БАСТЕТ АЦЕФЕИДА – ЗАВРЪЩАНЕТО НА ТРАКИЙСКАТА ПРИНЦЕСА И ПОСЛАНИЕТО ОТ СВЕТЛИНАТА

Бастет Ацефеида не се завръща като спомен, нито като мит, нито като сенчеста фигура от древни легенди. Тя се завръща като честота — като вибрация, която отново започва да пулсира в земята на Тракия, в корените на планините, в сърцата на хората, които носят нейната памет. Завръщането ѝ не е физическо, защото тялото ѝ отдавна е преминало в състояние на сомати — онзи древен процес, при който тялото не умира, а се превръща в енергиен проводник между световете. Но съзнанието ѝ никога не е напускало звездите. То е било свързано с тях чрез канал, който не може да бъде прекъснат от време, пространство или смърт. Тя е едновременно тук и там — в Странджа и в Цефеидите, в земята и в светлината, в човешкото и в божественото.

Бастет Ацефеида е тракийска принцеса, но не в човешкия смисъл на думата. Тя е въплъщение на звездната раса на Хаторите — същества от чиста светлина, които са дошли от съзвездието Голяма Мечка, от звездите‑пулсатори, които учените наричат Цефеиди. Хаторите са били учители на човечеството още преди да съществува история, преди да има писменост, преди да има царства. Те са били призвани в зората на Посейдония — епохата, в която се заражда расата с печата на Бога, расата, която по‑късно ще бъде наречена тракийска. Хаторите са дали на човека интуицията — онзи вътрешен глас, който не идва от ума, а от душата, онзи мост, който свързва човека с неговия Създател. Интуицията е дарът на Хаторите, а Бастет е била една от онези, които са го носили в най‑чистата му форма.

Тя се въплъщава като принцеса не за да властва, а за да пази. Нейната мисия е била да съхрани знанието, което ѝ е било поверено — знание за произхода на човека, за звездните раси, за сътворението, за енергийните структури на Земята, за порталите, които свързват световете. Тя е общувала с последните атланти, виждала е измеренията на Агарта, преминавала е през светове, които днес човекът не може да си представи. Тя е можела да променя формата си — да се превръща в котка, не като символ на слабост, а като израз на любов, защита и чистота. Котката е била нейният знак, нейният печат, нейният начин да се движи незабелязано между световете.

Бракът ѝ с фараон не е бил политически съюз, а космическо съединение. В онези времена думата „ФаРаОн“ не е означавала владетел, а „Светлината на Провидението“ — титла, давана на хора, които са били в постоянна връзка със Създателя. Това са били Орфеите — божии проводници, не просто жреци. Те са били хора, които са можели да виждат отвъд времето, да чуват отвъд звука, да усещат отвъд материята. По‑късно тази титла е била присвоена от Тъмнината и превърната в символ на власт, но в началото тя е била честота, не корона.

След като ражда дъщеря — Самира — и поставя началото на тракийската династия в Египет, Бастет се завръща в родните земи, за да изпълни божествената поръка. В Странджа, на мястото на нейното светилище, някога е съществувал град — Бубастис — с обсерватории, храмове и школи, където хората са пазели връзката си със Създателя. Те са можели да тълкуват небесните явления, да разчитат звездните кодове, да спират разрушителни енергийни вълни, когато е било необходимо. Това е било място, където земята и небето са говорили на един и същ език.

За да защити знанието, Бастет извиква през измеренията избрани души, които се въплъщават като жрици — девет кръга от по дванадесет жени, всяка носеща различно посвещение. Когато са били в синхрон, те са се превръщали в жив генератор на светлина, в енергиен стълб, който е можел да променя самата структура на пространството. След края на мисията, жриците приемат смъртта като преход, за да не бъде предадено мястото. Те преминават в друго измерение, както и строителите на светилището. Техните тела изчезват, но съзнанието им остава — като пазители, като стражи, като светлинни същества, които наблюдават Странджа отвъд времето.

Светилището е изградено по астрономически план, в енергийна връзка с Царичина, Белинташ, Татул и други свещени места. То съдържа девет нива, като на най‑ниското е положен кристален блок с диск, който пази информация за сътворението, за цивилизациите, за звездните раси, за истинската история на Земята. Блокът се отключва чрез уред от две пирамиди, съединени във върховете, всяка с основа, допряна до сфера. Дванадесет жрици образуват ритуален обръч, насочват жезли и изричат кодови думи, за да се отвори достъпът до диска. Това знание не може да бъде отворено със сила, нито с техника, нито с алчност. То се отваря само чрез честота.

В светилището се пазят още папируси, книги, саркофаг и жезъл — наследство от Хаторите. Жезълът е преобразувател на енергия, а уредът, който трансформира време и пространство, може да промени Земята. Той е един от деветте кивота — този, който свързва останалите. Заради него Странджа е радиоактивна. Мястото е недостъпно за хората и ще се отвори само когато Създателят реши. В определен ден от годината се проектира холограма, показваща Създателя на трон, а зад него — Иисус. Това не е видение, а запис — енергиен отпечатък, оставен от Хаторите.

Бастет Ацефеида призовава хората да работят върху добродетели — любов, честност, хармония, разбиране и светлина. Само когато тези качества бъдат постигнати, знанието ще бъде разкрито. До тогава, достъп до светилището имат само онези, които са чисти в мисли, чувства и действия. На тях тя е готова да разкрие своята история. Тя говори ясно: всички сме траки и БогАри — потомци на бялата двойка, разпръснати по света, но свързани чрез вътрешна памет. И когато тази памет се събуди, когато човекът си спомни кой е, тогава тайните на Земята ще се разкрият.

Ще дойде ден, когато България, чрез духа, ще поведе света. Създателят ще бъде тук и ще владее. Това е заложено да се случи. И то не в далечното бъдеще, а в онова, което вече наближава — времето, в което светлината се завръща.