Почвата, която ни храни, умира

Почвата е най-пренебрегваното богатство на човечеството. Ходим по нея всеки ден, стъпваме я, замърсяваме я, изтощаваме я, приемаме я за даденост, сякаш е неизчерпаема, сякаш е просто фон на живота ни. Но истината е проста и сурова: без почва няма храна, без храна няма общество, без общество няма бъдеще. Почвата не е мръсотия, не е прах, не е просто земя. Тя е жива система, сложна, динамична, изпълнена с микроорганизми, минерали, органични вещества, корени, гъбни мрежи, бактерии и невидими процеси, които поддържат живота на планетата. Тя е биологичен организъм, който диша, променя се, развива се, създава плодородие и поддържа кръговрата на веществата. И точно този организъм днес е в криза, по-тиха от всички останали, но по-опасна от всяка друга.

Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН една трета от почвите на Земята вече са деградирали. Това означава, че те са загубили плодородието си, структурата си, способността си да задържат вода, да поддържат растения, да съхраняват въглерод, да поддържат биоразнообразие. Причините са много: ерозия, прекомерна употреба на агрохимикали, обезлесяване, монокултурно земеделие, интензивна обработка, изгаряне на растителни остатъци, прекомерна паша, урбанизация. Всички тези процеси разрушават почвата по-бързо, отколкото тя може да се възстанови. А възстановяването е бавно. За да се образуват няколко сантиметра плодородна почва, са нужни десетки, понякога стотици години. Но ние я губим за месеци, за сезони, за едно поколение. Това е темп, който природата не може да навакса.

Когато почвата деградира, последствията не се усещат веднага. Това е тиха криза, която не се вижда на първо четене. Няма аларми, няма сирени, няма заглавия в новините. Почвата не крещи, не се оплаква, не се защитава. Тя просто се изчерпва. И когато се изчерпи, последствията се проявяват като намалени добиви, по-ниско качество на храната, загуба на хранителни вещества в културите, по-голяма зависимост от химически торове, по-високи разходи за фермерите, по-високи цени за потребителите, по-голяма продоволствена несигурност. Това е ефект на доминото, който започва от земята и стига до чинията на всеки човек.

Здравата почва е един от най-важните регулатори на климата. Тя съхранява въглерод, задържа вода, предотвратява наводнения, намалява сушите, поддържа биоразнообразието. Когато почвата се разрушава, въглеродът се освобождава в атмосферата, водата се оттича по-бързо, екосистемите се разпадат. Това ускорява климатичните промени, прави сушите по-чести, прави наводненията по-разрушителни, прави земеделието по-несигурно. Така почвената криза се превръща в климатична криза, а климатичната криза — в продоволствена.

Проблемът не е в бъдещето. Той вече е тук. В много региони по света фермерите се борят с изтощени почви, които не могат да задържат вода, не могат да поддържат растения, не могат да дадат добиви, които да покрият разходите. Това води до миграция, до бедност, до социални конфликти, до нестабилност. Почвата е основата на цивилизацията, но когато основата се руши, всичко върху нея започва да се клати.

И въпреки това има надежда. Почвата може да бъде възстановена. Тя е жива система и като всяка жива система може да се регенерира, ако ѝ се даде шанс. Регенеративното земеделие, сеитбообращението, покривните култури, намалената обработка, агролесовъдството, залесяването — всички тези практики доказано подобряват здравето на почвата. Те възстановяват структурата ѝ, увеличават органичното вещество, подобряват водозадържането, стимулират микробиологичната активност, намаляват ерозията. Това не са теории, а реални резултати, наблюдавани в стопанства по целия свят. Но за да се случи промяна, е нужна осведоменост. Нужен е обществен натиск. Нужни са информирани потребители, които разбират, че изборът им в магазина влияе на земята, от която идва храната им.

Почвата не е безкраен ресурс. Тя е жив организъм, който се нуждае от грижа. И ако не я защитим, тя ще спре да ни поддържа. Когато почвата умре, няма технология, която да я замени напълно. Можем да създадем машини, можем да създадем изкуствени торове, можем да създадем оранжерии, но не можем да създадем екосистема, която природата изгражда с векове. Почвата е основата на живота. Без здрава почва няма храна. Без храна няма стабилност. Без стабилност няма бъдеще.

Ако този текст те е накарал да видиш почвата по нов начин, това вече е първата стъпка. Защото това, което ни поддържа живи, също има нужда да бъде защитено. И ако не го направим ние, няма кой да го направи вместо нас.