Планетата не е в опасност – ние сме

Планетата не е в опасност, ние сме, защото Земята е преживявала катастрофи, които далеч надхвърлят всичко, което човечеството може да ѝ причини. Тя е преминавала през ледникови периоди, масови измирания, вулканични експлозии, удари от астероиди, промени в магнитното поле и тектонични размествания, които са пренареждали континенти. Земята е оцеляла, трансформирала се е, възстановявала се е. Тя не е крехка. Крехки сме ние. Крехки са екосистемите, от които зависим. Крехки са условията, които позволяват животът ни да бъде възможен. Крехки са ресурсите, които приемаме за даденост. И когато говорим за климатични промени, за замърсяване, за унищожаване на природата, ние не говорим за съдбата на планетата, а за съдбата на човешкия вид. Защото Земята ще продължи да съществува, но въпросът е дали ние ще можем да живеем върху нея.

Всяка година светът губи около десет милиона хектара гори, което означава, че цели екосистеми изчезват за месеци. Това не е просто статистика, а реалност, която променя климата, водните цикли, биоразнообразието и качеството на въздуха. Горите са белите дробове на планетата, но по-важното е, че са белите дробове на нашето оцеляване. Когато ги унищожаваме, ние не вредим на Земята, а на себе си. Атмосферата вече съдържа над четиристотин и двадесет части на милион въглероден диоксид, най-високото ниво от милиони години. Това не е просто число, а сигнал за промяна, която ускорява екстремните климатични явления. Топлинните вълни стават по-дълги, горските пожари по-опустошителни, бурите по-разрушителни. Това не са природни капризи, а последици от натрупването на парникови газове, което променя енергийния баланс на атмосферата. И отново, Земята ще се адаптира, но ние може да не успеем.

Океаните абсорбират близо тридесет процента от въглеродния диоксид, който отделяме, и това води до подкисляване, което променя химията на водата. Морските екосистеми, които са съществували милиони години, започват да се разпадат. Коралите избеляват, рибните популации намаляват, цели хранителни вериги се нарушават. За милиони хора това означава загуба на храна, поминък и стабилност. Океаните не са просто водни маси, те са климатичен регулатор, източник на кислород, дом на огромно биоразнообразие. Когато ги увреждаме, ние увреждаме собствената си способност да оцелеем.

Замърсяването с пластмаса е друг невидим, но разрушителен процес. Над единадесет милиона тона пластмаса достигат океана всяка година. Микропластмасите вече са открити в питейната вода, в храната, в човешката кръв. Това не е абстракция, а факт, който показва, че отпадъците ни се връщат при нас. Пластмасата не изчезва, тя се разпада на частици, които проникват в телата ни, в органите ни, в кръвообращението ни. Това е пряка последица от нашите навици, нашето потребление, нашето бездействие. И отново, Земята няма да страда от това, ние ще страдаме.

Климатичните промени не са заплаха за планетата, а за стабилността на човешките общества. Рекордните горски пожари унищожават домове, инфраструктура, животи. Историческите суши застрашават земеделието, водоснабдяването и икономиките. Топенето на ледниците ускорява покачването на морското равнище, което заплашва крайбрежните градове, в които живеят стотици милиони хора. Това не са прогнози за далечното бъдеще, а реалност, която вече се случва. Междуправителственият панел по изменение на климата е категоричен, че човешката дейност е основният двигател на затоплянето от средата на двадесети век насам. Това означава, че ние сме причината, но също така означава, че можем да бъдем и решението.

И въпреки всичко, все още имаме време. Преходът към възобновяема енергия се ускорява. Все повече държави инвестират в слънчева, вятърна и водна енергия. Технологиите стават по-достъпни, по-ефективни, по-надеждни. Залесяването работи, когато се прави правилно, с местни видове, с дългосрочна стратегия, с грижа за екосистемите. Намаляването на отпадъците и ненужното потребление има реален ефект, защото всяко действие се натрупва. Публичните политики, основани на научни доказателства, могат да променят цели индустрии, цели градове, цели държави. Това не е въпрос на идеология, а на отговорност.

Планетата не се нуждае от нас, за да я спасим. Тя е преживявала масови измирания преди и ще преживее и това, което правим днес. Но ние не сме безсмъртни. Нашите общества не са вечни. Нашите системи не са устойчиви, ако продължаваме да ги подкопаваме. Залогът не е Земята, а ние и бъдещите поколения. Въпросът не е дали климатичните промени са реални, защото науката е категорична. Въпросът е каква роля избираме да играем. Ще бъдем ли поколението, което е знаело, но е мълчало, или поколението, което е знаело и е действало. Ще бъдем ли наблюдатели на собственото си разрушение или участници в собственото си спасение.

Всяко действие има значение, защото промяната не започва с огромни жестове, а с малки, последователни решения. Всяко решение има значение, защото изборите ни оформят бъдещето. Времето не е безкрайно, защото процесите, които сме задействали, се ускоряват. Но докато има време, има и възможност. И осъзнаването е първата стъпка към действие, защото човек не може да промени нещо, което отказва да види. Истината е проста: планетата ще оцелее. Въпросът е дали ние ще оцеляваме заедно с нея.