Странно село: Как едно небрежно действие се превърна в бедствие за целия квартал

Често се случва необичайното и необяснимото да се пресекат с нещо страшно. Това се дължи предимно на защитните механизми на тялото. В края на краищата, какво е страх? Това е предупреждение. Страхувате се и съответно няма да продължите да се движите към нещо опасно, непознато или подозрително. Поне така е замислила Майката Природа и дали да се вслушате в това вътрешно предупреждение, зависи от това да реши всеки отделен човек.

Но не винаги е така. Понякога аномалиите възникват толкова неочаквано, че мозъкът просто няма време да реагира и тогава страхът се намесва впоследствие. В такива моменти никога не знаеш какво те очаква напред или дори дали изобщо ще оцелееш.

Бих искал да ви разкажа точно за този случай. Случи се на млада двойка, Михаил и Анфиса. Те живееха в малко село. Бащата на Анфиса беше строг човек, който почиташе традициите на предците си, а в семейството им имаше традиция: ако родителите не харесваха избора на дъщеря им, не можеха да имат връзка с този мъж.

Миша и Анфиса се обичаха.

Михаил изглеждал нежен мъж на бащата на момичето. Да, той бил мил, чувствителен и грижовен, но не можел да защити любимата си, ако се наложи. Затова Анфиса и Михаил трябвало да се срещат тайно. В края на краищата слуховете се разпространявали бързо в селото. Възрастна жена от съседната къща изпращала младата двойка заедно и след половин час целият квартал разбирал. При такива обстоятелства било трудно да се запази всичко в тайна, но те успявали. Въпреки че някои подозирали къде бяга Анфиса. Един ден бащата се разгневил и те провели сериозен разговор.

Следващия път, когато видя Миша, момичето през сълзи разказа какво се е случило. Той остана невъзмутим и ѝ предложи да избяга от семейството си с него. Тя се съмняваше, че това е добра идея, но той я хвана за ръка и заедно тичаха през брезова горичка, после прекосиха малък мост над река и се отправиха накъдето ги водеше погледът.

С наближаването на вечерта Анфиса все повече се убеждаваше, че правят грешка, и умоляваше Миша да се върне у дома. В един момент той се съгласи, но при условие, че тя ще говори с баща си. Върнаха се по пряк път, за да успеят преди да се стъмни, но не успяха. Вината беше в мистериозното място, в което се бяха озовали.

Когато избягали от селото, първо тичали през поле, после през брезова поляна, смърчова гора и така нататък. Миша познавал тази земя като дланта си и когато на връщане попаднали на село, бил много изненадан. Ставало късно и във всяко село можело да се намери стара жена, която да те приюти и помогне. Затова, като водач, момчето се опитало да убеди Анфиса, че могат да пренощуват там.

Идеята не ѝ хареса. Но да се прибира сама вкъщи беше още по-лошо, затова трябваше да се подчини. Влязоха в селото и мрак ги обгърна. Вървяха по главния път и изведнъж забелязаха двама мъже напред. Изглеждаха странни. Стояха по средата на пътя, леко се поклащаха, дори потрепваха. Младата двойка се приближи до тях, за да ги попита какво е това място, но непознатите стояха със затворени очи и мърмореха нещо. Фрази на неразбираем език.

- Те спят ли?

- Не знам, все едно са били омагьосани.

- Може би трябва да си тръгнем оттук?

- Чакай.

Миша надникна в една от къщите и видя, че хората вътре също стоят нестабилно, от време на време потрепвайки с ръце и глави. И устните на всеки се движеха. Шепнеха си, в някакъв транс. Предчувствието се засилваше, докато сцената се повтаряше във всяка къща. Сякаш местните жители изобщо не бяха хора, а някакви марионетки, обладани от неизвестна сила. Младият мъж реши да събуди един от мъжете и, приближавайки се до него, го хвана за раменете и го разтърси.

Местните стояха в някакъв вид замаяни и мърмореха нещо.

Той отвори очи и те бяха бели и мътни, сякаш покрити с някакъв филм. Започнаха да се чуват писъци един след друг. Нечовешки, протяжни, ужасяващи. Местните започнаха да излизат от къщите си. Вървяха бавно. Лицата им бяха изпълнени със злоба. Нещо много странно се случваше в това село. Събуждайки едно, Миша събуди всички негови жители. Опитите за бягство бяха неуспешни. Младият мъж бързо беше настигнат. Анфиса крещеше, но не можа да помогне. Въпреки това успя да се измъкне.

Връщайки се в родното си село, тя разказа за мистериозната разходка и неизвестното място, където беше останал Миша. Молеше за помощ, макар да знаеше, че никога няма да може да бъде върнат. Това, което беше видяла, означаваше само едно: ако беше оцелял, се беше превърнал в едно от онези чудовища. Но защо я бяха пуснали? Това не беше оставило следа в паметта ѝ, но скоро всичко стана ясно.

Щом слънцето се скри под хоризонта, тя заспа, стоейки и мърморейки глупости. Баща ѝ я събуди и тя го ухапа. После още един, и още един, и още един. На следващата нощ цялото село беше обзето от непознатото зло, което Анфиса беше донесла обратно в родината си от това мистериозно село.