Звездни Цивилизации

сряда, 30 декември 2020 г.

 Ще стане полицейска държава. Ще пуснат всички болести. Ще употребят и химично, и бактериологично, и ядрено оръжие. А чипираните хора ще приемат и печата.



Обръщение на майката на отрока Вячеслав, Валентина Афанасиевна.



Преди да издаде третата книгата "Свидетелства" за отрока Вячеслав, отец Андрей Углов, съставителят на книгата, помоли матушка Валентина, да направи някаква равносметка. А да се направи равносметка на направеното от нея, е трудно. Но пред очите на матушката е напълно очевидната картина, за упадъка и подема на духовните сили на хората. Затова нейните думи са толкова важни за нас, и за всички, които са чели и гледали филма "Руският Ангел", но и за още не челите ни една книга за отрока, и не гледали филма. Абсолютно за всички са важни думите й.



Прощавайте, че аз, със своя глас предавам думите й, казани в разговор с отец Андрей Углов. Но такава беше волята на Валентина Афанасиевна, понеже тя вече не би могла да чете, поради високото кръвно и поради умората. И както сами ще чуете, за нея вече е трудно, да чете или да говори пред камера. Затова простете на мен многогрешната Людмила, че ще се опитам да предам това, което й е било казано, и това което е написано, от отец Андрей, като предисловие към книгата "Свидетелства за чудесната помощ на отрока Вячеслав", - трета част. И така:



Христос възкресе скъпи братя и сестри. Радвам се да се срещна с вас. Не можех да не събера, по ваша молба, помощта Божия, идваща чрез отрока Вячеслав, към хората по целия свят. Слава на Пресветата Троица!



Тече двадесетата година. Какво да кажа за себе си? Изводите са следните: Моята тежичка работа приключи. Това, заради което стоях на гроба на отрока, да предупредя хората, вече се случи. Хората вече са готови за чипиране. И остава само да съжаляваме и страдаме за душите им. Моята работа вече приключи. Ето такова е заключението ми. И е малко тъжно.



Много хора казват, че няма да се чипират, но явно не са готови, да не приемат ваксината - с чип. Те за нищо не са готови. Всичките тези години само говореха, говореха... Може би и някой да е отишъл да живее на земя. За такива, се радвам, както казваха нашите старци: "Пази себе си, и това за тебе ще е достатъчно". Ето за тези хора, се радвам. А какво да правим по-нататък, не зная.

За себе си съм решила: - Нищо няма да приема, и няма да приемам... Такъв е изводът ми. Най-главното е (за което често мисля напоследък): - А ако не беше Отрокът?


Някъде нещо тихичко е казано, някъде говореха за некои неща, но тях не ги нападат. А срещу отрока се нахвърлиха всичките нечисти сили.


Често ме питат: - Матушке, а ако не беше отрокът? И аз с ужас се замислям, кой, какво щеше да каже срещу нас? И затова считам, че моята работа е завършена.


Сега народ на гроба на Славочка, практически няма. Само рядко идва някой.


Неотдавна бях на гроба, за отреждане деня на неговата памет. Имаше десетина човека. Въпроси вече няма. Идват, някой да ме види, друг, да се помоили, но въпроси вече няма. Хората са в паника. Не знаят, какво да правят и къде да бягат. А Славчо ми казваше за това време, че той ще полежи известно време, в тишина... "А ти мамичко тогава ще си отдъхнеш".


На мен кръвното ми е над 200, и ми е трудно и да говоря... Не зная какво ще направят масоните в края на 20-та година, но след като започнаха да убиват хората, те ще прподължат да го правят... За тази болест нямало лекарство, но ще ваксинират. А с ваксината ще вкарват чипове. И въпреки това, хората ще се съгласяват. Макар че за това беше казвано хиляда пъти, и всички са предупредени.


Но въпреки това, всички приемат всичко. Всеки сам избира. На някого господар е дяволът, а на друг, Бог. И в такова общество става много трудно да се живее. Просто, непоносимо. С истината издевателстват, и хихикат. Затова много се радвам, че Бог, все пак ми е дал време и възможност да разкажа. Преди не го разбирах добре, а сега с ужас гледам, как хората обичат да са измамени. Славочка каза, че чипираните хора ще приемат и печата. И това е страшно. Истински страшно. Не ги е страх само тези, чиито глави са замъглени. Всичко това е реалност. Но да се повярва в реалността е трудно. И ето хората се лъжат.


Цитирам думите на Славчо: - "У нас ще е полицейска държава". И той го казваше, ощо по време на Съветски Съюз! Момченце каза тези думи: "Полицейска държава", когато още беше "милиция". Помня, как се чудехме, когато го слушахме.


А той каза: - "Ще бъде полицейска държава; масоните в световното правителство и помощниците им, дълго ще се готвят, а после всичко ще започне много, много бързо. Ще пуснат всички болести, създадени в лабораториите, - и холера, и проказа, и чума, - абсолютно всичко. Ще употребят всичко, и химично, и бактериологично, и ядрено оръжие." - А това са думи на малко детенце!


За мен е ясно че всичко това се прави от масоните. За мнозина това е ясно, но хората не могат да повярват, че искат да ги избият. А тези, които говорят нещо правдиво, - гледаш, - един осъдиха, друг осъдиха. Но щом вкарват хората в затвора, значи, те не са се уплашили да кажат истината.


Много бях удивена, когато чух изказването на Никита Сергеевич Михалков, в авторския му канал "Бесогон", в поредицата разговори за чипирането и образованието. Не само бях удивена, а възхитена, че умен човек каза истината.

И в отговор започнаха подигравки и насмешки... Но разбира се това говорят специално наети в интернат, хора - тролове. Безсъвестни и безобразни, а може би и обзети от демони.


Сега не мога да си представя докторите, които скоро ще започнат да поставят на хората ваксини с чипове. Как да наричаме такива хора? А те явно знаят всичко. И това е поразително.


Учудвам се много, че днес артисти казват това, което би трябвало да казват свещениците. Но не го казват. Това е радостно и тъжно. Тъжно, че вече са закъсняли, понеже е трябвало да говорят всичко това, по-рано. Още повече, че преобладаващото мнозинство от духовенството, казват: - "Взимайте всичко; - външното не може да навреди на вътрешното"!


Но сега започнаха да вкарват чипове и в тялото. И пак тишина. Страхливо мълчание. И хората останаха просто изоставени, затова се и хванаха за отрока. Слава Богу че хората се хванаха накрая за Библията. Започнаха да изучават Писанията и да си разказват един на друг, пророчествата от Откровението на свети Йоан Богослов... Защото сега пророчествата на Йоан Богослов са напълно очевидни. Сега никой нищо не скрива, и хората са в шок.


А какво може народа? Нищо не може. Той даже не може да се застъпи за някого. Народът е безправен.


Най-главното дойде. Човек трябва да набере мъжество и да дочака нашия, от Бога даден Цар. И да не си постави печат на челото, за да не му светят трите шестици, на челото, със зелена светлина.


Когато мисля за всичко това, дъхът ми спира. Това реално дойде, и е така страшно. - Наоколо всичко е Божествено красиво, а печати на челата, и чипове в телата? И от всички страни предателства на Бога Иисуса Христа, и насмешки, и хули, и каво ли не.


Що се отнася за мене, аз изпълних послушанието си, до край, и повече сили нямам. Ни физически, ни духовни...


Аз отдадох на хората всичко, и затова не трябва да ме търсите, и да идвате, да ме погледнете. Много съм благодарна на всички, които разделиха с мен моите теглила.


А отрокът е реалност, а не някаква си там фантастика, а жива реалност. И тя е с нас много години. И се изпълни пророчеството му, че срещу него ще се борят. И аз виждам, как яростно се бореха с него, и още ще се борят. Славочка така и каза: - "Против мен мамичко, винаги ще се борят".


Хората които заобичаха отрока, които всичко разбират, и истински обичат Бога, които се стараят да спасят душата си, те ми помагат. Даже присъствието на един такъв човек, който всичко разбира, силно ме радва, и ми дава някаква надежда, че всичко това не е напразно, че всичко е извършено правилно. И ми дава надежда в живота. И такива хора, никак не са малко. И аз много се възхищавам на такива хора. Да има много, добри, мъжествени хора, които са готови да оставят всичко и да служат на Бога. Такива хора са готови живота си да дадат за Бога. А у нас има много такива хора, и те ме подкрепят. Когато ги слушам и виждам, на душата ми става спокойно. - Значи не съм сама, значи и ние сме много.


На тези хора съм много благодарна. Аз зная че на тях им помага отрокът. И не се учудвам, че той идва при тях. Около нас легиони демони се вият, а хората хихикат, - "нямало такива". А тях ги има, и винаги ги е имало, и винаги са издевателствали над хората. А сега стана просто непоносимо. Хихикат тези, които им служат. Понеже нормален човек, няма да се присмива на това, и няма да изкарва другите хора, глупаци.


Времето свърши. Отрокът помага на тези, които са поумнели, а които са слаби, на тях още повече помага.

Тези свидетелства, които записахме за отрока са едно, а колко хора има, които се уплашиха, които Славочка излекувал от рак и от много други неизлечими болести. На колко хора отрокът е помогнал! На мен толкова неща хората са ми разказвали, но когато ги помолиш да го кажат пред камера, те веднага се дърпат: - "Не, аз не мога". - А да го напишете можете ли? - "Не, не, няма да пиша".


Но нали благодарение на отрока, Бог ти е дал изцеление? - "Не, не искам да знаят името и фамилията ми". Но разберете, че това е предателство... Вие и сами всичко виждате и чувате, освен ако не сте слепи духовно... Много хора търсят начин, някак да ме подведат под отговорност за екстремизъм... Ето такъв е живота сега.


Затова се радвам, че Господ е дал на някои хора мъжество, без страх да кажат истината. затова, като чух Никита Михалков, в програмата му "Бесогон", който не се уплаши открито да каже истината за чипирането и цифровизацията, за да предупреди хората, си казах: "Господи, благослови го, и му прости всичките му прегрешения, каквито има, защото той открито каза истината, и не се уплаши, да се подложи на опасност. Той каза, че се плаши от Бога, и не иска чрез чип, да получава команди в главата си, и да е кукла, която дяволът подърпва за нишките...


И разбрах, че само който се бои от Бога, може да застане за истината...

Извадка от:

Няма коментари:

Публикуване на коментар