КОСМИЧЕСКО РАЗКРИВАНЕ: Руините на древния Марс

Д.У.: Здравейте и добре дошли на Космическото Разкриване! В днешното интервю ще поговорим за пътешествието на немците на Марс. Кори, в предишното интервю ние говорихме за това, какво са правили немците на Луната. Когато немците за пръв път попаднали на Луната, вярно ли е, че са успели да намерят там руини от расата на Древните Строители?

К.Г.: Да. Развалини от съоръженията на расата на Древните Строители са разхвърляни из цялата Слънчева система, а също така са открити под повърхността на нашата планета. На Луната най-значимите от тях са древни здания, изградени за раса на много високи същества. Височината на някои каменни седалки и отвори за врати достига 18-24 метра.

Д.У.: Същества с ръст 18-24 метра?

К.Г.: Да.

Д.У.: “Каменни седалки” – как изглеждат те?

К.Г.: Хората от ТКП (Тайната Космическа Програма), които ги открили, ги нарекли “тронове”, но това съвсем не е така. Това са редове от седалки, разположени покрай стените. Някога на тях е имало надписи, емблеми или символи, но после някой ги е изтрил или махнал. Същото се отнася и за други открити здания или структури: много отдавна някой е изтрил всички надписи, букви или изображения. Може би след хилядолетия е дошла друга извънземна група и са изтрили всичко, което е било написано от Древните Строители.

Троновете са се намирали вътре в помещенията и са били направени с помощта на много високи технологии. Явно при строителството на такива съоръжения са се използвали технологии за манипулиране на материята.

Сега повечето такива структури са покрити с лунна прах и отломки от метеорити. Постройките са много древни, но трябва да се разкопават. На повърхността се показват само 10% от съоръженията. За да се види цялата структура, вътрешността и интериора, отначало трябва да се разкопае изцяло. Такива съоръжения има навсякъде из Слънчевата система.
Намерените здания са били с всякакви форми, били са направени от различни материали, включително споменатата вече прозрачна алуминиева сплав.

Д.У.: Значи стените са прозрачни и може да се гледа през тях?

К.Г.: Да.

Д.У.: Ричард Хоугланд много е разказвал за това, което счита за стъклени куполи на Луната, че вътре е можело да има налягане и че там е можело да се отглеждат растения и дървета.

К.Г.: В някакъв момент в миналото всички видове открити там стъклени структури просто са били унищожени, включително куполите и кулите. Може би са били унищожени от катаклизъм. Много неща са били нарочно оставени на Луната като напомняне за велика война. Там има и много неща, които са се запазили от още по-древни времена. Говорим за потресаващи океани от време. Количеството групи и раси, които са оставили “разни играчки” и здания на повърхността на Луната, е направо невероятно.

Д.У.: Когато немските учени се оказали на Марс, открили ли са там структури подобни на тези, открити на Луната?

К.Г.: Да, съоръжения на расата на Древните Строители и на други раси, пребивавали в нашата Слънчева система по волята на съдбата. Те са се борели за контрол над Слънчевата система. Те са завоювали властта, губели са я, завоювали са я отново или са се връщали след хилядолетия. За създаване на платното на историята, изтъкано от много разни култури и цивилизации, са минавали хилядолетия. Техните съоръжения се намират из цялата Слънчева система. Нашата Слънчева система изобилства от древни археологически площадки.

Д.У.: Споменахте за голям портал, който се намира директно зад пределите на нашата Слънчева система и водещ към други галактики.

К.Г.: Системата от портали, която може да се използва за пътешествие из цялата Вселена, е част от космическата паяжина, както я нарича ТКП. Нашата Слънчева система е много лакомо парче, защото до нея се намира място за достъп към междугалактическата врата. Да, системата от портали се разпростира не само към други галактики, но и към други слънчеви системи в нашата галактика.

Д.У.: Т.е., ние се намираме в някакъв привилегирован район?

К.Г.: Да.

Д.У.: Искате да кажете, че нашата Слънчева система има по-голяма история на колонизация, отколкото повечето цивилизации, които живеят в “по-селски” райони на галактиката в сравнение с нашия “градски” район?

К.Г.: Казвали са ми, че ние се намираме в звездна система-оазис на космическия Път на Коприната.

Д.У.: Неотдавна НАСА съобщи за предположение, че някога половината от повърхността на Марс е заемал океан с дълбочина 2,5 км, цялото северно полукълбо.

К.Г.: Предполагам, че се приближаваме към такъв момент в развитието на човешкото съзнание, когато става просто смешно да се опитват да крият това, което се намира право пред очите, когато гледаме Марс.

Д.У.: По-рано споменахте, че астероидният пояс – това са остатъци от разрушена планета. Хоугланд и други са извършили колосална работа, която позволява да се предположи, че първоначално Марс е бил спътник на тази планета.

К.Г.: Съгласно стъкления планшет и данните на разузнаването, Марс някога е бил спътник на Супер-Земя, съществувала там, където сега е астероидният пояс. Тогава на Марс е имало океан и много плътна атмосфера, която е изчезнала в резултат на същото събитие, което е изменило орбитата на планетата и е създало астероидния пояс.

Д.У.: Разглеждайки трудовете на някои астрономи като Томас Ван Фландерн, който изучавал “хипотезата за избухналата планета”, виждаме, че едната половина на Марс е напълно покрита с кратери, а втората е относително гладка. Как мислите, дали разрушението на едната страна на повърхността е станало в резултат от астероиди от избухналата планета, които са се удряли в Марс?

К.Г.: Да, и можем да разгледаме това в големи детайли. Половината от повърхността на Марс е покрита с шоков кварц и отлагания. Едната половина на планетата е заредена положително, а другата – отрицателно. Поради това, което е станало с Марс по време на взрива, сега той представлява гигантски кондензатор.

Д.У.: Има ли на Марс много съоръжения?

К.Г.: По-голямата част от съоръженията или се намира под земята, или е напълно разрушена. Изглежда, Марс е минал през ужасна катастрофа. Изглежда на планетата многократно е минавала шокова вълна. Цялата геология се е повредила.

Д.У.: Хайде да поговорим за Сидония. Ричард Хоугланд говореше за Лицето на Марс и за това, което представлява петстенна пирамида, разположена недалече от Лицето.

 К.Г.: Аз съм виждал пирамиди, петстенни пирамиди. Аз съм прелитал над тях и съм ги виждал, частично погребани под слой прах и кал. Част от пирамидите стърчи изпод отломките, но бих казал, че те са много по-големи от това, което си мислят повечето хора.

Д.У.: Един инсайдер, Даниел, разказваше, че е виждал снимка на астронавти, намиращи се до пирамида... И така, немците са били на Луната, в астероидния пояс, а после отишли на Марс...

К.Г.: Отначало те полетели на Луната, а после на Марс. След няколко несполучливи опита най-накрая основали база на Луната. После се добрали до Марс и изградили там временна база. С течение на времето построили там по-голяма база. Това е станало в края на 1930-те и началото на 1940-те години. Те са търсели място за строителство на бази извън Земята, а също бази на Земята, в необитаеми места.

Д.У.: Как немците са си осигурявали годен за дишане въздух вътре в космическия кораб? Било ли е това част от извънземната технология, която са им дали, за да могат да пътешестват на Марс без междинни спирания?

К.Г.: Да. За своите подводници немците вече били разработили апарати за очистване от въглероден двуокис и затворени системи за дишане на кислород. А после с извънземните групи развили напреднала технология, позволяваща да се извършват пътешествия на електрогравитационна тяга и да се създава изкуствена гравитация, а също да се контролира околната среда така, че да е удобно да се откъсват толкова задълго от Земята.

Д.У.: Немците са летели директно от Земята до Марс?

К.Г.: Те пътували от Земята до Луната и от Луната до Марс.

Д.У.: И колко време е продължавало такова пътешествие от Луната до Марс с технологиите от 1930-те години?

К.Г.: Точно не знам, но няколко часа. Днес отнема само няколко минути.

Д.У.: Да речем, че сега гледаме от повърхността на Марс. Някои изследователи твърдят, че на оригиналните снимки, направени от апарата “Викинг”, изглежда са изменили изображението, като са го направили червено, а в действителност небето на Марс не е червено, а синьо като на Земята.

К.Г.: Да, там има червен филтър. Но трябва да разберем, че Марс е много динамичен. Понякога небето е червено, защото във въздуха има много прах. Особено на екватора. В полярните региони в атмосферата има по-малко пясък и отломки. Там можете да видите полярни сияния. Небето е лилаво-розово, в зависимост от времето на деня – изгрев и залез. През деня небето е лилаво-синьо. Но при бури се вдига червен прах, затова небето изглежда червено.

Д.У.: Някъде на Марс може ли да се диша въздух?

К.Г.: Аз не бих съветвал. В северните и южните региони се диша по-леко, но въздухът е разреден, като на връх Еверест. Атмосферното налягане е много ниско. Ще ви трябва лек защитен скафандър с респиратор, който подава допълнителен кислород.

Д.У.: Има ли на орбитата на Марс спътници или космически платформи с оръжейни системи, които ще открият огън, ако се опитате да се приближите към планетата? Натъкнали ли са се немците на съпротивление там?

К.Г.: Не знам дали са срещнали съпротивление. Предполагам, че по това време вече са били сключили съюз с този “народ”, който би могъл да стои на стража и да открие огън...

Марс има два малки спътника - Фобос и Деймос. Освен това има куп съвременни спътници, построени от съвременни хора, населяващи Марс. И някои от тези спътници представляват оръжейни системи.

Много обитатели са потомци на представители на отцепилите се немски групи, основали първите колонии на Марс. По-късно колониите се разраснали, когато немците започнали да сътрудничат с военно-промишления комплекс на САЩ. Те се появили по цялата планета. И много живеещи там хора са потомци на първите немски колонисти.

Д.У.: За спътниците на Марс Фобос и Деймос някои изследователи твърдят, че те са кухи отвътре, съдейки по техните характеристики.

К.Г.: Фобос е сплескана сфера. И там има отвор.

Д.У.: На снимките на НАСА не ни показват това. Махат го с Photoshop или с нещо друго?

К.Г.: Не съм гледал снимки на НАСА, но знам, че НАСА обработва и изчиства снимките на Марс, Луната и пр. Затова предполагам, че много снимки на Фобос също са подправени и не са фокусирани.

К.Г.: Нашият спътник – Луната – е изкуствена структура. Отгоре се намират стотици и стотици метри реголит и сплескана метеоритна материя, натрупана за много хилядолетия. Фобос има свое гравитационно поле, затова привлича към себе си отломки. Самата суперструктура се намира под отломките.

Д.У.: А истина ли е, че на някои места на повърхността на Марс има течна вода?

К.Г.: Марс има много странен годишен цикъл. В определени времена водата, която се намира на повърхността във вид на лед, се втечнява, но това не е за дълго. Не съм попадал на информация за езера или морета в съвременната ера. И в периода на работа на Марс не ми се е случвало да летя над водно пространство.

 Д.У.: Попадайки на Марс, пробвали ли са немците да използват местни материали за строителство на бази?

К.Г.: Да. Те планирали да вземат със себе си на Марс определено количество ресурси, различни материали, за да ги смесят с местни породи за получаване на бетон и всичко необходимо за строителство на съоръжения, в които после може да се създаде атмосфера и да се използват като временни убежища. Наложило се да направят няколко рейса, за да откарат хората и материалите. Но така било само в началото, когато немците използвали звездни врати или портали. Тогава те използвали портали за превозване на материали, но не и на хора или друга органика.

Д.У.: Немците са имали проблеми с повреждането на органиката?

К.Г.: Да, хора и органика загивали по най-ужасен начин. Дотогава, докато немците не се научили да правят това по правилния начин, с помощта на някои съюзнически извънземни групи.

Д.У.: Кога са започнали да използват порталите за превоз на материали?

К.Г.: Някъде през 1930-1940-те години.

Д.У.: Много преди Филаделфийския Експеримент?

К.Г.: Ами Вие видяхте, колко лошо е завършил той за хората. Едва през 1950-те години немците успели да започнат да прехвърлят хора цели и запазени и без страдания. Помня, те наричали това временна деменция. Прехвърляли хората цели от Земята на Марс, всичко било добре, но след няколко дена хората започвали да страдат от деменция. В тази сфера немците със своите извънземни съюзници извършили колосална работа, която на свой ред им помогнала да изяснят как да правят това по правилния начин.

Д.У.: Доколко са били заинтересовани немците да използват вече налични съоръжения и колко усилия са положили да построят нещо ново?

К.Г.: Отначало те просто се опитвали да получат участък земя. Отделили им един участък и те започнали да го планират. Вече имали данни за географията на Марс, които после се появили на стъклените планшети. Такива технически сведения били преснимани от отпечатани листове хартия, които също съм виждал . По онова време още нямало високо технологичен начин за представяне на подобна информация.

Д.У.: И така, отначало немците са нямали стъклени планшети, а данните, които намерили по време на своите изследвания, се представяли във вид на обикновени отпечатани документи. По-късно Вие сте ги виждал вече на стъклените планшети.

К.Г.: Да. И още няколко по-стари снимки, направени с 35-мм камери или още нещо, което са имали на разположение.

Д.У.: Виждал ли сте снимки на руини, останали от стара цивилизация?

К.Г.: Да, руини и направени от птичи поглед снимки на различни места, такива като огромни вулкани, а също така кратери на вулкани, десет пъти по-големи от кратерите на Земята.

Това са най-подходящите места за херметизация и за създаване вътре на околна среда. Получава се нещо като готова база. Отначало му хвърлили око немците, после – групи от Международния Корпоративен Конгломерат, а още по-късно – групи от съвременната ТКП, които искали да използват това място. Но то вече се оказало заето от друга цивилизация. Впрочем, цивилизации имало  много и те яростно защитавали дадения участък.

Д.У.: Знаете ли как са изглеждали и откъде са дошли?

К.Г.: Между групите имало договор. Едната представлявала хуманоиди от рептилоиден тип, а другата – от инсектоиден. Гърлата на вулканите са много лакомо парче. В гърлата на вулканите на Марс обитават милиони същества.

Д.У.: И с какво се занимават?

К.Г.: Просто живеят своя живот. Те си имат своя цивилизация, свой начин на живот, свои общества. С тях общуват много хора, които работят към службите за безопасност на повърхността на Марс. Аз не съм общувал с тях.

Д.У.: Когато немците пристигнали на Марс за пръв път, срещнали ли са някакво съпротивление?

К.Г.: Те общували с местните жители, но малко. Немците планирали да заемат няколко кратера. Имало дори няколко сражения. За немците те завършили плачевно. По време на конфликта те загубили цели бази и всички хора загинали. Освен това немците лошо избрали местата за базите. Някои бази те построили близо до екватора, където често има прашни бури, високо електрически заредени. Статично електричество се натрупва в пясъка, който се вдига нагоре с висока скорост. Освен това, както споменах, под влияние на ранния катаклизъм, на едната страна на планетата се е получила кристализация – формиране на шоков кварц. Благодарение на електрическата индукция едната страна на планетата е станала анод, а другата – катод. Затова повърхността, особено около екватора, натрупва електрически заряд, направо в земята. И когато строите база, се сблъсквате с цялото натрупано статическо електричество. По време на пясъчните бури се създава електрическо поле, което нарушава работата на цялата електроника.

После немците разбрали, че местата по-близо до полярните региони са най-добри за обитаване. Именно там изграждали своите бази другите групи.

Всички обитатели на Марс пазят своята територия, те са много войнствени. Немците заели своя територия и се наложило да я защитават. Това им коствало много усилия, но не успявали да постигнат успех до края на 1950-те години, когато започнали да работят с военно-промишления комплекс на САЩ и получили в ръцете си всички ресурси на Съединените Щати. Едва тогава немците успели да започнат строителство и да станат значима сила на Марс. Те изместили някои други групи, както направили американците с индианците.

Д.У.: Марс се намира по-далече от Слънцето, следователно там е по-студено.

К.Г.: Много по-лесно е да се справим със силен студ, отколкото със силна горещина. Освен това в полярните региони атмосферата е много по-благоприятна, макар че е студено. Там се диша по-лесно. Макар че съдържанието на кислород е по-ниско, близо до северния и до южния полюс все пак то е по-голямо, отколкото на екватора.

Д.У.: А имало ли е на Марс животни, които немците са могли да ловуват и да използват за храна?

К.Г.: Да, на планетата има живот, макар че не съм слушал или чел за лов. Разбира се, на първите колонисти им е било трудно. Те ядели всичко, което успявали да намерят на повърхността.

Д.У.: Когато немците се появили на Марс, какви животни намерили там?

К.Г.: По-голямата част от животните обитава в дупки под земята, има дори странни прилепи или птици. Те копаят дупки. Когато изграждахме един от аванпостовете, виждахме малки дупки. Същества излитаха от тях в здрача и чувахме пляскане на крила. Не знам с какво се хранят и къде летяха, но винаги се връщаха в дупките си. Бяха с тъмен цвят. Те имат груба кожа, като броня. На някои учени им беше интересно, че нещо такова малко и с крила може да лети в марсианската атмосфера. Смятаха, че атмосферата не е достатъчно плътна за полет.
Текстурата на тези същества е като у прилепите. А главата и клюнът повече приличат на птичи.

Не съм наблюдавал чак толкова много твари. Лично аз съм виждал само две. Виждал съм много повече растения. Виждал съм всичко, което немците от самото начало са записвали в каталог. Те съставили каталог на различни жизнени форми, с които аз се запознах по-късно на стъкления планшет.
Имаше големи паяци, много големи, колкото половин човешки ръст.

Д.У.: Моят инсайдер Джейкъб разказваше, че са готвили и яли такива паяци. На вкус те напомняли раци. А в земята имало ли е червеи?

К.Г.: Чел съм съобщение за големи червеи. Те се заривали, отривали, лежали на слънце, после отново се заривали.

Д.У.: От двама инсайдери, твърдящи, че са били на Марс, съм чувал, че такива червеи са основният живот на планетата, че са големи и ядат метал. Те се прикрепвали към стените на някои бази. Персоналът трябвало да излиза и да ги избива с нещо като харпуни. Те се придвижвали много бавно и не представлявали заплаха.

К.Г.: Да, те по-скоро приличат на големи тлъсти личинки, които се заравят в земята.

Д.У.: Развивали ли са се на Марс някакви туземни жизнени форми или те винаги са били там?

К.Г.: Имаше една неуловима група. Никога не съм виждал техни представители, но съм чел за тях. Това са хуманоиди, те живеят в пещери и носят мантии. Те са крайно неуловими и винаги се държат далече от когото и да било.

Д.У.: Да, аз също съм чувал за коренно население. Знаете ли нещо за техния ръст и външност?

К.Г.: Предполага се, че те много приличат на нас, но са с червена кожа. Те твърдят, че са коренното население на Марс. Дали е така или не, не знам. В стъкления планшет за тях пише много малко. Те са много потайни. Когато пристига космическа програма и започва да строи нова колония твърде близо до тяхно селище, тя прогонва от мястото цялата група. Коренното население бива изгонено напълно.

Д.У.: И то не предприема никакви агресивни действия?

К.Г.: Не. Бих казал, че не са никакви марсианци (смее се). Прекалено са мирни. Те се стараят да се държат настрана от всички други жизнени форми.

Д.У.: Потресаваща информация. В следващото интервю ще говорим още за Марс. Благодаря за вниманието!