БЕЗСМЪРТИЕТО

Не се изисква много от човека, за да бъде безсмъртен. Щом е всякога доволен и благодарен, той е придобил безсмъртието.

Целта на Христовото учение е да придобием безсмъртие. Всеки човек, който вярва в Бога както трябва, може да бъде безсмъртен.

Има хора, които не умират. В България има предание, че заравяли някои и после като ги потърсят в гроба - няма ги. За вас е мистификация, за мене е така, уверен съм, има хора, които не умират.

Да излезе човек от тялото си и да се прости с него, не е голямо нещастие. Без тяло може да се живее, тъй както може да излезеш от своята къща, от своя палат и да живееш в някоя колиба. Душата и тялото са две неща различни.

Понякога умът ви се прегърбва от тежест на разни материални неща, вещи, милиони, къщи, ниви, следствие на което човек се разболява от неврастения. Засега светът има такъв колорит, но онова мощното, великото, което не умира в човека, не е материалното. Материалното и плътта са неща, които се разлагат и умират. Безсмъртието е душата и духът. Мощното, силното е Оловото. То е видимо, облича се в плът, за да се организира.

В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието - когато пожелаете, ще влезете в тялото си, и когато пожелаете, ще излезете. И сега можете, но се искат знания, защото може да излезете от тялото си, но не можете да се върнете назад. Може и да се върнете, но в това време, докато сте били на разходка, са влезли крадци и разбойници, които са ви обрали. В този смисъл смъртта не е нищо друго освен разбойничество.

Ако вие владеете изкуството сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се преобразите на пеперуда.

Къде е Сократ, къде е Платон, къде еТолстой, къде е Шекспир, къде е Кант? Това показва, че човек не е в тази смъртна форма. Той е в словото, той е в ума, той е в душата. Това, което остава безсмъртно, то е човекът.

Всички велики хора са в сърцата на хората, в умовете. И думите, които ви говоря, са моята плът.

Няма какво да плачете за умрелия, той се преструва, че е умрял. Защо не плачете за един човек, когато греши?

Аз плача за хората, само когато не се обичат. За умрелия не плача, защото зная, че смърт няма.

Границата между онзи и този свят е една десетмилионна част от милиметъра. В едно „цък" светлината изминава 300 000 километра.

Известни клетки в човешкия организъм са безсмъртни. Ако изучавате техния език, може да ги стимулирате и да обновите своя организъм. За да обновите организма си, първо ще премахнете противоречията от ума си.

Докато човек живее само в плътта си, никога не може да придобие безсмъртие.

За да придобие безсмъртие, човек трябва да се запознае с онези методи, чрез които Духът го ръководи. Докато дойде до това положение, човек все ще се натъква на онова, което не му е потребно.

Хормоните, които се отделят от различните жлези, носят безсмъртието на човека. Безсмъртието е вложено в човека, но той не знае как да го побутне и подтикне. Щастието е вложено у човека, но той не знае да го използва.

От майчината любов, корените, от клоните на братовската и сестринска-та любов пропълзяват плодовете на Божествената Любов. От плодовете на Любовта бъдещите хора ще се хранят и ще придобият безсмъртие.

В безсмъртието човек ще добие своята истинска свобода. Вътрешните възможности и външните условия ще се уравновесят, еднакво ще бъдат господари.

При една тежка болест 20-30 килограма изчезват от теглото. Неорганизираната материя изчезва, но от мозъка никога нищо не се губи, защото той е организиран. Тялото не е организирано. Един ден, ако тялото се организира както мозъка, хората ще станат безсмъртни. Сега човек умира, без да иска.

Правете опити да излезете от тялото си - това са правили старите християни, но първо трябва да се освободите от всички слабости, от тези духове, които ви заобикалят, защото ако вие изчезнете от тялото си, а те са около вас, могат, докато сте извън тялото, да го задигнат. Затова и съвременните хора са здраво свързани със своето физическо тяло. Ако излязат от тялото, ще бъде по-лошо. Хора, които се ядосват много, които вечно са гневливи и недоволни, които минават през много бури, животът им е кратковременен, а ония, които са спокойни, имат дълъг живот. Когато външните сили се урав-новесяват с вътрешните процеси на човешкия организъм, ще имаме вечен живот на физическия свят. Когато се уравновесим, когато знаем какво искаме и знаем как да реагираме срещу вредните елементи и ги подчиним, ще можем да живеем на Земята колкото искаме -100,500 и повече години. Ще можем да си заминем от този свят, когато искаме - от нас ще зависи.

Във въздуха има един елемент на безсмъртие. Този елемент всъщност идва от Слънцето. Хората имат знания, дишат и не могат да извлекат еликсира. Той минава през тях и не остава в тях. Индусите, въпреки че имат толкова много системи за дишане, също не са се докоснали до тази тайна на природата.

В света сме силни дотолкова, доколкото хората нещо обичат в нас. Вас ви обичат само за вашите добродетели. Под думата „добро" аз разбирам материалните условия на човешкия живот. Под „добро" се разбират и всички условия на вечния живот, понеже във видимия и в невидимия свят всяко постижение, което човек има, е добро. Ако го постигнеш, то е добро; ако не го постигнеш, то е фантазия, то не е валидно, то е една отвлечена мисъл. Постигнеш ли го, то е основа на живота и ражда радост и веселие. Ти не може да бъдеш радостен и весел, ако доброто не носи в тебе условия за този вечен живот. Това е онази непреодолима вяра - да вярваш в себе си, че ти няма да умреш - нищо повече.

На физическия свят човек умира, а се ражда в Божествения свят. Като поживее известно време там, той пак слиза на земята, тогава умира за Божественото, а се ражда за физическия свят.

Една от задачите на човека е да придобие безсмъртието. Ако смъртта го нагълта, той трябва така да й се противопостави, че да не може да го смели в стомаха си. Щом не може да го смели както трябва, смъртта ще се принуди да го изхвърли навън. Мислите ли, че ако човек се моли на Бога усърдно, може да остане в гроба? Не, гробът ще се разпука, но вярващите, какго и онзи, който обича Бога, няма да остане заровен в земята. Той ще излезе от гроба и ще отиде да работи.

Един ден цялата Слънчева система ще мине през огън, за да се пречисти. От греховете на хората няма да остане нищо. Сега греховете зависят от особения състав на материята, в която живеят. Тази материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще видите какво значи красота. Тогава ще видите кристалните извори на безсмъртието, откъдето излиза живот. Там ще видите, че самата вода е създала материалния живот.

Кой е истинският начин за приготвяне на храната? Всички трябва да се ползваме от методите на природата.

Аз не говоря за тази природа, в която ние сме оставили своите излишъци, не говоря за природата, която е създадена от мъртвите тела на милиарди и милиарди същества, но говоря за онази жива, Божествена природа. Сегашната природа е създадена от останките на миналите същества, върху тия мъртви тела растат сега крушите, ябълките и други плодове. Следователно ние се храним само от мъртви същества. При такова положение може пи да бъдем безсмъртни? Никога! След време, когато започнем да образуваме храната си от слънчевите лъчи, ще бъдем безсмъртни. Дотогава, докато изваждаме за храна сокове от земята, ще умираме, смърт ще има за нас. Един ден ние ще имаме растения, които ще възприемат енергия направо от Слънцето.

Хляба също ще приемаме направо от Слънцето. Само тогава ние ще имаме възможност да бъдем безсмъртни. И сега можем да бъдем безсмъртни, само че се изисква голямо усилие.

Нито раждането е начало на живота, нито смъртта е краят. Човек е съществувал преди раждането си, ще съществува и след смъртта си.

Гъсеницата ходи, лази с много крака, яде и по едно време - уж глупава, уж нищо не разбира - по едно време спира и си вдига главата, казва: „Стига, вече няма да ядеш". Разсъждава като инженер -ходи и измерва разстоянията, туря триъгълници, прави своите пресмятания. Какво прави вътре, никой не знае. После излиза цяла една пеперуда - нейното „детенце". Преди лазеше по земята - сега хвърчи във въздуха. Направила си е едно аеропланче, каца от цвят на цвят. Казвате: „Туй е пеперуда". Но тази пеперуда знания има.

По същия начин и ти трябва да направиш своя пашкул. Човекът, който не е толкова умен като пеперудата, оставя други да му правят пашкули. Ще му изкопаят един пашкул в земята, ще му направят един сандък, ще го заровят и ще му кажат: „Хайде, излез като пеперудата". Но питам ви: колко от вашите пашкули са дошли до пеперудата? Този сандък човек сам трябва да си го направи, не да му помагат хората. Той не трябва да чака хората да го заравят. Даровитият никога не чака да му направят този сандък. Той накрая се превръща на пеперуда. „Помага Господ..." На умния помага, а глупавият върви по друг път. След като го заровят в гроба, държат му надгробна реч. Ще го турят в земята, ще му турят отгоре пръст и после ще му държат речи, че бил много добър човек. Да, много добър беше, но ще го заровят в земята - възнаграждение за всичките добрини!

Сега, като разсъждавам по този начин, някои от вас може да се съблазнят, да кажат, че бащите им са умрели, майките им умрели, а аз говоря без никакво уважение. Аз ни най-малко нямам за цел да се подигравам. Всичкото ми почитание към вашите бащи и майки. Аз констатирам един факт. Казвам: тъй както ние разбираме смъртта, е едно патологическо състояние за цялото човечество. И казвам истината - не трябва да умираме, нищо повече. Всеки един, който се е родил на земята, да каже: „Няма да умирам!" „Ама има смърт!" Не трябва да умираш!