КОСМИЧЕСКО РАЗКРИВАНЕ: В търсене на загубените технологии

Д.У.: Здравейте! Добре дошли на още едно интервю от серията “Космическо Разкриване”. Имаме честта и удоволствието да беседваме със забележителен инсайдер - с Кори Гуд. Той твърди, че е работил в Тайната Космическа Програма (ТКП). Това е военно-промишлен комплекс, който строи колонии в нашата Слънчева система и извън нейните предели.

Тази история кореспондира с информацията, получена от инсайдери, с които общувам от около 20 години. Радвам се, че сега най-накрая мога да говоря за много неща, за които не можеше да се говори по-рано. Кори, радвам се да Ви видя! В предното интервю обсъждахме Операцията "Висок Скок". Говорихме за усилията да се разруши немската база в Антарктида и за това, че като пристигнали там, американците под командването на Адмирал Бърд се натъкнали на ожесточена съпротива. Да започнем с това, какво отначало са използвали немците, за да извършат полет в космоса?

К.Г.: В началото, с помощта на вече съществуващи открития немските инженери развили съответната технология. Освен това немците претърсвали Изтока в търсене на древни текстове, за които получили информация от ченълингите на тези, които считали за извънземни същества. По-късно узнали, че са били в контакт с хора, живеещи под земята (Мрежата Агарта). Към Агарта започнали да проявяват интерес някои немски тайни езотерични общества. И други тайни общества и групи започнали да изпращат експедиции в търсене на древни източни текстове.

Д.У.:  Къде, според тях, се намирали тези текстове?

К.Г.: На различни места. Например, в Тибет и в Индия. Мнозина са слушали историите за древни летателни устройства - вимани, оборудвани с много напреднали оръжия. Тези истории са се смятали за научна фантастика, но тя е на десетки хиляди години. Немските групи повече вярвали в съюза на науката и езотериката. Те решили да следват подсказките, получени от ченълингите, и да открият тези текстове.

Д.У.: Съществата, предаващи ченълингите, посочвали на немците конкретни места, където може да се намират такива текстове?

К.Г.: Да. Същностите, с които немците били в контакт чрез ченълинг, казвали, че текстовете се намират под определени планински вериги и хребети, които някога са били част от по-напреднала цивилизация, забравена от съвременното човечество. Много религиозни касти от Тибет и от други места, монаси и пр., са знаели за тези текстове и са ги пазели като част от своите тайни учения.

Д.У.: В предните интервюта ние говорихме за агартяните и Вие разказахте, че тази група са светлокоси хора с нордическа външност, живеещи под повърхността на Земята.

К.Г.: Да, някои от тях са блондини, но не всички.

Д.У.: Вие разказахте, че немците предпочитали да работят по-скоро с агартяните, отколкото с драконианците от рептилоидните видове. Предполагам, че именно агартяните са общували с немските тайни общества посредством ченълинг?

К.Г.: Трудно е да се правят предположения, защото предполагам, че Мария Орсич от Обществото “Врил” е била в контакт с няколко различни групи - с извънземни групи, а също с древни земни отцепили се цивилизации. Затова е трудно точно да се каже коя именно информация е постъпвала от някоя конкретна група. На немците препоръчали да се насочат в планинските райони на Хималаите, да продължават да изпращат експедиции на изток в търсене на древни текстове, при което те не винаги постъпвали етично. Немците отивали в села и манастири, под дулото на оръжието взимали свитъци и книги от пазителите и ги изпращали в Германия.

Д.У.: Искате да кажете, че текстовете се намирали в тибетски будистки манастири?

К.Г.: Много от тях. И много се пазели в системи от пещери, скрити в планините.

Д.У.: В случаите, когато текстовете се пазели в някоя пещера, това показва ли, че немците са търсели нещо, което е останало от напреднала цивилизация, а не просто тайник с документи?

К.Г.: Съдейки по това, което съм чел на стъклените планшети, това, което немците откривали в пещерите, приличало на дървени лавици, запълнени с тонове свитъци и подвързани книги. И много от тях съдържали медицинска и технологична информация. Това са били ръкописни текстове и книги, предавани от поколение на поколение. Хората ги преписвали точно.

Д.У.: Споменахте за чертежи. Това енергийна система на космически кораб ли е?

К.Г.: По-голямата част се наложило да се разшифрова.Това били основи на електро-гравитационен космически кораб, който по-късно на запад нарекли “Възпроизведен Кораб на Извънземни” – ВКИ. Двигателите на ВКИ работели на основата на вихри на живак или живачни фунии, които създавали електро-гравитационна тяга. Те били прости по дизайн, но много сложни по концепции, описани в древни документи. Когато немските учени получили чертежите, те ги свързали с това, над което вече работели. Това им позволило да извършат колосален скок и да напреднат за кратко време.

Д.У.: Езикът на книгите... Бил ли е вече познат или е трябвало отначало да го изучат?

К.Г.: С това възникнали най-големите трудности. Немците довели доста несговорчиви доброволци от тези региони, които помагали при разшифроването на текста.

Д.У.: Тибетци?

К.Г.: Да. Тибетци и хора-пазители на знанията. Немците използвали такива хора, за да преведат колкото може повече. Но съдържанието на текстовете се преписвало толкова много пъти, че изначалното значение било загубено. Но немците били много умни и изобретателни. Успели да използват чертежите, за да извършат свои собствени експерименти.

Д.У.: За какви групи става въпрос – за Обществото Туле? Черното Слънце? Оществото Врил?

К.Г.: И редица други, не толкова известни.

Д.У.: За кои години става въпрос и посещавали ли са немците и други места освен Индия и Тибет?

К.Г.: Китай, Индия, Тибет – всичките тези древни цивилизации.

Д.У.: Всичко се центрирало около Хималаите и тази част на света?

К.Г.: Да.

Д.У.: А за кои години става въпрос?

К.Г.: Става въпрос за 1918-та, 1919-та, а после в 1920-1930-те години всичко започнало да расте експоненциално. Но по-голямата част от активността била през 1930-1940-те години.

Д.У.: От други учени съм чувал, че немците търсели късчета материали, които според тях имали езотерични свойства. Например, Копието на Лонгин, с което се предполага, че било пронизано тялото на Исус. Те го наричали Копието на Съдбата. Освен това търсели Фонтана на Младостта, който повечето хора смятат за измислица.

К.Г.: Това е съвсем друга немска отцепила се група. В периода на Втората световна война нацистите започнали да изпращат групи за търсене на религиозни артефакти, притежаващи сила. Те търсели всякакви видове древни религиозни реликви, считайки, че може да са част от древна технология – на древна отцепила се цивилизация от Земята или технология на древни извънземни. Или останали от расата на Древните Строители.

Немците смятали, че притежаването на такива материали ще им осигури победата. Освен това, такива технологии трябвали на извънземните, с които немците контактували. Особено технологиите от расата на Древните Строители. Такива търсения продължаваха до наши дни, дотогава, докато не открихме, че някои табелки или камъни, древни каменни обекти, изглеждащи неодушевени, в действителност се оказаха технологии, работещи на многомерно ниво – много напреднали устройства. Немците търгували с тях, предавали ги на извънземни в замяна за технологии и материална подкрепа.

Д.У.: Греъм Хенкок разказваше за Ковчега на Завета. Лично Вие попадали ли сте на информация за реалността на Ковчега на Завета и за това, че са го търсили немски групи?

К.Г.: Съгласно стъклените планшети, е имало три Ковчега на Завета. Това са били устройства, поставени в дърво, отгоре покрито със злато за екраниране на излъчване.

Д.У.: Изглежда, това е много любопитна технология. Когато четем за нея в Библията, там, където се споменава за падането на стените на Йерихон, се казва, че са имали Ковчег на Завета. Те духали в тръби и тухлите ставали меки. Цялата стена просто станала течна и се разтекла. Каква технология може да постигне това?

 К.Г.: Звукова. Тя можела да прави не само това. Изглежда, тя снабдявала евреите с “манна” – храна от небесата.

Д.У.: Ковчегът ги снабдявал с храна?

К.Г.: Предполага се, че ги снабдявал с храна и вода, служел за защита от враговете, средство за постигане на победа над врага, а също за “радиовръзка с Бог”. Т.е. това е било многоцелево устройство.

Д.У.: Знаели ли са немските езотерични групи, че е имало три Ковчега на Завета?

К.Г.: Доколкото знам, единият е бил унищожен, а другите два все още се намират на повърхността на Земята.

Д.У.: В тибетските истории има нещо, което се нарича “двойно дордже”, което може да се държи в ръце. То прилича на странна енергийна бобина. Изглежда е направено по образец на някаква технология. В гръцката митология виждаме удар от мълния на Зевс. Изглежда това е някакво устройство, което той държи в ръка, и което изпуска мълния. Подобно нещо е и чукът на Тор. А също и тризъбецът на Посейдон.

Имало ли е лъчево оръжие или някакво енергийно оръжие, което може да се вземе в ръка като пистолет?

К.Г.: Да. Немците са вярвали, че такива описания на атрибути на Боговете са били истински технологични оръжия и упорито ги търсели.

Д.У.: Освен това в Индия има копие Ваджра. Държи се в ръце и има невероятна сила.

К.Г.: Да. Именно такива технологии търсели немците. От много същества, имали такова оръжие, едни били извънземни, а други са били представители на много напреднали земни отцепили се цивилизации. На хората от повърхността на Земята те се представяли отначало за Богове, а в по-ново време за дружествени извънземни, които се намират тук, за да спасят света.

Д.У.: Как смятате, немците успели ли са да намерят нещо, подобно на мълнията на Зевс или копието Ваджра и да оборудват с него космическия си кораб?

К.Г.: Предполагам, че в рамките на развитата от тях ТКП те са открили някои технологии. Немците ги развивали за своите собствени цели, за своята отцепила се цивилизация. Тях не ги вълнувала нито победа във Втората световна война, нито съдбата на родината. Те не се стремили да победят Съединените щати и другите врагове на Германия.

Д.У.: Когато виждаме гигантски каменни структури, менгири, пирамиди, става очевидно, че ние не можем да ги изрежем дори с нашата съвременна технология. Намерили ли са немците технология, позволяваща да се вземе в ръце нещо, да се насочи към камъка и да се вдигне камъкът във въздуха?

К.Г.: Те открили множество технологии под повърхността на земята, дълбоко в пещери и в това, което станало известно като “Земя като пчелна пита”. Мнозина я наричат Вътрешна или Куха Земя. По-голямата част от технологиите са останали от расата на Древните Строители, а също от древни извънземни и отцепили се групи, които са си отишли и са оставали след себе си тези технологии.

Д.У.: Кръстникът на моя пръв инсайдер влизал в числото на 90-те високопоставени членове на Кабал. Инсайдерът описваше технология, основана на кристали, нещо като револвер – цилиндър с шест кристала вътре. Слагате кристалите в цилиндъра и завъртате “барабана” до кристала с нужния размер според размера на камъка, на който искате да въздействате. Когато цилиндърът изстрелва в камъка, камъкът започва да се повдига. Виждали ли сте нещо подобно?

К.Г.: Виждал съм невероятно количество технологии, основани на кристали, и много от тях са от расата на Древните Строители. Впоследствие много технологии от расата на Древните Строители са били усъвършенствани от по-млади древни извънземни и отцепили се раси на земляни.

Д.У.: Чудесно. Ще продължим нашите беседи. Следващия път ще поговорим за това как немските тайни общества са излезли в космоса, къде се насочили, какво са намерили там. За всичко това в следващото интервю в рамките на Космическото Разкриване. Благодаря за вниманието.