Космическата програма на Третия Райх

   Налага се да разгледаме програмата по-детайлно, защото е базова за научно-техническото и
технологично развитие на нашия свят, дори в днешни дни.

   Оправната точка ни отвежда в 1938г., когато в Германия на остров Пенемюнде в Балтийско море е открит научно-изследователски ракетен център под ръководството на главния конструктор Вернер фон Браун, ученик на големия немски професор Оберт.

   Може би под въздействието на предизвикателството, което направи Съветския съюз още в началото на войната със знаменитите катюши в Германия през 1941г. започна проектирането на мощна ракетна система, способна да изведе човек в Космоса по линия на проект с кодово название ,,А/9А/10", който беше готов през 1943г. Ракетата, която можеше да го постигне е кръстена ,,Фау 3".

   По онова време се работи и по чисто военната ракета ,,А4", предназначена да поразява обекти на голямо разстояние. Разработвана е по линия на проект ,,Оръжие на възмездието" с възможно пренасяне на ядрени бойни заряди, предвидена от нацистите да бъде завършена преди края на войната. Да не пропуснем да добавим, че те имат още един клас оръжие от типа ,,земя-земя", ракетата ,,Ренботе" с радиус на действие до 150 км, както и зенитно-управляемите ракети ,,Райнтахтер" и ,,Шметерлинг", които по онова време (1943-44г.) са в процес на разработка. Така че обстрелването на Великобритания с ракетите ,,Фау 1" и ,,Фау 2" може да се разглежда като прелюдия към обстрела на САЩ, подготвян с нови класове ракети, също произвеждани по линията на ,,Оръжия на възмездието".

   През 1944г. в заводите на Нордхаузен са пускани от производство средно по 25-30 ракети тип ,,Фау 2" в денонощие. Тогава протичат и летателните изпитания на новия немски изтребител-прехващач ,,Боллен-Наттер 1" с ракетни двигатели с твърдо гориво и вертикален пуск, въоръжен с 30 неуправляеми ракети о класа ,,въздух-земя", развиващи скорост до 1000 км/ч.

   Епохата на ракетно-космическата техника става реалност и в резултат на построените кораби от типа ,,летящ диск" с антигравитационни двигатели.

   До 1943г. Германия вече разполагала с 15-17 броя апарати от серията ,,РТЛ" и ,,Хаунебу" 1 и 2, а по-късно и с кораба майка, наречен ,,Андромеда", тежащ над 100 тона, с възможност да носи два или три по-малки кораба от типа ,,Хаунебу".

   Корабите развивали огромни за времето си скорости - от порядъка на над 3600 км/ч. С тях са направени и първите полети до Луната.


   Строго секретна досега информация подсказва, че нацистите кацат на Луната за първи път през 1942г., използвайки за целта голяма екзоатмосферна летяща чиния от типа на конструкциите на Мите и Шривер. Чинията на Рихард Мите е с диаметър 15.50 метра, а ракетата на Шривер е проектирана като междупланетен изследователски кораб с диаметър 60.45 м. Корабът има общо 10 палуби с каюти за екипажа.

 
   Изглежда съветското разузнаване по време на войната е получило някои сведения за тези полети, защото в края на ВСВ, по време на Потсдамската конференция Йосиф Сталин изненадващо за лидерите на съюзните държави, акцентирано поискал на тази конференция да се подели Луната. Хари Труман е бил шокиран и се опитва да коригира Сталин с поправката - ,,Германия ли имате предвид?", на което Сталин категорично отсякъл: ,,Луната! За Германия вече се договорихме!" Веднага след като Потсдамската конференция приключва, още с прибирането си в Москва, Сталин разпорежда да бъдат разкрити пет института за Луната в съсипания от войната СССР!

   Според непотвърдена информация на лунната повърхност немците започват да строят изследователска база, в която транспортирали хора и материали още през 1944г.

   Корабите от типа ,,Хаунебу" са леки и удобни за управление, използват свободната енергия на Вселената и са снабдени със специален конвертор, разработен от немския конструктор Ханс Колер, както и оборудвани с генераторите на Ван дер Грааф.

   Някои автори твърдят, че когато руснаците и американците кацат за първи път на Луната в края на 40-те години, те гостували в нацистка военна база, която вече е била построена. След края на войната немците продължават полетите си до Луната, но корабите им стартирали от базата им ,,Швабенланд" на Антарктида.


   В заключение по въпроса може да се отбележи, че когато ВСВ приключи, немците са били|просто на крачка от създаването на супероръжията, за които е говорел Хитлер. Става въпрос за техника разработена въз основа на качествено нови открития, които са направили преди и по време на войната. Ето някои особено важни и слабоизвестни за широката публика факти:


Според информация, получена от предалите се в аржентински плен германски екипажи на суперповдниците ,,U-530" и ,,U-977" през 1945г., Адолф Хитлер, Ева Браун, Мартин Борман и други представители на нацисткия екип се евакуират в ,,База 211" в Антарктида, охранявана със супероръжия от германски елитни части. Именно те разгромяват американската военноморска и авиационна експедиция през януари 1946г., известна с кодовото си наименование High Jump (,,Висок Скок"), командвана от американския адмирал проф. Ричард Бърд. (Когато докладват на Йосиф Сталин, че Хитлер се е самоубил, той лаконично отговаря: ,,А Вьъ в етом верите?") Сериозни източници подсказват, че Хитлер е умрял в Аржентина през 1971г., след като тайно е посетил поне ва пъти САЩ преди смъртта си.
Немските антарктически сили след края на войната проникват дълбоко на територията на Южна Америка през Аржентина и построяват няколко подземни нацистки бази за летящите си дискове и друг вид високотехнологична техника. Със същите нацистки подразделения работят американските тайни служби по линия ,,Пейпърклип" и др. проекти, както и съвместно с различни братски тайни култове, в които членуват нацисти-немци и англоамериканци. Те разработват план да се унищожи Америка чрез организиране на фашистка революция вътре в самите САЩ като тази, която доведе нацистите на власт през 30-те години на миналия век в Германия.
До днес повече от 100 подводници от нацистката флота, водещи се изчезнали от края на войната, не са намерени, Предимно подводници от типа Waterschnorchel със специално монтиран шнорхел и новоконструирани двигатели, позволяващи им да се гмуркат на голяма дълбочина с хиляди мили обсег без да изплуват на повърхността.
Световни масови наблюдения на НЛО, особено през 70-те години ясно подсказват, че те са били с нацисткия обозначителен знак и са били дискове от серията ,,Хаунебу", а пилотиращите ги астронавти.