По-рано говорихме за кармата, но нека отново да дадем точно определение. Кармата представлява недовършени уроци на душата, пренасяни от един живот в следващия, а в някои случаи и през множество животи.
Идеята е доста простичка. Една душа иска да научи определен урок. Поради ентропията в по-низшите светове физическото тяло на душата не издържа достатъчно дълго, за да завърши урока. При напускането на тялото си душата прави преглед на живота си и стига до заключението, че урокът все още не е изцяло усвоен или има още нещо, което да бъде преживяно, така че душата изгражда следващия живот така, че да увеличи максимално възможността за по-нататъшно учене на урока.
Представете си например млада душа, която иска да научи всичко възможно за потискането на другите и потисничеството от други. Тази душа би могла да избере няколко живота като потисник и няколко като потиснат.
Грешно е да вярвате, че трябва да платите за „греховете“ в минали животи. Това е сложна форма на вина. Ако, разбира се, вярвате, че трябва да страдате, и се чувствате виновни, то тогава наистина ще изпитвате страдание. Но може да осъзнаете, че живот, в който сте в ролята на потиснат, често следва живот, в който сте били потисник, тъй като душата иска да изпита двете страни на движещата сила. От гледната точка на душата, едното не е по-добро или по-лошо от другото. Те са просто два различни костюма, носени в едно и също представление.
Може да се каже, че всичката карма по някакъв начин е свързана с вярата в отделянето, възникнала вследствие на Първопричината. Въпреки това има „добра“ карма, което означава приятни и обогатяващи душата уроци, и често душата иска да продължи тези „щастливи“ уроци в следващи животи. Затова, макар вината да е дошла от първоначалното спускане в материята и често да се повтаря безброй пъти в последователни въплъщения, не е нужно това да е така.
- Из книгата „Истинската история на Земята“ на Сал Ракели
източник - http://ascension.bg/bg/za-vuznesenieto/vuznesenieto/526-karma-and-belief-in-separation
Няма коментари:
Публикуване на коментар