Говорил с животните, лекувал с ръце, живял 200 години“. История за Гришка от Венера

През живота си ми се случи да посетя стотици села и селца, пръснати из Русия. Общувайки с техните жители, стигнах до извода, че селяните много почитат наставленията на възрастните. Мнозина от тях не са имали възможност да получат добро образование и са се учили от представители на по-старото поколение. Разбира се, учебници или каквато и да е учебна литература не са имали, но пък са разполагали с огромен опит и знания, предадени от предците им — и именно чрез тях се е обучавало младото поколение.

Затова момчета и момичета на 12–14 години вече притежавали практически умения, които били необходими за селския живот. А що се отнася до знания или човешки качества — те се предавали най-често чрез истории, приказки, всевъзможни разкази. Разликата била, че тези знания не се четели от учебници, а се помнели и се предавали устно. Така през вековете се съхранявала информация, която понякога удивлява дори хора с блестящо образование.

Бях обиколил много села.

В едно от тях имаше прекрасна практика — или по-правилно казано, традиция. В хубаво време вечер се събираха момчета и момичета, за да слушат историите на възрастните. Такива общи занимания също бяха част от възпитанието и образованието.

Макар да не бях дете, с удоволствие послушах онази вечер една мила бабичка. Възрастна жена с кърпа на главата и сарафан дойде, седна на пейката и веднага я наобиколи младежта. Гласът ѝ беше толкова добър, че сякаш с него прегръщаше всички слушатели:

„Нашето село е построено още през XIII век! Разни времена е преживяло. Няколко пъти са го препостроявали. Но хора тук живеят от векове.

Моите предци заедно с тази земя са преживели и радост, и мъка. Никой не е мислел да си тръгне нанякъде. От баща на син, от майка на дъщеря се предавали много истории. Всяко семейство има свои, но има и такива, които знаят всички. Чували ли сте за Гришка от Венера? О, тогава ще ви разкажа. Само не помня кога точно е било, но много отдавна.

Тогава предците на мнозина от вас живеели в това село — вашите прапрадядовци и прапрабаби. Наблизо имало още четири села. Хората ходели едни при други на гости, разменяли стоки — кой с каквото бил богат. Затова никой не се учудвал, когато от съседното село идвали да потъргуват. Понякога и деца притичвали, та когато видели онзи младеж, не обърнали внимание. А той бил необикновено дете. И скоро за това научили всички наоколо.

Започнали да го питат откъде е дошъл. Първо не отговорил с думи — само посочил небето. Никой нищо не разбрал. Повторили въпроса, тогава детето казало, че е пристигнало от Венера. И започнало да разказва за живота там. Говорело, че и там растели дървета и течели реки, но различни — не като земните. Дърветата, храстите и цветята на Венера били твърди и съставени от минерали, а реките били огнени. В определен сезон било забранено дори да се доближаваш до тях, но през останалото време дори се къпели в тях.

На Венера, освен хора, живеели и подземни същества, подобни на огромни бръмбари или щурци. Под повърхността имало гигантски мравуняци — мрежа от ходове и тунели, в които те обитавали. Изобщо, животът на Венера бил необичаен, но истински. Докато там не паднала отровена звезда. Всички дървета и храсти се превърнали в прах. Реките след падането ѝ останали вечно горящи. Когато всичко това се случило, планетата станала безжизнена и негодна за живот — нито за хора, нито за бръмбарите.

Момчето имало удивителни способности.

Смятали го за чудат. Говорел с животните, а те го слушали. Мъжете особено обичали, когато влизал в реката — рибата сама плувала в мрежите. Понякога и мечки идвали. Не всеки мъж би се осмелил да се приближи, а детето тичало към тях, прошепвало нещо и мечокът се обръщал и бавно се връщал в гората. Прозвали го Гришка. Останал да живее при едно семейство. Те имали голяма мъка — дъщеря им била красавица, но не можела да има деца. Помислили, че Бог им е изпратил момчето.

Гришка не само умеел да се разбира със зверовете, но и лекувал. Не с билки като знахарите, а с ръце. Така излекувал и приемната си майка. После тя му родила двама братя и сестра. Как точно Гришка се озовал на Земята — това така и не казал. Може би родителите му били дали заръка да не говори за определени неща.

Мнозина не му вярвали. Смятали го за магьосник в детско тяло, дори се страхували. А в нашето село го обикнали. Много добро направил. А казват още, че Гришка живял почти 200 години! Така че на Венера някога са живели хора. И един от тях — в нашето село.“