АРИЕЛ НЕ Е РУСАЛКА, А СИРЕНА. РУСАЛКИТЕ НИКОГА НЕ СА ИМАЛИ ОПАШКИ, А СИРЕНИТЕ СА ПРИМАМВАЛИ МОРЯЦИТЕ С ГОЛИ ГЪРДИ И ГЛАС, И ЗАЩО ДНЕС БЪРКАМЕ ДВАТА ОБРАЗА

 

 Между другото, Ариел всъщност не е русалка, а сирена, защото русалките никога не са имали опашки, никога не са били морски създания, никога не са живели в океана, а са били славянски духове на удавени девойки, които излизат от реките на голи крака, с дълги коси и бледи лица, и примамват млади мъже към водата, докато сирените, древните европейски морски създания, са имали опашки, голи гърди, съблазън, глас, който омагьосва, и тяло, което е наполовина жена, наполовина риба, и именно те са били тези, които примамвали моряците към гибел, защото тяхната сила е била в гласа, в еротичната им красота, в голите им гърди, които не са били покрити, защото в древността голотата е била символ на сила, на магия, на примамване, и затова сирените са били опасни, съблазнителни, гибелни, докато славянските русалки са били тъжни, бледи, меланхолични духове, които танцуват по поляните и се люлеят по клоните, и никога не са имали опашки. И тук идва голямото объркване, защото всички сме свикнали да наричаме огненокосото морско създание от Дисни „Малката русалка“, но това име не съответства нито на славянския, нито на европейския фолклор, защото оригиналното заглавие на Андерсен „Den Lille Havfrue“ означава „Малката морска жена“, „Малката морска фея“, но не и „русалка“, защото русалката е славянски дух, а не морско създание. И ако погледнем внимателно, ще видим, че равенството между „mermaid“ и „русалка“ е установено едва през 1899 година по прищявка на Анна Ханзен, която решила да доближи чуждите приказки до руските читатели, и така смесила два напълно различни образа — европейската сирена и славянската русалка, и оттогава започва объркването, което продължава и днес. Русалката в европейския фолклор е морско създание с опашка, живеещо в океана, докато славянската русалка е момиче, удавена девойка, която живее в реки, излиза на брега, танцува по поляните, люлее се по клоните, и никога, никога не е имала рибена опашка. Пушкин е знаел това, затова в „Руслан и Людмила“ русалката е в клоните, а не във водата, и затова в недовършената му поема „Русалка“ тя излиза на брега на собствените си крака, защото е внучката на мелничаря, удавена девойка, а не морско създание. Крамской също е знаел това, затова в картината „Русалки“ от 1871 година всички русалки са момичета с крака, бледи, тъжни, без опашки, и това е истинският славянски образ. Сирените обаче са друго, те са древни, морски, опасни, с опашки, с голи гърди, с глас, който омагьосва, и те примамват моряците не със сила, а със съблазън, със звук, със обещание, със гибел, и затова в древните митове те са били страхопочитани, защото са били символ на изкушението, на опасната красота, на гибелната женственост. И тук идва въпросът дали има два типа сирени, и да, има — древните гръцки сирени, които първоначално са били птицежени, с тяло на птица и глава на жена, и по-късните европейски морски сирени, които вече имат рибена опашка, голи гърди и морска природа, и именно този втори тип е станал основа за съвременния образ на „mermaid“. Славянският еквивалент на сирена не е русалката, а вила, самодива, морска девица, но никога русалка, защото русалката е речен дух, а сирената е морско създание. И така, защо днес наричаме сирените русалки? Защото Анна Ханзен решила да преведе „Den Lille Havfrue“ като „Морската принцеса“, а по-късно като „Малката русалка“, и така смесила два различни образа, и тази грешка станала толкова популярна, че днес всички вярват, че русалките имат опашки, въпреки че славянските никога не са имали. И така, Ариел не е русалка, а сирена, защото има опашка, живее в морето, има съблазън, има глас, който омагьосва, и принадлежи към европейската традиция, а не към славянската. Истинската русалка е бледа, тъжна, удавена девойка, която танцува по поляните, люлее се по клоните и примамва мъжете не със съблазън, а с тъга, с мълчание, с мъка, с хладната прегръдка на реката. И така, двата образа са различни, но днес са смесени, и затова художниците рисуват русалки с опашки, дори когато Пушкин ясно казва, че тя е в клоните, а не във водата. И така, истината е проста — русалките никога не са имали опашки, сирените винаги са имали, и Ариел е сирена, а не русалка.

Щом русалките не са това, което хората си мислят, щом славянските русалки никога не са имали опашки, щом те са били духове на удавени девойки, които танцуват по поляните и се люлеят по клоните, тогава кои са онези морски създания с рибешка опашка, покрити гърди, люспи и морска природа, които днес всички наричат „русалки“, но които нямат нищо общо със славянските? Истината е, че това са морски сирени, но не онези древни сирени с голи гърди, които примамват моряците със съблазън, а друг, по‑късен, по‑европейски, по‑опитомен вид, който се появява в късното Средновековие, когато християнството започва да променя образите на митичните същества, за да ги направи по‑приемливи за морала на времето. Древните сирени са били голи, защото голотата е била символ на магия, на сила, на опасна женственост, на съблазън, която води до гибел, и затова те са били нападателни, примамващи, разрушителни, защото тяхната роля е била да изкушават моряците, да ги омагьосват с глас, да ги привличат към скалите, да ги погубват, и затова гърдите им са били открити, защото това е било част от тяхната природа, част от тяхната магия, част от тяхната сила. Но по‑късно, когато християнството започва да преработва митовете, голотата става „неприлична“, „опасна“, „греховна“, и художниците започват да покриват сирените с люспи, да им дават „биологични“ покрития, да ги правят по‑скромни, по‑приемливи, по‑безопасни, и така се ражда вторият тип сирена — морската девица, която има рибешка опашка, но гърдите ѝ са покрити с люспи или коса, и тя вече не е съблазнителка, а по‑скоро пазителка, наблюдателка, същество, което може да бъде добронамерено, да помага на моряците, да ги предупреждава за бури, да ги води към безопасни води. Така се появяват два вида сирени. Първият вид са древните сирени, голи, опасни, съблазнителни, гибелни, които използват гласа си като оръжие, които примамват, омагьосват, разрушават, и които са били страхопочитани като символ на изкушението и гибелта. Вторият вид са късните морски сирени, покрити с люспи, с опашка, с по‑скромен вид, които вече не са толкова нападателни, а по‑скоро неутрални или дори добронамерени, и именно те стават основа за съвременния образ на „mermaid“, който Дисни използва за Ариел. И така, онези морски създания с покрити гърди, люспи и опашка, които днес наричаме „русалки“, всъщност са вторият тип сирени, а не русалки, защото русалките са славянски духове без опашки. А онези с голите гърди, които примамват моряците, са първият тип сирени, древните, опасните, съблазнителните, които нямат нищо общо с по‑късните, по‑нежни, по‑приказни морски девици. И така, объркването идва от това, че днес всички тези създания са смесени под една дума — „русалка“, но истината е, че имаме славянски русалки без опашки, древни сирени с голи гърди и гибелна съблазън, и късни морски сирени с покрити гърди и люспи, които са по‑добронамерени. И Ариел принадлежи към третата група, а не към славянските русалки, нито към древните сирени. И така, да, става въпрос за два вида сирени — едните нападателни, съблазнителни, гибелни, а другите по‑спокойни, по‑нежни, по‑приказни, и именно вторите са тези, които днес хората бъркат с русалки.