Пластмасата, която поглъщаме, без да осъзнаваме

Пластмасата, която ядете, без да знаете, е една от най-тихите и най-пренебрегваните заплахи на нашето време, защото тя не идва под формата на бутилки, торбички или опаковки, които можем да видим и избегнем. Тя идва под формата на микроскопични частици, които не можем да различим, не можем да усетим, не можем да разпознаем, но които навлизат в тялото ни всеки ден. Отваряте бутилка вода и тя изглежда чиста, прозрачна, безопасна, но това, което не виждате, може да бъде там. Научни изследвания през последните години откриват микропластмаси в питейната вода, в солта, която използваме ежедневно, в морските дарове, които консумираме, и дори в човешката кръв. Това са частици, по-малки от пет милиметра, толкова миниатюрни, че преминават през филтри, през тъкани, през органи, без да оставят следа, която можем да усетим. Те нямат мирис, нямат вкус, нямат текстура. Но въпреки това навлизат в организма ни и остават там.

Всяка година милиони тонове пластмаса достигат реките и океаните. Тази пластмаса не изчезва, не се разгражда напълно, а се разпада на все по-малки и по-малки частици, докато се превърне в микропластмаса, която се смесва с водата, с пясъка, с хранителните вериги. Програмата на ООН за околна среда изчислява, че над единадесет милиона тона пластмаса навлизат в океана всяка година. Това означава, че всяка минута огромни количества отпадъци се вливат в морските екосистеми, където се разпадат и се превръщат в частици, които рибите поглъщат, които мидите филтрират, които планктонът абсорбира. А когато тези организми попаднат на нашата трапеза, микропластмасата попада в нашите тела.

И проблемът не се ограничава само до морето. Научни публикации в рецензирани списания вече са открили микропластмаси в човешки тъкани, включително в плацентата, в белите дробове, в кръвта. Това означава, че пластмасата, която изхвърляме, не остава в околната среда, а се връща при нас. Все още се изследва какъв е точният ефект върху здравето, но вече е ясно, че тези частици могат да пренасят химикали, които са потенциално вредни. Пластмасата съдържа добавки, стабилизатори, оцветители, омекотители и други вещества, които могат да нарушат хормоналния баланс, да предизвикат възпаления, да повлияят на имунната система. Когато микропластмасата навлезе в организма, тя може да служи като носител на тези химикали, които се освобождават в тъканите.

Това не е теория, не е предположение, не е алармизъм. Това е нарастваща научна база, която показва, че пластмасата, която използваме ежедневно, не изчезва, а се връща в нашите тела. Всеки път, когато консумирате бутилирана вода, когато ядете храна, опакована в пластмаса, когато използвате продукти за еднократна употреба, въпросът вече не е дали има микропластмаси, а колко. И това не е повод за паника, а за осъзнаване. Защото проблемът не е невъзможен за решаване. Той е резултат от навици, които могат да бъдат променени, от избори, които могат да бъдат направени по различен начин, от системи, които могат да бъдат реформирани.

Намаляването на пластмасата за еднократна употреба не е мода, не е тенденция, не е каприз. То е необходимост за околната среда и вероятно мярка за защита на здравето. Пластмасата, която изхвърляме, не се разгражда напълно, а се фрагментира. Тя се връща в реките, в океаните, в почвата, в храната, във водата, в телата ни. И ако не променим начина, по който използваме и изхвърляме пластмаса, количеството микропластмаси в околната среда ще продължи да расте. Това означава, че количеството микропластмаси в нашите тела също ще расте.

Осъзнаването е първата стъпка. Когато човек разбере, че пластмасата, която използва за минути, може да остане в околната среда столетия и да се върне в организма му, той започва да прави различни избори. Когато обществата осъзнаят мащаба на проблема, те започват да изискват промени в производството, в опаковките, в законодателството. Когато индустриите осъзнаят, че потребителите искат алтернативи, те започват да ги предлагат. И така малките решения се превръщат в големи промени.

Пластмасата, която изхвърляме, не изчезва. Тя се разпада. Тя се връща. И може да завърши вътре в нас. Това е реалността, която науката разкрива все по-ясно. И ако това послание ви накара да се замислите следващия път, когато отворите бутилка вода или купите продукт, опакован в пластмаса, значи вече сте направили първата крачка към промяна. Защото промяната започва с осъзнаване, а осъзнаването води до действие.