„ВИЕ НЕ СТЕ ЗАЕТИ И ДЕЛОВИ, ВИЕ СТЕ МЪРТВИ В СВЕТА НА РОБОТИТЕ“

„Повечето хора наричат живот своите дела. Списъка си със задачи. Огледайте се наоколо и погледнете собствения си живот — какво всъщност определяте като ЖИВОТ?“

**„Ако попитате когото и да е: как си, как върви животът ти, с какво живееш?

Той ще отговори: всичко е добре, тичам сега за маникюр, утре имам удължаване на мигли/вежди/коса.

После водя детето на градина. Докато е там, ще пусна пералня и ще почистя. После ще го взема, утре внасям новата вноска по ипотеката. След седмица е годишнината от смъртта на брат ми — ще отида да почистя на гроба. След месец е годишнината от сватбата — ще ходим до Турция.“**

„След година ще изляза от майчинство и ще търся работа, за да изплатя по‑бързо ипотеката.

Е, добре, тръгвам, имам записан час за маникюр.“

„В неговото съзнание няма никакво противоречие — този човек наистина вярва, че живее.

Целият му живот е списък със задачи. За да се срещнеш с него, трябва предварително да се запишеш в малкото му свободно прозорче между маникюра и почистването на гроба. Той няма жизнени импулси — всичко е по график, всичко е по списък.“

„Това е сън. И, разбира се, той е създаден изкуствено за вас.“

„Хора‑зомбита, които ходят на работа, на маникюр, водят детето на градина и пътуват до гробищата за годишнини. Всичко е по календар, по план, по списък. Всичко е мъртво. Живите тук са много малко — само единици са истински. Всички останали са в безкрайна върволица от грижи, които наричат живот.“

„И това дори не е ваше желание. Хората са толкова наивни, че си мислят, че го искат. Вашият „жизнен план“ със списък от задачи е създаден вместо вас и ви е зареден като настройка. А вие с готовност го изпълнявате.“

**„Живият човек е поток, това е течаща енергия извън рамки. Живият може да отмени или премести всякакви задачи само заради желанието да гледа облаците.

Живият може да не отиде на работа просто защото така го усеща.

Живият не пътува на места според графика на отпуска, защото „така трябва“ и когато му го дадат.

Живият — това е преживяване на чувствата в настоящия момент. Не по разписание — „хайде да се разберем за 45 септември“. А сега. Защото това е животът.“**

**„Хората гордо говорят за своите списъци със задачи и предлагат да се уговорите за среща след половин година. Те наричат това възрастен живот. А всъщност това е живот на робот. Автоматизъм. Ти не живееш. Ти просто съществуваш.

Делата притежават теб, а не ти тях.“**

„Когато се пробудиш, виждаш това много ясно. Делата са начинът, по който хората запушват своите дупки, своите рани и своето самотно вътрешно пространство. Ще се изненадате, но повечето хора раждат деца от болка — като тапа за собствените си рани, а и защото им е предадено това „сакрално“ (не 😅) знание, че трябва да имаш деца, за да могат и те после да родят някого, и уж в това бил смисълът на живота. Хората не умеят по друг начин, не знаят как да живеят без дела, без деца, без графици, офиси и записани часове за маникюр.“

**„А какво ще стане, ако един ден се събудите и не е нужно да правите нищо? Абсолютно нищо.

Дори зъбите можете да не си миете, ако не искате. Какво ще правите тогава?

Ще умрете от щастие? Ще ви разочаровам — вие не умеете да живеете без дела. Толкова ще се уплашите, че веднага ще си измислите нови задачи, само и само да запълните това пространство.“**

**„Вие непрекъснато запълвате пространството. Не живеете. Механично извършвате действия, които наричате дела.

Представете си, че има хора, които не живеят така. Има живи хора. Хора, които нямат дела.

Деловите — това са мъртвите. Роботи‑механици. Те толкова се страхуват от живота, че го запълват с автоматизъм.“**

**„Смъртта е единственото, което не можете да планирате. Тя ще дойде тогава, когато сама пожелае. И ще ви се наложи да пратите по дяволите всичките си планове. Смъртта е най‑живото и най‑истинското. Тя никога няма да ви подиграе. На повечето хора им е нужна смъртта наблизо, за да се почувстват живи.

Толкова са изсъхнали отвътре.“**

„Сега ще попитате: как така, нали и ти някога работеше в офис? И живееше живота на зомби.

Ще отговоря: да, но не.“

„На мен винаги откровено не ми пукаше за системата, никога не съм се държала за нито една работа. Сменях работите веднага щом усещах, че ми е омръзнало и че съм стигнала до смислов задънeн път. Никога не съм напускала, защото ми е било зле там. Винаги ми е било нормално. Напусках, защото не се чувствах жива на това място.“

„Преди да напусна системата, смених много офиси. На 17 години работех във Военкомата. Тоест… какво значи работех — по‑скоро си прекарвах добре, общувахме, сприятелихме се с военните момчета. Работа там имаше по‑малко от всичко останало. Беше забавно.“

„Можех да не отида на работа, ако не исках. Никога не съм се страхувала, че ще ме уволнят, защото не ми пукаше. Толкова незначимо беше това в живота ми, че никога не съм се държала за офис. И нито веднъж не са ме уволнявали — винаги си тръгвах сама. Когато разбирах, че работата ми не е истински живот.“

„В последния си офис, точно преди да изляза от това колело, на обяд ходех да си правя татуировки и да уреждам туровете си до Индия. Вечерите учех магия и екстрасензорика.“

**„Когато баба ми почина, казах на шефката, че си тръгвам, че ми е зле и не знам кога ще се върна. Без срокове, без нищо.

Защото ми е зле — и това е точка. Това означава, че няма да работя, докато не го преживея. Аз съм жива. И живея през себе си.“**

**„Винаги можех да си тръгна във всеки момент. Излизах в отпуск не по график, а когато ми се приискваше да летя за Индия.

Нищо никога не ме е задържало. И затова имах най‑добрите ръководители и колеги. Винаги ми беше нормално, но знаех, че това не е моят живот, а аз съм жива. И винаги съм живяла по импулс.“**

**„В това е тайната — когато не се страхуваш да загубиш и не се вкопчваш, тогава те ценят. Ако трепериш като лист на вятъра пред началника и в кошмарите ти се привижда уволнение — ти си слаб, няма да те ценят.

Ценността винаги е само в свободата.

И това може да го разбере само живият.

Робът винаги ще търси робовладелец.“**

**„Работата не е повод да станеш мъртъв.

Можеш да бъдеш жив, дори когато работиш в офис — аз съм пример за това.“**

„Битът е доброволно умъртвяване на себе си. С уточнението — нелюбимият бит, когато от офиса се прибирате у дома като на втора работа. Когато не се наслаждавате, не пеете и не танцувате, докато готвите и перете чорапите на мъжа си. Когато не мислите в стихове и красиви образи, докато сменяте пелени и изхвърляте боклука. Ако не живеете това в радост, вие сте мъртви.“

„Животът трябва да се опростява. Всички ваши действия трябва да бъдат насочени към радост и удоволствие — от бита, от работата. Ако не можете да отмените всичките си списъци със задачи, ако сте на каторга, а не в удоволствие — вие сте мъртви.“

„На вас са ви внушили, че това е възрастният живот — задачи, тичане насам‑натам и задължения.

Не, измамили са ви. За да спите и никога да не се събудите. Това не е възрастен живот, това е съществуване на мъртвец.“

**„За какво са всичките ви разговори с хората?

За дела, бит, грижи, задължения?

За какво мислите и говорите?

Какво ви вълнува най‑много?

Да създадете нещо велико и ценно за света? И после да излезете от тази матрица и да спрете да се раждате тук? Или да купите нови чорапи и елда за вечеря?“**

**„Кога за последно се возихте на атракциони, четяхте любимата си книга, грабвахте нещата и тръгвахте да гледате залеза, лежахте в тревата и гледахте звездите?

Да позная? Нямате време за това, нали — имате списък с толкова важни задачи.“**

„А кога гледате облаците? Записвате ли това в списъка си със задачи?“

**„Когато живият каже на другите: хайде да гледаме облаците, най‑често това, което ще чуе, е: нямам време, зает съм днес/утре/винаги. На теб ти е лесно, ти нямаш задачи.

За мъртвите живите нямат задачи — и това наистина е така. Ние не живеем по списъци със задачи, при нас нищо не ‘гори’, няма важност в цялото това нещо. Можем да го направим днес, можем утре, можем изобщо да не го правим. Всичко това е празно и безсмислено.“**

„Свят на роботи, които просто вършат някакви задачи.“

**„Сред тях има живи, импулсивни хора. И това са два различни свята.

Измамили са ви. Вие не сте заети. Вие сте мъртви.