ФЛУОРИД:ЗДРАВНА ПОЛИТИКА ИЛИ МАСОВ ЕКСПЕРИМЕНТ 

Темата за флуора винаги е стояла на границата между науката, политиката, индустрията и общественото здраве, и когато човек започне да се вглежда по‑дълбоко в историята, в решенията на различните държави, в икономическите интереси, в научните спорове, в документите, които са излизали през десетилетията, той започва да вижда една картина, която не е черно‑бяла, а сложна, многопластова, изпълнена с въпроси, които не получават еднозначни отговори, защото флуорът, който днес се представя като средство за превенция на кариеси, някога е бил разглеждан като индустриален отпадък, като токсичен замърсител, като проблем, който причинява щети на хора, животни, растения и цели екосистеми, и точно тук започва голямото разделение между държавите, защото някои страни — Китай, Австрия, Белгия, Финландия, Германия, Дания, Норвегия, Швеция, Нидерландия, Унгария, Япония — решават категорично да кажат „не“ на флуорирането на питейната вода, или никога не го приемат като национална политика, докато други държави — САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Ирландия, Израел, Сингапур, Малайзия, Колумбия — продължават да поддържат система, в която повече от половината население пие вода, към която е добавен флуор, и това поражда въпроса защо едни страни отказват, а други настояват, защо едни виждат риск, а други виждат полза, защо едни се отдръпват, а други продължават.

Когато се върнем назад към 30‑те и 40‑те години на XX век, виждаме, че индустрията на алуминия е била един от най‑големите източници на флуорни отпадъци, които са причинявали щети на земеделски култури, на животни, на работници, на цели райони, и първите съдебни дела срещу индустриални гиганти са били именно заради флуорно замърсяване, което е водело до милионни загуби, до увреждания, до екологични катастрофи, и тогава флуорът е бил разглеждан като проблем, като токсин, като опасност, а не като полезна добавка. Но постепенно, с натрупването на индустриални интереси, с нуждата да се управляват отпадъците, с желанието да се намалят разходите за обезвреждане, започва да се оформя нов разказ — разказ, в който флуорът вече не е отпадък, а „полезно вещество“, не е токсин, а „профилактика“, не е индустриален проблем, а „обществено здраве“, и тази трансформация на образа му не се случва случайно, а е резултат от десетилетия на лобиране, на PR кампании, на научни публикации, финансирани от индустрията, на политически решения, които често са били вземани не от лекари, а от икономически структури.

И така стигаме до днешния ден, в който светът е разделен — едни държави казват, че флуорирането е безопасно, ефективно, полезно, други казват, че е ненужно, рисково, остаряло, трети казват, че е експеримент, който никога не е бил напълно доказан, а четвърти твърдят, че е наследство от индустриални интереси от миналия век, които са се превърнали в политика, без да бъдат преосмислени. И когато човек започне да разглежда научните изследвания, вижда, че има проучвания, които подкрепят флуорирането, но има и проучвания, които поставят под въпрос безопасността му, особено при дългосрочно излагане, при деца, при бременни, при хора с определени заболявания, и точно тук възниква големият въпрос — дали флуорирането е наистина мярка за обществено здраве, или е политика, която е останала от време, в което индустрията е имала нужда да пренасочи отпадъците си към „полезна употреба“.

И когато погледнем картата на света, виждаме, че държавите, които са най‑високо в класациите за здраве, образование, екология, качество на живот — скандинавските страни, Германия, Нидерландия, Япония — са именно държавите, които са отказали флуорирането, докато държавите, които продължават да го използват, са предимно англоезични страни, в които индустриалната история на флуора е била най‑силна. Това не означава автоматично, че флуорът е вреден или полезен — означава, че светът не е единодушен, че науката не е напълно съгласна, че политиката не е напълно прозрачна, че историята не е напълно чиста.

И така стигаме до големия въпрос — дали флуорирането е мярка за превенция, която наистина работи, или е наследство от индустриални интереси, което е било превърнато в здравна политика, без да бъде поставено под въпрос. Дали е полезно, или е ненужно. Дали е безопасно, или е рисково. Дали е научно, или е политическо. Дали е здраве, или е експеримент. И докато едни държави казват „да“, а други казват „не“, разговорът продължава, защото истината не е проста, не е едностранна, не е окончателна, и точно затова темата за флуора остава една от най‑спорните, най‑дълбоките и най‑неудобните теми в съвременната здравна политика.