Експериментът Филаделфия - телепортиране на кораб?
И така, Военноморският исторически център във Вашингтон дава следната информация по случая:
“Както се твърди, през есента на 1943 година, един боен кораб от Американският военноморски флот е направен невидим и е телепортиран от Филаделфия, щат Пенсилвания, в Норфолк, щат Вирджиния, по време на инцидент, познат като “Експериментът Филаделфия” (Philadelphia Experiment). Многократно са търсени документи и доклади в архивите на Военноморският исторически център, но до момента не са намерени никакви документи, които да потвърждават събитието, нито пък документи, удостоверяващи наличието на какъвто и да е интерес на Военноморският флот към подобни опити. Твърди се, че корабът, участвал в експеримента, е USS (US Ship) Eldridge.”
По-нататък следват пълни подробности от бордовия дневник на кораба за периода 27 август 1943 до декември 1943 г. От тях става ясно, че в този отрязък от време корабът изобщо не се е появявал във Филаделфия. Нещо повече, всеки може да се сдобие с копия от микрофилми на въпросния корабен дневник. Предполага се, че екипажът на гражданският търговски кораб SS Andrew Furuseth, е наблюдавал появяването чрез телепортация на кораба Елдридж във околностите на Норфолк. Само че, данните от бордовия дневник на този кораб също показват, че такова нещо няма. Просто двата кораба, USS Eldridge и SS Andrew Furuseth никога не са били по едно и също време в Норфолк във въпросния отрязък от време. Централата на Института за военноморски изследвания твърди категорично, че използването на силови полета, за да се направят един кораб и неговия екипаж невидими, противоречи на познатите физични закони.
Те заявяват също, че Общата теория на относителността на д-р Албърт Айнщайн никога не е била изцяло завършена. През 1943-1944, д-р Айнщайн е бил консултант на непълно работно време към Артилерийското бюро на Военноморскя флот, където се е занимавал с проучвания върху експлозиви и експлозии. Няма никакви доказателства или каквито и да било следи Айнщайн да се е занимавал с изследвания, отнасящи се до невидими обекти и телепортация. Екпериментът Филаделфия е бил наричан също така и “Проект Дъга” ("Project Rainbow”). Но всички търсения из архивите за следи от този проект, свързани с телепортация, са безуспешни. През 40-те години на ХХ-ти век, кодовото име RAINBOW се е отнасяло да оста Рим-Берлин-Токио. Плановете RAINBOW са били част от военните планове за поразяване на Италия, Германия и Япония. Планът RAINBOW V влиза в сила на 7 декември 1941, когато японците атакуват Пърл Харбър и неговото предназначение е било как да се разгромят силите на Оста. Някои изследователи погрешно заключават, че неутрализирането на магнитното поле има връзка с това да се направи един обект невидим.
Неутрализирането на магнитното поле е процес, при който една система от електрически кабели се монтира по цялата обиколка на корабния корпус - по цялото протежение от носа до задната част на кораба от двете страни. По тази система от кабели протича електрически ток с определена сила, който трябва да неутрализира магнитното поле на кораба. На всички кораби от Военоморския флот са били монтирани такива системи и те са били привеждани в действие, когато корабите са се намирали в близост до води, в които би могло да има магнитни мини. Може да се каже, че този процес, когато е осъществен правилно, прави един кораб “невидим” за сензорите на магнитните мини, но корабът, разбира се, остава видим за човешкото око, радарите и подводните подслушвателни устройства. Смята се, че корените на “мита” за Philadelphia Experiment се крият в публикуваната книга на Morris K. Jessup, The Case for UFO's през 1955 година. Друго възможно обяснение се крие в експериментите, провеждани на друг кораб, USS Timmerman. През 50-те години този кораб е бил част от експеримент, отнасящ се до генераторите на кораба, или по-точно, до изпитанията с един малък, но по-високочестотен генератор – 1000 Hz вместо стандартните 400 Hz. Този високочестотен генератор е предизвиквал дъгови изпразвания и други добре известни явления, свързани с високочестотните генератори. Никой от екипажа на този кораб обаче не е пострадал. Като заключение се посочва, че след дъли години на търсене, служителите на Отдел Архиви, както и независими изследователи, не са открили никакви официални документи, които да потвърдят, че е провеждан експеримент за невидимост или телепортация в околностите на Филаделфия или на което и да било друго място.
Други Източници
Така, дотук с официалните източници... Но както казва мъдрият български народ “Има си крушка опашка”. И е прав – не може да се говори и шуми за нещо, което никога не е ставало... Освен това винаги е малко подозрително, когато официални институции отричат нещо твърде категорично... прекалено категорично. Е, да, но Philadelphia experiment наистина е бил измислен, или по-скоро всичко това е било просто една дезинформационна схема, която е трябвало да отвлече вниманието на хората от... внимание!... от ИСТИНСКИЯТ експеримент, който е бил извършен. И разбира се, това не е станало в околностите на Филаделфия. Истинският експеримент е бил всъщност преместване от едно в друго измерение (или както аз предпочитам като терминология – от една в друга плътност). Нещо, което се извършва естествено на някои места по земната повърхност... Истинският експеримент е бил извършен в един склад в Канзас – отдалечено, пусто и необитаемо място. И при него, за съжаление, наистина е имало жертви - хора от обслужващия персонал. И за този експеримент, разбира се, НЯМА ДА ПРОЧЕТЕТЕ НИКЪДЕ НИЩО. При интензивния процес на компресия, който се извършва в центъра на Земята (в нейното ядро), се отделят енергийни лъчения, подобни на тези в 4-то измерение. Тези лъчения от време на време излизат извън земното ядро и причиняват проблеми като тези в Бермудският триъгълник например, където изчезват кораби и самолети. Да предположим, че веществото от 3-то измерение (плътност) временно “пообърква” своята вибрационна честота и преминава в състояние на 4-та плътност.
Но какво общо има това с Канзас? Ами... информация за това, как се извършва процеса на преминаване от една в друга плътност, е попаднала ОТ “ръцете” на не особено доброжелателни извънземни същества в ръцете на не особено доброжелателни хора. Да, обаче, не е предадена ЦЯЛАТА информация, а това в ръцете на тези хора (нали се досещате кои) е било гибелно. Преместването в 4-та плътност изисква нещо повече от бомбардиране на материята до момента на компресионно налягане. Изисква се ПЪЛНО преминаване от едната в другата плътност – както и при връщане обратно! Това означава изключително прецизно задаване на границите, които в най-общия случай включват химичния състав, молекулната структура и логичната обвързаност. Та, хората извършили експеримента, хич не са се интересували от това какво ще стане с обслужващия персонал и какви ще бъдат последствията върху този персонал. Служителите от обслужващия персонал, които са били затворени в метален контейнер, не са преминали изцяло в 4-та плътност – само част от тях, заедно с част от металния контейнер, са преминали в 4-та плътност. Те са загинали, но са останали свидетелите на експеримента. На всичко отгоре, експериментът е бил повторен, а резултатите са били доста сходни, само че при втория път има оцелели. Било е необходимо да се вземат мерки срещу изтичането на информация, а най-добрия метод за това е дезинформацията.
ОЩЕ ИНФО
Експериментът “Филаделфия” - кратка предистория
За да обхване по-добре изложения в интервютата материал, нека читателят се запознае накратко със същността на експеримента Филаделфия и проектите “Феникс” и “Монтоук”.
1. Ал Биелек и Фил Шнайдер са два от най-добрите източници, разкриващи свръх секретна информация за черните проекти на американското правителство. - http://educate-yourself.org/ab/
2. Експериментът “Филаделфия”
Експериментът Филаделфия се провежда на 12 август 1942 г. от Военноморските сили на САЩ във Филаделфия, въз основа на разработки на Никола Тесла и Алберт Айнщайн - целта е корабът “Елдридж” да стане невидим за радарите и да премине от Филаделфия във военоморската база в Норфолк. Първоначалният ръководител на проекта е Никола Тесла. Тесла настоява опитът да се проведе без екипаж на борда, но предложението му не е прието, поради което той прекратява участието си в него. Ръководител на проекта става Фон Нюман, използван е проектиран от него генератор, но създадените електромагнитни полета се оказват много нестабилни... Постигната е и радарна и пълна невидимост, но придружени със значително изкривяване на пространствено-времевия континуум, излизане на оборудването на кораба извън контрол и много други странични ефекти - те стават причина от борда му да скочат братята Дънкан и Едуард Камерън, които се озовават в 1983 година - тоест, в началото на втората фаза на същия експеримент, предприет на 12 август 1983 г., т.е. - 40 години след първия опит. Изкривяването става причина едно от присъстващите там НЛО да се измести в подземната база Монтоук от 1983 г. и да се заклещи там. Целта е единият експеримент да се “сключи” с другия - провеждан след 40 години. Получава се разкъсване на пространствено-времевия континуум. С помощта на извърземна технология, Камерън бива изпратен обратно във Филаделфия, за да спре по някакъв начин отказалото оборудване - той прави това. През 20 години в магнитното поле на Земята възникват пикове, по време на които се отварят портали към хиперпространството. Поредният такъв пик е през 2003 година. В резултат от тези експерименти, в пространствено-времевия континуум е пробита дупка, през която навлизат множество извънземни - нещо, което не е било предвидено от провеждащите експеримента - през така създадения тунел са навлезли масово в нашата галактика извънземните Сиви. Сегашното име на Ед Камерън е Ал Биелек.
Ал Биелек запазва спомените от живота и личността на Едуард Камерън, участвал заедно със своя брат Дънкан в експеримента Филаделфия. Според Ал, на тайното правителство е била дадена извънземна технология, с помощта на която човешко същество може да бъде регресирано до произволна възраст. Впоследствие това твърдение е потвърдено и от Стефани и Майкъл Релф, който също е работил на Марс и е бил подложен на продължила 20 години възрастова регресия.
За любителите на Индиана Джоунс: изглежда, една влакова композиция нацистко злато, мистериозно изчезнало от транспортиращата го подводница някъде край бреговете на Монтоук, Ню Йорк, след войната е било открито погребано в тунел някъде в Европа.
3. Проект “Феникс”
Продължение на замразения през 1943 г. проект “Филаделфия”, предприето от националната лаборатория на САЩ в Брук Хейвън. Целта му е пробиване на тунели във времето. В хода на този проект е разработена Стелт-технологията и технологията за управление на климата - въз основа на устройството на Вилхелм Райх - с него могат да бъдат започвани или спирани проливни дъждове или бури. В него се използва принципа за регулиране на оргона - форма на фината енергия на атмосферата.
4. Проект “Монтоук” включва основания на травма контрол над ума на “Момчетата от Монтоук” и развиването на контрола над ума посредством микровълновата електроника, който сега се внедрява по целия свят. - http://educate-yourself
...Хиперпространството между другото е била също част от проектите Филаделфия/Дъга от 40-те години на 20. век и проектите Феникс/Монтоук от 80-те години на 20 век. Създаването на хиперпространствено поле, ако се помисли не е трудна задача, като то главно включва електромагнитно генериране и манипулация на магнитни и анти-магнитни полета. Фокусирането на такива полета за осъществяването на някакви задачи без гибелните странични ефекти, обаче е трудна задача.
Силите на Андро-Плеядианската Федерация под Долината на Смъртта според твърденията са били в контакт с Никола Тесла - чрез, който те направлявали експериментите Филаделфия. 40 години по-късно Драко-Орионските сили базирани под Аркулета Меса установили контакт с д-р Джон Вон Нюман, който е бил директор на проектите Монтоук от името на (Нацисткото) Общество Туле. Предателството на технологията на Флотата по проектите Филаделфия/Дъга на проектите на обществото Туле Феникс/Монтоук, е било осъществено от съвместна ЦРУ/НАС-СИРИУСКА-ДРАКОНИАНСКА "двойна агенция" наречена "Черните Монаси", които едновременно били замесени и в двата проекта (Филаделфия и Монтоук). Тази агенция е била под психическия контрол на Драконианско-Баварското сътрудничество и станала инструмент за инфилтрация на външните сили в Американските разузнавателни агенции и в действителност на всички нива на американското общество. Проектите Феникс (Монтоук) били провеждани от Нацисти, а Филаделфия (Дъга) от Американското разузнаване на Флота, респективно, към 90-те на 20 век това породило нещо като пространствено-времева война между Андро-Плеядианските-Флотски "Филаделфийски" агенти и Драко-Орион-Нацистките "Феникс" агенти.
Айнщайн открехва вратата към друго измерение
Гениалният физик предпочел да скрие замисления от него и изпълнен от Никола Тесла "генератор на невидимостта"
"Експериментът Филаделфия" телепортира през 1943 г. на стотици километри цял боен кораб
18 април 1955 г. е последният ден в живота на Алберт Айнщайн. Сърцето на гения на теоретичната физика спира да бие, след като някъде към 1 часа през нощта се спуква аортата му. Според завещанието на Айнщайн тялото му е кремирано в Трентън, щата Ню Джърси, а прахта му е била погребана при съблюдаването на пълна тайна. Чак сега обаче става ясно, че заедно с прахта на физика е била предадена на земята и пепелта на част от ръкописите му. Според някои изследователи Айнщайн е изгорил лично преди смъртта си тези трудове, тъй като е смятал, че на този етап заложените в тях познания биха могли до донесат повече вреда, отколкото полза на човечеството.
Твърде вероятно е между тези изгорени ръкописи да са били и разработките му в областта на Единната теория на полето. Нейната основна идея е да се опише само с едно уравнение взаимодействието на трите фундаментални сили електромагнитни, гравитационни и ядрени. Като убеден пацифист авторът на Теорията на относителността решава да скрие последните си трудове, след като участва в един военен проект, който остава в историята като "Експериментът Филаделфия" или "Проект Рейнбоу" ("Слънчева дъга").
Автор на теоретичната разработка е самият Айнщайн, а техническото изпълнение на проекта е поверено на един друг гениален откривател родения в Хърватска учен Никола Тесла. През 1943 г. се стига до финализирането на проекта и до неговото практическо експериментиране. По това време Втората световна война е в разгара си. Като съюзник на Англия и Русия САЩ доставя с морски конвои в Европа хиляди тонове храни, дрехи, медикаменти и оръжие. Само че в Атлантическия океан много от съюзническите кораби са потопени от подводниците на Вълчата глутница на адмирал Дьониц. Именно поради тази причина пацифистът Айнщайн се съгласява да участва в проекта, чиято цел е била да направи невидими за хитлеристките радари съюзнически кораби.
За тази цел е бил изработен т.н. "генератор на невидимостта". Под ръководството на Тесла той е бил монтиран на лекия разрушител от военноморския флот на САЩ "Елдридж DE-173".
Според участвали в проекта очевидци експерименталното електронно оборудване се е състояло от два много мощни 75-киловатови генератора, които са захранвали 4 гигантски магнитни бобини. Те са били монтирани под палубата на кораба. Към тези основни елементи била навързана и още цял куп други електронни устройства.
За първи път "генераторът на невидимостта" бил тестван в акваторията на Филаделфийското военноморско пристанище на 22 юли 1943 г. Освен от кея експериментът бил наблюдаван и от борда на военния кораб "Андрю Фюръсет". Именно на него по това време служел матросът Карлос Мигел Аленде. През 50-е години на миналия век той е очевидецът, който първи дръзва да разкаже пред медиите за експеримента под псевдонима A.K.A.
Точно в 9 часа екипажът на "Елдридж" включва захранването на бобините. Малко след това наблюдателите от брега и съседните кораби забелязват, че съдове е обхванат от някаква зеленикава мъгла. В следващия момент мъглата изчезва заедно с целия кораб. Посветените в тайните на експеримента висши офицери остават изумени, тъй като те очаквали, че "Елдридж" ще изчезне само от екраните на следящите го радари. След няколко минути корабът отново се появява на радарите и в залива. Качилите се на борда офицери и учени установяват, че част от членовете на екипажа са дезориентирани, а на други им се гади и повръщат. Пазеният в строга тайна проект не дава възможност да се разбере какво точно става през следващите трие месеца, но е известно, че участващите в експеримента учени и експерти доработват нещо по инсталацията на "Елдридж".
Следващият тест се провежда на същото място и година на 28 октомври в 17,15 часа. Този път корабът изчезва, но не съвсем, тъй като през първите няколко секунди очевидците виждат неговото слабо призрачно очертанияе върху водата. После "Елдридж" е обхванат от някаква заслепяващо синкаво сияние, след което разрушителят изчезва от хоризонта. В следващите няколко секунди корабът се появява на стотици километри в залива на Норфолк в щата Вирджиния, където е наблюдаван в продължение на няколко минути от моряците във военната марина. В един момент "Елдридж" изчезва от залива в Норфолк по същия мистериозен начин, по който се е и появил, за да се завърне отново на рейда във Филаделфия.
Качилите се на борда му учени и медици установяват, че почти всички членове на екипажа са сериозно болни. Някои не са на себе си, а други направо са откачили. Петима от моряците пък са буквално изпържени върху палубата. В последствие дори и тези, които не полудяват окончателно, не могат да възвърнат нормалното си състояние и са малко или повече чалнати. С това се слага край на първия СТЕЛТ-проект, тъй като никой не е очаквал, че корабът ще се телепортира и че екипажът му ще пострада толкова сериозно. Години след края "Експеримента Филаделфия" с моряците и офицерите от "Елдридж" ставали странни неща. Някои от тях "замръзвали" за различни периоди и изпадали от реалния ход на времето, а други направо се разтваряли във въздуха и изчезвали завинаги.
В същата 1943 г. Никола Тесла внезапно почива, затова военните лесно засекретяват целия му архив. Независимо от наложеното пълно информационно табу слуховете за случилото се с екипажа на не заглъхва и до ден днешен. Темата станала още по-гореща, след като разследващите журналисти се добрали до документи, които потвърждавали, че през 1943 и 1944 г. Айнщайн е бил на служба в морското министерство във Вашингтон. Така или иначе всички данни за експеримента били засекретени. По заповед "отгоре" бил прибран в сейфа и бордовият дневник на придружаващия кораб "Андрю Фюръсет".
Сега става ясно, че ръкописите на Айнщайн по "Проекта Филаделфия" биха могли да хвърлят нова светлина не само за случилото се с "Елдридж", но и за природата на някои феномени като паралелни светове, СТЕЛТ-технологии, телепортация и машина на времето. По всяка вероятност идеята на Айнщайн е била да изкриви с помощта на мощно електромагнитно поле пространството около разрушителя по такъв начин, че той да се превърне в невидима за окото капсула. През последните години учените стигнаха до извода, че изкривеното и затворено в гравитационен колапс пространство образува т.н. Сфера на Шварцшилд. В една такава сфера може бъде затворена цялата Вселена, твърдят учените.
След "Експеримента Филаделфия" Айнщайн се убеждава на практика, че е открехнал вратата към други измерения и паралелно съществуващи светове. И тъй като е бил наясно, че човечеството още не е готово да използва разумно това познание, той вероятно е предпочел да отнесе прозренията си в гроба, вместо да ги довери на своите все още неузрели за тях съвременници.
“Както се твърди, през есента на 1943 година, един боен кораб от Американският военноморски флот е направен невидим и е телепортиран от Филаделфия, щат Пенсилвания, в Норфолк, щат Вирджиния, по време на инцидент, познат като “Експериментът Филаделфия” (Philadelphia Experiment). Многократно са търсени документи и доклади в архивите на Военноморският исторически център, но до момента не са намерени никакви документи, които да потвърждават събитието, нито пък документи, удостоверяващи наличието на какъвто и да е интерес на Военноморският флот към подобни опити. Твърди се, че корабът, участвал в експеримента, е USS (US Ship) Eldridge.” По-нататък следват пълни подробности от бордовия дневник на кораба за периода 27 август 1943 до декември 1943 г. От тях става ясно, че в този отрязък от време корабът изобщо не се е появявал във Филаделфия. Нещо повече, всеки може да се сдобие с копия от микрофилми на въпросния корабен дневник. Предполага се, че екипажът на гражданският търговски кораб SS Andrew Furuseth, е наблюдавал появяването чрез телепортация на кораба Елдридж във околностите на Норфолк. Само че, данните от бордовия дневник на този кораб също показват, че такова нещо няма. Просто двата кораба, USS Eldridge и SS Andrew Furuseth никога не са били по едно и също време в Норфолк във въпросния отрязък от време. Централата на Института за военноморски изследвания твърди категорично, че използването на силови полета, за да се направят един кораб и неговия екипаж невидими, противоречи на познатите физични закони.
Те заявяват също, че Общата теория на относителността на д-р Албърт Айнщайн никога не е била изцяло завършена. През 1943-1944, д-р Айнщайн е бил консултант на непълно работно време към Артилерийското бюро на Военноморскя флот, където се е занимавал с проучвания върху експлозиви и експлозии. Няма никакви доказателства или каквито и да било следи Айнщайн да се е занимавал с изследвания, отнасящи се до невидими обекти и телепортация. Екпериментът Филаделфия е бил наричан също така и “Проект Дъга” ("Project Rainbow”). Но всички търсения из архивите за следи от този проект, свързани с телепортация, са безуспешни. През 40-те години на ХХ-ти век, кодовото име RAINBOW се е отнасяло да оста Рим-Берлин-Токио. Плановете RAINBOW са били част от военните планове за поразяване на Италия, Германия и Япония. Планът RAINBOW V влиза в сила на 7 декември 1941, когато японците атакуват Пърл Харбър и неговото предназначение е било как да се разгромят силите на Оста. Някои изследователи погрешно заключават, че неутрализирането на магнитното поле има връзка с това да се направи един обект невидим.
Неутрализирането на магнитното поле е процес, при който една система от електрически кабели се монтира по цялата обиколка на корабния корпус - по цялото протежение от носа до задната част на кораба от двете страни. По тази система от кабели протича електрически ток с определена сила, който трябва да неутрализира магнитното поле на кораба. На всички кораби от Военоморския флот са били монтирани такива системи и те са били привеждани в действие, когато корабите са се намирали в близост до води, в които би могло да има магнитни мини. Може да се каже, че този процес, когато е осъществен правилно, прави един кораб “невидим” за сензорите на магнитните мини, но корабът, разбира се, остава видим за човешкото око, радарите и подводните подслушвателни устройства. Смята се, че корените на “мита” за Philadelphia Experiment се крият в публикуваната книга на Morris K. Jessup, The Case for UFO's през 1955 година. Друго възможно обяснение се крие в експериментите, провеждани на друг кораб, USS Timmerman. През 50-те години този кораб е бил част от експеримент, отнасящ се до генераторите на кораба, или по-точно, до изпитанията с един малък, но по-високочестотен генератор – 1000 Hz вместо стандартните 400 Hz. Този високочестотен генератор е предизвиквал дъгови изпразвания и други добре известни явления, свързани с високочестотните генератори. Никой от екипажа на този кораб обаче не е пострадал. Като заключение се посочва, че след дъли години на търсене, служителите на Отдел Архиви, както и независими изследователи, не са открили никакви официални документи, които да потвърдят, че е провеждан експеримент за невидимост или телепортация в околностите на Филаделфия или на което и да било друго място.
Други Източници
Така, дотук с официалните източници... Но както казва мъдрият български народ “Има си крушка опашка”. И е прав – не може да се говори и шуми за нещо, което никога не е ставало... Освен това винаги е малко подозрително, когато официални институции отричат нещо твърде категорично... прекалено категорично. Е, да, но Philadelphia experiment наистина е бил измислен, или по-скоро всичко това е било просто една дезинформационна схема, която е трябвало да отвлече вниманието на хората от... внимание!... от ИСТИНСКИЯТ експеримент, който е бил извършен. И разбира се, това не е станало в околностите на Филаделфия. Истинският експеримент е бил всъщност преместване от едно в друго измерение (или както аз предпочитам като терминология – от една в друга плътност). Нещо, което се извършва естествено на някои места по земната повърхност... Истинският експеримент е бил извършен в един склад в Канзас – отдалечено, пусто и необитаемо място. И при него, за съжаление, наистина е имало жертви - хора от обслужващия персонал. И за този експеримент, разбира се, НЯМА ДА ПРОЧЕТЕТЕ НИКЪДЕ НИЩО. При интензивния процес на компресия, който се извършва в центъра на Земята (в нейното ядро), се отделят енергийни лъчения, подобни на тези в 4-то измерение. Тези лъчения от време на време излизат извън земното ядро и причиняват проблеми като тези в Бермудският триъгълник например, където изчезват кораби и самолети. Да предположим, че веществото от 3-то измерение (плътност) временно “пообърква” своята вибрационна честота и преминава в състояние на 4-та плътност.
Но какво общо има това с Канзас? Ами... информация за това, как се извършва процеса на преминаване от една в друга плътност, е попаднала ОТ “ръцете” на не особено доброжелателни извънземни същества в ръцете на не особено доброжелателни хора. Да, обаче, не е предадена ЦЯЛАТА информация, а това в ръцете на тези хора (нали се досещате кои) е било гибелно. Преместването в 4-та плътност изисква нещо повече от бомбардиране на материята до момента на компресионно налягане. Изисква се ПЪЛНО преминаване от едната в другата плътност – както и при връщане обратно! Това означава изключително прецизно задаване на границите, които в най-общия случай включват химичния състав, молекулната структура и логичната обвързаност. Та, хората извършили експеримента, хич не са се интересували от това какво ще стане с обслужващия персонал и какви ще бъдат последствията върху този персонал. Служителите от обслужващия персонал, които са били затворени в метален контейнер, не са преминали изцяло в 4-та плътност – само част от тях, заедно с част от металния контейнер, са преминали в 4-та плътност. Те са загинали, но са останали свидетелите на експеримента. На всичко отгоре, експериментът е бил повторен, а резултатите са били доста сходни, само че при втория път има оцелели. Било е необходимо да се вземат мерки срещу изтичането на информация, а най-добрия метод за това е дезинформацията.
ОЩЕ ИНФО
Експериментът “Филаделфия” - кратка предистория
За да обхване по-добре изложения в интервютата материал, нека читателят се запознае накратко със същността на експеримента Филаделфия и проектите “Феникс” и “Монтоук”.
1. Ал Биелек и Фил Шнайдер са два от най-добрите източници, разкриващи свръх секретна информация за черните проекти на американското правителство. - http://educate-yourself.org/ab/
2. Експериментът “Филаделфия”
Експериментът Филаделфия се провежда на 12 август 1942 г. от Военноморските сили на САЩ във Филаделфия, въз основа на разработки на Никола Тесла и Алберт Айнщайн - целта е корабът “Елдридж” да стане невидим за радарите и да премине от Филаделфия във военоморската база в Норфолк. Първоначалният ръководител на проекта е Никола Тесла. Тесла настоява опитът да се проведе без екипаж на борда, но предложението му не е прието, поради което той прекратява участието си в него. Ръководител на проекта става Фон Нюман, използван е проектиран от него генератор, но създадените електромагнитни полета се оказват много нестабилни... Постигната е и радарна и пълна невидимост, но придружени със значително изкривяване на пространствено-времевия континуум, излизане на оборудването на кораба извън контрол и много други странични ефекти - те стават причина от борда му да скочат братята Дънкан и Едуард Камерън, които се озовават в 1983 година - тоест, в началото на втората фаза на същия експеримент, предприет на 12 август 1983 г., т.е. - 40 години след първия опит. Изкривяването става причина едно от присъстващите там НЛО да се измести в подземната база Монтоук от 1983 г. и да се заклещи там. Целта е единият експеримент да се “сключи” с другия - провеждан след 40 години. Получава се разкъсване на пространствено-времевия континуум. С помощта на извърземна технология, Камерън бива изпратен обратно във Филаделфия, за да спре по някакъв начин отказалото оборудване - той прави това. През 20 години в магнитното поле на Земята възникват пикове, по време на които се отварят портали към хиперпространството. Поредният такъв пик е през 2003 година. В резултат от тези експерименти, в пространствено-времевия континуум е пробита дупка, през която навлизат множество извънземни - нещо, което не е било предвидено от провеждащите експеримента - през така създадения тунел са навлезли масово в нашата галактика извънземните Сиви. Сегашното име на Ед Камерън е Ал Биелек.
Ал Биелек запазва спомените от живота и личността на Едуард Камерън, участвал заедно със своя брат Дънкан в експеримента Филаделфия. Според Ал, на тайното правителство е била дадена извънземна технология, с помощта на която човешко същество може да бъде регресирано до произволна възраст. Впоследствие това твърдение е потвърдено и от Стефани и Майкъл Релф, който също е работил на Марс и е бил подложен на продължила 20 години възрастова регресия.
За любителите на Индиана Джоунс: изглежда, една влакова композиция нацистко злато, мистериозно изчезнало от транспортиращата го подводница някъде край бреговете на Монтоук, Ню Йорк, след войната е било открито погребано в тунел някъде в Европа.
3. Проект “Феникс”
Продължение на замразения през 1943 г. проект “Филаделфия”, предприето от националната лаборатория на САЩ в Брук Хейвън. Целта му е пробиване на тунели във времето. В хода на този проект е разработена Стелт-технологията и технологията за управление на климата - въз основа на устройството на Вилхелм Райх - с него могат да бъдат започвани или спирани проливни дъждове или бури. В него се използва принципа за регулиране на оргона - форма на фината енергия на атмосферата.
4. Проект “Монтоук” включва основания на травма контрол над ума на “Момчетата от Монтоук” и развиването на контрола над ума посредством микровълновата електроника, който сега се внедрява по целия свят. - http://educate-yourself
...Хиперпространството между другото е била също част от проектите Филаделфия/Дъга от 40-те години на 20. век и проектите Феникс/Монтоук от 80-те години на 20 век. Създаването на хиперпространствено поле, ако се помисли не е трудна задача, като то главно включва електромагнитно генериране и манипулация на магнитни и анти-магнитни полета. Фокусирането на такива полета за осъществяването на някакви задачи без гибелните странични ефекти, обаче е трудна задача.
Силите на Андро-Плеядианската Федерация под Долината на Смъртта според твърденията са били в контакт с Никола Тесла - чрез, който те направлявали експериментите Филаделфия. 40 години по-късно Драко-Орионските сили базирани под Аркулета Меса установили контакт с д-р Джон Вон Нюман, който е бил директор на проектите Монтоук от името на (Нацисткото) Общество Туле. Предателството на технологията на Флотата по проектите Филаделфия/Дъга на проектите на обществото Туле Феникс/Монтоук, е било осъществено от съвместна ЦРУ/НАС-СИРИУСКА-ДРАКОНИАНСКА "двойна агенция" наречена "Черните Монаси", които едновременно били замесени и в двата проекта (Филаделфия и Монтоук). Тази агенция е била под психическия контрол на Драконианско-Баварското сътрудничество и станала инструмент за инфилтрация на външните сили в Американските разузнавателни агенции и в действителност на всички нива на американското общество. Проектите Феникс (Монтоук) били провеждани от Нацисти, а Филаделфия (Дъга) от Американското разузнаване на Флота, респективно, към 90-те на 20 век това породило нещо като пространствено-времева война между Андро-Плеядианските-Флотски "Филаделфийски" агенти и Драко-Орион-Нацистките "Феникс" агенти.
Айнщайн открехва вратата към друго измерение
Гениалният физик предпочел да скрие замисления от него и изпълнен от Никола Тесла "генератор на невидимостта"
"Експериментът Филаделфия" телепортира през 1943 г. на стотици километри цял боен кораб
18 април 1955 г. е последният ден в живота на Алберт Айнщайн. Сърцето на гения на теоретичната физика спира да бие, след като някъде към 1 часа през нощта се спуква аортата му. Според завещанието на Айнщайн тялото му е кремирано в Трентън, щата Ню Джърси, а прахта му е била погребана при съблюдаването на пълна тайна. Чак сега обаче става ясно, че заедно с прахта на физика е била предадена на земята и пепелта на част от ръкописите му. Според някои изследователи Айнщайн е изгорил лично преди смъртта си тези трудове, тъй като е смятал, че на този етап заложените в тях познания биха могли до донесат повече вреда, отколкото полза на човечеството.
Твърде вероятно е между тези изгорени ръкописи да са били и разработките му в областта на Единната теория на полето. Нейната основна идея е да се опише само с едно уравнение взаимодействието на трите фундаментални сили електромагнитни, гравитационни и ядрени. Като убеден пацифист авторът на Теорията на относителността решава да скрие последните си трудове, след като участва в един военен проект, който остава в историята като "Експериментът Филаделфия" или "Проект Рейнбоу" ("Слънчева дъга").
Автор на теоретичната разработка е самият Айнщайн, а техническото изпълнение на проекта е поверено на един друг гениален откривател родения в Хърватска учен Никола Тесла. През 1943 г. се стига до финализирането на проекта и до неговото практическо експериментиране. По това време Втората световна война е в разгара си. Като съюзник на Англия и Русия САЩ доставя с морски конвои в Европа хиляди тонове храни, дрехи, медикаменти и оръжие. Само че в Атлантическия океан много от съюзническите кораби са потопени от подводниците на Вълчата глутница на адмирал Дьониц. Именно поради тази причина пацифистът Айнщайн се съгласява да участва в проекта, чиято цел е била да направи невидими за хитлеристките радари съюзнически кораби.
За тази цел е бил изработен т.н. "генератор на невидимостта". Под ръководството на Тесла той е бил монтиран на лекия разрушител от военноморския флот на САЩ "Елдридж DE-173".
Според участвали в проекта очевидци експерименталното електронно оборудване се е състояло от два много мощни 75-киловатови генератора, които са захранвали 4 гигантски магнитни бобини. Те са били монтирани под палубата на кораба. Към тези основни елементи била навързана и още цял куп други електронни устройства.
За първи път "генераторът на невидимостта" бил тестван в акваторията на Филаделфийското военноморско пристанище на 22 юли 1943 г. Освен от кея експериментът бил наблюдаван и от борда на военния кораб "Андрю Фюръсет". Именно на него по това време служел матросът Карлос Мигел Аленде. През 50-е години на миналия век той е очевидецът, който първи дръзва да разкаже пред медиите за експеримента под псевдонима A.K.A.
Точно в 9 часа екипажът на "Елдридж" включва захранването на бобините. Малко след това наблюдателите от брега и съседните кораби забелязват, че съдове е обхванат от някаква зеленикава мъгла. В следващия момент мъглата изчезва заедно с целия кораб. Посветените в тайните на експеримента висши офицери остават изумени, тъй като те очаквали, че "Елдридж" ще изчезне само от екраните на следящите го радари. След няколко минути корабът отново се появява на радарите и в залива. Качилите се на борда офицери и учени установяват, че част от членовете на екипажа са дезориентирани, а на други им се гади и повръщат. Пазеният в строга тайна проект не дава възможност да се разбере какво точно става през следващите трие месеца, но е известно, че участващите в експеримента учени и експерти доработват нещо по инсталацията на "Елдридж".
Следващият тест се провежда на същото място и година на 28 октомври в 17,15 часа. Този път корабът изчезва, но не съвсем, тъй като през първите няколко секунди очевидците виждат неговото слабо призрачно очертанияе върху водата. После "Елдридж" е обхванат от някаква заслепяващо синкаво сияние, след което разрушителят изчезва от хоризонта. В следващите няколко секунди корабът се появява на стотици километри в залива на Норфолк в щата Вирджиния, където е наблюдаван в продължение на няколко минути от моряците във военната марина. В един момент "Елдридж" изчезва от залива в Норфолк по същия мистериозен начин, по който се е и появил, за да се завърне отново на рейда във Филаделфия.
Качилите се на борда му учени и медици установяват, че почти всички членове на екипажа са сериозно болни. Някои не са на себе си, а други направо са откачили. Петима от моряците пък са буквално изпържени върху палубата. В последствие дори и тези, които не полудяват окончателно, не могат да възвърнат нормалното си състояние и са малко или повече чалнати. С това се слага край на първия СТЕЛТ-проект, тъй като никой не е очаквал, че корабът ще се телепортира и че екипажът му ще пострада толкова сериозно. Години след края "Експеримента Филаделфия" с моряците и офицерите от "Елдридж" ставали странни неща. Някои от тях "замръзвали" за различни периоди и изпадали от реалния ход на времето, а други направо се разтваряли във въздуха и изчезвали завинаги.
В същата 1943 г. Никола Тесла внезапно почива, затова военните лесно засекретяват целия му архив. Независимо от наложеното пълно информационно табу слуховете за случилото се с екипажа на не заглъхва и до ден днешен. Темата станала още по-гореща, след като разследващите журналисти се добрали до документи, които потвърждавали, че през 1943 и 1944 г. Айнщайн е бил на служба в морското министерство във Вашингтон. Така или иначе всички данни за експеримента били засекретени. По заповед "отгоре" бил прибран в сейфа и бордовият дневник на придружаващия кораб "Андрю Фюръсет".
Сега става ясно, че ръкописите на Айнщайн по "Проекта Филаделфия" биха могли да хвърлят нова светлина не само за случилото се с "Елдридж", но и за природата на някои феномени като паралелни светове, СТЕЛТ-технологии, телепортация и машина на времето. По всяка вероятност идеята на Айнщайн е била да изкриви с помощта на мощно електромагнитно поле пространството около разрушителя по такъв начин, че той да се превърне в невидима за окото капсула. През последните години учените стигнаха до извода, че изкривеното и затворено в гравитационен колапс пространство образува т.н. Сфера на Шварцшилд. В една такава сфера може бъде затворена цялата Вселена, твърдят учените.
След "Експеримента Филаделфия" Айнщайн се убеждава на практика, че е открехнал вратата към други измерения и паралелно съществуващи светове. И тъй като е бил наясно, че човечеството още не е готово да използва разумно това познание, той вероятно е предпочел да отнесе прозренията си в гроба, вместо да ги довери на своите все още неузрели за тях съвременници.
Ал Биелек е автор на книгата "Експериментът Филаделфия" и е бил в подземията на военната база в Монтоук.
ЛЕ: Разкажете ни историята на Експеримента Филаделфия. Вие и брат ви Дънкан сте били морски офицери на борда на кораба Елдридж, участвал в експеримент, целящ постигане на невидимост. Какво точно стана?
БИЕЛЕК: Имаше 2 теста първият на 22 юли, 1943г. Апаратното оборудване работеше много добре и флотът постигна невидимост от радар, поглед и камера. Големият проблем беше, че персонала, който се намираше на кораба, се повлия много зле от огромната мощност на електромагнитната радиация. Бяха напълно дезориентирани. Нервната им система функционираще неправилно и се разболяха много зле.
ЛЕ: Как един предмет се прави невидим?
БИЕЛЕК: Чрез изместване във времето. Предотвратяваш отразяването на светлина, или на радарна енергия от него. Ако няма отразена светлина, или радарна енергия, няма да го видиш. Работеха с концепцията да манипулират времето, за да направят обекта невидим.
ЛЕ: Какво стана с вас и Дънкан?
БИЕЛЕК: По време на експеримента бяхме в контролната стая. Радиацията не оказа влияние на онези от нас, които бяхме под палубата, защото бяхме екранирани от стоманата.
ЛЕ: Въпреки проблема с персонала, флотът назначи датата за втория тест за след помалко от месец, така ли?
БИЕЛЕК: Да. Казаха: "Добре. Срокът е до 12 август. Направете каквото трябва, за да бъде завършен експеримента. Тестовете трябва да бъдат приключени към тази дата, или го забравете." Беше краен и окончателен срок. Не искаха оптическа и невидимост. Само радарна.
ЛЕ: По какво вторият тест се различаваше от първия?
БИЕЛЕК: Беше много успешен с това, че постигнахме радарна невидимост след 70 секунди. Неизвестно за онези от нас, които бяхме в стаята за управление, корабът станал невидим и изчезнал от пристанището /Филаделфия/. Останала хубава голяма дупка там, където корабът бил във водата. При това не забравяйте, че за втория тест не искаха оптическа невидимост, а само радарна.
ЛЕ: Без да се опитват да я получат, тя все пак стана, така ли?
БИЕЛЕК: Те искаха само невидимост от радар. Корабът става като мъгла и изчезва. Даже водната линия изчезва.
ЛЕ: Къде отива кораба?
БИЕЛЕК: В хипер пространството.
ЛЕ: Какво означава това?
БИЕЛЕК: Математически обяснено, това е област, която се намира извън нашата нормална триизмерна реалност. Всъщност, тя е извън реалността на 6то измерение. Съществуват три физически измерения, както ги виждаме ние, и три времеви измерения. И така, корабът беше извън нашата област, включително времевата. Хипер пространството е хубав математически термин, който означава, че е никъде от гледна точка на нашата реалност. Никой не може точно да посочи къде е.
ЛЕ: Добре. Корабът е в хиперпространството. Какво стана след това?
БИЕЛЕК: След около 30 секунди, оборудването полудя. Аз и брат ми наблюдавахме в стаята за управление странни ефекти.
ЛЕ: Какви точно?
БИЕЛЕК: Електронните лампи започнаха да примигват. Като на вълни, което беше много необичайно. След това започнаха високоволтови дъги, например много светещи болтове въпреки, че в стаята нямаше високоволтово оборудване, което да предизвика подобни ефекти. Опитахме се да се свържем с някого по радиото, но чувахме само пукане. Бяхме сами в ефира, затова решихме да изключим оборудването. Отидохме до шалтерите, но те бяха замръзнали. Тогава решихме да излезем навън и да се качим на палубата.
ЛЕ: Какво видяхте на палубата?
БИЕЛЕК: Зеленикава мъгла. Моряци, които се движеха наоколо. Цареше голямо объркване.
ЛЕ: Какво ставаше с другите моряци?
БИЕЛЕК: Тичаха в кръгове, сякаш бяха напълно дезориентирани. Не знаеха къде са и какво да правят... държаха се почти като луди, но не напълно. Очевидно бяха силно обезпокоени, или невротизирани. Дънкан и аз видяхме това и решихме да скочим от борда и да доплуваме до брега.
ЛЕ: Защо не останахте на поста си?
БИЕЛЕК: Защото не можехме да спрем оборудването. Качихме се на палубата, видяхме какво става и скочихме от борда. Само че така и не достигнахме до водата.
ЛЕ: По това време в хипер пространството ли плувахте?
БИЕЛЕК: Плувахме някъде. Имаш чувството, че падаш през тунел. Не знаехме къде сме и какво става. Като че ли пътувахме така около две минути (преценката ми е напълно субективна) и свършихме в една военна база застанали на крака с метална ограда зад гърба.
ЛЕ: Как се казваше базата?
БИЕЛЕК: Базата Монтоук в Лонг Айлънд, Ню Йорк, но тогава не знаехме това. Веднага един хеликоптер ни освети. Тогава още не знаехме какво е хеликоптер - през 1943 година те бяха още на етап изпитания. Военната полиция дотича, хвана ни и ни вкара в сградата. Слязохме с един асансьор няколко етажа надолу под земята. Възрастен цивилен пристъпи към нас и каза "Господа, очаквах ви. Аз съм Доктор Фон Нюман."
Не му повярвахме.Казахме му, че това е невъзможно, защото Фон Нюман е много помлад и ние сме се разделили с него преди около час. Той каза "О, да. Наистина съм аз. За съжаление, вече не сте в 1943. Тук е 1983. Аз съм с 40 години постар. Добре дошли в Монтоук. Това е проектът Финикс." Все още не му вярвахме.
ЛЕ: Какво си мислехте?
БИЕЛЕК: Че човекът не е с всичкия си.
ЛЕ: Мислили ли сте някога, че някой може да ви е взел от кораба, да ви е промил мозъка и да ви е поставил в този необичаен сценарий?
БИЕЛЕК: Много неща си мислехме. Бяхме объркани и развълнувани. Фон Нюман ни разведе из подземията. Тогава видяхме всякакви компютри, магнетофони, големи дисплеи и др.
ЛЕ: Неща, които очевидно не са съществували през 1943?
БИЕЛЕК: В САЩ през 1943 нямаше дори магнетофон. Не разпознахме оборудването от този тип. Гледахме цветна телевизия на голям екран. Дотогава бяхме гледали само чернобяла. Рекламите бяха интересни. На една видяхме реактивен самолет 747 през 1943 ги нямаше.
Бяхме много развълнувани и си мислехме, че възрастният човек може би наистина е Фон Нюман и че може би наистина сме в бъдещето! Разведоха ни и горе из базата, но не ни дадоха да излезем от нея. Върнаха ни отново при него и той ни каза: "Господа, имаме проблем. Вашият кораб Елдридж е все още в хипер пространството и мехурът около него нараства. Ние можем да изключим оборудването тук в Монтоук, но оборудването на вашия кораб продължава да работи и да захранва мехура на хипер пространството. На борда има достатъчно гориво за работа на генератора в продължение на 30 дни, ако не го
разрушите."
ЛЕ: Какво би станало, ако мехурът беше продължил да нараства?
БИЕЛЕК: Той ни каза, че може да стане толкова голям, че да обгърне цялата планета.
ЛЕ: Значи, Земята щеше да бъде в хипер пространството някъде отвъд шесто измерение?
БИЕЛЕК: Да, извън нашето нормално пространство. Кой знае какво щеше да стане тогава. Затова трябваше да се направи нещо, за да спре да нараства. Решиха да ни изпратят обратно на кораба, за да разбием оборудването. Казаха ни, че в Монтоук имат пълен контрол над пространството и времето и че могат да ни изпратят където и да е, в който и да е момент.
ЛЕ: Имаха машина на времето, в която да влезеш и която да те пренесе другаде, така ли?
БИЕЛЕК: Да. Имаха. Това беше тунел във времето всъщност беше нещо повече от машина на времето. Не им повярвахме, но те ни изпратиха обратно на борда на Елдридж, с инструкции да разрушим оборудването по какъвто начин искаме, само и само да го накараме да спре.Върнахме се обратно на кораба за да разбием оборудването, без точно да знаем какво ще стане.
ЛЕ: Как разбихте машините?
БИЕЛЕК: Намерихме брадви и започнахме да разбиваме оборудването наред. Генераторът спря.
ЛЕ: И се върнахте в триизмерната реалност?
БИЕЛЕК: Преди корабът да се появи отново в пристанището, обаче, се качихме на палубата и видяхме моряците, закопани в стоманената палуба и преградата на кораба. Един от тях беше помладия ни брат.
ЛЕ: Защо хората бяха заклещени в стените?
БИЕЛЕК: Поради процеса повторно материализиране от хипер пространството в нашата реалност. При разпадането на полетата, молекулярната структура на телата на моряците също се изместваше. Ако в този момент се движеха наоколо, а повечето от тях го правеха, докато се материализират отново те оставаха в течно състояние. И ако при това “плуване” наоколо по време на повторното материализиране се окажеха в близост до стена, се заклещваха в нея.
ЛЕ: Как вие с Дънкан избегнахте тази трагедия?
БИЕЛЕК: Не я избегнахме напълно. Малкият ни брат Джим умря по този начин (заклещен в стоманата). Дънкан не остана на борда. Скочи отново преди полетата да се разпаднат напълно и отиде в 1983, или някъде около този период.
ЛЕ: Защо Дънкан напусна отново заради това което стана с Джим ли?
БИЕЛЕК: Да. Джим умря заклещен в преградата на кораба. Дънкан изчезна отново в бъдещето. Аз останах там (на борда на кораба) и полетата отново се материализираха.
ЛЕ: Вие също можехте да скочите през борда.
БИЕЛЕК: Можех. Дънкан очакваше да го направя. Не го направих по една причина. Видях там Джим, който плачеше главата и раменете му се подаваха от стоманата. Прегърнах го през раменете и умря по този начин.
ЛЕ: Изгубихте двамата си братя и пропътувахте 40 години във времето. Това е достатъчно, за да побърка един средностатистически човек.
БИЕЛЕК: Да. Ако е средностатистически. Аз останах нормален, вероятно поради тренинга си. Може би съм бил избран за тази работа от някой, който е знаел повече от мен самия. Често съм се питал, "Защо аз?"
ЛЕ: Как мислите, защо?
БИЕЛЕК: Вероятно заради баща ми. Бил е във флота. Занимавал се е с контрабанда на еврейски учени от Германия по време на Втората Световна Война. Един от тях е бил Херман С. Унтерман, който покъсно става директор на проекта Монтоук за периода 19771983г.
ЛЕ: Когато бяхте в 1983, разбрахте ли кой е спечелил Втората световна война и занесохте ли обратно някаква военна информация?
БИЕЛЕК: Да. Казаха ни, че сме спечелили войната и сме в студена война с Русия и че сме ходили на Луната.
ЛЕ: Казаха ли ви нещо, което можеше да промени събитията?
БИЕЛЕК: Не. Има проблем във връзка с това нарича се примка във времето. Това, че сме били там (в бъдещето), нарушаваше потока на времето и създаваше вълна във времето. Ако бяхме занесли със себе си познания, с които да променим историята на войната, или да ускорим нейния ход, можехме да предизвикаме времеви парадокс на затворената примка, при който достатъчно сериозна намеса в миналото може да промени бъдещето. При това положение лицето, което се намира в бъдещето, щеше да се промени там, където е.
ЛЕ: Когато пътуваш във времето кое се счита за настояще?
БИЕЛЕК: "Настояще" е там, където си. Отправната ти точка е там, където си роден. Там възниква "заключване във времето". Дори когато се движиш напред или назад по потока на времето, отправната ти точка си остава същата.
ЛЕ: Защо според вас се случи това с вас и Дънкан?
БИЕЛЕК: Никога не сме могли да си отговорим. Може да е било планирано, но не от нас, или от някой друг на кораба. Имаше още двама, които скочиха от борда, но те се разпаднаха.
ЛЕ: Когато се върнахте отново в 1943г, каква разлика открихте у себе си?
БИЕЛЕК: Драстично се промениха възгледите ми. Физически нямаше разлика.
ЛЕ: Бяхте ли свидетел на извънземна намеса?
БИЕЛЕК: През 1943г не съм виждал извънземни. След това разбрахме, че са били там. Имам снимка на Валиант Тор (същество идващо от подповърхността на Венера), направена на Елдридж. Смятам да покажа тази снимка в Ашвил, на изложението в Северна Каролина. Извънземните бяха сериозно ангажирани в Монтоук. Бяха там видимо предимно между 1973 до 1983, когато помагаха във връзка с тунелите във времето.
ЛЕ: Каква полза имаха те от това?
БИЕЛЕК: Те бяха онези, които определиха крайната дата 12 август 1943 при работата по Експеримента Филаделфия. Когато стана пътуването във времето, то предизвика пукнатина в пространствовремевия континуум, но без да го разруши. Тази пукнатина позволяваше да преминават през нея извънземни космически кораби от други места много на брой и с големи размери. Пукнатината беше образувана, когато експеримента Монтоук се свърза с Експеримента Филаделфия. Но те (правителството) нямаше да могат да направят това без помощта на извънземните, особено от гледна точка на оборудването.
ЛЕ: Затова ли правите извода, че извънземните са участвали в проекта през 1943?
БИЕЛЕК: Да. За да могат двата експеримента да се свържат един с друг.
ЛЕ: Според вас тези извънземни негативни ли бяха по природа?
БИЕЛЕК: Основно да.
ЛЕ: Какви доказателства имате за извънземна намеса?
БИЕЛЕК: Правителството има снимки. Физически аз видях извънземни, когато бях в подземията на Монтоук.
ЛЕ: Казвате го доста свободно. Защо според вас не ви пречат?
БИЕЛЕК: Може би заради пътуването във времето, което направихме с Дънкан и възникналият в резултат от това камшик на времето. Те (правителството) няма да смеят да ни пипнат преди 2003 година.
ЛЕ: Защо точно 2003та?
БИЕЛЕК: Тогава се навършват 20 години от инцидента. Времевите уравнения показват, че поради биоритмите на Земята, са необходими 20 години, докато всичко по цялото трасе отново се стабилизира и то отново стане такова, каквото е било преди всичко това да се случи. Няма какво да се притесняваме за миналото. Само за бъдещето. Ако тази дупка във времето не затихне от нещо през 2003 година, тя може да се активира отново и да стане полошо.
ЛЕ: Вие с Дънкан ли сте "фактора за затихването й"?
БИЕЛЕК: Да.
ЛЕ: Какво ще стане, ако умрете преди 2003 година?
БИЕЛЕК: В зависимост от това колко близо се случи то до 2003 година, ефектът може да бъде много дестабилизиращ и да окаже "разместващ" ефект върху Земята.
ЛЕ: Това е сериозно изявление. Значи ако си отидете вие, ще си отиде и Земята?
БИЕЛЕК: Правителството няма да ни остави да умрем.
ЛЕ: Да приемем, че вие и Дънкан сте живи на 12 август 2003 година. Какво би могло да стане с тази пукнатина във времето?
БИЕЛЕК: Цялото нещо се стабилизира и вероятно се затваря, освен ако някой не създаде оборудване, за да я принуди да остане отворена.
ЛЕ: Има ли награда за главата ви след 12 август 2003?
БИЕЛЕК: Теоретично погледнато, би могло да има награда за главата ми сега, защото говоря толкова открито за проектите Монтаук и Филаделфия. Но никога не ме е закачал никой. Други са ги заплашвали, но мен не.
ЛЕ: Защо според вас правителството ви оставя да говорите толкова открито?
БИЕЛЕК: Не мога да си обясня това. Казах достатъчно неща заради които други са били разпъвани, но на мен никой не ми е казал дори "бау".
ЛЕ: Защо хората трябва да вярват на вашата история?
БИЕЛЕК: Свършете си работата и разследвайте. Има достатъчно документи на разположение.
Leading Edge News
АЛ БИЕЛЕК ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОСИ ЗА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ, ШПИОНИТЕ, КОСМОСА И ПРАВИТЕЛСТВОТО
ВЪПРОС: Как става програмирането/депрограмирането, регресията?
ОТГОВОР: По химичноелектронен път. Методично изтриват цялата личност и памет; след това правят възрастова регресия, при която могат да свият физически тялото; могат да го направят постаро или помладо, но обикновено го правят помладо, защото ако кажеш на някого, който е на 65: "Свършихте толкова работа за нас, бихме искали да продължите да го правите още 10 години. Знаем, че сте стар, но какво ще кажете да ви направим отново млад да речем на 25години. Няма да загубите нищо от спомените си. Просто отново ще сте млад." Е, кой би се отказал от такава възможност? Правителството прави това непрекъснато с избрани хора. Това е много внимателно пазена тайна.
ВЪПРОС: Как някой на 65 внезапно става на 25 и се връща и продължава нормалния си живот?
ОТГОВОР: Как става целият процес не знам. Очевидно губиш някои от приятелите си, освен онези, на които можеш да се довериш и които могат да пазят тайна.
ВЪПРОС: При това изтриват ли им паметта за онова, което са вършили за правителството?
ОТГОВОР: Не, защото правителството иска те да си продължат работата още 1020 години.
ВЪПРОС: Значи нашето правителство може да прави хората помлади?
ОТГОВОР: Да. Това започна през 1947 г по една програма в Маями, Флорида при някакво изследване във връзка със стареенето. Хауърд Хъгиз се заинтересува и купи института, който се превърна в “Медицински институт Хауърд Хъгиз”; той продължи работата и я осигури финансово. Разбира се, Хауърд Хъгиз правеше почти всичко за ЦРУ, както и за частни проекти и проведе 92% от проектите на ЦРУ в продължение на доста дълъг период от време. И те и правителството се интересуваха много от проекта свързан с подмладяването. Това е само един аспект от проекта. Могат да направят това и с ума ти, след като си приключил с даден проект, но не искат да те терминират могат просто да ти изтрият спомените за това, което си правил за правителството. Правеха го още през 1947 въпреки, че по това време все още не бяха много добри в изтриването.
ВЪРОС: Кажете ни нещо за вашия личен контакт с извънземни?
ОТГОВОР: В Монтоук един от първите ми проекти беше да помогна да бъде разглобено едно НЛО, което се беше хванало в подземията на Монтоук поради свързването на двата проекта - Филаделфия и Монтоук. На кораба Елдридж имаше три НЛО. Аз не съм ги виждал, но други са ги виждали. Две от тях избягаха, но третото беше някак хванато като в капан в полетата, създадени около кораба и те повлияха на оборудването им. То се опита да премине през времето, за да избяга, но нещо с тяхното оборудване се обърка и така се оказаха в подземията на Монтоук напълно обездвижени. И така, бях "нает", за да работя по проекта Монтоук.
Отначало се опитах да разпитам членовете на екипажа, които бяха живи и в добро състояние. Бяха 7 на брой, високи по около 6 фута. Исках да преведа и разбера техните наръчници за кораба. Джак Прюит, ръководителят на станцията, искаше да знае дали бяха включени като участници в някакъв проект, или в нещо друго. Искахме да узнаем всичко възможно. Наръчниците им, например. Исках да ги прочета. Исках да разпитам тези момчета и да ги накарам да проговорят. Не проговаряха. Накрая трима от тях започнаха. Другите четирима, включително капитана, не говореха. Тримата, които проговориха, вероятно бяха убити от капитана, или от екипажа заради това, че са проговорили. Разглобихме големи части от техния кораб: оръжейната система, таблата за управление, задвижващата система. Мисля, че устройствата за запазване на храната оставихме непокътнати. Захранващата система също, защото не я разбирахме и предположихме, че ако я отделим, кой знае, може да се превърне в атомна бомба, или в нейния еквивалент.
ВЪРОС: Според вас, наистина ли когато Дж.Ф.Кенеди е казал "Ще стъпим на Луната до края на това десетилетие", ние сме използвали извънземна технология за да го направим?
ОТГОВОР: Вече я притежавахме. Разработвахме наши собствени антигравитационни системи, които Германците по време на Втората Световна Война вече бяха и разработили и използвали на някои от немските космически кораби. Германците нямаха достатъчен брой от тях, за да променят изхода на войната, но въпреки това разработиха антигравитационни двигатели и напуснаха планетата Земя през 1945 и през 1946 с един или два космически кораба. Притежаваха космическа технология и ние я наследихме от тях (след войната). Виктор Шаумберг беше работил по тази технология като част от Германската програма и чрез проучването на НЛОта се сдобихме с космическа технология за да си направим наше собствено НЛО. Имам предвид нашето правителство, на САЩ. Имаме технологията, защотоq когато астронавтите от Аполо 2 пристигнаха на Луната, това се чу по радиото и радиолюбителите в Европа го прихванаха. Ето какво беше казано, когато астронавтите уведомиха Космическия Център в Хюстън: "Хюстън, имаме посетители тук горе""Да, знаем за тях""Оо? Извънземни ли са?""Не""Руснаци ли са?""Не"накрая един от астронавтите попита центъра Хюстън: "Американци ли са?" От Хюстън отговориха: "Да". Американците бяха вече там, на Луната, и очакваха нашите (американските) астронавти да пристигнат със своите задвижвани с гориво ракети, които очевидно по това време бяха станали вече съвсем старомодни!
ВЪРОС: Значи нашето правителство е излъгало собствените ни астронавти...
ОТГОВОР: Излъгаха ги и много от тях (астронавтите) след това бяха страхотно вбесени.
ВЪПРОС: Това е било лъжа и спрямо хората от нашата страна...
ОТГОВОР: Това е само едно от многото неща, които се случиха. Много неща се замитат под килима много от нещата, които нашето правителство не иска да се знаят от обществеността, но информация все пак изтича, защото има хора, които я знаят и които говорят, както и хора, на които вече им писва от правителството. Днес на много хора им е писнало от правителството и започват да говорят. Някои от тях оцеляват след като са го направили, други не.
ВЪПРОС: Според вас, празидентите на САЩ знаят ли какво става?
ОТГОВОР: Повечето от тях знаят.
ВЪПРОС: Знаят, но го пазят в тайна, така ли?
ОТГОВОР: Буш знаеше всичко, защото беше директор на ЦРУ. Рейгън, според мен, знаеше. Клинтън - в началото може би не, но след това, с оглед на положението, което заемаше и на отговорностите си, включително и прикриването, вероятно е знаел всичко. Той е може би найдобрият експерт по прикриванията от всички, които сме имали в Белия Дом.
ЛЕ: Разкажете ни историята на Експеримента Филаделфия. Вие и брат ви Дънкан сте били морски офицери на борда на кораба Елдридж, участвал в експеримент, целящ постигане на невидимост. Какво точно стана?
БИЕЛЕК: Имаше 2 теста първият на 22 юли, 1943г. Апаратното оборудване работеше много добре и флотът постигна невидимост от радар, поглед и камера. Големият проблем беше, че персонала, който се намираше на кораба, се повлия много зле от огромната мощност на електромагнитната радиация. Бяха напълно дезориентирани. Нервната им система функционираще неправилно и се разболяха много зле.
ЛЕ: Как един предмет се прави невидим?
БИЕЛЕК: Чрез изместване във времето. Предотвратяваш отразяването на светлина, или на радарна енергия от него. Ако няма отразена светлина, или радарна енергия, няма да го видиш. Работеха с концепцията да манипулират времето, за да направят обекта невидим.
ЛЕ: Какво стана с вас и Дънкан?
БИЕЛЕК: По време на експеримента бяхме в контролната стая. Радиацията не оказа влияние на онези от нас, които бяхме под палубата, защото бяхме екранирани от стоманата.
ЛЕ: Въпреки проблема с персонала, флотът назначи датата за втория тест за след помалко от месец, така ли?
БИЕЛЕК: Да. Казаха: "Добре. Срокът е до 12 август. Направете каквото трябва, за да бъде завършен експеримента. Тестовете трябва да бъдат приключени към тази дата, или го забравете." Беше краен и окончателен срок. Не искаха оптическа и невидимост. Само радарна.
ЛЕ: По какво вторият тест се различаваше от първия?
БИЕЛЕК: Беше много успешен с това, че постигнахме радарна невидимост след 70 секунди. Неизвестно за онези от нас, които бяхме в стаята за управление, корабът станал невидим и изчезнал от пристанището /Филаделфия/. Останала хубава голяма дупка там, където корабът бил във водата. При това не забравяйте, че за втория тест не искаха оптическа невидимост, а само радарна.
ЛЕ: Без да се опитват да я получат, тя все пак стана, така ли?
БИЕЛЕК: Те искаха само невидимост от радар. Корабът става като мъгла и изчезва. Даже водната линия изчезва.
ЛЕ: Къде отива кораба?
БИЕЛЕК: В хипер пространството.
ЛЕ: Какво означава това?
БИЕЛЕК: Математически обяснено, това е област, която се намира извън нашата нормална триизмерна реалност. Всъщност, тя е извън реалността на 6то измерение. Съществуват три физически измерения, както ги виждаме ние, и три времеви измерения. И така, корабът беше извън нашата област, включително времевата. Хипер пространството е хубав математически термин, който означава, че е никъде от гледна точка на нашата реалност. Никой не може точно да посочи къде е.
ЛЕ: Добре. Корабът е в хиперпространството. Какво стана след това?
БИЕЛЕК: След около 30 секунди, оборудването полудя. Аз и брат ми наблюдавахме в стаята за управление странни ефекти.
ЛЕ: Какви точно?
БИЕЛЕК: Електронните лампи започнаха да примигват. Като на вълни, което беше много необичайно. След това започнаха високоволтови дъги, например много светещи болтове въпреки, че в стаята нямаше високоволтово оборудване, което да предизвика подобни ефекти. Опитахме се да се свържем с някого по радиото, но чувахме само пукане. Бяхме сами в ефира, затова решихме да изключим оборудването. Отидохме до шалтерите, но те бяха замръзнали. Тогава решихме да излезем навън и да се качим на палубата.
ЛЕ: Какво видяхте на палубата?
БИЕЛЕК: Зеленикава мъгла. Моряци, които се движеха наоколо. Цареше голямо объркване.
ЛЕ: Какво ставаше с другите моряци?
БИЕЛЕК: Тичаха в кръгове, сякаш бяха напълно дезориентирани. Не знаеха къде са и какво да правят... държаха се почти като луди, но не напълно. Очевидно бяха силно обезпокоени, или невротизирани. Дънкан и аз видяхме това и решихме да скочим от борда и да доплуваме до брега.
ЛЕ: Защо не останахте на поста си?
БИЕЛЕК: Защото не можехме да спрем оборудването. Качихме се на палубата, видяхме какво става и скочихме от борда. Само че така и не достигнахме до водата.
ЛЕ: По това време в хипер пространството ли плувахте?
БИЕЛЕК: Плувахме някъде. Имаш чувството, че падаш през тунел. Не знаехме къде сме и какво става. Като че ли пътувахме така около две минути (преценката ми е напълно субективна) и свършихме в една военна база застанали на крака с метална ограда зад гърба.
ЛЕ: Как се казваше базата?
БИЕЛЕК: Базата Монтоук в Лонг Айлънд, Ню Йорк, но тогава не знаехме това. Веднага един хеликоптер ни освети. Тогава още не знаехме какво е хеликоптер - през 1943 година те бяха още на етап изпитания. Военната полиция дотича, хвана ни и ни вкара в сградата. Слязохме с един асансьор няколко етажа надолу под земята. Възрастен цивилен пристъпи към нас и каза "Господа, очаквах ви. Аз съм Доктор Фон Нюман."
Не му повярвахме.Казахме му, че това е невъзможно, защото Фон Нюман е много помлад и ние сме се разделили с него преди около час. Той каза "О, да. Наистина съм аз. За съжаление, вече не сте в 1943. Тук е 1983. Аз съм с 40 години постар. Добре дошли в Монтоук. Това е проектът Финикс." Все още не му вярвахме.
ЛЕ: Какво си мислехте?
БИЕЛЕК: Че човекът не е с всичкия си.
ЛЕ: Мислили ли сте някога, че някой може да ви е взел от кораба, да ви е промил мозъка и да ви е поставил в този необичаен сценарий?
БИЕЛЕК: Много неща си мислехме. Бяхме объркани и развълнувани. Фон Нюман ни разведе из подземията. Тогава видяхме всякакви компютри, магнетофони, големи дисплеи и др.
ЛЕ: Неща, които очевидно не са съществували през 1943?
БИЕЛЕК: В САЩ през 1943 нямаше дори магнетофон. Не разпознахме оборудването от този тип. Гледахме цветна телевизия на голям екран. Дотогава бяхме гледали само чернобяла. Рекламите бяха интересни. На една видяхме реактивен самолет 747 през 1943 ги нямаше.
Бяхме много развълнувани и си мислехме, че възрастният човек може би наистина е Фон Нюман и че може би наистина сме в бъдещето! Разведоха ни и горе из базата, но не ни дадоха да излезем от нея. Върнаха ни отново при него и той ни каза: "Господа, имаме проблем. Вашият кораб Елдридж е все още в хипер пространството и мехурът около него нараства. Ние можем да изключим оборудването тук в Монтоук, но оборудването на вашия кораб продължава да работи и да захранва мехура на хипер пространството. На борда има достатъчно гориво за работа на генератора в продължение на 30 дни, ако не го
разрушите."
ЛЕ: Какво би станало, ако мехурът беше продължил да нараства?
БИЕЛЕК: Той ни каза, че може да стане толкова голям, че да обгърне цялата планета.
ЛЕ: Значи, Земята щеше да бъде в хипер пространството някъде отвъд шесто измерение?
БИЕЛЕК: Да, извън нашето нормално пространство. Кой знае какво щеше да стане тогава. Затова трябваше да се направи нещо, за да спре да нараства. Решиха да ни изпратят обратно на кораба, за да разбием оборудването. Казаха ни, че в Монтоук имат пълен контрол над пространството и времето и че могат да ни изпратят където и да е, в който и да е момент.
ЛЕ: Имаха машина на времето, в която да влезеш и която да те пренесе другаде, така ли?
БИЕЛЕК: Да. Имаха. Това беше тунел във времето всъщност беше нещо повече от машина на времето. Не им повярвахме, но те ни изпратиха обратно на борда на Елдридж, с инструкции да разрушим оборудването по какъвто начин искаме, само и само да го накараме да спре.Върнахме се обратно на кораба за да разбием оборудването, без точно да знаем какво ще стане.
ЛЕ: Как разбихте машините?
БИЕЛЕК: Намерихме брадви и започнахме да разбиваме оборудването наред. Генераторът спря.
ЛЕ: И се върнахте в триизмерната реалност?
БИЕЛЕК: Преди корабът да се появи отново в пристанището, обаче, се качихме на палубата и видяхме моряците, закопани в стоманената палуба и преградата на кораба. Един от тях беше помладия ни брат.
ЛЕ: Защо хората бяха заклещени в стените?
БИЕЛЕК: Поради процеса повторно материализиране от хипер пространството в нашата реалност. При разпадането на полетата, молекулярната структура на телата на моряците също се изместваше. Ако в този момент се движеха наоколо, а повечето от тях го правеха, докато се материализират отново те оставаха в течно състояние. И ако при това “плуване” наоколо по време на повторното материализиране се окажеха в близост до стена, се заклещваха в нея.
ЛЕ: Как вие с Дънкан избегнахте тази трагедия?
БИЕЛЕК: Не я избегнахме напълно. Малкият ни брат Джим умря по този начин (заклещен в стоманата). Дънкан не остана на борда. Скочи отново преди полетата да се разпаднат напълно и отиде в 1983, или някъде около този период.
ЛЕ: Защо Дънкан напусна отново заради това което стана с Джим ли?
БИЕЛЕК: Да. Джим умря заклещен в преградата на кораба. Дънкан изчезна отново в бъдещето. Аз останах там (на борда на кораба) и полетата отново се материализираха.
ЛЕ: Вие също можехте да скочите през борда.
БИЕЛЕК: Можех. Дънкан очакваше да го направя. Не го направих по една причина. Видях там Джим, който плачеше главата и раменете му се подаваха от стоманата. Прегърнах го през раменете и умря по този начин.
ЛЕ: Изгубихте двамата си братя и пропътувахте 40 години във времето. Това е достатъчно, за да побърка един средностатистически човек.
БИЕЛЕК: Да. Ако е средностатистически. Аз останах нормален, вероятно поради тренинга си. Може би съм бил избран за тази работа от някой, който е знаел повече от мен самия. Често съм се питал, "Защо аз?"
ЛЕ: Как мислите, защо?
БИЕЛЕК: Вероятно заради баща ми. Бил е във флота. Занимавал се е с контрабанда на еврейски учени от Германия по време на Втората Световна Война. Един от тях е бил Херман С. Унтерман, който покъсно става директор на проекта Монтоук за периода 19771983г.
ЛЕ: Когато бяхте в 1983, разбрахте ли кой е спечелил Втората световна война и занесохте ли обратно някаква военна информация?
БИЕЛЕК: Да. Казаха ни, че сме спечелили войната и сме в студена война с Русия и че сме ходили на Луната.
ЛЕ: Казаха ли ви нещо, което можеше да промени събитията?
БИЕЛЕК: Не. Има проблем във връзка с това нарича се примка във времето. Това, че сме били там (в бъдещето), нарушаваше потока на времето и създаваше вълна във времето. Ако бяхме занесли със себе си познания, с които да променим историята на войната, или да ускорим нейния ход, можехме да предизвикаме времеви парадокс на затворената примка, при който достатъчно сериозна намеса в миналото може да промени бъдещето. При това положение лицето, което се намира в бъдещето, щеше да се промени там, където е.
ЛЕ: Когато пътуваш във времето кое се счита за настояще?
БИЕЛЕК: "Настояще" е там, където си. Отправната ти точка е там, където си роден. Там възниква "заключване във времето". Дори когато се движиш напред или назад по потока на времето, отправната ти точка си остава същата.
ЛЕ: Защо според вас се случи това с вас и Дънкан?
БИЕЛЕК: Никога не сме могли да си отговорим. Може да е било планирано, но не от нас, или от някой друг на кораба. Имаше още двама, които скочиха от борда, но те се разпаднаха.
ЛЕ: Когато се върнахте отново в 1943г, каква разлика открихте у себе си?
БИЕЛЕК: Драстично се промениха възгледите ми. Физически нямаше разлика.
ЛЕ: Бяхте ли свидетел на извънземна намеса?
БИЕЛЕК: През 1943г не съм виждал извънземни. След това разбрахме, че са били там. Имам снимка на Валиант Тор (същество идващо от подповърхността на Венера), направена на Елдридж. Смятам да покажа тази снимка в Ашвил, на изложението в Северна Каролина. Извънземните бяха сериозно ангажирани в Монтоук. Бяха там видимо предимно между 1973 до 1983, когато помагаха във връзка с тунелите във времето.
ЛЕ: Каква полза имаха те от това?
БИЕЛЕК: Те бяха онези, които определиха крайната дата 12 август 1943 при работата по Експеримента Филаделфия. Когато стана пътуването във времето, то предизвика пукнатина в пространствовремевия континуум, но без да го разруши. Тази пукнатина позволяваше да преминават през нея извънземни космически кораби от други места много на брой и с големи размери. Пукнатината беше образувана, когато експеримента Монтоук се свърза с Експеримента Филаделфия. Но те (правителството) нямаше да могат да направят това без помощта на извънземните, особено от гледна точка на оборудването.
ЛЕ: Затова ли правите извода, че извънземните са участвали в проекта през 1943?
БИЕЛЕК: Да. За да могат двата експеримента да се свържат един с друг.
ЛЕ: Според вас тези извънземни негативни ли бяха по природа?
БИЕЛЕК: Основно да.
ЛЕ: Какви доказателства имате за извънземна намеса?
БИЕЛЕК: Правителството има снимки. Физически аз видях извънземни, когато бях в подземията на Монтоук.
ЛЕ: Казвате го доста свободно. Защо според вас не ви пречат?
БИЕЛЕК: Може би заради пътуването във времето, което направихме с Дънкан и възникналият в резултат от това камшик на времето. Те (правителството) няма да смеят да ни пипнат преди 2003 година.
ЛЕ: Защо точно 2003та?
БИЕЛЕК: Тогава се навършват 20 години от инцидента. Времевите уравнения показват, че поради биоритмите на Земята, са необходими 20 години, докато всичко по цялото трасе отново се стабилизира и то отново стане такова, каквото е било преди всичко това да се случи. Няма какво да се притесняваме за миналото. Само за бъдещето. Ако тази дупка във времето не затихне от нещо през 2003 година, тя може да се активира отново и да стане полошо.
ЛЕ: Вие с Дънкан ли сте "фактора за затихването й"?
БИЕЛЕК: Да.
ЛЕ: Какво ще стане, ако умрете преди 2003 година?
БИЕЛЕК: В зависимост от това колко близо се случи то до 2003 година, ефектът може да бъде много дестабилизиращ и да окаже "разместващ" ефект върху Земята.
ЛЕ: Това е сериозно изявление. Значи ако си отидете вие, ще си отиде и Земята?
БИЕЛЕК: Правителството няма да ни остави да умрем.
ЛЕ: Да приемем, че вие и Дънкан сте живи на 12 август 2003 година. Какво би могло да стане с тази пукнатина във времето?
БИЕЛЕК: Цялото нещо се стабилизира и вероятно се затваря, освен ако някой не създаде оборудване, за да я принуди да остане отворена.
ЛЕ: Има ли награда за главата ви след 12 август 2003?
БИЕЛЕК: Теоретично погледнато, би могло да има награда за главата ми сега, защото говоря толкова открито за проектите Монтаук и Филаделфия. Но никога не ме е закачал никой. Други са ги заплашвали, но мен не.
ЛЕ: Защо според вас правителството ви оставя да говорите толкова открито?
БИЕЛЕК: Не мога да си обясня това. Казах достатъчно неща заради които други са били разпъвани, но на мен никой не ми е казал дори "бау".
ЛЕ: Защо хората трябва да вярват на вашата история?
БИЕЛЕК: Свършете си работата и разследвайте. Има достатъчно документи на разположение.
Leading Edge News
АЛ БИЕЛЕК ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОСИ ЗА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ, ШПИОНИТЕ, КОСМОСА И ПРАВИТЕЛСТВОТО
ВЪПРОС: Как става програмирането/депрограмирането, регресията?
ОТГОВОР: По химичноелектронен път. Методично изтриват цялата личност и памет; след това правят възрастова регресия, при която могат да свият физически тялото; могат да го направят постаро или помладо, но обикновено го правят помладо, защото ако кажеш на някого, който е на 65: "Свършихте толкова работа за нас, бихме искали да продължите да го правите още 10 години. Знаем, че сте стар, но какво ще кажете да ви направим отново млад да речем на 25години. Няма да загубите нищо от спомените си. Просто отново ще сте млад." Е, кой би се отказал от такава възможност? Правителството прави това непрекъснато с избрани хора. Това е много внимателно пазена тайна.
ВЪПРОС: Как някой на 65 внезапно става на 25 и се връща и продължава нормалния си живот?
ОТГОВОР: Как става целият процес не знам. Очевидно губиш някои от приятелите си, освен онези, на които можеш да се довериш и които могат да пазят тайна.
ВЪПРОС: При това изтриват ли им паметта за онова, което са вършили за правителството?
ОТГОВОР: Не, защото правителството иска те да си продължат работата още 1020 години.
ВЪПРОС: Значи нашето правителство може да прави хората помлади?
ОТГОВОР: Да. Това започна през 1947 г по една програма в Маями, Флорида при някакво изследване във връзка със стареенето. Хауърд Хъгиз се заинтересува и купи института, който се превърна в “Медицински институт Хауърд Хъгиз”; той продължи работата и я осигури финансово. Разбира се, Хауърд Хъгиз правеше почти всичко за ЦРУ, както и за частни проекти и проведе 92% от проектите на ЦРУ в продължение на доста дълъг период от време. И те и правителството се интересуваха много от проекта свързан с подмладяването. Това е само един аспект от проекта. Могат да направят това и с ума ти, след като си приключил с даден проект, но не искат да те терминират могат просто да ти изтрият спомените за това, което си правил за правителството. Правеха го още през 1947 въпреки, че по това време все още не бяха много добри в изтриването.
ВЪРОС: Кажете ни нещо за вашия личен контакт с извънземни?
ОТГОВОР: В Монтоук един от първите ми проекти беше да помогна да бъде разглобено едно НЛО, което се беше хванало в подземията на Монтоук поради свързването на двата проекта - Филаделфия и Монтоук. На кораба Елдридж имаше три НЛО. Аз не съм ги виждал, но други са ги виждали. Две от тях избягаха, но третото беше някак хванато като в капан в полетата, създадени около кораба и те повлияха на оборудването им. То се опита да премине през времето, за да избяга, но нещо с тяхното оборудване се обърка и така се оказаха в подземията на Монтоук напълно обездвижени. И така, бях "нает", за да работя по проекта Монтоук.
Отначало се опитах да разпитам членовете на екипажа, които бяха живи и в добро състояние. Бяха 7 на брой, високи по около 6 фута. Исках да преведа и разбера техните наръчници за кораба. Джак Прюит, ръководителят на станцията, искаше да знае дали бяха включени като участници в някакъв проект, или в нещо друго. Искахме да узнаем всичко възможно. Наръчниците им, например. Исках да ги прочета. Исках да разпитам тези момчета и да ги накарам да проговорят. Не проговаряха. Накрая трима от тях започнаха. Другите четирима, включително капитана, не говореха. Тримата, които проговориха, вероятно бяха убити от капитана, или от екипажа заради това, че са проговорили. Разглобихме големи части от техния кораб: оръжейната система, таблата за управление, задвижващата система. Мисля, че устройствата за запазване на храната оставихме непокътнати. Захранващата система също, защото не я разбирахме и предположихме, че ако я отделим, кой знае, може да се превърне в атомна бомба, или в нейния еквивалент.
ВЪРОС: Според вас, наистина ли когато Дж.Ф.Кенеди е казал "Ще стъпим на Луната до края на това десетилетие", ние сме използвали извънземна технология за да го направим?
ОТГОВОР: Вече я притежавахме. Разработвахме наши собствени антигравитационни системи, които Германците по време на Втората Световна Война вече бяха и разработили и използвали на някои от немските космически кораби. Германците нямаха достатъчен брой от тях, за да променят изхода на войната, но въпреки това разработиха антигравитационни двигатели и напуснаха планетата Земя през 1945 и през 1946 с един или два космически кораба. Притежаваха космическа технология и ние я наследихме от тях (след войната). Виктор Шаумберг беше работил по тази технология като част от Германската програма и чрез проучването на НЛОта се сдобихме с космическа технология за да си направим наше собствено НЛО. Имам предвид нашето правителство, на САЩ. Имаме технологията, защотоq когато астронавтите от Аполо 2 пристигнаха на Луната, това се чу по радиото и радиолюбителите в Европа го прихванаха. Ето какво беше казано, когато астронавтите уведомиха Космическия Център в Хюстън: "Хюстън, имаме посетители тук горе""Да, знаем за тях""Оо? Извънземни ли са?""Не""Руснаци ли са?""Не"накрая един от астронавтите попита центъра Хюстън: "Американци ли са?" От Хюстън отговориха: "Да". Американците бяха вече там, на Луната, и очакваха нашите (американските) астронавти да пристигнат със своите задвижвани с гориво ракети, които очевидно по това време бяха станали вече съвсем старомодни!
ВЪРОС: Значи нашето правителство е излъгало собствените ни астронавти...
ОТГОВОР: Излъгаха ги и много от тях (астронавтите) след това бяха страхотно вбесени.
ВЪПРОС: Това е било лъжа и спрямо хората от нашата страна...
ОТГОВОР: Това е само едно от многото неща, които се случиха. Много неща се замитат под килима много от нещата, които нашето правителство не иска да се знаят от обществеността, но информация все пак изтича, защото има хора, които я знаят и които говорят, както и хора, на които вече им писва от правителството. Днес на много хора им е писнало от правителството и започват да говорят. Някои от тях оцеляват след като са го направили, други не.
ВЪПРОС: Според вас, празидентите на САЩ знаят ли какво става?
ОТГОВОР: Повечето от тях знаят.
ВЪПРОС: Знаят, но го пазят в тайна, така ли?
ОТГОВОР: Буш знаеше всичко, защото беше директор на ЦРУ. Рейгън, според мен, знаеше. Клинтън - в началото може би не, но след това, с оглед на положението, което заемаше и на отговорностите си, включително и прикриването, вероятно е знаел всичко. Той е може би найдобрият експерт по прикриванията от всички, които сме имали в Белия Дом.
Няма коментари:
Публикуване на коментар