СКРИТАТА ЗАПЛАХА - ФЛУОРИДЪТ

Пренасищането с флуор предизвиква изсъхване на епифизата и тя престава да изработва хормоните в количество, нужно за поддържането на нормална жизнена дейност на организма.
Пренасищането с флуор не снижава само функцията на епифизата, но и на щитовидната жлеза. Стивън Пекхъм, професор в Канадското училище по хигиена и медицина в Университета в Торонто, установил връзката между флуорида и хипотиреозата - заболяването, свързано с понижено производство на хормоните на щитовидната жлеза. Организмът реагира на тази болест с излишни килограми, ниско кръвно налягане и повишена уморяемост.

През 2002 г. по екраните е прожектиран филмът "Еквилибриум", в който героите са лишени от емоции. Според сюжета след края на третата световна война в измислената държава Либрия било изобретено лекарството "Прозиум", което потиска всякакви емоции - положителни и отрицателни. Действащите лица във филма редовно приемат "Прозиум", за да не помислят да подпалят война или да се разбунтуват против властта...
Човек лесно може да се окаже зомби, особено ако добавят във водата, която употребява всеки ден, някакво вещество.
Флуорирането на водата е един от най-големите скандали в обществото през ХХ век; споровете около него и днес не утихват.
Всичко започва с откритото писмо на американския химик Чарлз Елиът Пъркинс до комитета по здравеопазване в щата Уисконсин, от 2 октомври 1954 г.:
"Истинската причина за флуорирането не е да се защитят зъбите на населението от кариес. Ако това е истината, съществуват много други методи, които са по-евтини и по-ефективни. Реалната цел е в това, да бъдат потиснати емоциите на народните маси. Повтарящите се безкрайно малки дози флуорид от ден на ден, бавно отравяйки и наркотизирайки определена област в мозъка, превръщат човека в покорен на волята на власатите, които му натрапват свое, изгодно на самите тях мнение и възглед за този свят. Това е лека и незабелязана от никого лоботомия..."
Същата година излиза разобличаващата книга на Пъркинс - "Истината за флуорирането на водата". Поводът за написването на писмото и книгата е информацията, получена от него по времето на командировката му в Германия.
Химиците от немския концерн Farben, в един от заводите на който Пъркинс преминава курс за повишаване на квалификацията, му разказват, че тяхното предприятие по времето на Втората световна война снабдявало с флуорид концлагерите в Германия и на окупираните от нея територии. Там го добавяли във водата, за да превърнат концлагеристите послушни и да потиснат волята им за съпротива.
Основното послание на книгата е в това, че FDA - Управлението за санитарен контрол на качеството на хранителните продукти и медикаменти в САЩ, по разпореждане на правителството добавя флуор в питейната вода, както го правели във фашистка Германия.
Как се роди заговорът
Флуорирането на водата обаче не е изобретение на нацистите. То започва в САЩ и е свързано с доктор Фредерик Макей, който през 1931 г. изучава случаите на флуороза в един от планинските райони в Колорадо. Тази болест се характеризира с корозия на зъбите, по тях се появяват бели ленти и петна. От 2945 деца, изследвани от Макей, над 87% имали болни зъби.
По същото време Хари Ван Осдал Чърчил, главният химик на Американската алуминиева корпорация ALCOA, който се занимава с изследване на нови химически вещества, провежда сериозни експерименти по въздействието на флуора върху организма. Той научава за откритията на Макей от вестниците. ALCOA била заинтересувана от тези изследвания, тъй като флуоридът е основното отпадно вещество от алуминиевото производство.
Експерименти върху мишки показали, че кариесът им се намалява под действието на флуорирана вода. Чърчил стигнал до извода, че причината за флуорозата в Колорадо била високата концентрация на флуорни йони в питейната вода в региона - от 2 до 13,7 милиграма на литър. В планинските части на Колорадо се съдържа минералът криолит, който съдържа и флуор. Когато падали дъждове и снегове, сточните води разтваряли флуорида, който след това попадал в питейната вода. В области, където този минерал имал слабо разпространение, се вихрел кариесът, а флуороза липсвала.
Други ефекти на флуора не били изучени или се криели.
През 1947 г. представителят на компанията ALCOA Оскар Юинг направил публично обръщение към Конгреса на САЩ с предложение да бъдат задължени американските водопроводни компании да флуорират питейната вода; през 1951 г., под предлог защита на населението от кариес, бил приет задължаващият законопроект и тази практика била наложена изцяло в САЩ.
Скритата заплаха
Какво представлява флуоридът?
Той е минерал, който се съдържа в почвата. Малко количество от него се съдържа в природната влага. Флуоридът е по-токсичен от оловото или йода, няма цвят и миризма. Може да отрови бактериите, като намалява способността им да се хранят, преработвайки захарта в енергия.
Това опасно свойство на флуорида го превръща в главното оръжие в борбата с кариеса. Той е опасен не само за бактериите, но и за други живи организми - смъртоносната доза за човека е 2-5 грама...
Пъркинс писал: "Следва да се отбележи, че металурзите от целия свят никога не са организирали стачки. Дали не е защото организмът им е пренаситен с флуор и не е способен за съпротива?!"
Тогава видни дейци на американското здравеопазване и редови граждани се надсмели над Пъркинс. Но не били прави. Десетилетия след публикуването на трудовете му били открити неопровержими доказателства за негативното влияние на флуорида върху човешкия мозък и други органи.

"Губит людей не пиво,
Губит людей вода..." - се пее в една популярна руска песен.
Преводът: "Не бирата погубва хората, а водата..."

През 1990 г. ученият Дженифър Люк от Университета Сурей във Великобритания открил, че епифизата - шишарковидната жлеза в човешкия возък, може да натрупва същото количество флуор, колкото и зъбите. Народът нарича епифизата третото око и орган на интуицията, а Леонардо да Винчи я смятал за свързващо звено между тялото и душата.
Епифизата регулира половото поведение и изработва хормона на растежа, мелатонин и серотонин. Хормонът на растежа регулира растежа и развитието на вътрешните органи, мелатонинът забавя старенеето и укрепва имунитета, серотонинът отговаря за вниманието, паметта, интелектуалните способности на човека. Нивото на серотонина влияе върху чувството за справедливост и за доверието - този извод направила Моли Крокет от Университета в Калифорния.
Пренасищането с флуор предизвиква изсъхване на епифизата и тя престава да изработва хормоните в количество, нужно за поддържането на нормална жизнена дейност на организма. Това води до нарушен сън, нарушена способност за обучение, снижено критично мислене и либидо. Оттам идват пасивността, неспособността на човек да се противопостави на външни дразнители и накрая - до депресия.
Експерименти, проведени в Харвардския и Шанхайския медицински университети, показали, че флуорът предизвиква снижаване на интелекта. Употребата на флуорирана вода засилва всмукването на алуминия в мозъка и с времето се стига до промени, аналогични на Алцхаймер и други форми на слабоумие.
Пренасищането с флуор не снижава само функцията на епифизата, но и на щитовидната жлеза. Стивън Пекхъм, професор в Канадското училище по хигиена и медицина в Университета в Торонто, установил връзката между флуорида и хипотиреозата - заболяването, свързано с понижено производство на хормоните на щитовидната жлеза. Организмът реагира на тази болест с излишни килограми, ниско кръвно налягане и повишена уморяемост.
В момента не по-малко от едини милиард души в 24 страни получават изкуствено флуорирана вода. Това са САЩ, Австралия, Канада, Ирландия, Великобритания - високо развити страни, които имат ниска престъпност и високо ниво на демокрация. В тях флуорирана вода употребява 70% от населението им.
В САЩ флуорирана вода пият 194 милиона американци в 43 от 47 големи градове, което е 70% от населението. Известно е, че Kellogg’s, Nestle, Crest и други хранителни компании, наречени "флуоридна мафия", добавят флуор в продукцията си: пасти за зъби, газирани напитки, шоколадови изделия, мюсли и др.
Фармацевтичните компании добавят флуор в лекарствата - например в най-продавания в САЩ антидепресант Prozac.
В последно време ползата от флуора се оказа спорна. Преди десет години Университетът Йорк в Шотландия открил, че случаите на кариес при децата в Европа били намалени. Швеция, Холандия, Финландия и Дания отмениха задължителното флуориране на водата.
В Русия водата не се флуорира, а се хлорира.
За пръв път в питейната вода започнали да добавят хлор в Англия през 1890 г. по времето на епидемия от холера. От 1908 г. тази практика се използва и в Русия. Но в периода от 1960 до 1990 г. хлорът бил заменен с флуор, а след това хлорът бил върнат. Въпреки че хлорът също е отрова и има сходна с флуора химическа формула, влиянието му върху мозъка, за разлика от флуора, още не е изучено до край.

Флуорира ли се водата в България?
В България имаше дебат да флуорирането на водата, но до налагане не се стига. В открити източници има твърдения, че чешмяната вода в България никога не е флуорирана. Липсват технически съоръжения за осъществяването на такъв проект. Според специалисти водите в България са бедни на флуор, но той се съдържа в подземните води, а по-голямата част от населението се снабдява от реки и язовири. Чешмяната вода у нас е с концентрация на флуор под 0,5 мг на литър и дори по-ниска. Според наредбата на здравното министерство допустимата максимална концентрация е 1,5 мг на литър за чешмяната и до 5 мг на литър - за минералните води, като по-високото му съдържание трябва да се споменава на етикетите.
Някои марки минерална вода в България съдържат над 1,5 мг флуорид.
В последните години у нас и в повечето развити страни като метод за масова профилактика е възприето локалното приложение на флуорни съединения - чрез пастите за зъби с флуор, в които рискът от надвишаване на дозата е минимален.