БОГАТСТВО И БЕДНОСТ
Ти не може да бъдеш обичан, ако си един глупак, т.е. ако нямаш способности. Ако си хилав, ако имаш заразна болест, ти не може да бъдеш обичан от хората. Ако постоянно ги безпокоиш, ти не може да бъдеш обичан от хората. Ти можеш да бъдеш обичан, ако внасяш нещо. Кои деца са обичани? Които са весели. Туй дете внася нещо. От душата на туй дете излиза нещо. И то казва: „Както аз давам, така и бащата, и майката, и братът, и сестрата да дават". Всички трябва да се стремим към онова, вътрешното богатство - ето как трябва да бъдем богати. Трябва да заменим физическото богатство с духовно богатство, или умствено, или сърдечно богатство. Тогава физическото богатство само по себе си ще дойде. Умният човек всякога може да бъде богат.
Казвате, че човек трябва да бъде богат. Туй е специфично богатство. Според системата на Куне, ако ти си богат и отидеш при него, той ще те направи сиромах, за да оздравееш. Кои са богати според Куне? Тези, на които лицето е пълно, вратът - надебелял, коремът - голям. Куне казва: „Ти си много богат човек, в Царството Божие не може да влезеш, в царството на здравето не може да влезеш". Всички тези мазнини трябва да се снемат от тебе, за да се яви линията на врата, на лицето, най-малко 40-50 кг трябва да се смъкнат. Туй богатство трябва да го раздадеш, сиромах да станеш, коремчето ти да спадне. Ние даваме на богатството една възможност, ние го оприличаваме на неговото първично състояние. Богатството, в пълния смисъл, не е нещо физическо. Богатството на човека седи в неговия ум, в неговото сърце и воля; богатството седи в неговата душа и в неговия дух. Ако туй съзнаваш, ти всякога можеш да бъдеш богат; ако не го съзнаваш, ще бъдеш сиромах. Ако съзнаваш богатството на своя ум, учен човек ще бъдеш; ако съзнаваш богатството на своето сърце, можеш да бъдеш добър човек; ако съзнаваш богатството на своята душа, любвеобилен можеш да бъдеш; ако съзнаваш богатството на духа, ще познаеш какво нещо е Божествената сила.
Отрицателните страни на живота аз считам за дългове. Всеки един порок - малък или голям - е дълг на живота, а знайте, че в практическия живот онзи, който има да взима от тебе, непременно ще се яви и ще отнеме твоето достойнство. Човек не трябва да има никакви дългове. Ето защо казваме: добър е този човек, или богат е този човек, който няма никакви дългове. Под понятието „добър човек" аз разбирам „богат човек". Под понятието „разумен човек" аз разбирам „любящ човек", а заробеният е сиромах. Човек, който има вяра, е богат човек, който е безверник, е сиромах. Ако някой сиромах може да минава за верующ, то не е право.
Бог е търпял милиони години. Някой греши, Бог търпи. Някой върши престъпление - Бог пак търпи. Виждаш, че един човек върши престъпление и казваш: „Как го търпи Господ!" А този човек, когото ти не можеш да търпиш, Бог го търпи. И казваш: „Той е голям грешник. Аз по 3 пъти на ден се моля, а пък на него Бог му дава всички благословения." Как ще си обясните това противоречие във вашето съзнание? Мислите ли, че вашето разбиране е норма за Бога? Най-първо вие трябва да се помъчите да разберете защо Бог му дава тези блага. Той му ги е дал, защото вие го обичате. Ако вие обичате някого и Бог му дава блага - значи вашата любов е истинска. И ако Бог не го благослови, значи вашата любов е лъжлива. Ако сте недоволен, че той получава блага, вие пакостите на себе си. Сега има някои неща, които за вас са необясними - не можете да им намерите обяснение. Какво противоречие има в това, че моята градина с плодни дръвчета е кална, понеже Бог е пратил дъжд? Че ако не падне дъжд, може ли да израсне това, което съм посял? Това, което съм посял, ще даде плодове чрез този дъжд и ние ще им се радваме. Няма сиромах, който да не завижда на някой богат човек, а богатият го мрази, защото иска да вземе богатството му. Тогава бедният ще стане богат, а пък богатият ще заеме мястото на сиромаха. Когато богатият слиза на мястото на сиромаха, сиромахът става богат. Бог благославя сиромаха. Вие казвате: „Защо Бог благославя сиромасите?" Че сиромасите са най-сил-ните хора. По-силни хора от тях няма. А пък богатите хора, това са децата на света, те са възрастните деца. Трябва да ги обичаме. То е дете, понякога невъзпитано, своенравно. Нали децата обичат да имат коли, слуги, да ги гощават. Нали вие сте бащи и майки? Всички ваши деца са все богаташи. А пък бащите и майките са сиромасите в къщата. Това е само едно съпоставяне, за да станат нещата ясни. Сиромасите са най-силните хора. И Христос е казал: „Блажени нищите духом, защото на тях е Царството Божие". Едно царство кои го подкрепят - здравите или болните хора? Здравите, разбира се. Това са сиромасите. Те са здравеняци. Вие казвате: „Защо Господ ме е направил сиромах?" Какъв да те направи? Богат ли? Колцина от вас искате да бъдете богати, но болни? Най-важното нещо е да не си на легло. Като богат ще ви турят инжекция. По 10,15, 20 инжекции като ви сложат, ще станете богати.
Но от това богатство ще ви боли навсякъде. Това е пак иносказателно. Вие ще кажете: „То така се говори, но по-хубаво е човек да си е богат".
Ти казваш: богат човек. Но кой е богат? Вие не знаете кой е истински богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат. Така трябва да разбираме - и всеки, който няма доброта, не е богат. Той може да има пари, и пак да не е богат. Той е един наемник, той е слуга, той е сиромах. Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах. А пък само справедливият може да бъде силен.
Ако справедливостта не е твое основно качество, ти ще бъдеш слаб и хилав. Казваш: „Сиромах съм". Аз те облажавам, че си сиромах. Где е твоята справедливост? Щом си сиромах, ще я вложиш в себе си. Това е наука. Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели". Това е филолофстване. Казваш още, че искаш да свириш, но нямаш цигулка и лък. Това е хитруване. Аз познавам много хора, които имат много хубави цигулки и лъкове, но пак не свирят. А пък имаше други, които нямаха цигулки и лък, но взимаха назаем и се научиха.
Искаш да работиш, да станеш богат. Като станеш богат, ще се обремениш. Ще обремениш ума си със злато, ще мислиш само за своите сто милиона злато. Знаеш ли сто милиона злато колко тона ще тежат? Я пресметнете. В един килограм злато има 200 наполеона, по пет грама един наполеон. Сто милиона златни лева са толкова тежки, че не можете да ги носите. Това е едно голямо напрежение. Хората искат да бъдат богати, но богатството е един голям товар.
Ако на богат човек му дадеш парче хляб, той ще се обиди, ще каже: „Господине, аз куче ли съм да ми даваш парче хляб? Ти знаеш ли кой съм аз?" Но ако този човек е бил някъде на екскурзия, два дена е гладувал, поиска хляб и ти му дадеш, като вземе сухия хляб, хич няма да се обижда. Защо произтича това? От неразбиране. В първия случай той не оценява хляба. Когато ти дават хляб, оценявай постъпката на този, който ти го дава, а не мисли колко струва това парче хляб. Хлябът има своя цена. Но ако този хляб беше парче злато и го дадеш на този богат човек, как мислите, ще се обиди ли? Не, той няма да се обиди, няма да каже - аз куче ли съм? Защо не се обижда? Понеже в първия случай не разбира цената на хляба, а във втория веднага оценява златото.
Ние непрекъснато искаме външни богатства, от които умираме. На всички хора, които са забогатели по един естествен начин, в кръвта им има толкова злато, колкото по стойност е количеството на външното злато, което притежават. Щом човек придобие това живо злато отвътре, той привлича златото отвън.
Има клетки, които нищо не дават. Има клетки, които идват за по една-две години и си отиват, а има и такива, които винаги и след смъртта са с теб.
Оветия е човек, на когото след като умре, тялото му заминава на онзи свят с него - всички негови мисли, чувства, клетки - всичко е с него. Онези мисли, които остават тук, на земята, не са негови. Човек като замине за онзи свят, може да разбере колко капитал е имал, с какво богатство е разполагал.
Много хора започват да изгубват смисъла на живота, защото богатството започва да им тежи. Те изгубват равновесието си. Обикновено и хората не обичат богатите - пращат им лоши мисли.
Желанието да имате много е тежест. Богатството потиска ума. Всяка мисъл има тежест. Мислите за богатство започват да тежат върху нервната система и я разрушават. В живота е определено богатството за всекиго. Не ви се позволява да имате повече злато, отколкото можете да носите.
Някои хора са богати молекулярно, някои хора са богати атомно. Колко молекули злато имате в себе си?
Каква е ползата, ако имаш всичко, прогресирал си, наредил си се, а мир нямаш?
Мислено, или в действителност, всеки човек може да бъде богат. Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато не е разположен, да си представи, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари си е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, като в приказките от „Хиляда и една нощ". Като прави такива упражнения в мисълта, във въображението си, човек сменя неразположението си в разположение. Ще кажете, че това е глупаво нещо. Защо? Защото било празна работа. Значи, да мисли и да си представя човек светли и красиви картини, било глупава работа, а да си представя мрачни картини, не е глупаво.
Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота. Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата! По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен. „Как така? Ако хвърлим житото на нивата, ние гладни ще мрем." Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте. Няма да мине дълго време и хамбарът отново ще се напълни.
Питам: в какво се състои богатството на човека? Ако един вещ цигулар вземе чужда цигулка и свири пред една публика няколко часа, след това той трябва да върне цигулката на притежателя. Какво остава за него? Той връща цигулката, получава пари, които слага в джоба си, но и тях още утре може да изхарчи. Обаче това, което той носи със себе си - изкуството - е неговото богатство. Следователно истинското богатство на човека е това, което върви с него, което никой не може да му вземе. Това е неговото добро, неговото знание, неговата сила, Любов, истина, свобода и т.н. Всички останали неща, които всеки може да вземе, са лесно постижими.
Идеята за частната собственост може да задуши човека. Умът, сърцето, душата и духът са притежанието и нищо друго.
Съвременните хора умират от изобилие. Богатите хора умират от преяждане, сиромасите умират от страх - от нищо друго. Страхът скъсява живота. Сиромахът казва: „От глад ще умра". И като си внушава, че ще умре от глад, най-после умира. И богатият, като мисли как да си угоди - че това не станало хубаво, онова не станало хубаво, този апартамент не бил хубав, костюмът не бил хубав, по последната мода - и най-после, от много грижи и той умира. Всяка една мисъл тежи.
Христос дава пример за богатия, който имал много жито, напълнил житницата си и казал на душата си: „Сега имаш много да ядеш и пиеш. Ще се радвам и ще се веселя." Но Бог му казал: „Глупако, тази вечер ще взема душата ти. На кого ще оставиш всичко това? Не мисли, че ако имаш пари в банката, си осигурен. Твоят живот е къс. Ти не се уповавай само на парите си. Ако имаш сто милиона, те могат да бъдат като един лев. И не трябва да се обезсърчаваш. Без пет пари да си, пак да си богат, ти трябва да се чувстваш над условията. И при сто милиона да имаш, пак да се чувстваш, като че нищо нямаш. И при двете условия ти трябва да не се забравяш." Разумният човек разполага с всичко онова, което има в природата.
Хората се стремят към богатството, защото в него те виждат условия за своето развитие. И обратно - хората бягат от сиромашията, защото тя не може да им даде условия за някакви постижения. При богатството и сиромашията човек изучава великия закон на самоотричането, на самопожертване-то. Този закон е неумолим. Няма същество на земята, което да не е научило този закон. Всичко трябва да се даде! Големите предпотопни животни умряха, оставиха само костите си, като се отказаха от своите грамадни тела. Богатите хора умират, оставят телата си, богатствата си на земята - от всичко се отказват. Всичко, което притежаваме, ще оставим на земята.
Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева или като придобият малко знание, са забогатели. Така е, но още утре могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Кого ползва това богатство? Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой и друг процент. Ние и на това сме доволни." Казвам: и това е добре, но ето че капиталистите не идват. Там е всичката трудност.
Песимизмът ми е идвал много пъти на гости, разговаряли сме. Отличен философ е той! С много учени съм разговарял - толкова много има в Европа - и едно съм разбрал: на песимизма всякога му липсва нещо. Оптимизмът всякога има нещо в повече. На песимизма, като му дадеш туй, което има оптимизмът, той става оптимист; като вземеш от оптимизма-той става песимист. Ролите се сменят. Аз сравнявам песимизма и оптимизма с акгьори на сцената, които играят разни роли. Песимизмът е забогатял, оптимизмът е осиромашал. Осиромашал е набожният - станал безбожник. Защото всички сиромаси са все безбожници. Богатите хора са много набожни - те са хора на реда и порядъка, законите се спазват. Сиромасите крадат - той работи, но все гледа да бръкне някъде. Сега, като говоря така, ще кажете: не е ли това обида за сиромасите? Че кой от вас не е крал? Да се разберем: кой не е крал в трите свята? Може на физическия свят да не си крал, но виждаш една мома или някоя жена и се съблазняваш - под жена разбирам някакво желание. Всяко желание е някаква съблазън. Или в умствения свят може да е. Кой от вас не си е помислил да вземе една книга, да я препечати и да си тури името? Кой от вас не е пожелал да бръкне в една каса, да вземе и да си направи къща? Кой от вас като ученик не е желал да бръкне и да намери тефтерчето на учителя, че да поправи каквото и както си иска?
Злото в света е едно изключение, смъртта е едно изключение, сиромашията е едно изключение - малки работи, прах! Сиромашията е прах, свещен прах. Някой път понаръсят някой човек. Ангелите, като гласят някой човек за рая, вземат, че му турят малко сиромашия отгоре, посолят го малко. В невидимия свят сиромашията много се цени, там тя е рядкост. Богатството там навсякъде го има.
Да допуснем, че сте беден и от това сте недоволен. Как може да се освободи човек от това недоволство? Този въпрос е разрешен. Церът за бедно-тията е работата - умствена, сърдечна и физическа. Веднага ще започнеш да работиш. Мисълта е работа в умствения свят. Да мислиш, значи че си в един свят на най-малкото съпротивление. Не можеш да кажеш, че нямаш работа. В мисловния свят всякога може да работиш. И в сърдечния свят, и в духовния свят, и там можеш да работиш. Мъчнотията остава на физическото поле. И там можеш да работиш. Само че там работата е различна.
Сега нас ни утешават: „Като умрем, втори път ще се преродим". Няма какво да осиромашавам и после да забогатявам! Ако сиромашията е непотребна, няма защо да се мъчим с нея. Ако е необходимост - добре дошла! Но ако е само за да страдам - да ям сух хляб, да ям, което не трябва, аз не обичам такава сиромашия. Да ми дават триците на богатите хора - аз не искам да ми дават остатъци - вмирисано сирене или вмирисана риба. Такива неща не искам. Това няма смисъл. Такава сиромашия не е потребна. Богатството е потребно в света да ни даде онази същинска храна, която може да продължи онова възвишеното, благородното в живота. Затова е богатството в света - да продължи добрия живот. Сиромашията се дава да ограничи злото в света. Затова иде сиромашията. Ако сиромашията може да ограничи греха, тя е на място; ако тя ограничава доброто, тя не е на място. Тъй трябва да гледаме от съвременно гледище: сиромашия и богатство, които ограничават доброто, не ни трябват; сиромашия и богатство, които насърчават възвишеното, добрия живот - те са ни потребни.
Когато природата поставя някого в известни ограничения, тя има предвид неговото благо. В този смисъл сиромашията за човека е също такова благо, каквото е и богатството. Като не разбират този закон, хората не използват правилно нито сиромашията, нито богатството, вследствие на което и от едното, и от другото благо се явяват големи недъзи. И тогава нито богатството е употребено на място, нито сиромашията. Сиромашията е условие да се родят велики черти в характера на човека. Външно великите хора не са били богати. Тяхното богатство се заключавало в знанието им, в характера им, както и в добродетелите им. Да бъдеш сиромах, това не показва, че нямаш условия за растене и развитие. Когато природата постави човека при ограничителни условия, с това тя цели да предизвика скритите сили, скритото богатство на неговата душа, за да се изявят навън и да заработят за неговото повдигане. За да намери човекът скритото богатство в себе си, от него се изисква вяра.
Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният не се примирявал, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не можел да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще отмъстя един ден." Не се минало много време и богатият заболял. Викал няколко лекари, но те не могли да му помогнат и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя". Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята."
Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите. Според мене страданието не е нищо друго освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживял. Какво лошо има в това? Който пък имал да плаща на сиромашията и не й е платил, той е умрял. Следователно дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да й платиш, ти непременно ще умреш.
Съвременните хора се радват, когато печелят, а скърбят, когато губят. Виждам, някой спечелил 20 000 лева, скача, радва се. Казвам: не се радвай на тези пари, защото утре може да ги изгубиш и тогава ще скърбиш. Щом си спечелил 20 000 лева, благодари на Бога, че ще можеш да си услужиш с тях. Ако ги изгубиш, не скърби. Всъщност ти нищо не си изгубил. Ако едновременно печелиш и губиш, загубата не е много голяма, тя е временна. Напи знаете, че сиромашията често спасява живота на хората, а богатството го погубва. Ако човек е богат, всеки може да го убие, да вземе богатството му. Какво ще вземат на сиромаха? Кой как го види, ще каже: „Оставете този човек! Той няма пет пари в джоба си." Угоената овца всеки може да заколи, но хилавата, мършавата, отделят настрана.
На всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията. Затова именно хората се молят на Бога. Какво искат те в молитвите си? От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости. Големи пакости прави сиромашията. Тя прегазва, събаря, руши. Влезе в окото на човека и той цял ден плаче, търка си очите. Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката и той пъшка, охка. Влезе в корема му и той започва да се превива, да се търкаля. Всички болести се дължат все на сиромашията. Значи сиромашията е причина за болестите, за нещастията в живота. Това е вярно както в буквален, така и в преносен смисъл.
Христос казва: „Блажени бедните духом". Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе. Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията. Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси. Какго и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му. Силата на плода отвън не може да се познае. В това отношение знанието не е нищо друго освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат.
Мнозина си представят сиромашията като дявол с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окъпано днес. Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на света. Правили ли сте опити да къпете сиромашията? Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си. Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупена ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина. И като запитате някого от тези нещастници защо е пострадал, той ще ви каже: „Опитах се да се справя със сиромашията, но не успях".
Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота. Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени. Първоначално богатството и сиромашията са били най-трудно поносимите неща за човешкия дух. Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за да научи, да разбере техния дълбок смисъл. Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар. Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си. Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията. Обаче постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, поради която богатството се е избавило от своя позор? За него се е явил онзи велик учен, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този учен, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг учен, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. Сега остава последният изпит на учения, да окъпе сиромашията.
Човек трябва да се труди за своето щастие. Човек трябва да бъде щедър за своето щастие. Човек трябва да бъде чист за своето щастие. Така той трябва да съедини качествата на сиромаха и качествата на богатия в едно, за да бъде щастлив. Богатството и сиромашията са два противоположни полюса на щастието. Човек никога не може да бъде щастлив, ако не е минал през школата на сиромашията и през школата на богатството. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Следователно сиромашията и богатството са две училища, за да влезете в област на живота, която носи щастието.
Някои са богати, а други - бедни. Сиромашията е работа, а богатството - почивка. Има лоша сиромашия и добра сиромашия, т.е. лоша работа и добра работа. Добра работа е, когато знаеш да работиш, а лоша - когато не знаеш да работиш. Така има лошо богатство и добро богатство. Но друг път ще си смените ролите. Като си сиромах, кажи: „Слава Богу, имам работа", и започни да работиш. Утре си богат, кажи: „Днес ще си почина".
Беднотията и сиромашията раждат много пороци. Сиромашията е едно изкуство само за мъдреци. Само мъдрият може да преживее с този лукс - сиромашията. На бедния да се позволи това, е немислимо. Срещаш един беден човек, казва: „Сиромах съм". Сиромашията не е лъжица за твоята уста. Тъй аз гледам. Един светия, един мъдрец може да си позволи да бъде сиромах.
Аз ви говоря за едно ограничение на физическото. Защото има едно ограничение, което съществува в умствения свят на човека, оттам иде неговото нещастие. И обществото, и съвременните хора познават ограничението. Сиромашията не е нещо физическо. Тогава, ако така разсъждаваме, то товарните животни - някой вол, който е впрегнат в колата - той е свободен. Тези животни може да теглят милиони, може да теглят скъпоценни камъни, може да теглят свещени работи, но волът не може никога да бъде нито свещен, нито богат. Чудното е, че хората, които са натоварени, мислят, че са богати. Аз не зная, това е едно заблуждение. Така се позволява на невежия да мисли, той може да си го позволи, но мъдрецът - никога. Бедният човек не се нуждае нито от кола, нито от волове, нито от рала - от нищо не се нуждае. Живите хора не се нуждаят от слуги. Всеки човек, който се нуждае от слуги на земята, е мъртъв. Мъртвите хора се нуждаят от слуги - да ги облекат, да ги приготвят за погребение.
Сиромахът съзнава, че има известни дарби, но няма условия да ги прояви. Пък богатият разбира, че има външни условия, но усеща, че му липсва нещо вътрешно. Следователно богатите търсят сиромасите, за да им уреждат работите с вътрешното си богатство. Защото външните работи се уреждат с вътрешното богатство. Който има една външна мъчнотия, не може да я уреди, ако не е умен, ако не е търпелив, ако не е силен. А пък вътрешните препятствия в живота не може да се уредят, ако човек няма външни възможности. В туй отношение условията и възможностите се допълват.
Има едно богатство, което го желая. Аз предпочитам богатството на сиромашията. Или другояче казано: предпочитам сиромашията в богатството. Предпочитам богатството в сиромашията и сиромашията в богатството. Когато виждаш в сиромашията богатството и в богатството - сиромашията, ти си на прав път.
Аз разполагам с неизчерпаемо богатство, но съм беден и болен. Какво значи това?
Между богатството и сиромашията съществуват известни отношения, които човек трябва да разбира. Богатството жъне и събира, сиромашията разпилява и покрива. Когато се казва, че сиромашията разпилява, това значи, че тя разхвърля нещата и ги посява. Сиромашията дохожда, когато всичко е посято на нивата. Богатството дохожда, когато всичко е събрано. Докато не станеш сиромах, ти никога не можеш да бъдеш богат. За да стане човек богат, той първо трябва да осиромашее, а не и обратното. Не е правилно първо човек да забогатее, а после да осиромашее. Глупавият да поумнее, това е естествено, но умният да оглупее, това не е в реда на нещата. Следователно в естествения ред на нещата е сиромахът да забогатее, но не и богатият да осиромашее. Богатият трябва да е давал, за да осиромашее; ако е осиромашал, без да е давал, той не е вървял по естествения път на живота.
По някой път имаме големи аспирации, без да се съобразяваме със законите. Не може един бор величествено да израсне на висок планински връх. Долу, в долините, това е възможно. Ние искаме при неблагоприятни условия нещо грандиозно да израсне в нас. Какво може да израсне в сиромашията? Аз уподобявам сиромашията на висок планински връх. Лишеи може да растат там. Богатството е долина, там растенията буйно се развиват. Защо е така? Другояче не може да бъде. Благодарете, че е така. Сиромасите дават всички условия на богатите да ги използват долу. Ако нямате такова разбиране, ще изпаднете в голямо противоречие. Питате, защо сте сиромаси. Защото сте в планината. Ако искаш да станеш богат, слез долу. Щом дойдеш в долината, ще станеш богат. Богатството и сиромашията са две положения.
Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията. Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има. Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат. Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството. Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър. Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив. Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина. На високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всички върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината.
Ето защо човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо". Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново". Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината. И като слиза, и като се качва, човек се учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията. Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство. Опасност се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва. Той предварително трябва да се разтовари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха. За сиромаха няма такава опасност. И да се скъса въжето, той е лек като перце, ще остане във въздуха, няма да пострада. Падне ли богатият, той ще се сгромоляса и ще се убие. Следователно иска ли богатият да се качи на върха, той непременно трябва да се разтовари, да олекне. Сиромахът пък, за да слезе в долината, непременно трябва да се натовари, да стане малко по-тежък. При възлизане към върха сиромашията е благословение за богатия; при слизане към долината богатството е благословение за сиромаха. Само по този начин те могат да пазят равновесие и да стигнат благополучно на определения път. Значи богатият трябва да стане сиромах, за да види красотата на високия връх, а сиромахът трябва да стане богат, за да опита благата на долината.
Мнозина очакват да им кажат някои неща направо или да им дадат запалени лампи, а те само да ги носят. Това е невъзможно. Всеки сам трябва да работи, ако иска да придобие нужната светлина. Има неща, които не могат да се кажат. Защо? Защото те непременно изискват приложение. Не се ли приложат, те ще бъдат спънка в живота на човека. Ако дам на някого една торба с десет килограма злато, той веднага ще започне да мечтае как по-доб-ре да нареди живота си: ще мисли за автомобил, за хубава вила, за слуги, за хубави дрехи и т.н. Обаче всичко това ще го спъне, той ще загуби своята свобода, ще загуби възможността сам да работи. Положението, в което днес се намирате, е хиляди пъти по-завидно от това на богатия човек.
Казвате, че човек трябва да бъде богат. Туй е специфично богатство. Според системата на Куне, ако ти си богат и отидеш при него, той ще те направи сиромах, за да оздравееш. Кои са богати според Куне? Тези, на които лицето е пълно, вратът - надебелял, коремът - голям. Куне казва: „Ти си много богат човек, в Царството Божие не може да влезеш, в царството на здравето не може да влезеш". Всички тези мазнини трябва да се снемат от тебе, за да се яви линията на врата, на лицето, най-малко 40-50 кг трябва да се смъкнат. Туй богатство трябва да го раздадеш, сиромах да станеш, коремчето ти да спадне. Ние даваме на богатството една възможност, ние го оприличаваме на неговото първично състояние. Богатството, в пълния смисъл, не е нещо физическо. Богатството на човека седи в неговия ум, в неговото сърце и воля; богатството седи в неговата душа и в неговия дух. Ако туй съзнаваш, ти всякога можеш да бъдеш богат; ако не го съзнаваш, ще бъдеш сиромах. Ако съзнаваш богатството на своя ум, учен човек ще бъдеш; ако съзнаваш богатството на своето сърце, можеш да бъдеш добър човек; ако съзнаваш богатството на своята душа, любвеобилен можеш да бъдеш; ако съзнаваш богатството на духа, ще познаеш какво нещо е Божествената сила.
Отрицателните страни на живота аз считам за дългове. Всеки един порок - малък или голям - е дълг на живота, а знайте, че в практическия живот онзи, който има да взима от тебе, непременно ще се яви и ще отнеме твоето достойнство. Човек не трябва да има никакви дългове. Ето защо казваме: добър е този човек, или богат е този човек, който няма никакви дългове. Под понятието „добър човек" аз разбирам „богат човек". Под понятието „разумен човек" аз разбирам „любящ човек", а заробеният е сиромах. Човек, който има вяра, е богат човек, който е безверник, е сиромах. Ако някой сиромах може да минава за верующ, то не е право.
Бог е търпял милиони години. Някой греши, Бог търпи. Някой върши престъпление - Бог пак търпи. Виждаш, че един човек върши престъпление и казваш: „Как го търпи Господ!" А този човек, когото ти не можеш да търпиш, Бог го търпи. И казваш: „Той е голям грешник. Аз по 3 пъти на ден се моля, а пък на него Бог му дава всички благословения." Как ще си обясните това противоречие във вашето съзнание? Мислите ли, че вашето разбиране е норма за Бога? Най-първо вие трябва да се помъчите да разберете защо Бог му дава тези блага. Той му ги е дал, защото вие го обичате. Ако вие обичате някого и Бог му дава блага - значи вашата любов е истинска. И ако Бог не го благослови, значи вашата любов е лъжлива. Ако сте недоволен, че той получава блага, вие пакостите на себе си. Сега има някои неща, които за вас са необясними - не можете да им намерите обяснение. Какво противоречие има в това, че моята градина с плодни дръвчета е кална, понеже Бог е пратил дъжд? Че ако не падне дъжд, може ли да израсне това, което съм посял? Това, което съм посял, ще даде плодове чрез този дъжд и ние ще им се радваме. Няма сиромах, който да не завижда на някой богат човек, а богатият го мрази, защото иска да вземе богатството му. Тогава бедният ще стане богат, а пък богатият ще заеме мястото на сиромаха. Когато богатият слиза на мястото на сиромаха, сиромахът става богат. Бог благославя сиромаха. Вие казвате: „Защо Бог благославя сиромасите?" Че сиромасите са най-сил-ните хора. По-силни хора от тях няма. А пък богатите хора, това са децата на света, те са възрастните деца. Трябва да ги обичаме. То е дете, понякога невъзпитано, своенравно. Нали децата обичат да имат коли, слуги, да ги гощават. Нали вие сте бащи и майки? Всички ваши деца са все богаташи. А пък бащите и майките са сиромасите в къщата. Това е само едно съпоставяне, за да станат нещата ясни. Сиромасите са най-силните хора. И Христос е казал: „Блажени нищите духом, защото на тях е Царството Божие". Едно царство кои го подкрепят - здравите или болните хора? Здравите, разбира се. Това са сиромасите. Те са здравеняци. Вие казвате: „Защо Господ ме е направил сиромах?" Какъв да те направи? Богат ли? Колцина от вас искате да бъдете богати, но болни? Най-важното нещо е да не си на легло. Като богат ще ви турят инжекция. По 10,15, 20 инжекции като ви сложат, ще станете богати.
Но от това богатство ще ви боли навсякъде. Това е пак иносказателно. Вие ще кажете: „То така се говори, но по-хубаво е човек да си е богат".
Ти казваш: богат човек. Но кой е богат? Вие не знаете кой е истински богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат. Така трябва да разбираме - и всеки, който няма доброта, не е богат. Той може да има пари, и пак да не е богат. Той е един наемник, той е слуга, той е сиромах. Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах. А пък само справедливият може да бъде силен.
Ако справедливостта не е твое основно качество, ти ще бъдеш слаб и хилав. Казваш: „Сиромах съм". Аз те облажавам, че си сиромах. Где е твоята справедливост? Щом си сиромах, ще я вложиш в себе си. Това е наука. Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели". Това е филолофстване. Казваш още, че искаш да свириш, но нямаш цигулка и лък. Това е хитруване. Аз познавам много хора, които имат много хубави цигулки и лъкове, но пак не свирят. А пък имаше други, които нямаха цигулки и лък, но взимаха назаем и се научиха.
Искаш да работиш, да станеш богат. Като станеш богат, ще се обремениш. Ще обремениш ума си със злато, ще мислиш само за своите сто милиона злато. Знаеш ли сто милиона злато колко тона ще тежат? Я пресметнете. В един килограм злато има 200 наполеона, по пет грама един наполеон. Сто милиона златни лева са толкова тежки, че не можете да ги носите. Това е едно голямо напрежение. Хората искат да бъдат богати, но богатството е един голям товар.
Ако на богат човек му дадеш парче хляб, той ще се обиди, ще каже: „Господине, аз куче ли съм да ми даваш парче хляб? Ти знаеш ли кой съм аз?" Но ако този човек е бил някъде на екскурзия, два дена е гладувал, поиска хляб и ти му дадеш, като вземе сухия хляб, хич няма да се обижда. Защо произтича това? От неразбиране. В първия случай той не оценява хляба. Когато ти дават хляб, оценявай постъпката на този, който ти го дава, а не мисли колко струва това парче хляб. Хлябът има своя цена. Но ако този хляб беше парче злато и го дадеш на този богат човек, как мислите, ще се обиди ли? Не, той няма да се обиди, няма да каже - аз куче ли съм? Защо не се обижда? Понеже в първия случай не разбира цената на хляба, а във втория веднага оценява златото.
Ние непрекъснато искаме външни богатства, от които умираме. На всички хора, които са забогатели по един естествен начин, в кръвта им има толкова злато, колкото по стойност е количеството на външното злато, което притежават. Щом човек придобие това живо злато отвътре, той привлича златото отвън.
Има клетки, които нищо не дават. Има клетки, които идват за по една-две години и си отиват, а има и такива, които винаги и след смъртта са с теб.
Оветия е човек, на когото след като умре, тялото му заминава на онзи свят с него - всички негови мисли, чувства, клетки - всичко е с него. Онези мисли, които остават тук, на земята, не са негови. Човек като замине за онзи свят, може да разбере колко капитал е имал, с какво богатство е разполагал.
Много хора започват да изгубват смисъла на живота, защото богатството започва да им тежи. Те изгубват равновесието си. Обикновено и хората не обичат богатите - пращат им лоши мисли.
Желанието да имате много е тежест. Богатството потиска ума. Всяка мисъл има тежест. Мислите за богатство започват да тежат върху нервната система и я разрушават. В живота е определено богатството за всекиго. Не ви се позволява да имате повече злато, отколкото можете да носите.
Някои хора са богати молекулярно, някои хора са богати атомно. Колко молекули злато имате в себе си?
Каква е ползата, ако имаш всичко, прогресирал си, наредил си се, а мир нямаш?
Мислено, или в действителност, всеки човек може да бъде богат. Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато не е разположен, да си представи, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари си е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, като в приказките от „Хиляда и една нощ". Като прави такива упражнения в мисълта, във въображението си, човек сменя неразположението си в разположение. Ще кажете, че това е глупаво нещо. Защо? Защото било празна работа. Значи, да мисли и да си представя човек светли и красиви картини, било глупава работа, а да си представя мрачни картини, не е глупаво.
Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота. Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата! По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен. „Как така? Ако хвърлим житото на нивата, ние гладни ще мрем." Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте. Няма да мине дълго време и хамбарът отново ще се напълни.
Питам: в какво се състои богатството на човека? Ако един вещ цигулар вземе чужда цигулка и свири пред една публика няколко часа, след това той трябва да върне цигулката на притежателя. Какво остава за него? Той връща цигулката, получава пари, които слага в джоба си, но и тях още утре може да изхарчи. Обаче това, което той носи със себе си - изкуството - е неговото богатство. Следователно истинското богатство на човека е това, което върви с него, което никой не може да му вземе. Това е неговото добро, неговото знание, неговата сила, Любов, истина, свобода и т.н. Всички останали неща, които всеки може да вземе, са лесно постижими.
Идеята за частната собственост може да задуши човека. Умът, сърцето, душата и духът са притежанието и нищо друго.
Съвременните хора умират от изобилие. Богатите хора умират от преяждане, сиромасите умират от страх - от нищо друго. Страхът скъсява живота. Сиромахът казва: „От глад ще умра". И като си внушава, че ще умре от глад, най-после умира. И богатият, като мисли как да си угоди - че това не станало хубаво, онова не станало хубаво, този апартамент не бил хубав, костюмът не бил хубав, по последната мода - и най-после, от много грижи и той умира. Всяка една мисъл тежи.
Христос дава пример за богатия, който имал много жито, напълнил житницата си и казал на душата си: „Сега имаш много да ядеш и пиеш. Ще се радвам и ще се веселя." Но Бог му казал: „Глупако, тази вечер ще взема душата ти. На кого ще оставиш всичко това? Не мисли, че ако имаш пари в банката, си осигурен. Твоят живот е къс. Ти не се уповавай само на парите си. Ако имаш сто милиона, те могат да бъдат като един лев. И не трябва да се обезсърчаваш. Без пет пари да си, пак да си богат, ти трябва да се чувстваш над условията. И при сто милиона да имаш, пак да се чувстваш, като че нищо нямаш. И при двете условия ти трябва да не се забравяш." Разумният човек разполага с всичко онова, което има в природата.
Хората се стремят към богатството, защото в него те виждат условия за своето развитие. И обратно - хората бягат от сиромашията, защото тя не може да им даде условия за някакви постижения. При богатството и сиромашията човек изучава великия закон на самоотричането, на самопожертване-то. Този закон е неумолим. Няма същество на земята, което да не е научило този закон. Всичко трябва да се даде! Големите предпотопни животни умряха, оставиха само костите си, като се отказаха от своите грамадни тела. Богатите хора умират, оставят телата си, богатствата си на земята - от всичко се отказват. Всичко, което притежаваме, ще оставим на земята.
Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева или като придобият малко знание, са забогатели. Така е, но още утре могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Кого ползва това богатство? Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой и друг процент. Ние и на това сме доволни." Казвам: и това е добре, но ето че капиталистите не идват. Там е всичката трудност.
Песимизмът ми е идвал много пъти на гости, разговаряли сме. Отличен философ е той! С много учени съм разговарял - толкова много има в Европа - и едно съм разбрал: на песимизма всякога му липсва нещо. Оптимизмът всякога има нещо в повече. На песимизма, като му дадеш туй, което има оптимизмът, той става оптимист; като вземеш от оптимизма-той става песимист. Ролите се сменят. Аз сравнявам песимизма и оптимизма с акгьори на сцената, които играят разни роли. Песимизмът е забогатял, оптимизмът е осиромашал. Осиромашал е набожният - станал безбожник. Защото всички сиромаси са все безбожници. Богатите хора са много набожни - те са хора на реда и порядъка, законите се спазват. Сиромасите крадат - той работи, но все гледа да бръкне някъде. Сега, като говоря така, ще кажете: не е ли това обида за сиромасите? Че кой от вас не е крал? Да се разберем: кой не е крал в трите свята? Може на физическия свят да не си крал, но виждаш една мома или някоя жена и се съблазняваш - под жена разбирам някакво желание. Всяко желание е някаква съблазън. Или в умствения свят може да е. Кой от вас не си е помислил да вземе една книга, да я препечати и да си тури името? Кой от вас не е пожелал да бръкне в една каса, да вземе и да си направи къща? Кой от вас като ученик не е желал да бръкне и да намери тефтерчето на учителя, че да поправи каквото и както си иска?
Злото в света е едно изключение, смъртта е едно изключение, сиромашията е едно изключение - малки работи, прах! Сиромашията е прах, свещен прах. Някой път понаръсят някой човек. Ангелите, като гласят някой човек за рая, вземат, че му турят малко сиромашия отгоре, посолят го малко. В невидимия свят сиромашията много се цени, там тя е рядкост. Богатството там навсякъде го има.
Да допуснем, че сте беден и от това сте недоволен. Как може да се освободи човек от това недоволство? Този въпрос е разрешен. Церът за бедно-тията е работата - умствена, сърдечна и физическа. Веднага ще започнеш да работиш. Мисълта е работа в умствения свят. Да мислиш, значи че си в един свят на най-малкото съпротивление. Не можеш да кажеш, че нямаш работа. В мисловния свят всякога може да работиш. И в сърдечния свят, и в духовния свят, и там можеш да работиш. Мъчнотията остава на физическото поле. И там можеш да работиш. Само че там работата е различна.
Сега нас ни утешават: „Като умрем, втори път ще се преродим". Няма какво да осиромашавам и после да забогатявам! Ако сиромашията е непотребна, няма защо да се мъчим с нея. Ако е необходимост - добре дошла! Но ако е само за да страдам - да ям сух хляб, да ям, което не трябва, аз не обичам такава сиромашия. Да ми дават триците на богатите хора - аз не искам да ми дават остатъци - вмирисано сирене или вмирисана риба. Такива неща не искам. Това няма смисъл. Такава сиромашия не е потребна. Богатството е потребно в света да ни даде онази същинска храна, която може да продължи онова възвишеното, благородното в живота. Затова е богатството в света - да продължи добрия живот. Сиромашията се дава да ограничи злото в света. Затова иде сиромашията. Ако сиромашията може да ограничи греха, тя е на място; ако тя ограничава доброто, тя не е на място. Тъй трябва да гледаме от съвременно гледище: сиромашия и богатство, които ограничават доброто, не ни трябват; сиромашия и богатство, които насърчават възвишеното, добрия живот - те са ни потребни.
Когато природата поставя някого в известни ограничения, тя има предвид неговото благо. В този смисъл сиромашията за човека е също такова благо, каквото е и богатството. Като не разбират този закон, хората не използват правилно нито сиромашията, нито богатството, вследствие на което и от едното, и от другото благо се явяват големи недъзи. И тогава нито богатството е употребено на място, нито сиромашията. Сиромашията е условие да се родят велики черти в характера на човека. Външно великите хора не са били богати. Тяхното богатство се заключавало в знанието им, в характера им, както и в добродетелите им. Да бъдеш сиромах, това не показва, че нямаш условия за растене и развитие. Когато природата постави човека при ограничителни условия, с това тя цели да предизвика скритите сили, скритото богатство на неговата душа, за да се изявят навън и да заработят за неговото повдигане. За да намери човекът скритото богатство в себе си, от него се изисква вяра.
Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният не се примирявал, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не можел да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще отмъстя един ден." Не се минало много време и богатият заболял. Викал няколко лекари, но те не могли да му помогнат и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя". Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята."
Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите. Според мене страданието не е нищо друго освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживял. Какво лошо има в това? Който пък имал да плаща на сиромашията и не й е платил, той е умрял. Следователно дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да й платиш, ти непременно ще умреш.
Съвременните хора се радват, когато печелят, а скърбят, когато губят. Виждам, някой спечелил 20 000 лева, скача, радва се. Казвам: не се радвай на тези пари, защото утре може да ги изгубиш и тогава ще скърбиш. Щом си спечелил 20 000 лева, благодари на Бога, че ще можеш да си услужиш с тях. Ако ги изгубиш, не скърби. Всъщност ти нищо не си изгубил. Ако едновременно печелиш и губиш, загубата не е много голяма, тя е временна. Напи знаете, че сиромашията често спасява живота на хората, а богатството го погубва. Ако човек е богат, всеки може да го убие, да вземе богатството му. Какво ще вземат на сиромаха? Кой как го види, ще каже: „Оставете този човек! Той няма пет пари в джоба си." Угоената овца всеки може да заколи, но хилавата, мършавата, отделят настрана.
На всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията. Затова именно хората се молят на Бога. Какво искат те в молитвите си? От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости. Големи пакости прави сиромашията. Тя прегазва, събаря, руши. Влезе в окото на човека и той цял ден плаче, търка си очите. Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката и той пъшка, охка. Влезе в корема му и той започва да се превива, да се търкаля. Всички болести се дължат все на сиромашията. Значи сиромашията е причина за болестите, за нещастията в живота. Това е вярно както в буквален, така и в преносен смисъл.
Христос казва: „Блажени бедните духом". Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе. Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията. Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси. Какго и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му. Силата на плода отвън не може да се познае. В това отношение знанието не е нищо друго освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат.
Мнозина си представят сиромашията като дявол с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окъпано днес. Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на света. Правили ли сте опити да къпете сиромашията? Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си. Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупена ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина. И като запитате някого от тези нещастници защо е пострадал, той ще ви каже: „Опитах се да се справя със сиромашията, но не успях".
Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота. Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени. Първоначално богатството и сиромашията са били най-трудно поносимите неща за човешкия дух. Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за да научи, да разбере техния дълбок смисъл. Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар. Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си. Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията. Обаче постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, поради която богатството се е избавило от своя позор? За него се е явил онзи велик учен, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този учен, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг учен, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. Сега остава последният изпит на учения, да окъпе сиромашията.
Човек трябва да се труди за своето щастие. Човек трябва да бъде щедър за своето щастие. Човек трябва да бъде чист за своето щастие. Така той трябва да съедини качествата на сиромаха и качествата на богатия в едно, за да бъде щастлив. Богатството и сиромашията са два противоположни полюса на щастието. Човек никога не може да бъде щастлив, ако не е минал през школата на сиромашията и през школата на богатството. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Следователно сиромашията и богатството са две училища, за да влезете в област на живота, която носи щастието.
Някои са богати, а други - бедни. Сиромашията е работа, а богатството - почивка. Има лоша сиромашия и добра сиромашия, т.е. лоша работа и добра работа. Добра работа е, когато знаеш да работиш, а лоша - когато не знаеш да работиш. Така има лошо богатство и добро богатство. Но друг път ще си смените ролите. Като си сиромах, кажи: „Слава Богу, имам работа", и започни да работиш. Утре си богат, кажи: „Днес ще си почина".
Беднотията и сиромашията раждат много пороци. Сиромашията е едно изкуство само за мъдреци. Само мъдрият може да преживее с този лукс - сиромашията. На бедния да се позволи това, е немислимо. Срещаш един беден човек, казва: „Сиромах съм". Сиромашията не е лъжица за твоята уста. Тъй аз гледам. Един светия, един мъдрец може да си позволи да бъде сиромах.
Аз ви говоря за едно ограничение на физическото. Защото има едно ограничение, което съществува в умствения свят на човека, оттам иде неговото нещастие. И обществото, и съвременните хора познават ограничението. Сиромашията не е нещо физическо. Тогава, ако така разсъждаваме, то товарните животни - някой вол, който е впрегнат в колата - той е свободен. Тези животни може да теглят милиони, може да теглят скъпоценни камъни, може да теглят свещени работи, но волът не може никога да бъде нито свещен, нито богат. Чудното е, че хората, които са натоварени, мислят, че са богати. Аз не зная, това е едно заблуждение. Така се позволява на невежия да мисли, той може да си го позволи, но мъдрецът - никога. Бедният човек не се нуждае нито от кола, нито от волове, нито от рала - от нищо не се нуждае. Живите хора не се нуждаят от слуги. Всеки човек, който се нуждае от слуги на земята, е мъртъв. Мъртвите хора се нуждаят от слуги - да ги облекат, да ги приготвят за погребение.
Сиромахът съзнава, че има известни дарби, но няма условия да ги прояви. Пък богатият разбира, че има външни условия, но усеща, че му липсва нещо вътрешно. Следователно богатите търсят сиромасите, за да им уреждат работите с вътрешното си богатство. Защото външните работи се уреждат с вътрешното богатство. Който има една външна мъчнотия, не може да я уреди, ако не е умен, ако не е търпелив, ако не е силен. А пък вътрешните препятствия в живота не може да се уредят, ако човек няма външни възможности. В туй отношение условията и възможностите се допълват.
Има едно богатство, което го желая. Аз предпочитам богатството на сиромашията. Или другояче казано: предпочитам сиромашията в богатството. Предпочитам богатството в сиромашията и сиромашията в богатството. Когато виждаш в сиромашията богатството и в богатството - сиромашията, ти си на прав път.
Аз разполагам с неизчерпаемо богатство, но съм беден и болен. Какво значи това?
Между богатството и сиромашията съществуват известни отношения, които човек трябва да разбира. Богатството жъне и събира, сиромашията разпилява и покрива. Когато се казва, че сиромашията разпилява, това значи, че тя разхвърля нещата и ги посява. Сиромашията дохожда, когато всичко е посято на нивата. Богатството дохожда, когато всичко е събрано. Докато не станеш сиромах, ти никога не можеш да бъдеш богат. За да стане човек богат, той първо трябва да осиромашее, а не и обратното. Не е правилно първо човек да забогатее, а после да осиромашее. Глупавият да поумнее, това е естествено, но умният да оглупее, това не е в реда на нещата. Следователно в естествения ред на нещата е сиромахът да забогатее, но не и богатият да осиромашее. Богатият трябва да е давал, за да осиромашее; ако е осиромашал, без да е давал, той не е вървял по естествения път на живота.
По някой път имаме големи аспирации, без да се съобразяваме със законите. Не може един бор величествено да израсне на висок планински връх. Долу, в долините, това е възможно. Ние искаме при неблагоприятни условия нещо грандиозно да израсне в нас. Какво може да израсне в сиромашията? Аз уподобявам сиромашията на висок планински връх. Лишеи може да растат там. Богатството е долина, там растенията буйно се развиват. Защо е така? Другояче не може да бъде. Благодарете, че е така. Сиромасите дават всички условия на богатите да ги използват долу. Ако нямате такова разбиране, ще изпаднете в голямо противоречие. Питате, защо сте сиромаси. Защото сте в планината. Ако искаш да станеш богат, слез долу. Щом дойдеш в долината, ще станеш богат. Богатството и сиромашията са две положения.
Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията. Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има. Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат. Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството. Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър. Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив. Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина. На високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всички върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината.
Ето защо човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо". Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново". Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината. И като слиза, и като се качва, човек се учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията. Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство. Опасност се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва. Той предварително трябва да се разтовари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха. За сиромаха няма такава опасност. И да се скъса въжето, той е лек като перце, ще остане във въздуха, няма да пострада. Падне ли богатият, той ще се сгромоляса и ще се убие. Следователно иска ли богатият да се качи на върха, той непременно трябва да се разтовари, да олекне. Сиромахът пък, за да слезе в долината, непременно трябва да се натовари, да стане малко по-тежък. При възлизане към върха сиромашията е благословение за богатия; при слизане към долината богатството е благословение за сиромаха. Само по този начин те могат да пазят равновесие и да стигнат благополучно на определения път. Значи богатият трябва да стане сиромах, за да види красотата на високия връх, а сиромахът трябва да стане богат, за да опита благата на долината.
Мнозина очакват да им кажат някои неща направо или да им дадат запалени лампи, а те само да ги носят. Това е невъзможно. Всеки сам трябва да работи, ако иска да придобие нужната светлина. Има неща, които не могат да се кажат. Защо? Защото те непременно изискват приложение. Не се ли приложат, те ще бъдат спънка в живота на човека. Ако дам на някого една торба с десет килограма злато, той веднага ще започне да мечтае как по-доб-ре да нареди живота си: ще мисли за автомобил, за хубава вила, за слуги, за хубави дрехи и т.н. Обаче всичко това ще го спъне, той ще загуби своята свобода, ще загуби възможността сам да работи. Положението, в което днес се намирате, е хиляди пъти по-завидно от това на богатия човек.
Каквото постигнеш в широкия път, всичко ще бъде зло. Каквото постигнеш в тесния път, всичко ще бъде добро. Ако искаш добрите последствия на живота, търси тесния път! Там, каквото искаш, можеш да постигнеш. Широкият път - ще дойде една криза, от която всички богатства ще изгубиш. Ще останеш последен сиромах и най-после ще те погребат на държавни разноски. Ако вървиш по широкия път, ще научиш много неща, но в края на краищата ще плачеш. Ще бъдеш пръв и богат, но ще свършиш като последен сиромах. А в тесния път ще бъдеш беден, но ще умреш като милионер. В тесния път всичко ще се превърне на добро. В тесния път всичко ще придобиеш - богатство, знание; а в широкия път всичко ще изгубиш.
Малцина се интересуват от въпроса за раждането в трите свята - умствен, сърдечен и волев и запитват, какво да правят, за да станат богати. Придобиването на богатството е последен процес. Човек не може да стане богат изведнъж. Бързото забогатяване е изкуствен процес. Както бързо е забогатял човек, така и бързо ще осиромашее. За да придобие вечното богатство, човек трябва да забогатее едновременно и в трите свята - в умствения, в духовния и във физическия. Когато всички хора станат богати по този начин, Земята ще се превърне на рай.
Мнозина казват, че богатството е единствената възможност да си помогнат в живота. Ако мислите така, животът ви ще бъде такъв, какъвто е днес: страдания и разочарования. Който влезе в новия живот, в Божествения живот, той не може да мисли за богатство и сиромашия, нито за младост и старост.
Липсва ти това, което не ти е нужно.
Вие спъвате вашата еволюция като мислите, че ви трябват пари. Че ви трябват пари - да, но не ги туряйте като идеал, който е необходим за вашето съвършенство.
Искате да бъдете богати - не знаете що искате. Искайте същественото. - Кое е същественото? - Искайте да имате Божествената Любов във всичките й прояви: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Щом имате тази велика Любов, ще дадете на живота си широк замах. Тогава и мъже, и жени, и деца ще гледат вече по друг начин на света.
Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот в себе си. Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени. Осигуряването не е нещо сигурно. Не мислете, че ако имате 5-10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И без пари, и с пари човек пак умира.
Работете върху себе си да се освободите от алчността и егоизма. Ако е за богатство, стремете се към вътрешно богатство.
Вътрешният мир на човека струва повече от всякакви материални блага.
Бъдете богати, но в Любовта и в добродетелите.
Най-голямото богатство на човека се крие в неговия мозък, т.е. в неговата мисъл. Аз не ви препоръчвам сиромашията, не ви препоръчвам и богатството. В дадения случай могат да ви помогнат и сиромашията, и богатството. Ето какво разбирам под това: Имам едно шише, направено от порцелан. То е бедно. Напълня го - то е богато. След това, това шише мога да го направя пак бедно като изсипя съдържанието. Ти си онова шише, което може да стане бедно и богато. Значи, движение трябва да има. Шишето трябва да се пълни и да се изпразва. Не роптай, че си изпразнен, утеши се -нова вода ще дойде. С това излизане и влизане на водата ти ще растеш. Ако няма в света сиромашия и богатство, няма да има движение. Щом си сиромах, радвай се, че ще станеш богат; щом си богат, радвай се, че ще станеш сиромах. А пък вие искате да държите богатството заради вас. То е едно погрешно схващане.
Някои хора имат обичай да турят ръцете си в джобовете. Това показва, че материалната страна е силно застъпена у тях.
Като е дошъл на Земята, човек ще бъде или богат, или беден. Това са две крайности, от които ще се учи. Божественото в живота примирява тия крайни положения. Като изхожда от гледището на великите закони, човек знае, че ако използва добре условията на сиромашията, в бъдеще ще стане богат. Ако не използва разумно условията на богатството, човек в скоро време ще стане сиромах. В каквото положение да се намерите, вие трябва да учите, да придобивате знания и опитности, които да отнесете със себе си.
Казват: Да те пази Господ от лоша жена! Превеждам: Да те пази Господ от парите! Те имат отношение към външния живот на човека, но не и към вътрешния. Не допущай парите да влязат в ума, в сърцето или във волята ти!
Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бога. Злото е там, дето има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4-5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло: доказано е - те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? - Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по- малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане.
В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията животът на хората се удължава. В изобилието на физическия живот се ражда нещастието на духовния свят. В немотията на физическия живот се ражда щастието на духовния живот. Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате.
Ако искате дълго да живеете, не давайте пари на заем. Не свързвайте двата края. Живейте, както дойде и с каквото може. Колкото по-просто, естествено живее човек, толкова по-добре.
Сиромашията продължава живота. Затова е тя в света - да не се съкрати човешкият живот. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? - За да мине от този живот във вечния.
"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?" Христос му посочи първо Моисеевия закон. После му каза: "Иди, продай имането си и го раздай на бедните". Този върпос е костелив орех. Бедните като слушат този стих, обръщат се към богатите и си мислят: Чувате ли какво се говори? Богатите гледат настрана, втренчили се в една посока и си мислят: Ние сме готови да раздадем богатството си, но можете ли вие да го използвате разумно? Важно е може ли богатият с любов да разреши този въпрос, може ли да раздаде имането си без да му трепне сърцето. Ето как разбирам аз този въпрос. Когато богатият дава имането си на бедния, последният трябва да се откаже от него. Богатият ще настоява, а бедният ще отказва. Това е правилно разрешение на въпроса. А така, богатият не дава, бедният иска - това е криво разрешение. Богатството на сегашните хора не е тяхно. То е събрано от труда на хиляди и милиони хора. Те се трудили, вложили своята енергия, следователно, и те имат дял в него. Как смеят богатите да ядат труда и енергията на милионите поколения без тяхното позволение?
Богатите са взели всичко, което Бог е дал и нищо не дават. Сега се създава партия, която иска да вземе от богатите и да даде на бедните. Това е неестествен процес. Ще дойде ден, когато богатите ще дадат всичко доброволно. Това е правилно разбиране.
Де отива богатството, придобито с неправда? Най-много след четири поколения това богатство ще се върне там, отдето е дошло. Това е закон. Разликата в този закон на Земята и в духовния свят се състои само в бързината на действието: на Земята законът работи бавно, а в духовния свят - моментално.
Когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие. И когато един сиромах разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма радост настава в света.
Когато Природата поставя някого в известни ограничения, тя има предвид неговото благо. В този смисъл, сиромашията за човека е също такова благо, каквото е и богатството. Като не разбират този закон, хората не използват правилно нито сиромашията, нито богатството, вследствие на което и от едното, и от другото благо се явяват големи недъзи. И тогава нито богатството е употребено на място, нито сиромашията. Сиромашията е условие да се родят велики черти в характера на човека. Външно великите хора не са били богати. Тяхното богатство се заключавало в знанието им, в характера им, в добродетелите им. Да бъдеш сиромах, това не показва, че нямаш условия за растене и развитие. Когато Природата постави човека в ограничени условия, тя цели да предизвика скритите сили, скритото богатство на неговата душа, да се изявят навън и да заработят за неговото повдигане. За да намери човек скритото богатство в себе си, от него се изисква вяра.
Когато богатството на човека се отнеме, невидимият свят има някакъв план, чрез който иска да застави този човек да познае Бога. Някои хора познават Бога чрез богатството, а други - чрез сиромашията. Богатството и сиромашията имат смисъл в живота на човека дотолкова, доколкото той може да познае Любовта. Следователно, богатството и сиромашията без Любов са една от големите злини за човека. С Любов, обаче, те представляват едно от големите блага, в които участва не само отделният човек, но и неговите ближни.
Има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава. Има едно богатство, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Аз съм за сиромашия и богатство, в които Добродетелта живее.
Ако един човек събира богатство за себе си, тогава такова събиране на богатство не е благоугодно Господу. И ще се убедите, ако следите, че такива събирачи на такива богатства всички хора започват да ги мразят, да им завиждат и даже да ги преследват.
Богатият трябва да е заслужил своето богатство, да го е придобил със собствен труд.
На богатите трябва милосърдие, а на бедните - търпение.
Ако не си готов да използваш богатството, не се стреми към него. Богатството е на място, когато дава добри плодове. Не се ли използва разумно, тогава за предпочитане е бедността.
Ако богатият не е употребил богатството си на място, той не е разбрал защо е богат, не е разбрал и смисъла на живота. - Какъв е смисълът на богатството? - Чрез него богатият трябва да създаде работа на бедните, да бъде справедлив към тях, да се вглежда в нуждите им и да им плаща навреме. Той не трябва да отнема стотинка от работника. Правило е: Всякога трябва да минава от кесията на богатия към кесията на бедния, но не обратно. Ако си богат и при тебе дойде един беден да му помогнеш, а ти му откажеш, то ти един ден ще изпиташ неговото положение. Ти като богат имаш една малка възможност не да му отнемеш страданията, а да ги облекчиш малко.
Казано е, че богатият не може да влезе в Царството Божие. Обаче, има богати, които могат да влязат в Царството Божие. Такъв пример имаме със Закхея. Когато Христос влезе в дома му, той веднага раздаде половината от богатството си на сиромасите. Като дойде Новото Учение в дома ви, вие трябва да сте готови да раздадете половината от богатството си на сиромасите. Не само вие трябва да ядете, но и вашите ближни.
Ако благото е само за тебе, ти си в човешкия порядък. Ако благото е общо за всички, ти си в Божествения порядък.
Човек не може да стане богат, ако не е щедър.
Като не разбират защо идват страданията, хората се сърдят на Бога, на Разумния свят. Те не се вглеждат в живота си да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях. Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат. Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах. Според статистиката, определено е една трета част от хората да бъдат богати, една трета - сиромаси, а останалата трета - нито сиромаси, нито богати. Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях.
Докато мисли криво, човек нищо не може да постигне. Изправи ли мисълта си, той може да постигне всичко, което желае. Когато мисълта на човека е права, той може да приложи новите идеи, той може да бъде здрав, силен, богат. От човека зависи да бъде богат или сиромах.
Членовете на Веригата не трябва да бъдат сиромаси хора, а напротив, трябва да са богати и то в трите направления: в материално, умствено и духовно отношение.
Когато човек изявява Любовта си, от ден на ден той повече забогатява. Дето е Любовта, там е изобилието. Дето Любовта отсъства, там сиромашията царува.
Благословение е Любовта да присъства и в бедния, и в богатия. Тя осмисля и бедността, и богатството. Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието. Когато Любовта посети бедния, той става богат.
И парите обичат Любовта. Вие обикнете всички хора - и парите ще дойдат. Като видите една гъсеничка, една пеперуда, едно яйце, едно облаче, че загърмяло - всичко, каквото става в света - да ви е приятно. И тогаз парите ще дойдат веднага.
Подобрете състоянието на вашия ум. Подобрете вашето сърце и след туй ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот.
Първо условие, което се иска при приложението на този закон, е голямо спокойствие. Човек нито да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи.
Който иска да забогатее, да отглежда фикус. За благоденствие и благополучие във всеки дом трябва да има фикус, въпреки че е безплоден. Той внася спокойствие и разположение в човека. Фикусът е за учените хора.
Не мислете за бедността, защото тази идея е в състояние да ви разруши. Не мислете за богатството, защото и тази идея може да ви разруши. Не мислете нито за бедността, нито за богатството! Бедността и богатството са две различни състояния: бедният е разтоварено добиче, а богатият е натоварено добиче. (1)
…
Приеме ли човек богатството, трябва да приеме и бедността, приеме ли знанието, трябва да приеме и невежеството, приеме ли доброто, трябва да приеме и злото. Тези неща вървят паралелно. (2)
…
Понякога е добре човек да бъде беден — беден от грехове; и е добре да е богат — богат с добродетели. Бедността учи човека да не греши, а богатството го учи да прави добро. Дали човек е богат или беден, учен или невежа, не е важно. За човека е важно да има висок идеал в живота си, който никога да не се мени. Като следва идеала си, човек трябва да върви напред, да не се връща към своето минало. Ако се страхува, ако лъже и краде, по атавизъм той се връща към миналото, което няма да му допринесе нищо особено. Забравете миналото и вървете напред. (3)
…
И богати, и бедни, всички са недоволни — богатият е недоволен, че няма повече богатство, а бедният, че бедността му е повече, отколкото трябва. Богатият иска повече богатство, а бедният иска по-малко бедност. Така въпросът не се решава — ще бъдеш или богат, или беден. В природата няма среден път. Там, дето злото се прекратява, започва доброто; там, дето доброто се прекратява, започва злото. (4)
…
Щом богатият е недоволен, ще обеднее. Щом бедният е недоволен, той няма да се раздели от бедността. Бедният не трябва да е недоволен от бедността си, а да се радва на нея. Такъв е законът. Строг е законът в природата. Щом стане доволен от бедността си, той ще забогатее. Щом богатият е стиснат, трепеви над богатството си, туй богатство ще му се отнеме. Законът е следният: Силният не трябва да бъде силен за себе си, богатият е изпратен да помага на бедните, добрият е пратен да помага; от него зависи — не насила да го карат, а сам да съзнава къде и как да помогне. (5)
…
Питам: Какво е отношението между богатството и бедността, между здравето и болестта? Трябва да се направи превод: Само гладният може да яде. Ситият никога не яде. Само бедният може да работи. Богатият никога не работи. Как ще разберете това? Вие трябва да имате ясна представа за нещата, трябва да знаете какво е богатство и какво е бедност. Ако мислиш, че си дошъл до края на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл до края на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш? Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което не се нуждае от нищо. Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, за да им проповядваш, както правя аз сега. Защо ви говоря? За да изкарам нещо отвън. (6)
…
Не е въпросът нито в голямото богатство, нито в многото знания. Малкото се благославя. Достатъчно е човек да посее едно житно зърно при добри условия и да има търпение, да чака 12 години, за да получи такова изобилие, каквото никога не е очаквал.
Едно житно зърно ще даде 30, 60 и 100 зърна. (7)
…
Колкото повече забогатееш, толкова по-добре ще научиш скръбта — ще имаш и ще загубиш. (8)
…
Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справиш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек, това става. И двамата обаче прекарват живота си и който има, и който няма, по някакъв начин нареждат работите си. (9)
…
Докато е беден, човек е отзивчив, състрадателен към другите. Щом забогатее, той става жесток. Докато е беден, той се вслушва в страданията на хората. Щом забогатее, не се интересува вече от никого. (10)
…
Запитали един ден Сократ: «Защо богатите дават милостиня на бедните, а на философите нищо не дават?» – Сократ отговорил: «Богатите дават милостиня на бедните, защото имат възможност някога да станат бедни. Възможността да станат философи обаче е изключена.» (11)
…
Богатството е слуга на мъдрия човек, а на невежия е господар. Щом се страхуваш от бедността, тя ще ти стане господар. Ако пък се страхуваш от богатството, че го нямаш, или че може да те напусне, значи то ти е господар. В света трябва да имаме само един господар — да те пази Господ от двама господари! (12)
…
Дойде ли бедността на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, а се молете да ви покаже начин, как да я впрегнете на работа. По-добра учителка от бедността няма. Ако човек обаче не знае и езика на богатството, и [езика на] на бедността, те ще му причинят скърби и трудности. Ако гледате на богатството като на механичен процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят. Ако и на бедността гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на нещата. Дали сте беден или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога.
Някой се оплаква от сиромашията. Защо се оплаква? Дотегнала му. Той не знае, че сиромашията е важен процес в природата. Гладен си, значи сиромах си. Сит си, значи богат си. Това е истинският превод на богатството и сиромашията. Защо си сиромах? За да ядеш. Защо си богат? За да престанеш да ядеш. Хората имат криво разбиране за богатството и сиромашията. Според тях богат е онзи, който се облича добре, ползва се от уважението на хората. Това е човешко тълкуване. Външното обличане не носи щастие. И външното събличане също не носи щастие. Ако зимно време си облечен с кожух, добре ще ти бъде; но ако влезеш с кожуха в топла стая, ще бъдеш нещастен. Всяко нещо има значение, когато се приложи на време и на място. (1)
…
При сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството слиза в най-дълбоката долина. На най-високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте — там се стичат богатствата от всички върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия върх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината. Човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, богатият казва: «Научих нещо от това състояние, сега ще се кача горе, за да науча нещо друго.» Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: «Сега ще сляза в долината, за да науча нещо ново.» Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството слизане в долината. (2)
…
Думата „сиромах“ е съставена от „сир“, което значи „мъдрец“, и „мах“ — „голям“. Думата „богат“ е съставена от „бо“, което значи „място на Бога“, и „атма“ — „дух“. Следователно богатството е място, отдето Духът изтича. (3)
…
Богатството и бедността са двете лица на една и съща реалност. Бедността е нощ, а богатството — ден. Каквото е отношението между деня и нощта, такова е отношението между бедността и богатството. (4)
…
Често се говори за богатството и за бедността. Естествени процеси ли са те? Богатството и бедността съществуват и в природата. Гладен си — това е бедност; сит си – това е богатство. Гладът подразбира стремеж в човека да се нахрани и задоволи или да стане богат. Колко време продължава това богатство? Четири-пет часа. След това той отново започва да търси нещо, за да задоволи глада си, да стане богат. «Дотегна ми бедността!» В това е красотата на живота. Ти си бодър, енергичен, докато си гладен. Щом се нахраниш, ти ставаш доволен, насищаш се и заспиваш. И животните, като се нахранят, обръщат главата си на една, на друга страна и заспиват. Като се събудят, усещат глад и пак започват да търсят храна. Само богатите и ситите хора могат по всяко време да спят. За да не се атрофира умът им, природата е създала глада, който ги заставя да работят. Гладът изправя един голям недостатък у хората — освобождава ги от мързела. Ако гладът не съществуваше, не зная какъв щеше да бъде светът. Сега всички искат да бъдат богати. Това е невъзможно — богатството е временно състояние на човек, за да си почине. След това той трябва да работи. Значи чрез бедността човек се изправя.
Най-мощното, най-силното в света е бедността. Забележете, бедните са крайно издръжливи, те имат здрави мускули. Богатите са кашкави, те са деликатни и неиздържливи. Никъде не е казано, че богатите ще наследят Царството Божие. Напротив, за бедните е казано това. Туй се отнася до онези бедни, които могат да станат богати, както и за онези богати, които могат да станат бедни. Ако при бедността не можеш да станеш богат, ти не си беден; и ако като богат не можеш да станеш беден, ти не си богат. Ако ти не можеш да сменяш състоянията си, ти не си истински беден, нито истински богат. Бедният се оплаква: «Дотегна ми бедността!» Истинските нещастия, които прекарваме, не идват от бедността, а от богатството. А всички наши прегрешения ние изправяме чрез бедността. Когато бедността дойде при тебе, ти казваш: «Едно време бях жесток, но не трябваше да бъда такъв.» Сега си станал по-мек, по-деликатен, по-внимателен. Работиш да изправиш живота си и да се помириш с бедните. Като богат, ти затваряш касата си, затваряш сърцето си, държиш се важно пред другите и искаш да покажеш, че не си като тях. По какво се различават двама братя, единият от които е богат, а другият беден? (5)
…
Ти си много богат, започваш да се разтоварваш — ще осиромашееш. Сиромашията е необходима — човек ще станеш; докато не осиромашееш, човек не можеш да станеш. Господ казва: „Вземете му всичко — да го огрее Слънцето, да дойде цветът и плодът“. Всички хора искат сега да се освободят от сиромашията. Сиромашията е полюс на богатството. Сиромашия и богатство са като брат и сестра, заедно вървят. И здраве и болест вървят заедно. (6)
…
Богатството винаги отрича сиромашията и сиромашията винаги отрича богатството. (7)
…
Богатството и сиромашията са несъвместими неща. Те не могат да се примирят. (8)
…
Богатият и бедният се различават по следното: богатият има какво да яде, но не знае как да яде; бедният знае как да яде, но няма какво да яде. (9)
…
Богатството не е произволен акт, то е разумен акт в природата. (10)
…
Богатството е на място, когато дава добри плодове. Не се ли използва разумно, тогава за предпочитане е бедността. (11)
…
Богатството не може и не трябва да бъде цел в живота на човека, но и бедността не трябва да му служи за спънка. Зад богатството и зад бедността се крие някакъв минал живот — причината за богатството или за бедността на даден човек ще намерите, като проследите живота на неговите деди и прадеди поне до четири поколения. Ако животът им е бил добър и разумен, богатството се явява като естествено последствие на техния живот. А ако пък не са живели добре, бедността идва като последствие този живот.
Изобщо, дали човек е богат или беден, здрав или болен, добър или лош, умен или не, това са естествени последици на негов минал живот, както и на миналия живот на неговите деди и прадеди. (12)
…
На Земята човек непременно трябва да бъде богат. Къде е тогава злото? Казвате: «Но Христос е казал, че не трябва да бъдем богати!» Казвам: Никъде Христос не е проповядвал бедност. Той е препоръчвал човек да е беден на грехове, но богат на щедрост. На всички е проповядвал Любов богатство. Чудни са хората, когато проповядват някому, че за да влезе в Царството Божие, човек трябва да бъде беден. Не, това е крайно неразбиране! Бедният не може и да припари в Царството Божие — само богатият по Любов, богатият по знания, богатият по постъпки, богатият по Истина може да влезе в Царството Божие. За човешката воля, за човешкия ум и за човешкото сърце се изисква светлина — богатство се изисква от човека!
Теорията, че едни трябва да бъдат богати, а други — бедни, е нещо, което хората сами са създали. Тази теория не е в съгласие с Божия Закон. Ако ние поддържаме становището, че всички неща са създадени от Бога, как тогава може Бог да влезе в противоречие с децата Си, които е създал? Щом всички хора са чада Божии, защо тогава Бог едни от тях ще направи свинари, говедари, слуги, а други ще направи поети, философи, учени, музиканти? Защо едни ще тури в затвора, а други ще остави свободно да се размножават? Това е човешки порядък!
Няма коментари:
Публикуване на коментар