Вавилонската кула
Бургас е построен върху част от подземен град, изграден по времето на късните лемурийци, около 35 000 г. пр.Хр. След упадъка и изчезването на лемурийската раса там са живели атланти.
Миланов смята, че градът е бил изграден изцяло от пирамиди, изработени от злато, кристали и непознати на съвременната наука сплави. Тези пирамиди са имали различни размери и форми – върховете нагоре, с върховете надолу или комбинирани.
Този подземен град е имал едно-единствено предназначение – да служи като център за приемане, ретранслиране, премодифициране и излъчване на енергийни потоци с различни честоти, параметри и др. Градът е бил буквално предавателна станция за сигналите на Вавилонската кула.
Самата Вавилонска кула се е намирала и най-вероятно още са намира на дъното на Черно море. Хора, посветени в тайната на лемурийците и атлантите, твърдят, че е библейската кула е построена в неутрални води – на изток от Несебър и на северозапад от Анкара.
В скритото минало на човечеството Вавилонската кула е функционирала като мощен локатор и ретранслатор на информационни банки в Галактиката.
В близост до нея лемурийците построили, а атлантите развили мегаполисен град, носещ името – Вавила (оттам и наименованието на кулата – Вавилонска). Градът процъфтявал в продължение на хилядолетия, докато зловещ природен катаклизъм не го разрушил.
Гигантски вълни се надигнали от морето и залели град Вавила и Вавилонската кула. Морската вода успяла да стигне до кулата, което довело до късо съединение и взрив в централната сграда. Взривът объркал импулсите, които кулата предавала.
Оцелелите от катаклизма атланти така и не успели да възстановят нито града, нито кулата. Тя била единственото съоръжение на Земята, което имало връзка с информационните банки в Галактиката, служела за преводач на данните, постъпващи от модули на извънземни цивилизации.
Няма коментари:
Публикуване на коментар