Мъртвите ни говорят

Реалността на отвъдния живот днес става научен факт. Човечеството влиза във връзка с невидимото…

Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизобра-; женията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития… Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.

За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.

Фридрих Юргенсон и Константин Раудив – пионери в записа на гласовете на “мъртвите”

Фридрих Юргенсон на 12.06.1959 г. в покрайнините на Стокхолм. Той е роден през 1903 г. в Одеса, но от 1943 г.е в Стокхолм. Отначало изучава рисуване и пеене, по-късно се насочва към продукцията на художествени филми.

И така, на този 12.06.1959 г. Юргенсон се бил заел да записва птичи крясъци. Каква била изненадата му, когато прослушвал лентата и изведнъж чул соло на тромпет, което завършвало с нещо като фанфар. После един човешки глас на норвежки му говорил за нощните птичи крясъци. Накрая той бил сигурен, че е разпознал вик на щъркел.

В началото Юргенсон помислил, че апаратът му е повреден. Един месец по-късно, докато работел в радиото по едно предаване за княгиня Анастасия, един глас му говорил на немски за Русия, обръщайки се по име към него. Друг път на италиански “Федерико”. Тези гласове му казвали също : “ти си наблюдаван, всяка вечер търси истината…” Всеки път тези гласове били недоловими по време на самия запис. При прослушване звучали като лек шепот. Юргенсон трябвало да тренира ухото си, за да ги различи.

Умората почнала да се трупа и той искал да прекрати опитите. Било есента на 1959 г. Освен това получавал все недовършени послания. По някое време мислел, че това са извънземни. И тогава, когато пръстът му бил на стопбутона, той доловил в слушалките : “ моля те, да се чака, да се чака, слушай ни ! “

Тези няколко думи променили живота му. От този момент той повече не прекратил изследванията си в тази област. Скоро дори разпознал между гласовете този на майка си, починала 4 години преди това. Всички хипотези за друго обяснение отпадали една след друга. Малко по малко очевидното се налагало : Юргенсон получавал наистина послания от отвъдното.

Тъй като знаели, че той е полиглот, гласовете се смесвали в едно и също изречение с думи от всички езици, което не прави нито един радиоприемник. Те се стремели да бъдат разпознати, говорейки му за неговото семейство и работа, като се представяли за покойници от неговото обкръжение – роднини, приятели и познати.

“Това се повтаряше ежедневно и се уточняваше бавно, пише Юргенсон, то имаше силата на експлозия на чистата истина, която се опира на факти. Това бе истината, реалността, която щеше може би да разкъса на хиляди парченца завесата към отвъдния свят и същевременно да свърже този свят тук с другия, хвърляйки мост над бездната. Не ставаше въпрос изобщо за нещо сензационно. Просто аз бях натоварен със задача – голяма, но трудна : строежа на този мост между това тук и отвъдното. Ако се покажех на висота, тогава може би загадката на смъртта щеше да бъде разкрита чрез техниката и физиката.

Ето защо аз не можех вече да се върна назад … “
Юргенсон веднага започва да се обгражда от дискретни и сигурни свидетели и сътрудници, за да продължи с опитите си. В началото това са шведския парапсихолог д-р Й. Бьоркхем и Ари Вайс от Шведското радио плюс още 5 наблюдателя. По-късно тази тази публична премиера е записана частично върху плочата към труда на Юргенсон. От 1963 г. Институтът по парапсихология към Фрибургския у-т , ръководен от Ханс Бендер, започва да получава от Юргенсон пълни записи .

През лятото на 1964 г. Фрибургският институт заедно с Юргенсон влиза във връзка с Deutshes Institute fur Feldphysik в Нортхайм и с института на Макс Планк в Мюнхен. И така, първите разработки са били в Нортхайм, после през октомври 1965г. – в Низунд , Швеция, и пак там в началото на май 1970 г. отново в присъствието на Ханс Бендер, но с нови сътрудници – един инженер от Групата за акустични изследвания към Централното бюро за телекомуникационна техника в Берлин. На този етап паранормалният произход на тези гласове е научно признат като много вероятен.

Всичко това е само начало. Редица нови изследователи по-късно ще се насочат към явлението, а много от тях ще му посветят значителна част от живота си.

Константин Родив, роден в Латвия през 1909 г., напуска родината си на 22-годишна възраст. След като учи в Париж, Саламанка и Лондон и престоява дълго в Испания, през 1946г. той се установява окончателно в Упсала. Полиглот, голям преводач на литература от испански на латвийски, то е също дълбоко спиритуалистичен романист и философ. В годините на войната Родив е обзет от драмата на хаоса, залял Европа.

Към края на 1964 г. той трябвало внезапно да излезе от къщи, когато се върнал, забелязал, че е оставил магнитофона включен. Поискал да прослуша началото на лентата … и изведнъж чул с изумление : “Кости, Кости !… “ Това бил гласът на майка му, която го зовяла, кактои майката на Юргенсон зовяла сина си с умалителното му име .

След като чул за опитите на Юргенсон от 1959 г. до този момент, Родив го поканил в Упсала, където те имали възможност да съпоставят резултатите си. От тогава до смъртта си през септември 1974 г. той не спрял да записва. Жан Прийор твърди, че така той доловил повече от 70000 гласа.

Но Родив винаги се стремял да усъвършенства методите си и да проверява резултатите от работата си. Той влязъл във връзка с швейцарския физик Алекс Шнайдер, католическия богослов Гебхард Фрай, прелат Пфлегер, радиотелевизионните техници Теодор Рудолф и Норберт Юнгер. През 1968 г. той публикува книга , озаглавена Unhorbares wird horbar ( Ухото долавя недоловимото ).

Инженер Франц Сайдъл от Висшето техническо училище във Виена получил наградата “Пол Гети” за трудовете си в областта на енергията. Изобретател на множество апарати и почетен член на евроамериканския изследователски център “Еврафок”, той конструирал за Родив психофона, за да улесни записа на тези гласове. Сайдъл разработил също и пситрона, който позволява на покойниците да запечатват върху магнетофонната лента удари, които при записа не се чуват и според уговорката със живите могат да представляват отговори на зададени въпроси ………

Няколко месеца преди приключението на Юргенсон един глас бил чут. В Англия през май 1959 г. г-н Сидни Уудс бил с приятелка при един медиум в Лондон и записвал думите му. Изведнъж един друг глас се намесил “бавно и трудно”, както уточнява Жан Прийор : “Добър ден на всички, тук е монсеньор Ланг” . Архиепископът на Кентърбъри бил починал през 1945 г. Гласът създавал впечатление, че идва отдясно на медиума, на около метър от главата му. Следователно в този случай гласът бил чут едновременно със записа му на лентата. Гласът малко по малко “станал по-твърд, по-бърз и издиктувал 20-минутно послание , в което архиепископът подчертал едновременно величието и опасностите на спиритизма”. Всички, които бяха познавали добре монсеньор Ланг и на които се пусна този запис, наистина имаха впечатлението, че са разпознали гласа му. Пастор Джон Хигинс – викарий в Пътни, дори разпространи този запис чрез английската телевизия.

Но всичко това,което минава през медиумите, е било априорно подценявано от твърде много хора. Голямата новост, свързана със записите върху магнетофонна лента се състои в това, че всички могат да ги чуват, без да имат заложби за това. Достатъчни са добри апарати и голямо търпение.

Явлението обаче се разпространява твърде бавно. Първият колоквиум на тази тема се състоя в Хорб на Некар, през пролетта на 1972 г. Последва го втори, през 1973 г, в същия град, след това в Калдарола, Италия, през юни с. г. ,като от него се заинтересуваха пресата и телевизията. През 1974 г. в Хорб се проведе друга сесия. Този път интерес прояви германската телевизия. Следва Дюселдорф със 130 участника и отново Хорб през май 1975 г. Именно тогава се създаде първата асоциация за проучване на записите на гласове.

Голям фактор, който влияел върху оповестяването на тези изследвания бил скептицизмът на учените. Да признаеш отведнъж, че смъртта не е смърт , че “мъртвите” продължават да живеят и че те се чувстват много добре, че на всичкото отгоре поддържат връзка с нашия свят, всичко това едновременно е много. Те предложиха всевъзможни хипотези , което от чисто научна гледна точка е съвсем нормално. Нито една не се потвърди и те трябваше да отстъпят пред очевидното и да признаят, че “мъртвите” ни говорят. Тогава какво чакат, за да го обявят ?

Все повече си мисля, че всеки човек вярва единствено в това, в което иска да вярва. Научните или разумните доводи са все още далеч от това да бъдат най-дълбоките и най-решаващите.

Несъмнено в това почти всеобщо задушаване на голямата новост роля играе също и инстинктивната враждебност на църковните служители. Че религията няма да бъде вече необходима, за да се вярва в отвъдния живот, че тя се оказва изпреварена по по-късия път от някакви си транзисторни апарати, всичко това им се струва непоносимо.

Въпреки това,както вече видяхме, монсеньор Ланг не се поколеба да заяви за себе си с посредничеството на един медиум, и то именно, за да говори за спиритизма, без да го осъжда изцяло и опростенчески. Други известни служители на Църквата, които приживе са се посветили на тези проучвания са католическия пастор Лео Шмид , както и прелат Карл Пфлегер – елзаски свещеник, следял отблизо трудовете на Раудив.

Ще добавя още, че отказът на наши събеседници от отвъдното да отговорят на някои наши въпроси явно подсказва, че тези общувания са напълно разрешени от “висши инстанции” . Много от тези гласове са казвали, че всичко това е част от Господния план и то ще продължи да се развива, и скоро ще бъде допълнено от някакъв образ на духовното тяло на “мъртвите”. Скоро ще имаме и аудиовръзка с тях !

Видяхме, че Константин Раудив изобрети психофона, за да улесни тези общувания. След това една немска фирма за магнетофони доставя по поръчка пригоден за този род записи модел. Много подробният труд на Хилдегард Шефер посочва 19 различни метода за улавяне на гласове от отвъдното. В тази връзка изглежда е подходящо в същото помещение , в което се записва, да бъдат предизвикани различни шумове. Нерядко тези шумове , отлично доловими по време на записа , в момента на прослушването частично или напълно изчезват. Например Юргенсон отбелязва по време на записа 6 напълно ясни вида кучешки лай. При прослушването се долавят само 2. Вибрациите на останалите са били използвани от “мъртвите”, за да запечатат своите гласове върху лентата. Книгата на г-жа Шефер описва как да бъде приготвена цялата тази суровина за гласове на покойните. Тя също старателно описва как да се упражняваме да слушаме.

Една последна причина за всеобщото равнодушие : съдържанието на посланията често разочарова. Не защото светът, за който те говорят е разочароващ, а защото те почти не говорят за него. Нашите лични кореспонденти в отвъдното не ни изпращат никакви по-точни сведения за условията на новия живот. Това сигурно е част от забранените въпроси.

Ние сме още в зората на изследването. В началото изглежда главната грижа на починалите е да ни накара да забележим, че връзката е действително осъществена. При прочита на анализираните послания човек има усета, че те са се страхували най-много да не преустановим. Но тяхната огромна грижа е преди всичко да бъдат разпознати, да докажат своята идентичност, като припомнят интимни детайли, малки житейски тайни, които само те биха могли да познават…….

Люксембургският експеримент

Всичко се промени, когато през 1984 г. радио Люксембург покани в едно тв предаване на немски език проф. Ханс Ото Кьониг да направи директно пред публиката демонстрация на неговия известен вече генератор. Апаратът, пренесен до самите студия, бе монтиран под зоркото око на техниците от станцията, за да се убедят, че няма никакъв трик. Голямата новост на апарата бе не само в това, че получените гласове бяха много по-ясни при записа, но особено, че се чуваха директно от един високоговорител в същото време, докато се записваха. И така хората най-после разполагаха с един истински пряк диалог, без лентата да се превърта назад след всеки отговор. Апаратът бе достатъчно надежден, за да може опитът да бъде повторен по желание. Всеки можеше да задава въпроси. Отговорите идваха след кратко изчакване, много ясни, като че ли гласът ехтеше направо в залата. Успехът бе значителен. 2 милиона слушатели уважиха предаването. Кьониг се върна множество пъти в същите студия. След една от неговите демонстрации радиостанцията получи около 3000 писма за една седмица. Стената на мълчанието бе рухнала.

Въпреки това отговорите бяха все още твърде кратки и изобщо не позволяваха дълго обяснение. Оттогава обаче проучванията още повече напреднаха. Имах възможност да се убедя в това при новите ми приятели Х.- Ф. в Люксембург.

С тях ме свърза г-жа Шефер. Преди да приемат, те първо се консултираха с обичайните си кореспонденти в отвъдното, а именно : Константин Раудив. Днес, от другата страна старата страст не го е напуснала. Той продължава търпеливо същия труд, със същата духовна цел, мислейки, че тази връзка с отвъдното най-накрая ще промени малко нашите сърца и следователно нашия живот тук – долу. Той поддържа проучванията на много групи в целия свят, както и тази люксембургска двойка и нейния приятел Ж П С, инженер в Люксембург.

Така често се намесва и един друг събеседник : Някой, който уверява, че никога не е живял на тази планета, никога не се е въплътявал. След като приятелите ми един ден го поканили да се представи, той отказал да съобщи име, но се представил много поетично : “Аз съм като един от тези невидими, които следват мъничките деца, когато преминават по мост.” . Той добавил : “Може да ме наречете “техника”, “библиотекаря”, “архиваря”. Аз съм по малко от всичко това на планетата Земя.”

В действителност той даде на моите приятели необходимите съвети, за да усъвършенстват връзката. Малко по малко те се сдобиха с апарати, способни да долавят вълни на всички честоти. Той ги направлява също и относно местоположението на тези апарати. Днес помещението за комуникации е като истинска малка лаборатория : с ултравиолетови лампи като на филателистите, мигаща лампа, апарат, излъчващ вълни на всички честоти, черно-бял телевизор, скачен с бял екран с фонов шум, малък радиоприемник. Този приемник е много важен, защото чрез него ние ще чуваме директно гласовете от отвъдното.

И така, те се бяха посъветвали с Раудив и “техника” относно моето желание да участвам в един от тези сеанси. Бяха получили разрешение и четиримата вече бяхме в лабораторията. Всички апарати функционираха, излъчвайки светлини, странни звуци и доста силен фонов шум.

Започна младата жена, с помощта на вградения в магнетофона микрофон :

“Скъпи техник, скъпи Константин Раудив, молим ви да ни отговорите, ако е възможно, 20 часа и 16 минути, 22 юни 1987 г, понеделник вечер, поздравяваме цялата група…” ( Тишина, нарушавана само от шумовете на отделни апарати ) … 20 часа , 18 минути, 22 юни 1987 г…. (странни шумове, светлини). Накрая от фоновия шум бавно изплува плътен, много звучен глас. Този на Константин Раудив, който в моя чест говори на френски :

“… нематериален субстрат, каквото и име да му дадете : “първоначало”, “душа”, “дух”, една частица от вечността е спасена от разрухата (шумове от апаратите)… Лошото днес е, че хората се страхуват от смъртта . А от смъртта не бива да се страхуваме, единствено от болестта и от това, което предхожда смъртта…. Смъртта, скъпи приятели, води до едно сияйно безсмъртие, едно освобождаване,което слага край на вашите трагедии. Смъртта е един друг живот. “

После се намесва гласът на техника. Първо на немски : по-остър, по-бърз, накъсан, групиращ думите. Разбирам по-късно текста едва след като забавя скоростта на лентата. Накрая следва дълъг цитат от апостол Павел, един от големите текстове на Светото Писание за възкресението. “Първото послание към Коринтяните”, съобщава техникът , глава 15, стихове 35-45 , които завършват  “ … Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло…”

После техникът добавя цитат от посланието на св. Яков :

“ Блажен онзи човек, който издържа изпита : защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които го любят … “

Накрая плътният и бавен глас на Раудив подхваща : “Скъпи приятели, какво доказателство бихме могли да ви дадем за това, че не целим да ви мамим ? Никакво, освен интимната, абсолютната увереност, убедеността на едно сближение, на една обмяна, на едно докосване на душата. Скъпи приятели, на мен самия бяха нужни дълги, дори върховни борби, за да успея да заживея в съзвучие с това присъствие, което чувствах, че граничи със самия мен, когато слушах този глас, който целеше да проникне до самото ми съзнание. Тогава аз повиках и той отговори. Скъпи приятели, вие чувате гласове. Направете това, което сметнете за необходимо…”

Моите приятели от Люксембург ми поднесоха и друга изненада. Бях чел, че понякога се получавали фотографии от мъртви. Жан Прийор разказва, че един човек снимал гроба на кучето си, за да запази от него последен спомен. Каква била изненадата му, когато видял върху проявената снимка да се появява образът на семейното животно, отлично различим !

В САЩ, по време на един сеанс на запис на гласове на починали, където се появили 23 различни гласа, били направени снимки, съвсем напосоки, без да се виждало когото и да било. При проявяване 6 от тях съдържали изображенията на тези починали. От дълго време обаче се знаеше, че някои медиуми имат тази странна способност да зафиксират върху лентата с прост апарат образа на тези, които дарбата им позволява да видят. Тези снимки носят едно име – extra ………

Първите образи от отвъдното

Това, което Юргенсон направи при записа на гласове, Клаус Шрайбер пръв постигна при образите , в Екс-ла-Шапел, в началото на 80-те години. Тези имена скоро ще придобият световна известност. Оттогава досега много изследователски групи на свой ред получиха резултати, като особено се отличават измерванията на Ханс Ото Кьониг, който на един международен конгрес в Милано през юни 1986 г. пред 2200 участника представи цяла серия от диапозитиви във връзка с трудовете на Клаус Шрайбер. Между тях освен починали роднини на Шрайбер имаше и снимки на Роми Шнайдер, Курт Юргенс, много непознати и освен това 2 снимки на деца , чиито майки, намиращи се в залата , отлично разпознаха с вълнение, което може да бъде разбрано. По-голямата част от тези възпроизведени снимки могат да се намерят в книгата на Райнер Холбе, посветена на трудовете на Клаус Шрайбер.

Първите образи от отвъдното ! Фантастично ! И въпреки това…моите приятели от Люксембург също получиха такива образи…Ернст Сенковски от Висшето техническо училище в Майенс им помогна да монтират необходимата апаратура. На този етап тях все още ги ръководят приятелите им от отвъдното. Бюлетинът на изследователския кръг по въпросите на транскомуникацията, публикуван с техни усилия, съдържа един протокол със съвети на техника от предната вечер. Изображенията се появяват на тв екран и могат да бъдат възпроизведени на видео от камера. Ето резултата, който видях : два изгледа от гористи пейзажи, все още малко неясни. Планински пейзаж с долина. После изглед от нещо като планета, по-голяма от нашата луна, издигаща се над хоризонта. След това нещо като град , зад който течеше река, която по-късно техникът нарече Реката на вечността; в центъра на екрана се простираше силуетът на здание, по-голямо от другите. Тук е, уточни техникът, предавателният център за транскомуникации със Земята.

Но най-вълнуващият, а също най-отчетлив бе образът до кръста на младо момиче, в центъра на екрана и с лице към зрителите. Зад нея – морето: съответстващо на море в отвъдния свят. Ясно се виждаше движението на вълните и водните талази, които се разбиваха на този бряг на отвъдното. Тази млада жена се явяваше и с дясната ръка на устата изпращаше въздушна целувка на нас, зрителите, целувка на онези, които беше оставила на Земята. Всички тези образи, според техника съответстваха на третото ниво, според терминологията на Майерс. По-нататък в този труд ще видим, че има множество нива, множество планове в отвъдния свят и множество начини те да бъдат преброени. На Земята ние вече познаваме много системи за мерене на температура или силата на земетръсите, като например скалата на Рихтер. Така също има и скала на Майерс ! Засега нека се задоволим с уточнението, че класификацията на Майерс съдържа 7 нива или по-точно 7 етапа, понеже самият момент на смъртта се брои за първо ниво, а следващият междинен етап веднага след нея – за второ. Този трети етап следователно по класификацията си съответства на първото малко по-трайно ниво на съществуване в отвъдния свят.

Моите приятели от Люксембургския клуб за проучвания върху транскомуникацията (ЛКПТ) бяха получили вече множество други образи, между които един си струва да бъде отбелязан : на 16.01.1987 г. тв екранът показваше главата на един по-скоро млад, съвършено непознат човек. Тъй като образът и звукът не можеха да бъдат получени едновременно, нямаше начин човекът да бъде идентифициран.

На 2.05.1987 г. обаче моите приятели от ЛКПТ осъществиха нова връзка , този път със звук. Освен обичайната група тук бяха отец Андреас Реш – доктор по теология и по психология, професор по клинична психология и паранормални явления в Алфонсианума на университета в Латран, в Рим и също директор на Инсбрукския институт за граничните проблеми на науките ; Джордж Мийк, американски инженер, професор Сенковски и неговата съпруга. След гласа на Константин Раудив един друг глас на английски, но с доста забележим акцент на френски се представи ( аз самия прослушах записа ) :

My name is Henri Sainte-Claire Deville. I left your world in 1881 … Името ми е Анри Сен-Клер Дьовил. Напуснах вашия свят през 1881 г. и ви говоря от мое име и от името на целия наш екип от учени от Life-Line …

Life-Line е наименование на екипа, който работи в отвъдния свят във връзка с Джордж Мийк и неговата Mestasciense foundation .

И така, Дьовил бе намерил в Люксембург своя обикновен земен сътрудник и му говореше на английски. Но той се представяше за пръв път.

Веднага след края на предаването в същата нощ един от членовете на ЛКПТ отвори своя Larousse Universel и намери следното : Сен-Клер Дьовил (Анри Етиен), френски химик, роден на Антилските о-ви, починал в Булон-Сюр-Мер (1818-1881) , откривател на дисоциацията и автор на задълбочени трудове върху химията на металите.

В една следваща “транскомуникация” техникът разкри на приятелите ми, че лицето на човека, появило се на екрана на 16.01. е това на Дьовил. Пътуването, което Джордж Мийк трябваше да извърши до Люксембург, бе известно отдавна в отвъдния свят.

Тези първи стъпки може би ще предизвикат усмивки на умиление един ден, когато всеки ще има свой малък видеофон за връзка с отвъдния свят. В момента изследванията се извършват почти навсякъде. В Англия Дж. Гилбърт Бонър бил установил почти половинчасова връзка. В Шотландия на Алекс Макрей, електронен инженер, работил за НАСА (совалки) , през януари 1983 г., като изучавал апаратите на инвалидите за гласово управление , дошла идеята да улови гласове от отвъдното. Веднага последвал пълен успех, но предвид времето, само при повторно прослушване, не директно като Кьониг. Италианци и дори руснаци също са активни в тези изследвания . От страна на католическата църква най-накрая благосклонността на папа Павел VI се оправда: е, не с ентусиазма, който би могъл да се очаква, но много духовници се нагърбиха с тази дейност . Към имената на отците Лео Шмид, Жьомели, Карл Пфегер, Еугенио Ферароти Андреас Реш трябва да прибавим това на бенедиктинеца Пелегрино Ернети ………

Хроновизорът и образите от миналото

Отец Ернети допринася за може би още по-фантастични проучвания, тъй като тук става въпрос за улавяне с помощта на хроновизора на образи и гласове на покойници, но в момента на техния живот на Земята. Ернети преподава във Венецианския университет архаична музика ( предполифонична) , датираща около 1000 г. пр . Хр.: един от проблемите, които го занимавали бил ритмиката на тази музика. Той се насочил към съвместна работа с отец Жьомели тогава, когато последният бил вече получил през 1952 г. гласове от отвъдното. Назначен във Венеция през 1952 г. за това ново обучение, той успял да събере дузина учени – специалисти от цял свят. Така бавно , в пълна тайна бил разработен един нов апарат.

Към средата на 70-те години били уловени звук и образ на една антична трагедия, играна в Рим през 169 г. пр. Хр. – “Тиест” на Квинтий Ений, днес почти напълно изгубена трагедия. “Хроновизорът” възстановил текста заедно с неговия музикален съпровод : рецитация в дорийски лад . Най-куриозното било, когато един ден Ернети получил на апарата си наскоро разработен план за въоръжен грабеж; той успял да предупреди полицията и да предотврати грабежа.

Лесно можем да си представим всички военни, търговски или политически последици от този апарат. Добре разбираеми са колебанията на изобретателите да дадат в ръцете на всички подобни средства.

Очевидно да се признае автентичността на тези опити означава да се направи голяма крачка. Дали този път това са пълни фантазии ? Бъдещето ще покаже. Самият Ернети за момента се барикадира зад бариера от условности…. С разрешение от Ватикана той прави едно изложение в Трент , на брега на Гардското езеро през октомври 1986 г. Сп. “Оджи” споменава за това в брой 44 от 29.10.1986 г. , стр. 111-112 : професор Сенковски, с пълното съзнание за важността на мисията преведе тази статия на немски, като прибави към нея и свои коментари.

Следващото свидетелство ще ви представи твърденията на този “хроновизор” като не толкова абсурдни.

Пиер Моние и образите от миналото

Пиер Моние, загиналият през 1915 г. млад френски офицер, за когото аз често ще говоря, осъществявал тази връзка чрез интуитивно писане със своята майка. От 1919 г. той ни разкрива от отвъдния свят явление, което би могло добре, макар и отчасти да обясни функционирането на този фантастичен апарат.

Майката пожелала заедно с приятел на своя син да направи поклонение на местата, където Моние загинал. Тя имала странното впечатление, че вижда и чува нещо от тази битка. Пиер й обяснил, че това не е било илюзия, а едно естествено явление, твърде всеобщо, макар че още малко хора го забелязват :

“Остава винаги един незаличим образ от минали картини – това, което наричате вие психометрия – тоест, ако вие знаехте как да го видите, един вид “отпечатък” от нашето пребиваване остава видим за очите на духа. Понякога вие сте имали примери за това, мислите, че са халюцинации, но те са абсолютно реални и разкрити по изключение пред вашите погледи… Мъничка майчице, нашите сенки обитават полесраженията ! Все още звучи музиката на ярсотните атаки и на Марсилезата ; потрепва знамето … но това са продължени образи, а не обективна реалност. Тези явления си остават все още непознати за вашата наука ; при все това те са били установени от ясновидците, съществата, чиято духовна структура притежава непознато за другите развитие ; всичко това, което задвижва различните вълни, с които вие сте обградени, остава незаличим образ : фотография… Вие ще разберете този процес в съвсем близко бъдеще.”

Пиер се връща често на тази тема, обяснява, че измежду хилядите отпечатъци, записани на едно и също място, именно задвижването, предизвикано от едно излъчване на вълни от наша страна, ще побере също като в паметта желаната или страховитата картина и ще я задвижи :

“Става въпрос за една разновидност на телепатията, ще я нарека материалия, между вълни и вълни, която отпуска също като пружина донякъде стабилизираната картина ; тя преминава към движение, стимулирано от вълни, подобни на онези, които са я обливали, когато се е създала…”

Точно определени, редовни, периодични или изключителни атмосферни условия изглежда също могат да влияят благоприятно на явлението. Това вероятно би обяснило някои от случаите на поява на призраци. Ние винаги сме склонни да опростяваме, дори без да искаме и да свеждаме към едно единствено обяснение явленията, които самото ни незнание ни кара да приемаме като еднакви. Но безброй категорично констатирани видения на армии от призраци, продължаващи вечно една и съща битка, най-накрая биха намерили обяснение чрез същия този механизъм, описан от Моние.

Както например пехотинското шествие, което се забелязва редовно през пролетта, при зазоряване и свечеряване, близо до Франго Кастели – стара разрушена венецианска крепост на юг от Крит. Жителите тук наричат тази армия от сенки “Дрозулитите”, т.е. “хората на росата”. Свидетелите са многобройни, напълно достоверни. Не един скептик бе принуден да признае очевидното. Разказите съвпадат и се допълват. Знае се, че можеш да преминеш през тази армия, без да бъдеш засегнат, нито да й попречиш. Понякога тя може да се види само ако човек се сниши и приклекне съвсем близо до земята. Тя изчезва винаги постепенно и също не само чрез избледняване на образа, но и на пластовете – първо изчезват краката на войниците, а след това и телата им. Тогава се виждат само шлемовете и копията.

Луис Поуелс, от когото заемам всички тези детайли, съобщава, че един библиотекар от Националната библиотека – Жан-Пиер Сьоген, заявил (в статия в “Монд”), че разполага с около 100 публикации относно появата на войски, човешки фигури, животни, различни ужасяващи предмети, които понякога се проектират в небето. Нашият автор цитира битката между 2 армии на 11.09.1857 г. сред небето над Сарлатската енория……

На 27.01.1795 г. близо до Южест в Силезия насред полето пред 50-на селяни изведнъж изниква пехотински корпус в три колони, предшестван от 2-ма офицери с червени знамена. В един момент отрядът спрял и от предната линия стреляли срещу селяните, които обаче не чули шум. Когато пушекът се разсеял, внезапно се появили и изчезнали хусари на кон. Сцената се повторила след 7 дни пред 400 души и след още 8 пред 30 души. Този път веднага предупредили генерал фон Сас, който отишъл на мястото с отряд войници. Призрачната армия, която междувременно била изчезнала, веднага се появила отново. От двете страни един срещу друг излезли двама офицери на кон. Живият извикал на призрака, който не отговорил. Живият понечил да стреля срещу призрака, когато всичко изчезнало.

Както се вижда, за тези тайнствени остатъчни вълни се съобщава във всички епохи и далеч не така спорадично, както сме мислили. Несъмнено това е физически механизъм, все още непознат, необяснен, но в никакъв случай фантастичен или свръхестествен ; той е подобен на това, което г-жа Моние е изпитала по време на поклонението на бойните места , където загинал синът й Пиер.

Това, което се случва с образите е възможно също и по отношение на звуците.

Но ако вселената до такава степен е изпълнена с вълни от миналото, които при някои обстоятелства могат да се реактивират и за даден кратък момент да станат доловими за окото и ухото, то твърде възможно е също понякога нашите записи върху магнетофонните ленти да предават именно остатъчните звукови вълни на диалози от миналото, диалози на живели на Земята, а сега – покойни.

Може би точно това се случва през 1968 г. на една пианистка, този път в Париж. Мари-Клод била съчинила няколко мелодии, които записала на магнетофона. Прослушвайки лентата, тя доловила няколко странни звука, после неясни думи и накрая съвсем ясно, все така наложени върху нейната музика няколко много отчетливо произнесени думи : “Ти… ето ! Рокинг ! “ , после : “ с вас… О, какъв студ ! … Трябва да се връщам. “ Госпожицата живеела на шестия етаж, прозорците били залостени, къщата – съвършено тиха. Във всеки случай, ако някой глас би отекнал достатъчно силно, за да се запише върху лентата, тя би го чула. Нека я оставим сама да разкаже :

“ Пуснах отново апарата. Оставаха още 2 записа. Миг по-късно подскочих : остър ужасяващ вик заглушаваше моите акорди.”

Тя веднага спряла апарата, но накрая въпреки смущението си събрала смелост да прослуша последния откъс.

“Началото не се нарушаваше от никакъв ненормален шум, но към края нисък глас заглуши музиката : “Това е много мило”, после : “Ще си дойда”. Този глас ми се стори толкова близък, толкова истински, че ме побиха тръпки “.

От любопитство Мари-Клод оставя лентата да се извърти докрай, но от апарата не се появил друг шум. След като дълго размишлявала и осмиляла възможни хипотези, тя пуснала отново на прослушване лентата. Отново чула шепот, странните думи и острия вик. Размишлявала над всичко това, без да се сети да спре лентата след последните думи. И тогава изведнъж на края на лентата, там , където преди нямало нищо, тя доловила много ясно шум от дишане и след известно време мълчание в стаята отекнали викове на мъжки глас : “Луиз ! Луиз ! … Къде си ? “ И отново мълчание. Тишина, нарушавана много пъти от далечни викове и задъхано дишане. После изведнъж изникнал ридаещ женски глас : “Къщата е по-надолу.” Накрая много след това мъжкият глас се появил отново, като силата му отслабвала : “Слушайте, слушайте , трябва да слушате …”

На следващия ден Мари-Клод довела братовчед си и пред нощта направили нови записи, като оставили преди да си легнат апарата включен. Тогава женски глас произнесъл ясно на няколко пъти : “Робик, Робик, малкият ми …” Мъжът се казвал Робер и Робик било галеното име, с което майка му го наричала. Робер разпознал гласа. Друг глас повикал Мари-Клод.

През 1919 г. Пиер Моние вече ни съобщава, че скоро ще разберем “процеса”на тези вълни. И наистина през 1922 г., без да навлиза точно в тази област на изследвания, той ни обяснява дори как ще бъде осъществен нашият напредък :

“Между нас има множество последователи на науките, които в земния живот са допринасяли за тяхното разгадаване, разграничаване и които тепърва ще се мъчат да просвещават изследователите на Земята : това е тяхната роля тук, това е мисията им и за тях това е голяма радост …”

Но ако човек чете внимателно Пиер Моние, той има усета, че се намира пред една многостепенна загадка, която далеч надминава простите образи от миналото, уловени от хроновизора. Касае се за обективизация на всички наши мисли и чувства, за тяхната проекция под формата на вълни. Ето нещо от “Писмата на Пиер” до неговата майка :

“ С една дума ти можеш да забележиш, че остротата на едно чувство е фигура, имаща форма, чието качество, което мога да определя като “духовно устойчиво”, ти можеш да определиш. В никакъв случай не би било невъзможно да дадеш облик (въображаем, но в същото време и реален) на това пренесено усещане. Това чувство, което изглежда напълно субективно, не е такова, каквото вие го мислите, с вашето незнание на обективната действителност на психическата чувствителност. Скоро ще дойде ден, в който ще откриете това, което ще можете да наречете призраците на вашите чувства и мисли.”

Дали хроновизорът ще успее някога да улови тези “призраци” ?………….
Телефонните обаждания от отвъдното

Не сме свършили с фантастичното. От известно време са ни дадени нов тип доказателства. По-малко познати в сравнение с транскомуникацията, невъзпроизведими по желание, поне за момента, но не по-малко зрелищни. Това са телефонните обаждания от отвъдното. Един откъс от Тео Лохер, президент на Швейцарската асоциация по парапсихология разглежда този въпрос в два броя на “Парастим”, бюлетина на Немската асоциация за транскомуникации (април и август 1986 г.)

Вашият телефон звъни съвсем нормално. Вдигате слушалката и изведнъж чувате любимия глас, тембър на човека, който сте “изгубили” (или мислите, че сте изгубили). Шокът може да бъде ужасен: една майка, която от 2 години оплаквала дъщеря си, така един ден чула по телефона, без никакъв предупредителен белег гласа на своето момиче, който й напомнил типична и позната ситуация: “Мамо, аз съм ; имам нужда от 20 долара, за да се прибера.” Майката се свлякла в безсъзнание до телефона.

Една актриса , Ида Лулино, живееща в Лос Анжелис по време на Втората световна война, получила телефонно обаждане от своя баща, починал 6 месеца по-рано. Семейната къща в Лондон била разрушена от бомба и семейството се оказало в голямо затруднение поради липсата на документи за собственост на тази къща. Нейният баща много точно й описал мястото в мазето, където бил скрил тези документи. След като неговите упътвания били предадени в Лондон, документите се намерили и всичко си дошло на мястото. Една приятелка на тази актриса, г-ца Пендълтън била свидетел на телефонното позвъняване и станала гарант за автентичността на разказа.

Тези факти са все още малко познати по редица причини. Хората, на които това се случва, не смеят от страх да говорят, за да не ги помислят за сериозно “мръднали”. Незнаейки, че това вече се случвало на други, най-накрая самите те започват да се съмняват в него. За щастие в редица случаи се намират множество свидетели. Тези разкази започват да се събират в няколко труда и се замисля изследване. Така Тео Лохер посочва две книги : едната на С. Ралф Харлоу “ A Life after death”, и другата – “Phone calls from the dead” , на Скот Рого, която анализира 50 от 70-те случая, събрани от Реймънд Балес в продължение на тригодишна работа.

Сегашните проучвания показват, че обаждането може да дойде от роднини или приятели, най-често от деца към родители или обратно. Времето между смъртта и обажданията може да варира от деня й до няколко години след това. В много от тези обаждания покойникът изглежда не разбира, че вече не е в земния свят. Тези, които звънят скоро след смъртта си често се държат като замаяни и обаждането е кратко. Обратно, тези, които са извършили големия преход преди по-продължително време, се изразяват по-категорично и дълго. Понякога ‘живеещите на Земята” не разпознават гласа. Тогава живеещите в отвъдното полагат усилия да бъдат разпознати, както видяхме това при записите.

Мотивът на тези позвънявания изглежда е един вид необходимост от страна на покойните както да възстановят контакта с тези, които са оставили на Земята, така и да ги успокоят и утешат.

Дъщерята на г-жа Х. С. била на не повече от 20 години, когато починала след много операции. Майка й обаче след дълъг период на отчаяние била вече получила доказателства за пребиваването на дъщеря й в един друг свят. Болката от раздялата остава, разбира се, но не и отчаянието. В един хубав ден, когато майката се обаждала на своя приятелка, изведнъж гласът на младото момиче се намесил в разговора. Не за да участва в него, а просто за да заяви за себе си, да засвидетелства своята нежност с обичайните умалителни, които така бързо възстановяват изгубена близост. Редица хора, предразположени към този род явления, успяват да запишат всички телефонни обаждания. Такъв бе и този случай. Майката ми пусна касетата. Гласът на дъщеря й е слаб, но отлично разпознаваем, с така характерното за записани на магнетофон гласове на покойни бързо произношение.Майката и приятелката й избухват във възклицания. Майката благодари, но не смее да моли. С това се заема приятелката и моли младото момиче, ако може да повтори. И на 3-4 пъти се чуват думите : “Аз съм щастлива…Мамо, обичам те.”

Що се отнася до механизмите на тези обаждания, засега се тъне в догадки. Възможно е през телефонния кабел да преминава само иззвъняването, а после звуците директно да се излъчват в ухото или в слуховите центрове на приемащия обаждането. Но поне в един случайобяснението не е задоволително, тъй като тогава телефонистката съобщи за междуградско обаждане. В посоченото място обаждането не бе регистрирано.

И така, ние сме в нов период на човешката история, когато личният живот на всеки от нас в отвъдното не е въпрос само на вяра, убеждение, интуиция или мнение, а на познание. Както едно време някои вече знаели, че Земята се върти около Слънцето, докато други не знаели, има такива, които знаят, че “задгробният живот” е факт, и други, които мислят, че това е хипотеза, която винаги може да се оспорва ……..

източник - https://neonula.wordpress.com/%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b8/%d0%bc%d1%8a%d1%80%d1%82%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b8-%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d1%8f%d1%82-%d1%84%d0%b0%d1%80%d0%bd%d1%81%d0%be%d0%b0-%d0%b1%d1%80%d1%8e%d0%bd/%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0-%d0%be%d1%82-1-%d0%b4%d0%be-5-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b0/i/