СТРАШНО МЪДРИ ДУМИ КАЗАНИ ОТ БАБА ВАНГА

Няма човек, който да е роден само за щастие. Ето - един е роден отличен работник, но няма щастие в семейството. Друг има и двете, но пък няма здраве. Трети е здрав, но пък децата са му болни и т. н. Във всеки човек има и добро, и зло. Така е устроен светът...

...Някой си мисли, че като има пари, може да си купи и любов, но това е вятър работа. Любов с пари не се купува. Или пък си мисли, че като стане богат, всичко ще му е наред, но и това не е вярно. Работи, работи човекът, трупа пари и вещи и после вземе, та умре и остави всичко на друг. Който много събира, никога не го използва. Друг събира плодовете на труда му. Затова по-правилно е така: не трупай, парите са средство за живот, използвай ги всеки ден...

...За всеки човек идват периоди на трудности. Дори и за най-богатите и за най-силните. Затова човек трябва да се стреми да бъде смирен, за да не умре в прегръдките на злото...

...Човек никога няма да спечели пари, ако не се занимава с подходяща работа. Той трябва първо да разбере какво най-много му харесва да прави, а не да робува на мода или нечии съвети...

...Не роптайте срещу страданието, което преживявате. Страданието е пречистващо средство, като една дреха, която не е чиста, ако не се изпере...

...В тежки времена живеем. Хората помежду си нямат един с друг нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги кърмят. Казват, защото били нервни. Не е това. Просто децата нямат нищо общо със своите майки, те само са дошли на света чрез тях. Нищо не получават децата от майките: нито мляко, нито топлина. Дават ги съвсем малки в детски ясли, вечер ги слагат да спят отделно, рядко виждат усмивката на майчиното лице.

Майките са недоволни, че съпрузите им не ги почитат достатъчно. Съпрузите пък смятат, че са се оженили само защото е трябвало да минат по реда си. Възрастните са недоволни, че младите не ги уважават. Никой с никого не е близък. Хората вече се интересуват само от пари. Мислят, че ако имат пари, всичко ще им е наред. Не знаят, че един ден тези пари няма да им служат за нищо...

...Бедността е цвете, на богатството не се радвайте. Бедността дава да се радваш на деца, приятели, роднини. А от богатството душата се разболява...

...Който краде, за здраве ще плаче...

...Понякога съм много нервна, а хората мислят, че съм лоша. А аз виждам обкръжението и обръча, който постепенно се стеснява около земята, преживявам мъките на всички хора и не мога, а и не смея да го обясня, защото един много строг глас непрекъснато ме предупреждава да не се мъча да обяснявам каквото и да било, защото хората заслужават живота, който водят. Как да помогна на тези хора, които все повече не зачитат никого, надпреварват се да придобиват пари и вещи...

...Не искайте много – не можете да му платите цената...

Пророчицата Ванга била убедена, че всичко в този живот е предначертано. Много хора са й задавали въпроса: „Мога ли да променя съдбата?“ и феноменалната врачка всеки път им отговаряла, че това не е възможно.

Тя  казвала че  всичко е предначертано  като един път, от който може и да кривнеш, но каквото и да правиш, ще се върнеш пак.

...Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си. Ще хитрува толкова, колкото му е дадено от Бога. И после няма право на снизхождение!...

...Нека знаят всички, че нищо не остава неизплатено на този свят. Хората вършат престъпления и мислят, че никой не ги е видял. Не е така! Всичко се вижда и идва време, когато провинилият се трябва да плати!...

...Работете сутрин и през деня. Никога вечер. Силите свише не помагат вечер, а без тяхна помощ нищо велико не може да се роди..."

През целия си съзнателен живот Ванга все е помагала на хората. Но беше ли й дадено да вижда и собствената си съдба, и да съумява да помага и на себе си?
- Да, беше й дадено. Ванга знаеше деня и часа на смъртта си. Тя знаеше даже кой колко ще плаче за нея. Виждаше погребението си, виждаше всичко. И последните хора, с които разговаря, бяха децата ми – Петър и Кирил. И те я питаха: „Бабо, бабо, кога ще си дойдеш?”, а тя им каза: „Утре”. Това се случи сутринта, около 10 часа. След разговора си с тях Ванга изпада в кома и умира. И наистина – на другия ден тя си дойде, но... вече мъртва…

- Как се живее изобщо със знанието кога ще си отидеш?!
- Ами това е… силата, това е мистерията - да си знаеш съдбата, да знаеш всичко – кой те краде, кой те лъже, кой те шпиондисва, както казваше тя, и въпреки това да прощаваш и да живееш с тези хора. Трудно се живее със знанието какво точно те очаква, но… съдба. Тя обичаше често да казва, че всичко стои в пространството и си чака времето и мястото, за да се случи. Казваше: „Времето е едно. Няма минало, настояще и бъдеще – ние го делиме така. Времето е едно, само си мени посоката”. И наистина - нещата се случват, всеки човек си има съдба, орисия. Ванга казваше – с каквото си орисан на третата вечер /на която по обичай се събират орисниците/, това се случва. И съдбата не може да се промени по никакъв начин.

Всичко е предопределено

Човек се ражда с определена мисия и трябва да я изпълни – това е.

- А мисията на Ванга е била да помага на хората…
- Да, да помага на хората. Но и да построи тази черква край Рупите – и тя, въпреки че беше вече тежко болна от рак, работеше много. Дори отказа да се оперира, защото се страхуваше, че след операцията нейната дарба ще изчезне и няма да може да помага на хората. Така че тя се жертва за хората!