Интервю с Кори Гууд : Аншар и червените гиганти;
Дейвид: Интересно е да се отбележи, че материалът „Законът на един“ изрично споменава Ка като името на духовното тяло, което всички ние притежаваме.
C.G.: Хм.
Дейвид: Интересно е, че това е пряка препратка към Закона на Един.
C.G.: Да.
Дейвид: Коя е сестра й? Бихте ли ни разказали малко за нея?
К.Г .: Разбира се. Сестра Ари много прилича на Ари във всяко отношение. Все още не мога да изкажа името й. В момента тя се занимава с интензивна комуникация с хора, живеещи на повърхността.
Дейвид: Как точно тя общува?
К.Г .: Е, тя е един от хората, които седят на столовете с формата на яйце, които вече описах. Такива столове свързват масовото си съзнание с нашето. Те идват при нас в сънища.
При следващите посещения на Аншар ме научиха как да използвам тези столове. За тях това е малко забавно. От столовете си те ни наблюдават, следят ни и предлагат насоки от разстояние.
Дейвид: Обикновено, ако нещо се появи в съзнанието на човек, ние го наричаме шизофрения или нещо подобно. Къде е границата между лидерството и известно медицинско състояние, когато някой „чува гласове“?
C.G.: По правило те не комуникират с хората чрез гласове. Те го правят ... Ще тичам малко напред и ще опиша: когато седите на един от столовете, можете да го използвате, за да бъдете на всяко място, където хората се събират или където има само един човек, тоест да сте в стая с тях или с него. Наблюдавате ситуацията отгоре на раменете и главите на хората. Така хората описват това, което правят ангелите.
Те остават там, гледат как хората говорят или работят на човек и ако си помислят: „О, мога да ти кажа нещо. Това ще направи голяма промяна във времевата линия и ще помогне тук и тук. “Тогава те правят нещо като„ мигане “(звук). Така те дават на човека изтегляне - компресиран пакет информация. След това, след декомпозирането, хората просто бликат с идеи. Ние наричаме това „изтегляния“.
Дейвид: Хората мислят за тях като за собствени мисли, без да осъзнават откъде са дошли.
К.Г .: Точно така.
Дейвид: Разбирам. И така, вие бяхте поздравени от Ари и нейната сестра. Бихте ли ни казали какво се случи след това? Каза, че те се усмихнаха широко. Знаете ли защо?
К.Г .: О, да. Заради срещата, на която току-що присъствах. Бяха много развълнувани.
Дейвид: И тогава какво?
К.Г .: Веднага ме отведоха в коридор, водещ до огромна пещера, където преди беше град Аншар.
Ако си спомняте, сега градът е премахнат и поставен във временна аномалия.
Дейвид: Разбирам.
КГ: Там вече ни чакаше един от „автобусите“ на Аншар.
Хората, жители на Аншар, се качиха на борда, някои вече седяха там.
Дейвид: Колко души бяха в самолета?
К.Г .: Повече от 15 души.
Дейвид: Разбирам. Тоест беше доста пренаселено.
КГ: Качихме се на „автобуса“ и се насочихме направо към аномалията на времето.
Дейвид: Какъв е входът към него? Какво видя?
К.Г .: Нищо ...
Дейвид: О.
C.G.: ... защото има чувството, че някой е поставил огромен магнит точно до главата ми. Съзнанието се замъгли и главата ми се наклони настрани. Но щом преминахме през него, веднага се опомних. Тоест временната аномалия е нещо като бариера, която засяга съзнанието.
Дейвид: Хм.
C.G.: Сега можете да видите всички градове, разположени в тази област. Върховете на сградите са насочени към центъра на сферата.
Дейвид: Какво имаш предвид под „сфера“? Енергийна сфера? Кухина?
C.G.: Това е сферичен енергиен балон.
Дейвид: О. Ясно.
КГ: В рамките на сферата всички градове са свързани помежду си.
Долетяхме до мястото, където се намираше град Аншар и се приближихме до една от огромните куполни сгради.
Кацнахме на покрива на един от тях. Имаше нещо като място за излитане или кацане на хеликоптер, само по-голямо.
Повдигнете се, почивайки върху купчини. И така, слязохме от самолета и започнахме да се придвижваме до мястото на покрива, където беше входът. В пода имаше две овални дупки, които бяха потопени в стената. Те слязоха като тръби. Всеки човек се приближи, застана в една от тръбите и слезе.
Приближавахме се все по-близо и накрая дойде и моят ред. Мислех, че ще е като плъзгане, скачаш и сега си надолу. Но аз стоях там. Когато станах, преградата под краката ми сякаш се премести малко и като погледнах надолу, видях мъжете от Аншар да влизат пред мен. Всички ме погледнаха. Докато те сякаш изчезваха, видях част от лицата и челата им. После карах надолу, сякаш слизах с асансьор.
Дейвид: Преди да влезеш в дупката, имал ли си страх от височини?
К.Г .: Разбира се. Чувство на тревожност. Както казах, си помислих, че ... Усещане ... Мозъкът ми изкрещя, че просто ще падна.
Дейвид: Какво се случи, когато слязохте по тръбата? Къде се оказа на дъното на тръбата?
К.Г .: Е, слязохме долу, напуснахме и се озовахме в огромно пространство вътре в купола. Жителите на Аншар бяха навсякъде там. Те бяха облечени в халати от различни цветове, ясно изтъкани от плат. Това не беше вид облекло, създадено с помощта на високи технологии, тоест не това, което бях виждал преди. Минахме през група хора, те се забъркаха наоколо, всеки правеше своето. Те влязоха и излязоха през нещо, което приличаше на стена. Всичко изглеждаше така, сякаш хората просто минаваха през стената.
Дейвид: Уау!
К.Г .: Приближихме се и докато минахме през някаква стена, се почувствах малко лепкава, някаква лепкава енергия. Бяхме вътре и видяхме хора, които се мятаха напред-назад. Те вървяха, други летяха като супермен.
Дейвид: Не може ли да бъде?
C.G.: Старейшините, хора в много по-зряла възраст, ще летят като свръхчовек с помощта на специална технология. Всички останали се разхождат по същия начин, по който бихме се разхождали в търговски център.
Дейвид: Това някаква специална технология или телекинеза ли е? Или някакъв друг вид психически способности?
C.G.: Технология.
Дейвид: Наистина? Мога да си представя как изглеждаше. Впечатлен?
К.Г .: Разбира се. Виждате хора, които се качват нагоре и надолу като свръхчовек.
Дейвид: Защо мислиш, че само възрастните хора имат право или могат да правят това?
КГ: Старейшините ... Те изглеждат много различни от останалите аншари. Казваха ми, че съществата от четвърта плътност и други видове същества стават по-високи и по-слаби с напредването на възрастта. Явно същото се случва и в този случай. Те растат около 60 см и стават много, много тънки, много крехки. Кожата става още по-бяла. Около устните и очите се появяват бръчки.
Дейвид: Бих искал да отбележа нещо странно: Пит Питърсън ми се обади и започна да говори за скандинавците, които срещна. Сега той казваше същото. Скандинавците преминават през три фази на растеж. Третият етап ги прави по-високи и по-слаби.
C.G.: Видях нещо друго. Те носят защита на очите. Очите са много чувствителни.
След това влязохме в сградата, предназначена за семейната група на Ари и потомството на нейното семейство. Всички те живееха заедно в тази голяма сграда. Изпратиха ме до мястото, където живее групата на нейното семейство. Дадоха ми стая, малка стая, в която мога да спя. Трябваше да остана там известно време.
Дейвид: Уау!
К.Г .: Ари ме остави в леглото, направено специално за мен, тъй като те не използват легла.
Дейвид: Чакай. Те не използват легла, защо? На какво спят?
C.G .: Е, те имат цикъл, който продължава 45 или 50 минути на всеки няколко дни. Те нямат цикъл на сън.
Дейвид: Не е нужно да си лягат, за да си починат:
C.G.: Не. Те седят на столове.
Дейвид: Разбирам.
К.Г .: Така че първото нещо, което видях на леглото, бяха три ризи, три чифта панталони с широк цвят каки и куп разпръснати тоалетни принадлежности. Дрехите изглеждаха малко старомодни, както бяха закупени от JCPenny през 1980-те. Обикновени сини поло ризи и панталони в цвят каки, без колани, бельо, дезодорант. Виждайки всичко това, разбрах, че този път ще трябва да остана.
Дейвид: Уау!
К.Г .: И наистина, бидейки там, преминах през два основни цикъла на сън, два пълни цикъла, тоест останах там около три дни.
Дейвид: Стаята с размерите на малка спалня или малко по-голяма? Как изглеждаше?
К.Г .: Не, много малък. Може би 2,5x1,8 m.
Дейвид: О, не може да бъде!
К.Г .: Но не прекарах много време в него.
Дейвид: Вие също трябваше да хапнете нещо. С какво те хранеха?
C.G .: Разбира се, цялата храна е вегетарианска: много сурови зеленчуци и много интересни сладки кифли, също направени от зеленчуци. Бяха вкусни.
Дейвид: Бихте ли искали да кажете, че те са били най-вкусното нещо, което сте опитвали през живота си? Или просто поносимо?
C.G.: Честно казано, малко скучно.
Дейвид: Наистина?
C.G.: Да. Просто ... Искам да кажа, без подправки. Те ядат сурови зеленчуци, не много и не често.
Дейвид: Мислите ли, че сте били хранени с това, което ядат ...
C.G.: Да.
Дейвид: ... или нещо, направено специално за теб?
C.G.: Не. Седях и хранех с тях.
Дейвид: Ял ли си на място, което приличало на кафене или нещо друго?
C.G.: Да. Това беше кафене.
Дейвид: Наистина?
C.G.: Да. Те имат обществени места, големи обществени места. Те имат по-висок покрив и са високи почти два етажа. Има и частни зони, нещо като стая, в която могат да се занимават с бизнеса си, но не прекарват много време там.
Дейвид: Тогава, ако трябваше да ядеш по-често от тях, докараха ли те в кафенето, но не ядоха или винаги ядоха с теб?
C.G .: Ядох само три пъти.
Дейвид: Как така?
C.G.: Да. Виждали ли сте колко ям откакто станах вегетарианец? Ям едно, може би два пъти на ден, много малки хранения . Според мен храната е била богата на хранителни вещества, защото когато сте яли ...
Дейвид: Уау!
C.G.: ... веднага почувствахте прилив на енергия
Дейвид: Храната беше ли енергизирана по някакъв начин?
К.Г .: Да, но имаше вкус на обикновени зеленчуци.
Дейвид: Предполагам, че по някое време си казахте: "Водят ме в спалнята ми, дават ми странни старомодни дрехи." Мога да си представя как се обръщате към тях и задавате въпроси: „Момчета, мислех, че се прибирам вкъщи. Какво се случва? Защо трябва да стоя тук достатъчно дълго, за да имам нужда от сън? Каква е вашата програма? Какво се случва с мен? "
К.Г .: Ами, Ари каза, че ми беше дадена голяма чест, позволено ми беше да прекарвам време с групата на нейното семейство. Трябва също да премина през подготовката, за да пътувам с тях до базата близо до Сатурн, за да се срещна с онова, което те наричат Съветът на Сатурн. Ето защо трябваше да прекарам толкова много време с тези хора. Между другото, казаха ми да не пипам никого, да се държа на разстояние.
Дейвид: Интересно. Това каза Пит Питърсън.
К.Г .: Добре. Когато пристигнах там за първи път, представителите на Аншар бяха винаги на голямо разстояние от мен и не бяха особено приятелски настроени, но когато видяха, че Ари ... Когато се появих за първи път, Ари ме хвана за ръката, докосна ме и ме заведе да покажа мястото, където бях Мога да спра. Това силно повлия на аншарите. Започнаха да се приближават все по-близо, да задават въпроси, да говорят. Те се интересуваха много от повърхностния свят.
Дейвид: За да изясня част от неразбирането на нашата публика, позволете ми да изясня едно нещо. Хората са склонни да мислят, че аншарите са междуизмерни същества и следователно, когато се появят пред нас, те ще изглеждат като призраци. И ако отидем при тях, тогава за тях също ще изглеждаме като призраци.
C.G.: Те не са същества от по-висше измерение или дори от друго измерение. Те са нас от бъдещето. Върнаха се назад във времето, за да запазят графика си. Точно като нас, те са същества от плът и кръв.
И така, в деня след пристигането ми, деца и други хора започнаха да се приближават все по-близо до мен и да прекарват време с мен. Те се приближиха толкова близо, че можех да ги докосна, но така и не го направих.
Изведнъж, по някое време, вълните сякаш преминаваха през стаята, хората се разделиха, аз погледнах към другия край на стаята и ... ... там беше самият Гонзалес. Изглеждаше изнемощял и някак прикован. Той ме поглежда, започва да върви към мен. Насочвам се към него и изведнъж той просто пада в един от столовете. Отивам до друг стол, сядам на него и мислено заповядвам на стола да застане до стола на Гонзалес. По това време те вече ми бяха показали как да го направя. Тогава го питам какво прави тук и какво става.
Дейвид: Значи можеш да преместиш стола с мисълта си и да го преместиш на различни места?
C.G.: Лесно.
Дейвид: И така, плъзгаш се до стола на Гонзалес и какво тогава?
К.Г .: Ако си спомняте, Гонзалес прекарваше много време с аншарите.
По някое време той дори остана с тях в техния град. Докато беше там, част от работата му беше да общува с раса от шест пръста червени гиганти. Той дори имаше известен успех, когато беше изгонен от Аншар за неподходящо поведение.
Дейвид: Сега има много доказателства за гигантски скелети, открити по цялата земя. Свързани ли са с онези червенокоси гиганти?
К.Г .: Разбира се.
Дейвид: Как?
К.Г .: Е, позволете ми да скоча напред и да ви разкажа какво се е случило.
Дейвид: Добре.
C.G.: Гонзалес каза, че през по-голямата част от годината, ако не и повече, е работил с червени гиганти. Той се опита да ги принуди да приемат лечебни технологии от маите. Те обаче отказаха всякаква помощ от маите, вярвайки, че това ще се превърне в своеобразен лост за тях. От време на време алиансът SSP и маите спасявали червени гиганти на различни места на планетата и ги поставяли в светилището. "Не искаме да бъдем излекувани, докато не се преборите с нашето кралско семейство, което Кабалата държи в тяхната база."
Дейвид: Разбирам. Тогава възникват много въпроси.
К.Г .: Да, за тях няма смисъл да излагат подобни изисквания.
Дейвид: Оставам с впечатлението, че червените гиганти са напълно изчезнали. Нито един от тях не присъства на повърхността на Земята.
К.Г .: Прав си.
Дейвид: Тогава защо говорим за тях така, сякаш все още съществуват? Това е част ...
К.Г .: Защото те съществуват. Някога те контролирали огромна територия в Северна и Централна Америка. Тези същества са генетични творения от предадамитската раса, живяла в Антарктида. Те създадоха гиганти, които да контролират хората, популацията от хора-роби. След катаклизма праадамитите изчезнаха от лицето на Земята или поне ние така си мислехме. Гигантите бяха оставени сами. В онези дни те започнаха да ядат хора и това създаде много проблеми.
Няколко години след катаклизма, когато хората започват отново да се организират, те се обединяват в ловни дружинки и убиват гигантите. Следователно гигантите бяха принудени да отидат под земята. Те навлизаха все по-дълбоко в недрата на планетата, в екосистеми, които съществуват дълбоко под земята. Вече говорихме за това с вас или в програмата за космическо разкриване.
Дейвид: Така че това е, което виждаме: племената на американските индианци започнаха борба срещу червените гиганти. Също така хората в Европа и Азия започнаха да се борят с тях. Тогава ли се оттеглиха на места под земята?
C.G.: В пещери с екосистеми.
Дейвид: Разбирам.
C.G.: Поради липсата на хранителни вещества и слънчева светлина, от които се нуждаят, тяхното здраве е силно пострадало. Те изядоха това, което намериха по-долу, и това не се отрази най-положително на здравето им. Ставаха все по-тънки и по-тънки. Гигантите ловували човешкия вид, който живеел във Вътрешната Земя, като ги докарал до изчезване, защото обичали вкуса на човешкото месо. Те внесоха хаос и в някои други същества, които ...
Дейвид: Приличат ли ни, просто по-големи? Или има нещо необичайно във формата на лицето или главата им?
C.G .: Да, те имат големи чела, големи масивни челюсти, двойни редици зъби. Като цяло те не биха изглеждали просто като голям човек.
Дейвид: И така, дори да ги намалим до размера си, те биха изглеждали съвсем различно?
К.Г .: Разбира се.
Дейвид: Интересно. Така те живеят в подземни кухини. И както казвате, по същество унищожи другото подземно хуманоидно население.
К.Г .: Добре. В крайна сметка те казаха, че някои членове на кралската каста са им помогнали да започнат да се събират. Когато бяха бежанци под земята, там цареше хаос. Така те намериха места, които биха могли да издържат малко население. Те стриктно контролираха числеността на населението и някои членове на кралската каста и свещеничеството отидоха в различни стазисни камери и се потопиха в спряна анимация.
Дейвид: Просто ми е любопитно. Когато изучаваме доклади за тяхната цивилизация в Америка, откриваме така наречените „строители на хълмове“. Това винаги са кални хълмове с пирамидална форма. Хората изкопават такива хълмове и откриват гигантски скелети вътре. Тоест гигантските скелети и хълмове винаги вървят ръка за ръка. Изглежда, че тези хора са искали да продължават да строят пирамидите. Защо мислиш?
КГ: Може би гигантите са направлявали или контролирали хората, когато хората са изграждали инфраструктура и градове за праадамците. Тук просто си мисля. Може би гигантите са били „бригадири“ на такива работни места и са допринесли за това, че робските хора са завършили работата.
Дейвид: Между другото, изкопани хълмове никога не са открити писмени книги или ... Мислите ли, че гигантите са били грамотни? Или потопът ги засегна толкова силно, че те ...
C.G.: Да.
Дейвид: ... загубил по-голямата част от езика?
К.Г .: Те са загубили всичко.
Дейвид: Не може ли да бъде?
C.G.: Да. Гигантите се озоваха в същата лодка като хората. Всичко беше загубено. Следователно…
Дейвид: Тогава откъде са знаели за пещерите под земята, ако по същество са били неграмотни?
К.Г .: Е, те просто бяха принудени. Те бяха принудени да отидат, да изследват и да намерят такива места.
Дейвид: Разбирам.
К.Г .: В крайна сметка представителите на кралската каста и свещеничеството успяха да обединят своя народ. Те казаха: „Добре, имаме малки подземни кухини, които могат да поддържат малък брой хора, така че запазете този брой. И ние ще преминем към спряна анимация и ще се появи, когато станем толкова силни и мощни, колкото сме сега. Във времена на големи енергийни промени можем да направим повече добро. "
Но ето какво всъщност се случва. В окачени анимационни камери имаше над 130 такива същества. Кабал откри повечето клетки, събуди гигантите и ги настани в затворите, разположени вътре в базите.
Дейвид: Струваше ми се, че по-рано казахте следното: когато хората се опитваха да влязат в окачените клетки, те се забиха и не можеха да се движат. Е, създаваше нещо като гравитационно поле. И така, как Кабала успя да събуди някого? Мислех, че е невъзможно.
C.G .: Е, те НЕ МОГАТ да стигнат там, но имат хармонични вълни, които изключват и контролират тази технология.
Дейвид: О, наистина? Интересно.
C.G.: Кабалът е получил достатъчно от тези камери, счупени и функционални. Тя знае, че камерите работят наистина добре. Те са запознати с механизма. Такива светилища ... Хората оцеляваха физически, но психически ... Те, тези гиганти, бяха внимателно изследвани.
Гонзалес каза: изненадващо, преди самият той да премине през трансформацията, той успя да общува с гигантите и дори да постигне известен успех, защото те бяха толкова психологически объркани и травмирани, че трябваше да бъдат убедени. Сега, седнал в кресло, той каза, че след трансформацията му изобщо не искат да общуват с него.
Дейвид: Нека проверим дали съм разбрал правилно. Те заспиват с мисълта, че когато се събудят, ще станат крале на своя народ. Споменахте числото 130. Сега те се събуждат и се оказват затворници. Мога да си представя колко са шокирани.
К.Г .: Разбира се.
Дейвид: Как се чувстват прекъснати анимации, като обединение на два момента във времето или отпадане от живота за наистина дълго време?
К.Г .: За тези, които бяха в спряна анимация, те просто заспаха и се събудиха.
Дейвид: Уау! Сега е ясно защо внезапната загуба на власт, за която говорите, ги направи много, много обезумели.
C.G .: Е, това се отнася за онези гиганти, които са били в спряна анимация. Що се отнася до останалите, които са живели поколение след поколение в екосистеми дълбоко под земята, те се оказаха най-травмираните.
Дейвид: О.
К.Г .: Гонзалес каза, че просто не може да общува с тях. По негово предложение: „Ние можем да ви помогнем. Можем да дадем лечебни технологии “, те отговарят:„ Не! Първо, върнете ни кралските особи и свещениците, които са в затвора Кабал. Тогава ще получим изцеление. ” Знаете ли, няма смисъл, но гигантите просто си отдъхнаха.
Дейвид: Хората, които от известно време живеят в Земята , знаят ли за цивилизацията на повърхността? Или са толкова отсечени, че нямат представа кои сме, когато дойдем и ги грабнем?
К.Г .: Повечето от тях са отсечени, но някои от тях излизат на повърхността от време на време и общуват с хора, обикновено с нашите военни.
Дейвид: Хм.
К.Г .: Следователно те разбират, че сега са извън нашия контрол.
Дейвид: Имат ли някакви комуникационни системи за комуникация с различни групи на различни места?
C.G.: Казаха ми, че са използвали древна подземна технология, която им е позволявала да комуникират с различни места.
Гонзалес наистина беше разстроен. Очите му потрепваха конвулсивно, докато говореше за великаните, отказващи да общуват с него след смяната му. Той ме погледна и попита как бих искал да сляза долу. На което аз отговорих: „Бъди, това е твоята работа, а не моята“.
Дейвид: „Слизането надолу“ означава къде са гигантите?
К.Г .: Добре. Той каза: "Спри, не за първи път срещаш някой, който би искал да те изяде."
Дейвид: Къде бяха тези сайтове? Получавахте ли конкретна информация къде точно са били подземните градове, къде са се придвижвали?
C.G.: Да. Те се намират на същото място като градовете Аншар. Всъщност Гонзалес знаеше за тях, защото аншарите пазеха всичко в тайна и често стреляха по мястото, където се намираше солидната стена, през която те преминаваха. След като се луташе няколко седмици, той намери начин да избяга от наблюдението. Тогава той открил малка дупка, през която било възможно да се шпионира къде са отишли. Така той успя да шпионира срещата на Аншар с червенокоси гиганти, които стенеха, плачеха и изглеждаха ужасно. Малко след това Гонзалес дори успял да се срещне с тях, докато аншарите не го изгонили.
Дейвид: По същество ни изтича времето за този епизод, но ме интересува вашето мнение за това как червените гиганти се вписват в голямата картина на Възнесението и превръщането ни в същества като Аншар. Защо мислиш, че са ти показали всичко това?
КГ: Предполагам, че причината е, че тези същества, въпреки че са създадени и са направили зло ... Всички ние сме свързани кармично. Вижте, Сините Авиани искаха да преминат в следващата октава, но не можаха да го направят, защото действаме като котва. Тоест те са кармично свързани с нас. Същото се случва и с всички останали същества. Или всички се издигаме и се движим заедно, или никой.
Дейвид: По някое време вие и Гонзалес трябваше да прекратите разговора за гигантите. И какво се случи след това?
К.Г .: Известно време с Гонзалес разговаряхме с Ари и сестра й. Аншарите се събраха около нас. Те се държаха на по-голямо разстояние от Гонзалес, отколкото от мен. Сестра Ари каза, че трябва да се подготвим за срещата с новите Пазители. Всички бяха много развълнувани. Затова започнахме да ограничаваме разговора. Няколко старейшини ме поканиха да се върна и да остана с тях за по-дълги периоди от време.
Дейвид: Как те се свързаха с теб?
К.Г .: Наричаха ме Хануш.
Дейвид: Наистина?
C.G.: Да. Всички се събраха на публично място, за да се сбогуват. Сбогувахме се и по същия начин се върнахме до автобуса „Аншар“ на покрива на куполната сграда. И тогава те излетяха от аномалията.
Дейвид: Хм. Случвало ли се е нещо друго, преди да се върнете у дома?
C.G.: Да. Всъщност така и не се прибрах у дома.
Дейвид: О!
КГ: Кацнахме в автобуса „Аншар“, върнахме се в храмовия комплекс и отново имаше още по-голяма опашка от хора, които се насочваха към тунелната система, водеща към прочистващата стая. Вече го описах. Ари и сестра й поведоха Гонзалес и мен към предната част на линията. Тръгнахме напред и направихме церемония за пречистване.
Сгънах дрехите си и щях да ги поставя до дрехите на Гонзалес на стойка с форма на полумесец в стаята за почистване. На рамото на Ари имаше раница, светлокафяв раница. Тя отвори раницата, сложи я пред мен и посочи, че трябва да сложа дрехите си в нея. Огледах се и видях представители на всичките седем групи от Вътрешната Земя, които срещнах при първото си посещение.
Дейвид: Носеха същите амулети като за първи път?
C.G.: Да. Носят амулети и бели туники.
Дейвид: Интересно. Времето за този епизод приключи. Искам да ти благодаря, Кори. Кори Гуд беше с нас. Благодаря за вниманието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар