КОСМИЧЕСКО РАЗКРИВАНЕ: Завоюване на Слънчевата система

Д.У.: Добре дошли на “Космическото Разкриване”! Ние изучаваме потресаващите свидетелства на инсайдера Кори Гуд. Кори, благодаря Ви, че сте с нас!

К.Г.: И аз Ви благодаря!

Д.У.: Говорихме, че МКК – Международният Корпоративен Конгломерат – е използвал следвоенната промишлена, военна и корпоративна мощ на Съединените Щати за разширяване в Слънчевата система. Казахте, че отначало на Луната немците построили малка база, която после била значително разширена от МКК. Съобщихте за многочислените безуспешни опити да се построят бази на Марс, но по-късно някои бази успели успешно да се закотвят. След това тях също ги разширили. Колко първоначални бази са останали на Марс и къде са били разположени?

К.Г.: Първите две немски колонии на Марс са се намирали в границите на 20° от полярните региони. Едната от тях използвал МКК за по-нататъшно разширение и строителство. Тя се намирала някъде в района на каньон, сякаш в стената на каньона, и се разширявала навътре. Не на повърхността на Марс, а под нея.

Д.У.: Разказахте, че те правели кухини във вътрешността на планетата с помощта на това, което аз нарекох ядрени взривове от пето поколение. Зарядите предизвиквали внезапен взрив, след който не оставала никаква радиоактивност.

К.Г.: Да. В самото начало на ТКП (Тайната Космическа Програма) първата главна база се намирала в северното полукълбо. След това я достроили и много силно я разширили, така че там можели да се съберат много инженери и учени. Наблизо изградили промишлен комплекс, на който смятали да започнат производство на всичко необходимо. Нужни били технологии, които да работят със суровините, които се добивали на самия Марс, на спътниците и в астероидния пояс. В началото на програмата в тези неголеми заводи те взимали суровините, превръщали ги в полезни материали и създавали всичко необходимо за живота. Произвеждали всичко необходимо за разширяване на инфраструктурата. Суровините постъпвали от рудници, намиращи се на самия Марс, на разни спътници и в астероидния пояс. Те попадали в промишлените региони на Марс, намиращи се недалече от колониите, където се превръщали в полезни материали. От суровините получавали композитни материали.

Д.У.: Споменавате, че рудници има не само на Марс, но и на неговите спътници. Може би такива има и на астероидите и на други места.

К.Г.: Някои астероиди са невероятно огромни. Там живеят и работят групи по 3-4 души. Те управляват шахтите. По-голямата част от работите се извършва автоматично с помощта на дистанционно управление. После суровините се натоварват на товарни кораби и се доставят на Марс, в определен завод. Там се разтоварват и се преработват в нужните материали.

Д.У.: В миналото интервю казахте, че с помощта на извънземни немците открили естествени сферични портали, които можели да използват за да прехвърлят на Марс и на други места големи бойни кораби. Достъпни ли са такива системи от естествени портали на астероидите и спътниците? Интересува ме защо са им нужни товарни кораби?

К.Г.: Превозването на материали на товарни кораби е по-практично. Става въпрос за превози между астероидния пояс, спътниците и различните местоназначения.

Д.У.: Как изглежда един товарен кораб?

К.Г.: Почти като огромен товарен контейнер с малки крила отстрани. Отпред има кабина. Задната част изглежда като товарен контейнер. Той може да се отделя. Но никога не съм го виждал отделен, а само в сглобен вид по време на пътуване.

Д.У.: Казахте, че първият немски кораб се движел с помощта на система с въртяща се живачна тяга. А как се движат товарните контейнери?

К.Г.: Те използват по-модерни силови системи. Има разни видове. Има торсионни системи, които се наричат двигатели с деформация на пространството. Те създават торсионно поле. Има нещо като двигател и от всички страни около него има торсионно поле, което излиза от центъра на устройството. Хората контролират колко енергия се подава в торсионното поле от всяка страна. Благодарение на такава разлика пространство-времето се огъва, създавайки изтегляне в едно или друго направление. Общо взето, като двигателят с деформация на пространството във филма "Звезден път".

Д.У.: Много прилича на създаване на изпъкналост в пространство-времето, в която попада корабът при движението напред.

К.Г.: Да. Освен това има много модерни двигатели, позволяващи да се скача във времето. На такива двигатели дори се принудили да сложат буфери, за да не могат хората да скачат насам-натам в пространство-времето, в нашето локално...

Д.У.: Имате предвид пътешествие във времето?

К.Г.: Да. Такива двигатели работят почти като телепортатори, придвижването е мигновено.

Д.У.: Как ви представяха разбирането за времето? Обясниха ли ви разминаването във физиката на времето? Айнщайн е казвал, че времето е едномерно и се движи само напред.

К.Г.: Да. Показваха ни едно от уравненията на Айнщайн. Той е бил много близо. Просто е трябвало да обърне едно уравнение. Всичките му следващи трудове се проваляли. Айнщайн е бил много близо до истината. А физиката, която се преподава в училищата, е архаична.

Д.У.: Добре, да се върнем на двигателите. Има времеви двигател, с помощта на който може да се пътешества във времето, но споменахте, че му слагат буфери, защо?

К.Г.: За да не се впускат хората в такива пътешествия, има нещастни случаи. Беше разработено комуникационно устройство на базата на това, което споменахте по-рано. Това е квантово заплитане. Във всяко такова устройство има квантово заплетени изотопи. С помощта на такива устройства може да се разговаря и дори да се предава видео. Но не се изпращат сигнали между тях. Те са абсолютно безопасни и не се поддават на взлом. Наричаха се квантово-корелационни устройства за връзка и се слагаха на корабите. Ако човек направи погрешен скок и се окаже на погрешното място или в такова време, където не трябва да бъде, двата изотопа излизат от хармония за определено количество нанасекунди. Чрез изчисляване на времето, необходимо на двата изотопа за възстановяване на хармонията, можеше да се изчисли къде се намира този човек или друго устройство. Всичко, което е квантово заплетено, колкото и да отдалечавате такива неща в измерението, реалността, време-пространството, те си остават заплетени.

Д.У.: Това е като при ефекта на Доплер, по времето на закъснение може да се изчислят пространствените и времевите координати на това място, където е попаднал човек?

К.Г.: Да, точно така.

Д.У.:  Случвало ли Ви се е да изпитвате върху себе си парадоксите на времето? Отчасти затова за хората не е желателно да се преместват назад във времето? Могат ли те по някакъв начин да внасят объркване в нашата времева линия?
К.Г.: Извършваха се много експерименти, когато хората ги връщаха назад във времето. Те се връщаха и разказваха, че са създали там отклоняващи се времеви линии. Тогава след тях изпращаха команди от други хора, опитващи се да вкарат всичко в ред, но ситуацията ставаше се по-зле и по-зле. Накрая разбраха, че, както и пространството, времето е еластично. А всички парадокси се свиват и се събират в сингулярност. Нашето съзнание контролира времевите линии. То влияе на времевите линии и определя на коя времева линия се каним да пребиваваме. Ние съзнателно избираме времевата линия, на която смятаме да се намираме.

Д.У.: Някои хора пътешестват във времето с помощта на времеви двигатели и в цялата Слънчева система са построени многочислени колонии. Колко време след успешното усвояване на Марс и появяването там на стабилни предприятия е започнало изграждане на съоръжения на астероиди и други спътници?

К.Г.: Почти веднага. Немците вече започнали добив на полезни изкопаеми на определени астероиди. Това е една от причините, поради които МКК тръгнал натам. Те чули, че на астероидите има платина и злато. Тогава започнали да говорят за това, че на Земята има малко злато и сребро, т.е. започнала обикновената манипулация. Имам предвид това, че на Земята синдикатите скрили тонове злато. В Слънчевата система има много злато.

Д.У.: А има ли астероиди, които изцяло се състоят от злато и сребро?

К.Г.: Не бих казал, че те са съставени изцяло от самородно злато, но за да се отдели златото от останалата порода, в която се намира, не е било нужно особено очистване.

Д.У.: Какви са били размерите на кораба, който използвали немците при експанзията в Слънчевата система?

К.Г.: Той е бил малък. Представете си огромен астероид и мъничък кораб. Немците кацали на астероида, изграждали на него шахти и бавно навлизали все по-надълбоко в него, оставяйки след себе си кухини. В такива астероиди постоянно се удрят дребни астероиди и е по-безопасно да се работи вътре. Когато немците получели определено количество суровина, те я натоварвали на грамадни контейнеровози и я изпращали към местоназначението, където я преработвали в полезни материали.

Д.У.: Разработвали ли са МКК и немците модерни компютърни технологии по-бързо, отколкото ние на Земята, за да ги използват в автоматичните шахти?

К.Г.: Да. Те са имали компютри, компютърни системи и квантови компютри. Те се появили много преди Бил Гейтс и IBM да започнат да произвеждат платки и интегрални схеми.

Д.У.: Кога се е появила първата стабилна немска база на Луната?

К.Г.: В края на 1930-те години. Тогава те използвали старо съоръжение, което херметизирали и в което живели докато построят по-малка база в началото на 1940-те години.

Д.У.: Кога се е появила първата стабилна база на Марс?

К.Г.: Някъде между 1952 и 1954 година. Именно тогава те успели да сключат съглашение със Съединените Щати и именно тогава се укрепили на Марс. Дотогава имали много неуспехи и загубили много животи.

Д.У.: Немците се борили за това почти 18 години.

К.Г.: Да. Истинските пионери на Марс са били немците.

Д.У.: Те успели да изградят шахти на астероиди и спътници преди да се укрепят на Марс?

К.Г.: Едновременно. Щом у немците се появила стабилна територия, която могли да нарекат своя, те започнали миннодобивни работи.

Д.У.: В началото на играта устройвали ли са показни шоута за някои хора на Земята, за да ги накарат да мълчат?

К.Г.: Айзенхауер може би е бил в течение на случващото се. По ирония на съдбата в края на Втората световна война той е бил генерал. Представям си колко му е било трудно да подписва съглашения с отцепилите се немски групи. В 1952 г. обстановката се нажежила, защото ние сме се отказвали от техните предложения. Немците поставяли много условия за достъп до нашите ресурси. А ние сме отказвали, опитвали сме се да разиграем своите карти.

Благодарение на “Операция Кламер” немците знаели, че “най-висшият закон” се състои в това, че Съединените Щати не искали народът да знае за съществуването на извънземни и на по-високи технологии. Немците използвали това срещу нас, за да ни изнудят да подпишем съглашение с тях.

Д.У.: Вие споменахте “спътници и астероиди”. За какви спътници става дума? Колко спътници са усвоили немците в Слънчевата система? Мисля, че има много спътници, не по-малко от сто.

К.Г.: Много повече от сто. От дипломатическа гледна точка всичко е много объркано, защото някои спътници не са достъпни за никого. Това е неутрална територия, която се владее от 40 или 50 групи.

Д.У.: Супер Федерацията?

К.Г.: Народи, влизащи в Супер Федерацията, особено около Сатурн.

Д.У.: Сатурн има много спътници.

К.Г.: Да. Но голяма активност се наблюдава и на спътниците на Юпитер.

Д.У.: Немци и хора на МКК?

К.Г.: Да. И на спътниците на Уран, и в астероидния пояс.

Д.У.: Кори, всеки път, като Ви задавам въпроси, аз научавам много нови неща. Това е просто потресаващо и вие трябва да знаете. Гледайте ни и следващия път!
 

Забележка: Квантово заплитане – това е квантово механично явление, при което квантовите състояния на два или повече обекта се оказва взаимозависимо. Тази взаимозависимост се запазва дори когато тези обекти се раздалечат в пространството извън границите на всички известни взаимодействия.