Това, което вдишваме, може тихо да ни убива

Това, което вдишвате, може тихо да ви убива, защото въздухът, който приемаме за даденост, вече не е просто смес от кислород, азот и водни пари. Той е носител на невидими частици, които проникват в тялото ни, без да ги усетим, без да ги видим, без да можем да се защитим от тях. Замърсяването на въздуха не е абстракция, не е далечна заплаха, не е проблем на други държави. То е част от ежедневието ни, от улиците, по които минаваме, от трафика, който дишаме, от индустрията, която поддържа икономиката, но разрушава здравето ни. Микроскопичните частици, известни като PM2.5, са толкова малки, че преминават през защитните механизми на организма, проникват в белите дробове, навлизат в кръвния поток и достигат до органи, които никога не би трябвало да бъдат изложени на подобни вещества. Те предизвикват възпаление, което с времето се превръща в хронично увреждане. Това увреждане не се усеща веднага, не боли, не предупреждава. То се натрупва бавно, ден след ден, докато един ден се прояви като болест, която изглежда внезапна, но всъщност е резултат от години излагане на замърсен въздух.

Световната здравна организация изчислява, че милиони преждевременни смъртни случаи годишно са свързани със замърсяването на въздуха. Това означава, че хора умират по-рано, отколкото би трябвало, не заради генетика, не заради начин на живот, а заради въздуха, който дишат. И това не засяга само възрастните хора или хората с хронични заболявания. Засяга деца, чиито бели дробове още се развиват. Засяга млади хора, които никога не са пушили, но развиват белодробни заболявания. Засяга хора, които спортуват навън, вярвайки, че правят нещо здравословно, докато всъщност вдишват частици, които увреждат тялото им. Засяга цели общности, които живеят близо до индустриални зони, натоварени пътища или райони, засегнати от горски пожари. Замърсяването не избира. То прониква навсякъде, където въздухът достига.

Всеки път, когато вдишвате замърсен въздух, малките частици предизвикват възпаление в дихателните пътища. Това възпаление може да бъде леко, но когато е ежедневно, то се превръща в хронично. Хроничното възпаление води до износване, а износването води до болест. Това е процес, който протича тихо, без симптоми в началото, но с тежки последици в дългосрочен план. А най-стряскащото е, че по-голямата част от населението на света диша въздух, който не отговаря на препоръките за качество, установени от Световната здравна организация. Това означава, че милиарди хора ежедневно са изложени на нива на замърсяване, които науката определя като опасни.

Замърсяването на въздуха не е ограничено до индустриалните градове. То е в ежедневния трафик, в изгарянето на изкопаеми горива, в отоплението на домакинствата, в строителството, в селското стопанство, в горските пожари, които стават все по-чести и по-интензивни. Дори в райони, които изглеждат чисти, въздухът може да съдържа невидими частици, пренасяни от вятъра на стотици километри. Невидимото също убива, защото тялото не може да се защити от нещо, което не може да разпознае. Тези частици не се филтрират от носа, не се задържат в горните дихателни пътища, а проникват дълбоко в белите дробове, където предизвикват увреждания, които се натрупват с времето.

Но разликата между страх и осъзнатост е огромна. Страхът парализира, осъзнатостта води до действие. Намаляването на емисиите работи. Градовете, които въвеждат чист транспорт, ограничават автомобилния трафик, развиват зелени зони и прилагат строги регулации за индустрията, подобряват качеството на въздуха си. Това не са теории, а реални резултати, измерени и доказани. Когато обществата избират да действат, статистиката се променя. Когато политиките се основават на научни доказателства, здравето на хората се подобрява. Когато колективните усилия се насочат към намаляване на замърсяването, животът на хиляди хора се спасява.

Дишането трябва да бъде най-безопасното, най-естественото, най-непроблемното действие, което извършваме всеки ден. Но вместо това то се е превърнало в тих риск, който мнозина не осъзнават. И точно това прави проблема толкова опасен. Хората се страхуват от видимите заплахи, но невидимите са тези, които се промъкват без предупреждение. Замърсяването на въздуха е една от най-големите невидими заплахи на нашето време, защото не можем да го избегнем, не можем да го спрем сами, не можем да го игнорираме, без да платим цена.

Първата стъпка към промяната е осъзнаването. Когато човек разбере, че въздухът, който диша, може да влияе на здравето му, той започва да търси решения. Когато обществата осъзнаят мащаба на проблема, те започват да изискват действия. Когато политиците осъзнаят, че качеството на въздуха е въпрос на обществено здраве, а не на икономически компромиси, те започват да приемат закони, които имат реален ефект. Промяната започва с едно просто действие: да спрем да игнорираме въздуха, който дишаме.