Слава Севрюкова за смъртта и духовете

“- Със смъртта душата мигновено ли напуска своя гостоприемник,
тялото, оттегляйки се във Вечността?
- Въобразявате си, че Вечността е отвъд? Част от нея е тук, друга – там… Чуйте: към четиридесетия ден душата се откъсва от плътта, но още са свързани. До деветия месец продължава да витае над Земята. Обикаля места, които е обитавала. Посещава близки. Тихо се прощава. Може да даде знаци с почукване и съновидения. В тоя период се подготвя отплаване в незримия свят, реален като нашия. Това касае души на средно и извисено ниво. Но има изостанали, при­митивни. Не схващат, че са от другата страна на Мира. И – неприятности…
- Разкажи, разкажи!
Вълнуваме се. Какви ли откровения ни очакват?
- Духовните същности по различно време разбират, че са се преселили Отвъд. Зависи от еволюционното им развитие. Някои дълго не могат да осъзнаят, че са без плът и кръв. Яде им се и пие. Но как? Без тяло?… Навиците и желанията, заседнали в душите, ги разкъс­ват и горят… Говорят на близките, искат нещо от тях, но никой не ги чува. Лишени от език… Огънят на неосъществените желания – това е адът. А не някакви абстрактни вечни пламъци… Тези духовни същности формират низшия астрал. Изгубили физическо тяло, търсят пригодно същество, да задоволят чрез него неотшумелите си страсти.
- Как става това?
- Душата на непоправим пияница, например, може да се прилепи към друг любител на чашката. Оня се разтушава в кръчмата, а неотърсилата се от земни пре­дизвикателства духовна същност на починалия алко­холик, преди да поеме за Отвъдното, се наслаждава на струящите пари. Кръжи над питието. Упойва се. На­сърчава го да се налива. Грозна картина.