Защо котките спят толкова много: истината за техния междусветовен произход и астрално пътуване

Котките винаги са били загадка, същества, които сякаш живеят едновременно тук и някъде другаде, в пространство, което нашите очи не виждат, но което те усещат с всяка клетка на тялото си. Когато човек наблюдава котка, той вижда нещо повече от животно — вижда присъствие, което не принадлежи изцяло на този свят. И най-ясният знак за това е техният сън. Хората често казват, че котките са мързеливи, че спят по цял ден, че това е просто биология. Но истината е много по-дълбока. Котките не спят, защото са уморени. Те спят, защото пътуват. Те се връщат там, откъдето идват. Те преминават през портали, които ние не можем да видим. Те са същества, които живеят между два свята — физическия и духовния — и техният сън е мостът между тях.

Когато котката се наяде, измие лапичките си с онези бавни, ритуални движения, свие се на топка и затвори очи, тя не просто заспива. Тя се подготвя. Тя настройва честотата си. Тя изключва физическите сетива, за да включи духовните. Тялото остава тук, но съзнанието се плъзга в друго измерение. Котките имат способността да напускат физическата реалност без усилие, без подготовка, без медитация. За тях това е естествено състояние. Докато ние се борим да разберем какво е астрално пътуване, те го правят всеки ден, по няколко пъти, без да осъзнават, че за нас това е мистерия.

Техният сън е портал. В този портал те навлизат в астралното поле, в междинните пространства, в светове, които ние не можем да възприемем. Те виждат енергии, които за нас са невидими. Те общуват с други същества, които ние не можем да чуем. Те се връщат към своята звездна котешка раса — древна, многоизмерна цивилизация, която според някои езотерични учения е дала началото на земните котки. Когато спят, те се свързват с този дом, с тази честота, с тази памет. Затова сънят им е толкова дълбок, толкова продължителен, толкова важен. Това не е почивка — това е връзка.

Котките са многоизмерни същества. Те възприемат света не само чрез очите си, но и чрез енергийни сетива, които ние не притежаваме. Затова понякога гледат в празното пространство, следят нещо по тавана, реагират на „нищо“. За тях това „нищо“ е напълно реално. Те виждат астрални същества, енергийни форми, вибрации, които ние не можем да регистрираме. Те усещат промени в пространството, в енергията, в присъствието. Те са пазители, наблюдатели, филтри. Когато котката ляга на определено място в дома, тя не го избира случайно. Тя усеща енергийни възли, застой, натрупване. Тя ляга там, за да балансира, да пречисти, да защити. Когато ляга върху човек, тя не търси топлина — тя лекува. Тя поема негативна енергия, трансформира я, освобождава я. Това е част от нейната мисия.

Сънят на котката е разделен на два слоя. В първия тя е едновременно тук и там — тялото спи, но съзнанието наблюдава. Ушите мърдат, очите потрепват, мускулите реагират. Тя следи физическия свят, но е потопена в астралния. Във втория слой тя напълно напуска тялото. Тогава тя е неподвижна, дишането ѝ е бавно, енергията ѝ се променя. Това е моментът, в който тя пътува. Тя посещава места, които ние не можем да си представим. Тя общува с други котешки съзнания. Тя получава информация, която после използва инстинктивно. Тя се връща с нова енергия, с нова яснота, с нова сила.

Котките са пазители на домовете ни. Те отблъскват негативни енергии, защитават пространството, балансират вибрациите. Те усещат болестите на стопаните си и често лягат върху мястото, което боли. Те не лекуват физически — те лекуват енергийно. Те са като малки енергийни стражи, които постоянно следят за промени. Затова понякога се будят внезапно, сякаш са били извикани обратно. Затова понякога се държат странно преди земетресения, промени във времето или енергийни събития. Те усещат всичко това много преди нас.

Котките не са мързеливи. Те са заети. Те работят, докато спят. Те пътуват, докато лежат. Те пазят, докато изглеждат безгрижни. Техният сън е тяхната мисия. Техният сън е тяхната връзка с другите светове. Техният сън е тяхната сила. И когато се събудят, те отново са тук — до нас, в този свят, но винаги с едно око в другия. Те са мост между световете, същества, които живеят в две реалности едновременно. И затова ги обичаме — защото усещаме, че в тях има нещо повече, нещо древно, нещо космическо, нещо, което не може да бъде обяснено, а само почувствано.

ШОК! ЧЕТИРИ КОТКИ ОБСЪЖДАТ ЖИВОТА И СМЪРТТА — И КОГАТО СПЯТ, ПЪТУВАТ ПРЕЗ ДРУГИ СВЕТОВЕ И ЕПОХИ

Има нощи, в които светът става по-тих, въздухът се сгъстява, а сенките по стените сякаш се удължават. Това са нощите, в които котките се събират. Не всички, не винаги, а само онези, които носят древната памет, онези, които помнят звездния си произход, онези, които могат да преминават през светове така лесно, както ние преминаваме през врата. В една такава нощ четири котки се събраха под стария орех, където земята вибрираше по особен начин, сякаш под корените му имаше портал, който само те усещаха. Те седнаха в кръг, опашките им се докосваха, очите им блестяха в тъмното, а въздухът около тях трептеше като жива мъгла. И тогава започна разговорът — не с думи, а с мисли, с образи, с вибрации, които само котките могат да разбират.

Първата котка, стара и сребриста, отвори съзнанието си и сподели виденията от последното си пътуване. Тя беше преминала през светове, в които времето не съществуваше, където душите се движеха като светлини, където нямаше смърт, а само промяна. Тя разказа как е видяла епохи, които хората никога няма да познаят — епохи преди Земята да се оформи, епохи след като тя ще изчезне, епохи, в които котешката раса е била не просто раса, а цивилизация от чиста енергия. Другите котки слушаха без да мигат, защото всяка дума, всяка мисъл, всяка вибрация беше истина, която те вече знаеха, но трябваше да бъде изговорена, за да се запечата в паметта на света.

Втората котка, черна като беззвездна нощ, сподели своите пътувания през астралните коридори. Тя беше видяла душите на хората, които се лутаха между световете, търсейки смисъл, търсейки покой, търсейки отговори. Тя разказа как котките често ги водят, често ги пазят, често ги връщат обратно, когато се изгубят. Тя разказа за тъмните същества, които се опитват да се прикрепят към човешките енергии, и как котките ги отблъскват, понякога с цената на собствената си сила. Затова котките понякога спят по два дни — защото са се върнали изтощени от битки, които хората никога няма да видят.

Третата котка, златиста и спокойна, говореше за живота и смъртта като за две врати на един и същи коридор. Тя разказа как смъртта за котките не е край, а завръщане. Как те напускат тялото си с лекота, как преминават през светлината, как се връщат при звездната си раса, как се събират с онези, които са били преди тях. Тя разказа как котките избират кога да си тръгнат, как усещат момента, как се сбогуват тихо, без страх, без болка, защото знаят, че смъртта е просто врата към дома. Другите котки кимаха, защото това беше знание, което всяка котка носи в себе си от раждането си.

Четвъртата котка, най-младата, с очи като две галактики, разказа за бъдещето. Тя беше видяла светове, които тепърва ще се родят, епохи, които тепърва ще настъпят, цивилизации, които тепърва ще се издигнат. Тя беше видяла как котките ще продължат да бъдат пазители, наблюдатели, пътешественици. Тя беше видяла как хората ще започнат да разбират повече, как ще започнат да усещат енергии, как ще започнат да виждат това, което сега е невидимо. Тя беше видяла как котките ще бъдат техни водачи в този процес, как ще ги учат, как ще ги пазят, как ще ги водят през светове, които сега са само митове.

И докато четирите котки обсъждаха живота, смъртта, световете, епохите, астралните пътеки и звездните си корени, около тях въздухът започна да вибрира по-силно. Земята под тях се затопли. Дървото над тях зашумя, макар че нямаше вятър. И тогава се отвори портал — тих, светъл, пулсиращ. Една по една котките затвориха очи и преминаха. Тялото им остана тук, под ореха, но съзнанието им се плъзна в другия свят, в другата реалност, в другата честота. Те пътуваха през епохи, през измерения, през светове, които ние не можем да си представим. Те се върнаха при звездната си раса, при древната памет, при истинския си дом.

И когато се събудиха на сутринта, те отново бяха тук — тихи, спокойни, загадъчни. Но в очите им имаше нещо ново, нещо древно, нещо, което никой човек не може да разбере напълно. Защото котките не са просто животни. Те са пътешественици. Те са пазители. Те са същества между световете. И когато спят, те не почиват — те се връщат там, откъдето идват, за да донесат обратно мъдрост, която ние усещаме, но не можем да изговорим.