МЪДРИ  ДУМИ  И СЪВЕТИ НА ВАНГА

Ванга предсказа: началото на Втората световна война и изхода от нея, датата на смъртта на Цар Борис ІІІ, идването на комунизма на власт, разделянето на Чехословакия на две държави, размириците в Ливан от 1968 г. до наши дни, войната в Никарагуа през 1979 г., изборната победа на Индира Ганди през 1979 г. и скорошната й смърт, перестройката и разпадането на СССР, потъването на подводницата “Курск”, сближаване между Русия, Китай и Индия, Обединени Балкански страни, намиране на лек срещу рак и СПИН, изчезване на водата, обезценяване на златото и съдбата на стотици видни политици и общественици. Ванга зарече: “Аз постоянно казвам, че има един Отгоре, който гледа. Бог гледа! И пак казвам: Народът да не бъде егоист, да не завижда, да не бъде лош! Нека бъде мил, сплотен и да се обича. България ще се оправи. Не губете надежда!”

Предлагаме ви откъс, в който Ванга говори за морала.

За морала
Никой никога не си е представял, че моралът може да бъде могъщо средство за успех в живота.
Джон Бейнс

Защо да бъда добър? Какво печеля, ако бъда добър? Добрите по-щастливи ли са от лошите?
Отговор на тези вечни въпроси търси големият американски съвременен философ Джон Бейнс в книгата си „Морал за XXI век”. Той посочва, че: „Моралът е наука, която позволява да взаимодействаме доброволно и съзнателно с природата, за да постигнем върховното добро, което съдържа в себе си най-високата степен на човешкото съвършенство.” Според Бейнс човек да бъде морален, означава да бъде творец, обичащ живота, хората и всичко съществуващо.
Нравствеността е онази страна на живота, която е вълнувала човечеството от зората на неговото духовно пробуждане. Още Орфей издига принципа: „Помощ на слабите, утешение за страдащите, надежда за всички.” Мъдреците на древна Елада посвещават на морала много от философските си трудове – Аристотел съчинява „Ни-комахова етика”, Питагор – „За възпитанието”, Платон – „Апология на Сократ”... А Библията е уникална книга, проследяваща голям период от човешкото духовно развитие и даваща универсални модели за морално поведение.
Наред с картините за конкретни събития и случки ясновидците получават информация и от по-друг характер, засягаща промени на духа, волята, разума, нравите. За промени от подобно естество говори и Ванга. Повечето от забележките й са сякаш извлечени от контекста на Библията. Разбираемо е: Ванга е религиозен човек и нравствените закони, спуснати на Земята чрез пророците и от самия Христос, са за нея пътят, по който трябва да върви всеки носещ в себе си искрата на Бога.
Ще проследим накратко посланията, които пророчицата дава за основните морални категории: обичта, завистта, прошката изневярата, алчността, егоизма, лицемерието
ЕГОИЗМЪТ
Между хората ще се създават нетрайни, съмнителни връзки и те ще се разпадат още в началото. Чувствата силно ще се обезценят и само лъжливата страст, амбицията и егоизмът ще са стимули за отношения.

Ванга вещае промяна на човешките взаимоотношения в негативна посока. Когато споделя тази прогноза, моралът у нас се определя от комунистическите лозунги за братство и равенство. Връзките между хората все още са трайни, има някаква идилия в отношенията, затъмнени от правилата на Желязната завеса.
С падането на стария режим идват нови правила – егоизмът и „лъжливата страст” стават определящи в контактите. Години след промените всички сме свидетели на това силно обезценяване на нравите, на човещината и искреността между хората, за които предупреждава Ванга.

ОТЧАЯНИЕТО
Няма нищо по-страшно от отчаянието. То е най-лошата болест. Няма цяр за него – то разяжда отвътре.

Отчаяние означава изгубена вяра, изгубено чувство за свързаност със заобикалящия свят. Когато хората престават да бъдат ценни един за друг, когато приятелствата са мотивирани само и единствено от изгодата, меркантилността и егоизма, се изгубва чувството за смисъла, а то е основното, заложено в човешката природа. Човек не може да живее сам – потребността от социална среда, от хора, които да го приемат, ценят и обичат, според психолозите е първична наред с потребността от храна. Защото от мига, в който човешкото същество още в майчината утроба изпита необходимост от храна, проявява усещането, че е свързано с някого, че е част от единно цяло. Симбиотичната връзка между бебето и майката по-късно се пренася в междуличностните отношения. Когато те са фалшиви, когато няма истинска дълбока връзка между индивидите, се появява отчаянието.
Особено силно неговата „разяждаща сила” българите усещат след 10 ноември – изчезнала е държавата майка, която до този момент се е грижила за народа, приятелите са се отдръпнали, всеки е потънал грижи за оцеляването си, роднините, дори най-близките хора изведнъж са станали неузнаваемо чужди. Защото демокрация най-общо означава способност сам да се грижиш за себе си и да се справяш с проблемите си. Малцина успяват да се адаптират към този нов закон. Мнозина се отчайват. За съжаление отчаянието продължава до днес и се е превърнало в клеймо на целия народ – българинът не вярва нито на политиците, нито на „чуждите инвеститори”, нито на приятелите, нито на близките си.
Остава всеки да повярва в себе си и да се спаси от тази „разяждаща болест”, но не като си навлече нова – алчността, продиктувана от безогледния егоизъм.

ПАРИТЕ
Който ламти за пари, не е щастлив. Колко му трябват на човек? Колкото да си храни семейството. Алчността е от дявола.

Някой си мисли, че като има пари, може да си купи и любов, но не става. Любов с пари не се купува. Или пък си мисли, че като стане богат, всичко ще му е наред, но и това не е вярно. Работи, работи човекът, трупа пари и вещи, а после вземе, та умре и остави всичко на друг. Който много събира, никога не го ползва. Друг обира плодовете на труда му. Затова казвам: Не трупайте пари! Те са средство за живот, използвайте ги всеки ден!
Бедността е цвете, на богатството не се радвайте. Бедността дава да се радваш на деца, приятели, роднини. А от богатството душата се разболява.
Нашият век превърна парите от средство в същност и цел на живота. А стане ли роб на парите, човек изгубва най-възвишените измерения на природата си, защото мисълта му е заета само с тях – как да ги запазва и умножава. Днес хората са превърнати в роби на парите и вещите. Защото критерият за социална значимост, успехи и полезност е не какъв човек си, какви добродетели имаш, колко високо морално си издигнат, а колко притежаваш. Цялата т.нар. демократична доктрина всъщност си служи с прерогативите на капитализма, а той се интересува главно от парите. Затова на хората се вменява, че смисълът на живота им е да имат пари, вещи, удобства лукс, развлечения. В стремежа си да бъдат в крак с времето, гражданите потребяват дори повече, отколкото имат – теглят кредити от банките и се обвързват със заеми доживотно. Така човек неусетно се превръща „във винтче от голямата машина”, както казва Ерих Фром в „Бягство от свободата”. Това „винтче” все повече изгубва своите човешки стойности, творческите и съзидателните си способности за сметка на задоволената потребителска страст, вменявана му от управляващата идеология.
Истинското богатство са не парите, казва Ванга, а светлите чувства и състояния на духа – любовта, съпричастието, милосърдието благородството. Тези „стоки” не се купуват с пари – за тях се иска душа. Материалното замогване често се превръща в изпитание за духа и проверка на моралните качества на човека. „Богатството разболява”, отсъжда Ванга. И е така: когато има много пари, но няма морал, човек започва да мисли, че притежава неограничена власт, че може да си купи всичко. Но неизбежно става така, че животът поднася ситуация, чрез която забогателият да разбере, че не всичко на този свят е пари. И ако тогава не се вразуми и не осъзнае по-дълбоката истина, преодолявайки заслепението си, обрича своя живот на низ от страдания. Виждайки неизбежната връзка между ламтежа за пари и падението на душата, Ванга споделя с Нешка Робева: „Алчността ще погуби човека.”
Алчността не е само „болест” на индивида – тя заразява и цели групи от хора, особено управляващите. През пролетта на 1995 г. пред леля Цена, една жена от Враца, установила се да живее на Рупите по препоръка на Ванга още през 1977 г., пророчицата изрича:
Боже, Боже, Боже, имат ли акъл, Боже, тия, дето седят у Народното събрание и у креслата. Тия цени, дето ги направиха, е работа без акъл, на дявола работа. Едни да взимат по 20 000 лева, други да се хранят с 2000 лева. Нали всеки има по едно гърло – колко може в него да сложи? Пуста алчност, Боже, докъде ще ни доведе? На лошо вървим, все по-лошо иде.

КРАЖБАТА
Който краде, за здраве ще плаче.
Който от моите тъмни очи иска да краде, бяло от Бога няма да види!

Това предупреждение на сляпата пророчица е отправено с точен „адрес”: към хората от нейното обкръжение. Различни по морал хора я заобикалят през дългите години на нейното общуване с Отвъдното. Има и нагли, безскрупулни хора, които постоянно се опитват материално да се възползват от дарбата й. „При Ванга парите валяха – казва Катя Чапкънова, – едни си присвояваха пари, други – предмети, тя имаше много подаръци. Всеки взимаше каквото успее. А това я съкрушаваше, разстройваше и тя често плачеше, наранена от човешката алчност.” Най-силно тези страсти се разгарят около строежа на църквата в Рупите. При освещаването й Ванга казва на един от отците: „Аз те видях как открадна една малка икона на Богородица. Защо го направи?”
Много пъти за подобни неща пророчицата разобличава публично хора от обкръжението си. Но и често си премълчава. „Това, че постоянно се опитваха да я крадат, да я лъжат, най-много й тежеше”, казва и Петър Костадинов. Пред екипа на тв предаването „Наблюдател” през октомври 1994 г. малко преди откриването на черквата Ванга изплаква:

Боже, Боже, Боже! В Петрич един не каза: „200 лева даваме, 1000 лева да отпуснем.” Никой не е дал. Сега да стават разправии... Айде, нека се карат, все за пари е войната, все за тия пусти пари!

ЗАВИСТТА

Всички завиждат, и най-близките. А без близки не може... Народът да не бъде егоист, да не завижда, да не бъде лош! Нека бъде мил и да се обича.

Пророчицата на България често изтъква, че завистта е една от най-големите слабости на човека. Тя пропива хората като бързо действаща отрова и заслепява умовете им, погубва душите им, ражда омразата и разрушението. През булото на завистта всичко изглежда недостатъчно, малко, несправедливо. Завиждащият е постоянно ненаситен, неудовлетворен: защото мисли, че има по-малко от другия, че е пренебрегнат и ощетен. Това формира у него комплекс за малоценност, кара го да се държи като жертва. Жертва на обстоятелствата, на съдбата. А това означава, че според него друг е виновен за незавидното му положение.
Ванга моли „народа да не завижда”. Интересно, че тя се обръща не към отделни личности, а към нацията, към целия народ. Това означава, че завистта се е превърнала в качество на обществото – станала е национална черта.
„Един заразен със завист и озлобление народ може да остане завинаги икономически слабо развит – предрича Джон Бейнс, – защото да завиждаш, означава подсъзнателно да избереш за себе подчинено положение в живота, тъй като се завижда само на „онези горе”. Щом завижда, значи човек поставя себе си „долу”.
Вместо да надничаме в чуждия двор, по-добре е да запретнем ръкави и да прекопаем собствения си. Ако не намерим духовната сила да се издигнем над разрушителните емоции, каквито са завистта и алчността, деградацията ще ни доведе до другото ниво на разрухата – омразата.

ОМРАЗАТА
Молете се Бог да пощади човека, защото той се самозабрави в омразата си към ближния.

Бог е любов. Когато мразим, ние сме далече от Бога, от великия импулс към красотата и хармонията, който той е заложил у нас. В този смисъл омразата и завистта са грях, насочен срещу всички форми на живот, който се наказва. Затова пророчицата зове: „Молете се Бог да пощади човека.”
Омразата е в състояние само да руши и съсипва: самия човек и тези около него, което неизбежно води до страдания и мъки. Затова, ако искаме да изплуваме от блатото на омерзението и завистта, трябва да издигнем духа си към светли пориви и помисли, към градивни действия и решения. Свободната човешка воля дава възможност за избор: човек може да остане роб на омразата и озлоблението, но и да я превъзмогне, като заобича и оцени правилно живота като шанс за духовно израстване.

ВЪЗМЕЗДИЕТО
Трябва да бъдете добри, за да не страдате после. Човек е роден, за да върши добри дела. Лошите деяния никога не остават ненаказани. Най-жестоките наказания поразяват не извършителите, а потомците му. Така боли много повече.

Не търсете възмездие – рано или късно всеки плаща.

„Лошите деяния никога не остават ненаказани”, предупреждава Ванга. Дали ни намеква за възмездието? За възмездието не като преднамерено търсене на разплата между хората, а за възмездието като висш закон на Природата. Природата има свой собствен морал. Според нейните закони в определен момент всеки плаща за своите дела – това е неизбежно. Обикновено не си даваме сметка за това, защото времето на Природата тече много по-бавно от човешкото време. Ето защо наказанието често застига някои едва след смъртта им („най-жестоките наказания поразяват не извършителя, а потомците му”).
В езотериката има понятие „родова карма”, а в български фолклор се говори за клетва, която „стига до девето коляно”. Става въпрос за едно и също нещо – че стореният грях е „вирус”, който се предава от поколение на поколение.
Какво значи грях? В по-тесен смисъл грях е да нарушиш някакъв произволно измислен човешки закон. А в по-широк – да нарушиш законите, чрез които Бог поддържа живота и равновесието във Вселената. Затова и истинският морал според натурофилософите е сбор от законите на Природата, мъдро приложени от хората. А казаното от Христос: „Както искате да постъпват с вас другите, тъй и вие постъпвайте с тях”, е всъщност израз на холографския принцип, според който всеки от нас е отражение на всичко и всички.
В този смисъл възмездието не е нищо повече от природен закон, затова Ванга съветва: „Не търсете възмездие – рано или късно всеки плаща.”
Ако се вгледаме по-внимателно в делата си, ще забележим, че те наистина са обусловени от причинно-следствени връзки и че няма нищо случайно и несправедливо в живота ни.
СТРАДАНИЕТО
Не роптайте срещу страданието, което преживявате! Страданието е пречистващо средство – като една дреха, която не е чиста, ако не се изпере.

За страданието Ванга може да говори безкрайно. Самата тя цял живот страда – и от слепотата, и от кръста на гледачеството, и от самотата, и от напора на човешките мъки, които нямат край. Но рядко я чуват да се оплаква. Тя споделя пред по-близки, че й е тежко, но това не е несъгласие със съдбата, ропот срещу страданието. Тя носи със стоицизъм и воля своя кръст и е жив пример на мъдро отношение към изпитанията на живота. Ванга ни показва как да бъдем по-зрели духовно и отваря нашите очи за дълбоките истини и стойности на битието.
И Петър Дънов учи последователите си на прозорливо, спокойно отношение към проблемите и несгодите: „Щом страда, човек започва да мисли и да гради. Страданието е филтър – филтрира всички наши мисли, чувства и постъпки. Страданията са път за освобождение. Те изпъждат злото от сърцето... Не смятайте несгодите в живота си за наказание.”
Ванга и Дънов често изразяват сходни схващания. За страданието говорят в библейския му смисъл. Известно е, че двамата посветени са християни и проповядват до края на живота си вярата в Бога като единствен път на човечеството за спасение и морално израстване.
„Трудностите са от Бога, както и радостите”, казва пророчицата сред близки. Това е покана към осмисляне на онази изначална връзка между човека и неговия създател, определяща тежестта на „везните” – колкото повече човек греши, толкова повече страда, а ако следва космическия ритъм, дните му ще са изпълнени с радост и спокойствие. Едгар Кейси също казва, че човекът страда, защото не съзнава дълбоката истина на своето битие:
„Кой е твоят Господ? Дали твоите амбиции са насочени само към това какво ще ядеш днес или с какво ще се облечеш? Ти, с малкото си вяра и с малкото си надежда, трябва да се стремиш да приемеш върховните послания в съзнанието си. Не знаеш ли, че принадлежиш на Него? Защото Той те е сътворил! Той не е искал ти да страдаш, но е оставил на теб да решиш дали някога ще осъзнаеш връзката си с Него, или не!”

ПРЕЛЮБОДЕЯНИЕТО
Виждам понякога такава картина, не ще отмине и България, а хората ще станат толкова развратни, че ще започнат да правят любов по улиците. Ех, ако знаеха на каква цена се отдават на най-долните си чувства, никога не биха посмели да се отдават на прелюбодейство. Но помнете: никой няма да остане невъзмезден.

Изневярата. Ванга я нарича с библейския термин прелюбодейство, който автоматично свързва това понятие с понятието грях. Даже терминът „съгрешавам” е равнозначен с „изневерявам”, което издава от какво значение за богомолеца е верността.
„Не прелюбодействай”, е една от 10-те Божи заповеди. Ала откакто свят светува, хората изневеряват. В определени времена към съгрешилите обществото се отнася крайно осъдително като към най-големи престъпници, докато в други епохи е по-толерантно.
Когато Ванга говори за прелюбодеянието, годината е 1980-а. Тогава обществото гледа на изневярата като на зло, разяждащо устоите на здравото социалистическо семейство. Не че няма изневери, но все пак тези „долни страсти” се вихрят под прикритие, внимателно, не са публично достояние. Онова, което Ванга вижда (хората ще станат толкова развратни, че ще започнат да правят любов по улиците”), вероятно се отнася за времето след 10 ноември, когато, потискани и осъждани години наред, човешките страсти започват да избуяват, да стават все по-легитимни и дори да се превръщат в норми за съвременно поведение.
Закъснялата сексуална революция („...не ще подмине и България”) в бившия соцлагер наистина прераства във вакханалия. Жълтите издания са пълни със сензации за изневери между звезди, разводите стават нещо обичайно и несмущаващо никого, голотата прескача границите не само на пуританството, но и на еротиката и се превръща в ежедневна порнография.
Ванга вижда тази картина като неизбежност. Не скрива своето осъдително отношение към прелюбодейството. Нещо повече: намеква, че и за него ще платим. Ето какво казва тя.

МАЙЧИНСТВОТО
Ще дойдат времена, само момите ще раждат, жените – не!
И неродилата майка е майка. Ако не можеш да родиш, осинови дете. Изхрани го, изучи го, сватба му вдигни и най-важното – гледай добър човек да го направиш. Това е най-важното.

Когато раждате деца, трябва да знаете, че вие вече не принадлежите на себе си, а на тези деца. Дарявате живот, за който сте отговорни. Не забравяйте това!

Майчинството за Ванга е святост. Природен дълг на всяка жена е да роди, а морален – да възпита дете. Но много жени не осъзнават отговорността, която поемат, давайки живот. Затова пророчицата подчертава, че с акта на раждането жените вече не принадлежат на себе си, а на своите чеда. Щом са решили да станат майки, те трябва да са готови на всеотдайност и жертвоготовност, на себеотрицание и денонощна грижа в името на новия живот.
Раждането е висшия творчески акт на жената – именно чрез него тя „става” жена, става личност, достойна за уважение. Но осъзнава ли се неговата сакралност? Тоталната промяна на житейските приоритети, до която води майчинството?
Изглежда, че не, защото Ванга е загрижена за майките. „Не забравяйте, че сте отговорни”, зове тя. Защото вижда, че възпитанието прави от едно същество истински човек. Любовта на майката, навиците, които създава на детето, отношението й към всички сфери на живота формират бъдещата личност. „Няма лоши деца, има лоши родители”, категорична е Ванга пред проф. В. Добриянов.
Голямата роля на възпитанието Ванга подчертава и с думите „и неродилата майка е майка”, отнасящи се за осиновителките – т.е. биологичното раждане е само първата крачка към мисията на майчинството. Втората и третата са да отгледаш и „родиш” детето духовно да го направиш човек. Добър човек. А как се прави от едно дете добър човек? Без глезене, казва Ванга. И на много от своите посетителки прави забележка, че разглезват прекалено децата си, а след време се чудят защо имат проблеми с тях. „Дете не знаете да гледате – възкликва тя пред една жена, която се оплаква, че детето й все боледува. – То не е само да го родиш! Това дете е много нежно. Това дете е държано много чисто: не пипай там, не фащай там, това не прави. То няма никаква защита.”
Едно от най-интригуващите пророчества на Ванга се крие в думите й: „Един ден само момите ще раждат, жените – не.”
Какво ли има предвид? Дали ще рече, че един ден животът ще се дава само свише и жените ще зачеват подобно на Дева Мария? (Всъщност за непорочното зачатие на Богородица богослови и философи открай време спорят.)
Може би е знак за това, че човечеството ще плаща тежки данъци за разврата и само моногамната любов или само първият сексуален акт ще дават възможност за продължаване на човешкия род. Не е изключено зад думите на Ванга да се крие и по-прост смисъл: че жените ще раждат без брак, т.е. юридически ще са „моми”.
Времето ще разкрие истинския смисъл на тези думи.