МАТЕРИАЛИЗИРАНИТЕ ДУХОВЕ, АНТИНОДИТЕ И ЗАБРАВЕНАТА НАУКА ОТ 1900 ГОДИНА: ИСТОРИЯ, ФИЗИКА И РЕЗОНАНСИ, КОИТО ДНЕС СЕ НАРИЧАТ ПСЕВДОНАУКА

Добър ден, ето ни отново в една тема, която през последните сто години е била изкривена, омаловажена и превърната в сензация, въпреки че в началото на XX век тя е била разглеждана като напълно сериозна научна област, изучавана от физици, химици, инженери и лекари. Вчера беше показано едно изображение, на което беше посочен конструктивен антинод, за да може човек да наблюдава истински исторически детайл, който днес мнозина биха захвърлили като псевдонаука, без да знаят, че в началото на 1900 година това е било считано за авангардна научна работа. През 1900 година спиритическите сесии включвали явления, които тогава били наричани материализиран дух. Това не били призраци в съвременния смисъл, не били прозрачни фигури, не били халюцинации, а според свидетелствата на учените от онова време това били форми, които се появяват от нищото, взаимодействат с присъстващите, могат да бъдат докоснати, имат плътност, имат температура, имат пулс, имат дишане, макар и с определени отклонения от нормалните човешки параметри. С течение на годините всичко това постепенно било сведено до шарлатания, измама, театър, трикове, и днес погрешно се смята, че това е било някаква фантазия или измислица. Но според учените от онова време това не е било измислица. Това е било чиста, тежка наука, базирана на експерименти, наблюдения, измервания и повторяеми резултати.

Древните, а по‑късно и учените от XIX и XX век, са вярвали, че е възможно да се материализира човек, идващ от отвъдното, чрез настройване на конструктивен антинод на максимална ширина на неподвижна вълна. Това е било правено с много малко технически средства, но с дълбоко разбиране на вълновите явления, резонансите и електромагнитните полета. Според описанията от онова време духовете се появявали като хора, стояли известно време, взаимодействали с присъстващите, след което изчезвали. Присъстващите можели да измерват сърдечните им пулсове, да усещат температурата им, да наблюдават движенията им. Те изглеждали почти живи, а думата „почти“ е използвана, защото според свидетелствата температурата им била малко по‑ниска от нормалната човешка, но въпреки това те били физически осезаеми. Всичко това било записано не от обикновени хора, а от учени, които документирали явленията с научна точност. Един от най‑известните случаи е този на Уилям Крукс, химик, физик и член на Кралското общество, който в продължение на двадесет години наблюдавал явлението на жена, наричаща себе си „Кейт“, която се появявала пред голяма публика. Според нея тя идвала от отвъдното, а целта ѝ била да покаже, че съществува свят отвъд физическия, свят, в който се намират всички хора, които вече са напуснали този план.

Така антинодът, който вчера беше показан като свободен източник на енергия, днес може да бъде представен и като проектор на духове. Според старите описания, ако човек иска да говори с починал роднина, трябва да настрои конструктивен антинод на максимална ширина на неподвижна вълна в третия резонансен конструктивен хармоник на Шумановия фундаментал. Шумановият резонанс е естествен електромагнитен резонанс на Земята, който се проявява в кухината между земната повърхност и йоносферата. Основната честота е около 7,83 Hz, а хармониците ѝ се разпространяват нагоре. Според старите експерименти третият хармоник е бил използван за материализация, защото той е бил достатъчно силен, стабилен и подходящ за създаване на неподвижна вълна с конструктивен антинод.

Жицата, използвана за този процес, трябвало да бъде железна и с дължина 7,3 метра, което е дължината на антената, съответстваща на Шумановия резонанс. Към нея били свързвани Лайденски кондензатори, паралелно или серийно‑паралелно, така че системата да резонира по начин, който създава антинод с максимална ширина. Този антинод, според описанията, бил мястото, където се появяват негативните микровълни, които според старите учени били способни да прожектират духове от отвъдното в нашия свят. Това било разглеждано като научен процес, а не като магия. Старите ръкописи описват точните стъпки, които днес биха били сметнати за абсурдни, но тогава били считани за част от експерименталната физика.

Така се оформя една картина, в която науката и спиритизмът не са били противоположности, а две страни на едно и също търсене — търсенето на начин да се разбере природата на реалността, границата между живота и смъртта, възможността за съществуване на съзнание отвъд физическото тяло. Днес всичко това е изтласкано в периферията, наречено псевдонаука, забравено, осмяно, но историческите документи остават. Те показват, че границата между наука и непознато понякога е много тънка, а това, което днес се смята за невъзможно, някога е било разглеждано като експериментален факт.