80 ГОДИНИ ОТ Т.НАР. ФИЛАДЕЛФИЙСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ

Какви митове и тайни крие той

На 28 октомври 1943 г. на базата на американските ВМС във Филаделфия се провежда т.нар. филаделфийски експеримент.

През 80-те години на миналия век по екраните в Съветския се прожектира хитовият филм „Секретният експеримент“. Съветските момчета, затаили дъх, слушали за приключенията на един американски моряк, който по времето на един научен експеримент „през дупка на времето“ попаднал от 1943 в 1984 г.

Много хора смятали, че този филм е създаден на базата на реални събития.

Бордовият номер DE-173

Някои конспиролози и днес смятат, че през 1943 г. американски физици провели грандиозен опит, чиито резултати били засекретени за десетилетия наред.

Събитията, свързани с т.нар. филаделфийски експеримент, се развиват на кораба „Елдридж“, с бордови номер DE-173, който влиза в състава на американския флот през лятото на 1943 г. През 1944-1945 г. той изпълнява бойни задачи в Средиземно море. На 28 май 1945 г. „Елдридж“ се насочва в акваторията на Тихи океан, за да поддържа американския флот във войната с Япония. През 1951 г. корабът е предаден на гръцкия флот и е наречен „Леон“. Есминецът носи военна служба до 90-те години, когато е бракуван.

Съвсем обикновена биография на кораб, но в историята му има една загадъчна дата – 28 октомври 1943 г.

Търсене на невидимост

На този ден есминецът, със 181 души на борда, се намирал на базата на ВМФ във Филаделфия и бил използван за провеждане на секретен експеримент.

Американските военни се заинтересували от трудовете на Алберт Айнщайн и му поставили задачата да осигури невидимост на бойните кораби, минимум от радарите, максимум – визуално.

Айнщайн смятал, че невидимост може да се постигне с помощта на мощно електромагнитно поле, генерирано по специален начин около материален обект.

Физикът бил наблюдател в сянка на проекта, а опита провеждали други негови колеги.

Четири мощни генератора на електромагнитни вълни били монтирани на „Елдридж“.

Първите опити били проведени през лятото на 1943 г. Генераторите не били включени на пълна мощност, но се получили обнадеждаващи резултати. Сред страничните ефекти било състоянието на много членове на екипажа – главоболие, повръщане, изгаряния.

Телепортация с тежки последици

Командването на ВМС на САЩ решило да продължи експеримента. На 28 октомври 1943 г. в 9 часа сутринта генераторите на „Елдридж“ били включени на пълна мощност. Есминецът бил покрит с мътна зеленикава пелена, след което изчезнал от екраните на радарите и от очите на шокираните наблюдатели.

Това било само началото. Изчезналият от Филаделфия есминец се появил в Норфолк – главната база на американските ВМС в Атлантика, което е на около 300 км от мястото, където бил проведен експериментът. След това корабът се „върнал“ във Филаделфия.

Когато генераторите били изключени и наблюдателите и учените се качили на борда на „Елдридж“, видели страшна картина. Част от екипажа загинала; някои от телата на мъртвите моряци били „залепени“ за корпуса на кораба. Оцелелите получили изгаряния и изпаднали в състояние на лудост. Няколко десетки изчезнали безследно. Здрави се оказали само 20 членове на екипажа.

Този резултат принудил флотското командване да прекрати експеримента.

Събитията на 28 октомври 1943 г. били строго засекретени и досега носят грифа на строга секретност.

През 1955 г. американският уфолог Морис Джесъп издал книгата „Доводи в полза на НЛО“. След като книгата излязла, писателят получил писмо от Карлос Мигел Алиенде, който твърдял, че бил свидетел на нещо, което не отстъпвало по значение на НЛО и описал „филаделфийския експеримент“.

След две години в Управлението за военноморски изследвания била получена книгата на Джесъп, с бележки в полетата, които засягали загадъчния експеримент. Озадачените военни извикали Джесъп, който заявил, че бележките са написани от Карлос М. Алиенде.

На 20 април 1959 г. Морис Джесъп се самоубил. Преди това той разказал на свои приятели, че продължава „разследването на „филаделфийския експеримент“; той уверил приятелите си, че в Управлението за военноморски изследвания военните признали, че експериментът всъщност не бил проведен.

Привържениците на версията, че експериментът е реален, смятат, че смъртта на Джесъп доказва, че тази история е правдива, а военните решили да се избавят от упорития търсач н истината.

Не е ясно обаче защо са чакали няколко години и не е ли било по-лесно да изпратят уфолога в затвора като шпионин, както се случвало често по времето на студената война?

Близки и приятели на Джесъп не видели нищо странно в самоубийството му. Той имал сериозни финансови проблеми, провали в личния живот и всичкото това на фона на неустойчива психика.

Трагичният край на уфолога засилил интереса към „трагедията на Елдридж“; появили се нови изследователи, откривали „нови свидетели“, издирвали загадъчния Карлос Алиенде. Според една версия зад това име се криел Карл Алън, който служил в базата във Филаделфия през 40-те години. Алън обаче страдал от разстройство на психиката и не можел да бъде обективен свидетел.

Представители на ВМС на САЩ не реагирали на случващото се; на настойчивите, които засипвали ведомството с въпроси, кратко отговаряли – никакъв експеримент през 1943 г. на есминеца „Елдридж“ не е провеждан.

След като през 80-те години излязъл американският филм „Филаделфийският експеримент“, започнали масово да се публикуват „свидетелства“ и „доказателства“. Черешката на тортата станало интервюто с Алфред Билек, който заявил, че през 1943 г. служил на „Елдридж“ и действително на него били провеждани опити. Билек твърдял, че се пренесъл в бъдещето и се срещал с извънземни.

Още няколко години флотското командване държало отбрана, а след това разсекретило документи от 40-те години, свързани с „Елдридж“, включително и бордовия му журнал. В документите не се споменавало за никакви опити, а самият есминец по това време не бил във Филаделфия.

Но любителите на тайни не били доволни.

„Властите лъжат“, заявили те и обвинили американските ВМС във фалшифициране на документите.

През 1999 г. командването на флота направило още един опит да „закрие темата“. На журналистите представили членове на екипажа на „Елдридж“ от 1943 г., които по това време били живи.

Тези бодри старчета не оставили и един камък от легендата. Те с удоволствие разказвали за службата си, но заявили, че не съществуват никаква „зеленикава пелена“ и залепени за корпуса моряци и че по това време корабът не се е местил никъде. Членовете на екипажа посочили, че сред тях нямало моряк с името Алфред Билек. Един от ветераните гневно заявил, че тази история е измислена от някой надрусан.

Севастополският експеримент на Курчатов

Кое послужило за раждането на тази странна легенда?

В началото на войната прочутият физик и създател на съветската атомна бомба Игор Курчатов през 1941 г. пристигнал в Севастопол, където заедно с колегите си трябвало да създадат методика за защита на съветските кораби от немските магнитни мини. Разработената от групата на Курчатов методика за размагнитване, известна като системата ЛФТИ, осигурявала пълна защита на флота от магнитни мини. През 1942 г. за това изобретение Курчатов получил Сталинска премия.

Магнитните мини на Третия райх били заплаха не само за съветските кораби, но и за флотовете на другите страни от антихитлеристката коалиция. Затова американските учени физици също експериментирали с различни варианти за защита на кораби.

Вероятно подобни опити на базата във Филаделфия родили слуховете сред моряци, които с времето са прераснали в легендата за „филаделфийския експеримент“.

Съществували и слухове, че експериментът е свързан с името на Никола Тесла. Макар че той починал малко преди него, идеите му за възможна телепортация не са могли да не заинтересуват Пентагона и специалните служби в САЩ.

Според някои експерти опитът се състоял. В онези години съюзниците се научили успешно да се борят с подводниците на нацистите с помощта на радиолокатори и вероятно са искали да обезопасят флота си от подобни средства. За целта било нужно да се разбере как корабът да се превърне в невидим в определен диапазон от радиовълни. И учените от САЩ предложили такъв експеримент. Измислили историята с телепортацията, за да скрият основното направление в изследванията. Вероятно легендата с телепортацията на кораба е целяла да покаже на враговете на Щатите технологичните им възможности, а от собственото правителство заинтересуваните да изсмучат финансиране за нови проекти.

Както е известно, колкото е по-неправдоподобна една лъжа, толкова по-лесно вярват в нея.

А. Сидорчик