На Земята за първи път

През целия този сеанс Хоуп правеше много жестове с ръце, които жената, която записваше, не можеше да опише, тъй като не ги виждаше. Искаше ми се да бях имала видео камера. Жестовете изглежда се отнасяха до някакъв вид мъчение. Тя правеше разсичащи движения по дължината на предната част на тялото си и през гърлото си. Също така някакъв вид разкъсване на тялото си. По време на сеанса тя всъщност сякаш не искаше ясно да покаже това, което ѝ се беше случило, докато е била във физическия свят. Но по движенията и емоциите ѝ можех да заключа, че е била измъчвана и убита заради вярванията си. ПС явно мислеше, че е по-щадящо спрямо нея да разкаже историята, без да навлиза в подробности. Това беше много по-милостиво спрямо Хоуп. Мога само да си представя как това трябва да се е отразило на една нежна, чиста душа, идваща на Земята за първи път, чието единствено желание е било да помогне на хората. Това трябва да е било напълно неочаквано за душа, идваща директно от място на божествена и безкористна любов. Мястото на блещукането.
Долорес Кенън: Когато слезеш долу, във физическо тяло ли си?
Хоуп /Клиент под регресия/: О, да, защото трябва да си в такова. Там долу трябва да имаш тяло. И те причиняват тези неща на тялото. А тялото е плътно, тежко като олово.
Д: Това не е комфортно, но ти си избрала да влезеш в тялото, така че да можеш да свършиш определена работа. Така ли е?
Х: Да, за миг забравих. Целта е да се разкаже на хората за блещукането. Ще ти кажа за какво става въпрос. Става въпрос за това, че горките хора на Земята са били откъснати от това. Всичко е обхванато от плътен страх. Нашата работа е да разпръснем страха и наистина да ги свържем с блещукането. Откъдето те са дошли. И възможностите варират, тъй като блещукането може да бъде понижено, за да се прояви. Но това не е така лесно, както си мислех. Тъй като съм нямала ограничения, не, нямах. Те го нашепват по вятъра. Подшушва се, но ти не знаеш, нали? Така че възниква въпросът: как да го направим? Как да свърша онова, което съм дошла да свърша? Как? Търся отговор. Понякога си мисля: „Какъв е смисълът?“ Тук няма добро.
Д: Но ти знаеш, че те не са такива. Има такива, които ще чуят.
Х: Не с тях трябва да се справяш. Те също идват от блещукането. Те работят. Говоря за онези – толкова многобройни – които са забравили откъде са дошли. Своята връзка, своята сила и своята красота. Толкова е тежко това, че забравяш.
Д: Има ли начин да им се помогне да си спомнят?
Х: Това е причината да съм тук. Стремя се – мисля, че се провалих – да призова долу повече блещукания. Да призова долу повече блещукания, така че енергията да се натрупа. Това се случва сега… повече светлина. И повече записване.
Д: Какво имаш предвид под записване?
Х: Повече са били призовани да се включат.
Д: А как стоят нещата с онези, които вече са били тук на Земята? Те способни ли са да правят тези неща?
Х: Те блещукат тук като хора.
Д: Значи искаш да кажеш, че те всички са забравили?
Х: Мисля, че става въпрос по-скоро за мен. Мисля, че аз съм забравила. Щеше ми се да не е така, но да, определено става въпрос за мен, тъй като има много други, които виждам сега; много други, които вършат своята работа. Мнозина са забравили. Мнозина не са. Аз съм една от тях и чувствам, че нищо не съм свършила. Не съм успяла.
Д: Но ти знаеш, че когато се озовеш във физическото тяло, нещата са различни.
Х: Не и за някои хора… за мен.
Д: Когато си във физическо тяло, започваш да живееш живота на обикновен физически човек.
Х: Това очевидно е така, за голямо мое съжаление.
Д: Мислиш ли, че има начин да бъдат върнати спомените на това физическо тяло, чрез което говориш?
Х: Това би било най-голямото ми желание.
Д: Осъзнаваш ли, че говориш чрез физическо тяло?
Х: Да, и то изпитва болка.
Д: Защо тялото изпитва болка?
Х: Тъга… поради пълна тъга от това, че е забравило каква работа е дошло да свърши. Пълна тъга.
След това се фокусирахме върху физическите проблеми, които тя имаше – левкемия и тумори в гърлото.
Хоуп /Клиент под регресия/: Тя не искаше да е тук. „Какъв е смисълът?“, казваше си тя тайно.
Долорес Кенън: Тя просто реши, че не иска да е тук ли?
Х: Не, не, не, не, не. Тя видя какво се случва и започна да изпитва болка от това, но под всичко това блещукането не блещукаше. Разбираш ли какво имам предвид? (Да) Тя реално е тук. И когато си спомни блещуканията, мисля, че ще поиска да е тук.
Физическите ѝ проблеми бяха възникнали вследствие на това, че тя повече не искаше да бъде тук. Беше разочарована от работата си и от избора си на кариера. Искаше да помага на хората, но не мислеше, че се получава. Освен това тя дотолкова се беше посветила на съпруга си, че вече не живееше собствения си живот. „Тя живее нечий друг живот.“ Трябваше да живее собствения си живот. Съпругът ѝ би се съгласил с това. Когато всичко бе договорено, Подсъзнанието /ПС/ започна да работи изключително бързо по премахването на физическия проблем – левкемията. То просто направи бързо движение над тялото, сякаш изхвърляше нещо, и обяви: „Готово!“
Х: Беше мисловна отрова.
Д: Защо я е развила в лимфните жлези?
Х: Омраза към ситуацията си.
Д: Създавайки такъв голям брой бели кръвни телца, тя е разрушавала тялото си.
Х: Да. Къде е радостта? Къде? Не е честно.
Подчертах, че сега тя би могла да внесе радост в живота си. А ПС отново каза, че тя не трябвало да стои сама толкова много. Не трябвало да работи в уединение. Открих, че много хора, които представляват втората вълна от доброволци, не желаят да са сред хора. Предпочитат да работят и живеят в уединение. Но именно в това е парадоксът. От тях се очаква да помагат на хората, като разпространяват енергията си, но повечето от тях не харесват хората. Така че предпочитат да са сами, като така осуетяват целта си.
Хоуп започна да кашля и аз попитах за гърлото ѝ. Тя имаше израстък там. Те казаха, че той се дължи на това, че е изпълнена със страх и той се беше загнездил там. Страхувала се да говори заради несъзнателните спомени за онова, което се било случило, когато в други животи действително изразявала вярванията си. ПС каза, че израстъкът е твърд като кокал. Бил там от дълго време и се бил калцирал. След като го проучи, то го строши на две, като орех.
Х: Орехът е строшен на две. Стопява се. На никого не му е лесно да казва истината. Тя няма да се страхува. (Левкемията, лимфните жлези вече бяха оправени. Болестта вече я нямаше.)
Д: Когато тя отново отиде при своя лекар и си направи изследване на кръвта, той ще забележи ли разликата?
Х: Да. А тя ще бъде ли в състояние да му каже защо? Отначало ще ѝ бъде трудно да му каже.
Д: Но той ще забележи, че нещо е различно.
Х: Той ще каже: „Спонтанни ремисии наистина се случват.“ Един ден тя ще му предложи лечение.
Д: Приключи ли с работата върху тялото на Хоуп?
Х: Това вече е направено. Докато тя се движи и избира посоката си, тялото ѝ ще се движи и ще избира заедно с нея. Ние ѝ даваме информация. Свободна воля. Тя трябва да вярва. Блещукането ще ѝ хареса. Гласът ѝ ще придобие красив ритмичен тембър, на който ще се наслаждаваме. Тя трябва да желае да бъде тук. И сега вече ще пожелае.

- Из книгата „Трите вълни доброволци и Новата Земя“ - Книга първа на Долорес Кенън

източник - http://ascension.bg/bg/za-vuznesenieto/vuznesenieto/509-on-earth-for-the-first-time

http://ascension.bg/bg/za-vuznesenieto/vuznesenieto/510-on-earth-part-two