Божественото Съзнание се обособило на много различни нива и измерения. От 12-то измерение дошли първите индивидуализирани същества, познати като Богове Творци. Тези великолепни същества се научили как да създават индивидуални души, или божествени искри. Те създали множество същества, включително растенията и животните, а по-късно и духовете на природата (феи, деви, елфи и др.). Най-голямото им постижение обаче била душата от седма плътност, от която възникнала хуманоидната форма, способна да изпита по-непосредствено низшите седем измерения. Допреди около един милиард години създадените форми можели да преживеят на практика всички нива и измерения, включително и по-низшите, но само малка част от съзнанието успешно влизала в тези нива – точно толкова, колкото да ги одухотвори и да ги поддържа живи. Повечето същества, които еволюирали в тези сфери, имали простички биологични нужди и инстинкти и не съзнавали съществуването си.
Основателите сътворили множество души от седма плътност. Те решили да открият начин тези души да преживяват съзнателно по-низшите измерения. Започнали с нива шест и седем и създали тела (носители от светлина), чрез които душата можела да изпрати продължение на себе си към тези измерения.
Протягането на част от душата към шесто измерение е относително лесно и изисква единствено малко уплътняване и приспособяване към „по-тежката“ среда. По време на живот от шеста плътност душата от седма плътност все още до голяма степен осъзнава себе си като продължение на Твореца. В шеста плътност има много любов и осъзнаване, заедно с повечето от силите и способностите (телепатия, лечение и т.н.), които са предоставени на душите от седма плътност.
Душите, пристигащи в шеста плътност, могат да направят това непосредствено, без да идват през утробата на майка. Те просто се материализират в тяло, обикновено малко и детско, след което бързо порастват до зрял човек, научавайки всичко за новата си среда.
Душа от шеста плътност може да има „родители“ или семейство от души, които да наблюдават развитието и приспособяването ѝ към средата. Каузалното светлинно тяло е с кристална структура, но излъчва голямо количество светлина. Такова тяло има очертания, но те са забулени в сияйна светлина. На това ниво на вибрация няма неразположения, болести или физически несъвършенства. Душите могат да останат в каузалното си светлинно тяло колкото желаят. Те имат напълно формиран носител Меркаба, което им позволява да изследват много светове от шеста плътност без необходимостта от космически кораб.
Завръщането в седма плътност е доста лесно. Душата просто пожелава да се върне обратно към „домашното“ ниво. Иначе казано, родителската част на душата, намираща се в седма плътност „извиква у дома“ частта от шеста плътност и двете части се обединяват в сплотено цяло.
Влизането в пета плътност е малко по-трудно. Етерното кристално светлинно тяло все още е вибрираща, безсмъртна форма, която не остарява и не се разболява, но е далеч по-плътна от каузалното тяло от шеста плътност. Някои от психичните и духовните характеристики изглеждат изгубени в пето ниво и припомнянето на пълнотата на седма плътност е малко по-трудно, макар че душите от пета плътност все още в голяма степен осъзнават, че има Създател и съществува любов във вселената.
Душите от пета плътност се раждат чрез утробата на майка, но всяка бременност се планира, със съзнателно зачеване и редовно общуване между майката и пристигащата душа по време на бременността. Периодът на бременността е по-кратък и бебето се развива бързо след раждането, като придобива възгледите на зрял човек само след няколко години.
Душите от пета плътност обичайно се раждат на планети, които са свързани с по-голяма галактика, следователно пътуването през космоса е доста често срещано. Тъй като душите от пета плътност нямат напълно развита Меркаба, те обикновено разчитат на космически кораби за придвижването от планета на планета.
Душите от пета плътност съзнателно напускат телата си, когато се завръщат в седма плътност (като ги оставят настрана или се дематериализират от тях), или направо се възнасят до шеста плътност, а след това и до седма, като преобразяват кристалното си светлинно тяло. Времето, необходимо за завръщане в седма плътност, може да е различно в зависимост от това колко се е оплела душата в пета плътност.
Преди да видим какво става, когато една душа излезе от „дома“ си от седма плътност и отиде в четвърто измерение, нека разясним няколко идеи, отнасящи се до естеството на душите.
- Из книгата „Истинската история на Земята“ на Сал Ракели
източник - http://ascension.bg/bg/za-vuznesenieto/vuznesenieto/529-early-history-of-souls
Няма коментари:
Публикуване на коментар