Тибетски случай на реинкарнация, който изучавали съветските изследователи. Гелонг и неговото прераждане

Вярата в прераждането и реинкарнацията е изключително силна в Тибет. Тук става дума не толкова за религия, колкото за идеология. В Лхаса има множество манастири. Във всеки от тях се пазят списъци с имената на онези, които през последните десетилетия и столетия са се въплъщавали в нови тела. В предвоенните години съветските изследователи силно се заинтересували от този феномен. Те искали да проверят на практика дали реинкарнацията съществува. В резултат на това в продължение на 12 години живели в Тибет, сменяйки се един друг, очаквайки появата на някой духовен наставник в ново тяло.

На 12‑тата година наблюдения това се случило! За чудото на въплъщението съобщили монасите от един мъжки манастир. С благословията на местните старейшини там били изпратени съветските специалисти. Както се оказало, около 4 години по-рано по време на медитация един от духовните наставници (Гелонг) напуснал този свят. Той завещал да продължат да се грижат за тялото му и да не прекъсват медитацията, докато не се върне в друго тяло. Такава практика е често срещана в Тибет.

Наставникът Гелонг се отправил в последната си медитация

За огромно съжаление, две години след смъртта му в манастира избухнал пожар. Наследникът на наставника — негов ученик — се опитал да спаси от огъня личните вещи на учителя. Пожарът бил потушен, а предметите, спасени от пламъците, мъжът запазил до завръщането на наставника. Така у него останали огледало, табакера, ритуална купичка и резервни ритуални дрехи.

След още две години в манастира дошло момче. То огледало сградата с интерес и забелязало промените, останали след пожара. После влязло вътре. Територията на манастира била разделена на помещения, свободни за посещение, и на строго забранени. Всеки монах знаел къде не бива да влиза — това би било тежък грях. В някои стаи имали право да влизат само духовни наставници и практикуващи, достигнали особено ниво. А момчето именно към една от тези стаи се отправило първо.

След известно време при него дошъл настоятелят и го помолил да напусне помещението. Детето го погледнало укоризнено — като бивш ученик — и казало да го отведат при Гелонг. Разбира се, това било невъзможно. Според настоятеля Гелонг продължавал медитацията си до следващото въплъщение, а прекъсването ѝ било забранено.

Тогава момчето внезапно започнало да рецитира наизуст писмото, което Гелонг оставил преди последната си медитация. След това заявило, че именно то е неговото въплъщение. А след още няколко секунди забелязало табакерата у настоятеля и възкликнало — какво прави тя у него?

Тогава станало ясно, че Гелонг се е върнал! Съветските специалисти, призовани да потвърдят феномена, подготвили серия въпроси, чиито отговори знаел само Гелонг и които едно дете не би могло да знае. Момчето преминало всички проверки. Никой от присъстващите не могъл да даде логично обяснение. По всички признаци излизало, че четиригодишното дете е запазило паметта на 80‑годишния наставник.

Освен това детето разказало, че по време на излизането от тялото имало възможност да избере след колко време да се върне. Според думите му, за такава привилегия човек трябва да посвети дълъг живот на практики и медитации, да се откаже от изкушенията и да избере пътя на духовното просветление и материалните лишения. Само така може да се постигне благосклонността на висшите сили в избора на ново тяло.

Момчето преминало всички проверки

Гелонг по необясним начин доказал своята реинкарнация. Монасите възприели завръщането му като истинско чудо. Той самият през целия си живот се занимавал с практики и медитации в манастира. На 78‑годишна възраст, през 2017 година, Гелонг отново се отправил в последната медитация. В завещанието си написал, че след известно време отново ще се върне на Земята в ново тяло. Но не посочил нито дата, нито място.

Местните монаси и новият наставник смятат, че трябва да се очаква завръщането му именно в манастира. Вероятно той е решил да не се преражда веднага, а да пребивава известно време сред висшите същества. Тялото на Гелонг се намира в затворено помещение, за да не бъде нарушена медитацията му.

Според тибетските монаси в момента на самадхи душата напуска тялото и може да странства както из Вселената, така и в световете, където живеят висши енергийни същности. В това състояние тя може да поглъща тайни знания, натрупани от много цивилизации. Дългото отсъствие на Гелонг се свързва именно с желанието му да събере възможно най-много знания.