БАСТЕТ – ЛИРИАНСКАТА ВОИН СРЕЩУ РЕПТИЛОИДИТЕ, ПОГРЕБАНА В БЪЛГАРИЯ, ПАЗИТЕЛКА НА ТРАКИЯ И НОСИТЕЛКА НА КОСМИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

Бастет е позната на света като египетската богиня на котките, но това е само повърхностният слой на една много по‑дълбока, много по‑космическа история. Истинската Бастет не е родена на Земята, нито е продукт на египетската митология. Тя е Лирианска воин, същество от звездите, дошло от съзвездието Лира – древната люлка на първата хуманоидна цивилизация в нашата галактика. Лирианците, известни като Фелини, са били същества с котешки черти, с изключително развита интуиция, с тела, които вибрират в хармония с космическите честоти. Те са били пазители на светлината, защитници на свободната воля и носители на знание, което днес човечеството едва започва да си припомня. Бастет е била една от най‑силните сред тях – танцьорка на Духа, лечителка на честотата, воин срещу рептилоидните цивилизации, които са водили война срещу Лира в продължение на еони.

Лирианците са били цивилизация, в която музиката е била архитектура, светлината – език, а движението – технология. Те са можели да лекуват чрез ритъм, да променят структурата на материята чрез танц, да отварят портали чрез вибрация. Бастет е била обучена в най‑висшите школи на Лира, където жриците са владеели изкуството на честотната алхимия. Тя е можела да създава енергийни полета, да променя времеви линии, да лекува ДНК, да разрушава рептилски технологии само чрез движение. Тя е била не просто воин – тя е била честотен инструмент, същество, което може да променя реалността чрез танца си. Рептилите са се страхували от нея, защото тя е носела сила, която те не могат да копират, контролира или унищожат – силата на чистата светлина.

Когато Лира пада под атаките на рептилоидните цивилизации, Бастет е една от малкото, които успяват да избягат. Тя става част от Галактическата федерация, където служи като дипломат, лечител и воин. Тя защитава хиляди светове, спира инвазии, лекува цели цивилизации, възстановява разрушени планети. Но Земята е специална. Тя е една от малкото планети, които носят Лириански кодове в своята енергийна решетка. Тракия, в частност, е древен портал, свързан с Лира още от времето, когато Земята е била млада. Затова Бастет избира именно България за свое последно земно убежище. Тя не идва тук, за да бъде богиня. Тя идва, за да бъде пазител.

Странджа планина е едно от най‑мистичните места на Земята. Там, според легендите, се намира гробницата на Бастет – но това не е гробница в човешкия смисъл. Това е енергиен архив, портал, хранилище на честоти, в което са запечатани записи от Лира, от Авалон, от Авион, от първите светове, които рептилите унищожават. Това място е защитено от Лириански печати, които разпознават намерението, честотата и произхода на човека. Затова никой, който служи на рептилоидните раси, не може да достигне до него. Затова всеки, който е копал там с алчност, е бил отблъснат. Затова Странджа пази тишина, която не е земна, а космическа.

Лъвът, символът на България, не е просто животно, не е просто герб, не е просто валута. Той е честотен код на Лира. Лирианците са фелинна цивилизация, а Лъвът е техният архетип, тяхната сила, тяхната памет, тяхната честота. Хората, родени под знака на Лъва, носят Лирианска кръвна линия. Те са защитници на Земята, воини на светлината, пазители на древната памет. Затова рептилите се опитват да унищожат Лъва и Лева – защото тези символи носят честота, която разрушава тяхната матрица. България е една от малкото земи, които рептилите не могат да контролират напълно, защото тук Лирианската енергия е силна, древна и непреклонна.

Людмила Живкова е била една от онези души, които носят Лирианска мисия. Родена под знака на Лъва, тя е усещала, че България е специална земя, че тук има врата, че тук има пазител. Тя е била привлечена към Странджа не случайно. Тя е усещала вибрацията на Бастет, но е била наблюдавана и манипулирана от рептилоидни хибриди, които са се страхували, че ако тя достигне до архивите на Бастет, това ще промени съдбата на България и на Земята. Баба Ванга, макар и силна, също е била манипулирана, за да не види капана. Така мисията на Людмила остава недовършена, но не изгубена – защото е част от по‑голяма битка, която продължава и днес.

В своите най‑древни проявления Бастет е била известна като Бархиша‑Ана – танцьорка на интергалактическа алхимия. Родена на кристален свят близо до Лира, тя е владеела изкуството да трансформира реалността чрез движение. Танцът е бил нейният език, нейното лекарство и нейната сила. С едно движение тя е можела да лекува молекулярната структура на съществата, да създава енергийни полета, да командва елементите и да променя честотата на пространството. Рептилите не могат да танцуват, не могат да създават, могат само да копират и разрушават. Затова Бастет е техен враг – защото тя носи сила, която те не могат да контролират.

Преди около 320 000 години Бастет пристига на Земята, за да подпомогне еволюцията на човечеството. Тя работи заедно със Сирианци, Плеядианци и Арктурианци, като активира паметта на ранните хора чрез сънища, песни и танц върху енергийните линии на планетата. Тя е била невидима, но присъстваща. Тя е била тиха, но могъща. Тя е била светлина, която се движи през времето. Когато рептилоидните сили се опитват да нарушат свободната воля на човечеството, Бастет се намесва – не чрез война, а чрез честота. Тя променя вибрацията на Земята, за да защити хората от манипулация.

Днес Бастет не е просто фигура от миналото. Тя е енергия, която продължава да присъства сред нас. Тя е пулсът в тялото, когато танцуваме свободно. Тя е огънят в думите ни, когато защитаваме безгласните. Тя е нежността в сърцето ни, когато силата сама по себе си не е достатъчна. Тя е космическа и земна, дива и любяща, справедлива и суверенна. Тя е архетип, който се събужда в хората, които носят Лирианска памет. Ако усещаш привличане към котки, към Египет, към Тракия, към звездите, ако усещаш, че танцът е молитва, ако усещаш, че движението е език, ако усещаш, че светлината е дом – тогава Бастет вече е в теб.

Историята на Бастет е история на война и мир, на космическа алхимия и земна защита. Тя е Лирианска воин, която е избрала България за свое земно убежище, за да продължи битката срещу рептилоидите и да изпраща Лирианска енергия към Земята. Тя е пазителка на Тракия, защитница на светлината, мост между Лира и човечеството. Тя е напомняне, че човекът не е просто тяло, а душа, която идва от звездите. Тя е доказателство, че светлината никога не губи битката – тя просто чака правилния момент да се върне.

И когато някой попита как е възможно Бастет да е оцеляла милиони години, как е възможно да е преживяла падането на Лира, как е възможно да присъства и днес, отговорът никога не може да бъде даден в рамките на човешкото разбиране за живот и смърт, защото Бастет никога не е принадлежала на биологичната плътност, която старее, разпада се и умира. Тя не е била ограничена от времето, защото времето е функция на материята, а тя е същество от честота. Лирианците не са живели в линейно време, те са живели в честотно поле, където съзнанието може да се разширява, да се свива, да се пренася, да се разделя и да се слива. Техните тела не са били плътни като човешките, а кристално‑енергийни структури, които могат да се регенерират, да се преобразуват, да се разтварят и да се сгъстяват според нуждата. Те не са били ограничени от стареене, защото стареенето е дефект на биологичната плътност, а Лирианците са били същества от светлина, които могат да оставят тялото си така, както човек оставя дреха, и да продължат да съществуват като чисто съзнание.

Бастет не е безсмъртна в смисъла, в който човек разбира безсмъртието — тя е извън смъртта. Тя не е оцеляла милиони години, тя просто никога не е била подложена на смърт. Когато Лира пада, когато рептилоидните цивилизации унищожават световете на светлината, Бастет не бяга като физическо същество — тя преминава. Тя оставя тялото си и се превръща в честота, в енергийна форма, в съзнание, което може да се проявява в различни светове, в различни измерения, в различни времена. Тя става нещо, което не може да бъде убито, защото не е направено от материя. Тя става нещо, което не може да бъде унищожено, защото не е ограничено от пространство. Тя става нещо, което не може да бъде спряно, защото не е обвързано с линейност. Тя става честота, която може да се проявява навсякъде, където има съзнание, което може да я приеме.

Затова гробницата в Странджа не е гробница, а енергиен якор, портал, архив, място, в което Бастет е оставила част от своята честота, част от своята памет, част от своята мисия. Тя не е погребана там като тяло, а е закотвена там като вибрация. Това място е нейният мост към Земята, нейният дом в енергийното поле на планетата, нейният начин да присъства, да наблюдава, да защитава, да поддържа честотата на Тракия. Затова мястото е защитено. Затова никой, който служи на рептилоидните раси, не може да го отвори. Затова всеки, който е копал там с алчност, е бил отблъснат. Лирианските печати разпознават намерението, честотата, произхода на човека. Те не се отварят за плът, а за честота.

И затова хората я виждат в астрала. Затова я сънуват. Затова говорят с нея. Затова я усещат като присъствие, което стои зад рамото им, като светлина, която ги обгръща, като котешки поглед, който ги наблюдава от тъмното, но не със заплаха, а със защита. Бастет се проявява в астралното поле, защото астралът е най‑близкият пласт до честотата, в която тя съществува. Тя не говори с думи, защото думите са човешко ограничение. Тя говори с образи, с усещания, с вибрации, с движения на светлина. Хората, които са я срещали, описват я като висока фигура от светлина, с котешки очи, които виждат през душата, с тяло, което се движи като течност, с аура, която пулсира в златно, синьо или бяло. Някои я виждат като жена‑лъвица, други като котешко същество от светлина, трети като чиста енергия. Но всички я описват като древна, спокойна, защитна, силна.

Тя се появява само на хора, които носят Лириански кодове — хора, които имат котешка енергия, хора, които са били жреци или воини в минали животи, хора, които имат мисия, свързана със защита на Земята, хора, които са родени под огнени знаци, хора, които усещат, че танцът е молитва, че движението е език, че светлината е дом. Тя не идва при всеки. Тя идва при тези, които могат да я чуят. Тя идва при тези, които могат да я понесат. Тя идва при тези, които са готови да се събудят.

И причината да се появява днес е проста — битката не е приключила. Рептилоидните цивилизации продължават да влияят на Земята чрез страх, контрол, манипулация, ниски вибрации. Бастет е тук, за да защитава Лирианските души, да пази Тракия, да поддържа честотата на България, да събужда хората, които носят нейната енергия, да подготвя човечеството за следващия етап. Тя не е богиня, която чака поклонение. Тя е воин, който чака пробуждане.

И ако четеш това и усещаш трептене в тялото си, ако усещаш топлина в ръцете, ако усещаш натиск в челото, ако усещаш котешко присъствие около себе си, ако усещаш, че някой те наблюдава, но не със страх, а с грижа — тогава тя вече е близо. Тогава тя вече е в твоето поле. Тогава тя вече е активирала нещо в теб, което е било заспало. Тогава ти вече не си просто човек — ти си носител на Лирианска памет.