.

В нея той описва своето сътрудничество с правителството на Китай за търсене на деца с екстрасензорни способности. В книгата се описва един от експериментите, при който се проверява способността на човека със силата на мисълта да телепортира малък обект. Обектът сякаш постепенно изчезвал от едно ясто и постепенно се появявал на друго място. Китайците искали да изяснят какво се случва при това и как това работи.

Те взели устройството и го оборудвали с пейджер. Пейджера настроили така, че той да пищи в определено време, в определен ритъм. Оказало се, че когато обектът започва да изчезва, писъкът ставал все по-нарядко, като че ли се забавя самото време. Когато обектът се появява на друго място, писъкът отначало остава пак така бавен, а после започва да се ускорява до нормалния ритъм.

И така, способни ли сме ние да влияем на времео и пространството или това е просто уникален случай?

К.Г.: С нашето съзнание ние можем да влияем на времето, пространството и материята. Именно така е постъпил този човек. Времето и пространството... Не напразно го наричат пространство-време. Затова отговорът е “да”. Според мен, експериментът е демонстрирал, колко те са преплетени и взаимосвързани.

Д.У.: Базовият физически модел на Айнщайн допуска изместване на времето. Но това е възможно само в случай на приближаане към скоростта на светлината. Например, ако има някакъв космически кораб. Известно е, че през 1970-те години с цел проверка на теорията на относителността на Айнщайн на самолети са слагали атомни часовници. И се изяснило нещо много ценно: оказало се, че времето локално може да се променя. В неголяма област времето може да се ускори или забави. И така, ще се наложи ли да изменим тази част от физиката?

К.Г.: Определено. Човек, който извършва определен експеримент, вече има идея как той трябва да премине. Неговите творчески способности и могъществото на съзнанието влияят на резултата от експеримента. Времето, материята и пространството са взаимосвързани. Нашето съзнание е способно да изменя материята, времето и пространството. Именно това имахме предвид, когато говорехме за това, че с помощта на съзнанието някои хора или същества са способни да изменят своето местонахождение, да се телепортират. Те привеждат вибрациите на своето физическо тяло в съответствие с вибрацията на това място, където искат да попаднат.

Точно так можем да влияем и на времето. Сега все повече се разпространява знанието за това, че вселената и реалността са холограма. Когато хората узнаят за това в пълен размер, от съзнанието ще изчезнат много ограничения. И тогава ще можем да постигнем много повече чрез изкривяване на времето, пространството и реалността.

Д.У.: Как смятате, защо участниците във Филаделфийския експеримент се оказали зазидани в корпуса на кораба?

К.Г.: Вибрации… Материята на метала на корпуса се е намирала в преходна фаза, както и физическите тела на моряците. В момента на излизането от фазата, те очевидно не са били на себе си. Представете си процеса, когато всичко излиза от фаза, а моряците се движат. После, когато фазата се е възстановила, те се оказали в метален капан, защото базовата фаза на метала се възприема от нас като твърдо вещество.

Д.У.: Случвало ли Ви се е да се сблъсквате с фазово изместване на съзнанието и материята?

К.Г.: Когато преминавате през твърда стена, вие разбирате, че се е случило нещо подобно. Затова отговорът е “да”. Виждал съм технология, използваща гривни, взети от извънземни. При разпити на извънземни в рамките на програмата за прихващане ние открихме у тях особени гривни. Когато те се включваха, извънземните започваха да се тресат и изчезваха, т.е. ставаха невидими и никой не можеше да ги докосне.

Но такава технология не е предназначена за хората. Хора пробваха и си слагаха гривни. Страшното тресене им чупеше вратовете. По-късно беше разработена специална технология, за да може човешки същества да преминават през стени. Но в хората оставаха парчета от стените, а в стените –части от хората. Т.е. ставаше взаимна замяна. Чували ли сте за това?

Д.У.: Да. Вие описвате това, което съм чувал от Пит Питерсон. Той е работил в Зона 51.

 В неговия отдел разработили такова нещо с размер на монета. Взимате я в ръка, натискате копче и става изместване по фаза. Разработчиците се опитвали да разберат как човек може да преминава през стени. Давали такова устройство на участниците в експеримента. Те се засилвали, подскачали и, намирайки се във въздуха, натискали копчето. След това преминавали през стената и, намирайки се още във въздуха, отпускали копчето и се приземявали от другата страна на стената.

Пит разказваше, че е имало и други проблеми. Той каза, че хората се разболявали. С течение на времето, учените установили, че в телата на хората се оказвали всички бактерии, вируси и прочие замърсявания, които присъстват в атмосферата. Обикновено всичко това се филтрира от белите дробове. А тези хора се разболявали, бързо им ставало все по-зле. Тогава отделът на Питерсон стигнал до извода, че хората не бива да използват такова устройство.

К.Г.: Това устройство са създали по метода на обратното пресъздаване на това, за което говорих. След това го усъвършенстваха. Сега такива технологии напълно се използват за преминаване през стени, без странични ефекти във вид на болести.

Д.У.: Помните ли, аз разказвах за човек, който извършил аутопсия на около 2000 тела на разни видове извънземни. Веднъж го нападнали хора, които изглежда влезли в дома му през стените. Преди вашите откровения нямах достоверни данни, за да потвърдя това. Не бях уверен, че той казва истината. Сега има всички оснавания да се предположи, че неговият разказ е правдив.

К.Г.: Той не е лъгал. Те явно имат такава способност. Вие можете да затворите всички врати и прозорци и да седите със зареден пистолет. А те сменят фазата и спокойно влизат и излизат. Такива технологии са достъпни само за сътрудниците от високо ниво, които участват в провеждане на тъмни операции.

Д.У.: Позволете да задам същия въпрос, който зададох и на Питерсон. Ако при натискане на копчето се сменя фазата, защо хората просто не изчезват през пода? Как преминават през стената? Трябва ли копчето да се натиска само по време на скока? Или има някакъв начин в краката да остава изходната фаза и те могат да взаимодействат със земята?

К.Г.: Добър въпрос, на който нямам отговор. Много интересно! Но ако вие не сте във фаза, защо гравитацията трябва да ви привлича към пода?

Д.У.: Хубава забележка.

К.Г.: Лично аз не знам. Но участниците в тези програми знаят всичко. Те сменят фазата, което не им пречи да ходят по пода. Точно по същия начин ходят в космическите кораби. Те могат да преминават през стени, сякаш стените ги няма.

Д.У.: Наскоро с Вас засегнахме много интересна тема – за паралелната Земя. Каква е тази Земя?

К.Г.: Вече споменах за нея. Както казах, четох малко за нея. Това е много засекретена информация, която не са ми предоставяли. Не съм много осведомен по този въпрос.

Д.У.: Спомням си как започна нашият разговор. Аз попитах... Ако се върнем в миналото и видим там себе си, ако се приближим твърде близо, няма ли да стане анихилация? И Вие отговорихте “не”, което много ме учуди. Един инсайдер, с когото се срещах, предполагаше, че в такъв случай ще възникне електрическо светене, реакция на самовъзбуждане, и човек ще се взриви или просто ще изчезне. А Вие казвате, че това не се случва?

К.Г.: Точно така.

Д.У.: Освен това разказвахте, че на паралелната Земя всичко съвсем не е така, както тук?

К.Г.: Да.  И типът на портала...  Имаше много слухове за една портална стая, която се наричаше “стая-ксерокс”. Именно от нея можеше да се попадне в паралелна реалност, на паралелната Земя. Макар че никой не искаше да попада там. Този портал работи така. Той пресъздава ваше копие, изпраща го в друга реалност и унищожава оригинала. И сега вашето копие остава само в другата реалност, на паралелната Земя.

Д.У.: Е, аз винаги съм казвал, че не бих се отказал от още едно свое копие, за да свърша повече работа ;-). А как човек може да размножи себе си и да не унищожи оригинала?

К.Г.: Това е вградена функция.

Д.У.: Т.е. не може да има два екземпляра от един човек?

К.Г.: Не знам. Много хора говорят за създадени клонинги. С помощта на някакви технологии може да се създават въглеродни копии на човека. Във всички случаи, копията се изпращат в паралелната вселена, където изглежда ситуацията се развива по съвсем друг начин. Там се случват или не се случват някои войни, а и изходът от тях е бил съвсем друг. Начело стояли съвсем други хора и пр.

Д.У.: Но Вие твърдите, че това също е Земята?

К.Г.: Да, Земята.

Д.У.: Но там историята е друга?

К.Г.: Да. Там също ни има. Понякога ни има, понякога не, в зависимост от развоя на събитията. Но ако човек се сблъска със самия себе си и се докосне до себе си, срабова ефектът на анихилацията. Казват, че той е много ужасен. Има теории, че в резултат на този ефект се разкъсва платното между две реалности или нещо от този род. Не помня всички подробности, които съм чел на стъкления планшет, а и нямаше всички детайли.

Не съм участвал в такъв проект, но други хора са работили в него. По някаква причина той се смяташе за много важен. Но всички се страхуваха от “стаята-ксерокс”.

Д.У.: Къде се намира тази стая?

К.Г.: Тя не е една. Тази, за която знаех, се намираше в подземно съоръжение някъде тук, на Земята. Но предполагам, че има и още. Подобни устройства изглежда има и в Лунното Оперативно Управление, на един от долните етажи.

Д.У.: Успял ли е някой да попадне в друга реалност и благополучно да се върне обратно? За това е необходимо още едно копие?

К.Г.: Да. Начинът е същият.

Д.У.: Тоест, хората ги унищожават два пъти?

К.Г.: Да.

Д.У.: Имали ли са такива хора бели петна в паметта? Или някакви други аномалии в резултат на двойното копиране?

К.Г.: Не са съобщавали за нещо подобно. Говореше се само, че това е много неприятен болезнен процес. Впрочем, има и хора, попаднали тук от света на паралелната вселена.

Д.У.: Можете ли да разкажете за основни различия в историята на нашата Земя и на паралелната Земя?

К.Г.: Трудно ми е да си спомня всичко. Помня, че Втората световна война там е завършила съвсем другояче. Победили са така наречените “страни от Оста”. Някога помнех множество детайли, за които четох, имайки достъп до краткия обзор на събитията. Предоставиха ми не чак толкова много сведения.

Д.У.: Инсайдерът, с когото ме запознахте, знаеше много неща, които никой друг не знаеше, и Вие сте общували само по Интернет. Той каза, че на паралелната Земя е нямало инцидента в Розуел. И там е имало много по-малко общуване с извънземни, отколкото тук. Той разказваше същото, което и Вие. Според него, това е много важен проект. В известен смисъл паралелните реалности си помагат една на друга. Той сподели, че технологиите там са развити много по-зле, отколкото при нас, затова ние дори сме се опитвали да предадем там някои неща. А за тази цел, не се ли налага да се изпращат там новаци, които не знаят колко е ужасно и опасно това?

К.Г.: Не. Такива хора считат своята мисия за много важна, те са силно предани на своето дело.

Д.У.: Още преди да запишем интервюто, Вие споменахте, че на паралелната Земя работите не вървят толкова добре по отношение на войните, че там всичко е много по-зле.

К.Г.: Изглежда, това е ужасно безнадеждно място.

Д.У.: Там действа Новият Световен Ред? Нещо като световен фашизъм?

К.Г.: Точно.

Д.У.: В книгата на Джени Рендълс “Бурите на времето” се разказват много истории за “естествени изчезвания на времето”, както тя ги нарича.

Например, изчезва дете. След три дена го намират в градината, която дотогава са претърсвали стотици пъти. Или се появява светлинен мехур. Хората веднага ще кажат, че това е НЛО. Също така се споменават загуби на време: “Интересно, къде пропаднаха четири часа?” Разбира се, някои такива неща биха могли да са НЛО. Но може и да е естествен портал.

Джени Рендълс описва как хора са попадали в естествени изчезвания на времето. Някои мебели в къщи ставали други, стените изведнъж се оказвали боядисани в друг цвят. На прозорците се появявали пердета, които ги нямало по-рано... Възможно ли е при случайно сблъскване с изчезване на времето нашата реалност да се възстановява с известни разлики?

К.Г.: Хората, въвлечени в експериментите с времето от такъв род, трябваше да следят за подобни случки и да докладват, ако забележат нещо подобно. С тях се случваха много странни неща.

Д.У.: Хората казват, че когато се появява НЛО, изчезват всички звуци. Не се чува пеенето на птиците, шумът на вятъра, изобщо нищо. Възможно ли е при контакт с НЛО такива неща да се случват поради изменение на хода на времето?

К.Г.: Именно това се случва. Когато в дворовете на домовете се приземявали НЛО, по съобщения на очевидци, хората просто замирали. Колите спирали насред улицата. Във въздуха неподвижно висели птици. Всичко е точно така. Те са намерили начин... Те манипулират пространството и времето.

Д.У.: Кори,  благодаря Ви за участието в интересната беседа. И, разбира се, още не сме завършили разговора за времео. Пред нас е цяла година с половинчасови интервюта. Има още толкова много въпроси, които бих искал да обсъдим с Вас. Благодаря Ви!

В следващото интервю ще поговорим за първия контакт с напреднали цивилизации и за неговото влияние върху появяването на ТКП. Благодаря за вниманието!