ЗАВРЪЩАТ ЛИ СЕ ЧУДЦИТЕ? ДВЕ СРЕЩИ С МЪНИЧКИ ХОРА НА СОЛОВЕЦКИТЕ ОСТРОВИ

 В Урал и северните ширини на нашата страна някога хората са разказвали за чести срещи с малки хора, наричани чуд, и много изследователи и фолклористи са убедени, че скалите и планинските терени са осеяни със селища на този древен народ, а религиозните водачи от късното Средновековие многократно са посещавали местата на тяхното обитание и са се опитвали да извършват мисионерска работа, но малките хора отказвали да приемат християнството, твърдейки, че собствените им обичаи са се развивали в продължение на хиляда години и не могат да бъдат нарушени. В древността се е смятало, че хората, живели по тези земи, са търгували с чудта, които особено ценели млякото и идвали в селата с малки канички, а в замяна носели камъни, късове руда и кехлибар, и ковачите и бижутерите ги уважавали, защото ако им трябвало нещо рядко или ценно, чудта винаги се притичвала на помощ, но никога не давала нищо без цена, защото при тях било обичайно нито да се дават, нито да се приемат подаръци безплатно, а само да се разменят. По времето на Петър Велики чудта не била преследвана, но била смятана за реликва от миналото и всеки, заподозрян във връзки с нея, можел да бъде наказан за несъгласие, затова хората започнали да се страхуват, когато малките същества се появявали в селата, макар че винаги имало смелчаци, най‑често възрастни мъже и жени, които продължавали да им дават мляко и храна, защото живеели по старите завети. Малките чудци били подземни обитатели, и въпреки враждебността на религиозните водачи, някои монаси продължавали да общуват с тях, надявайки се чрез доброта да ги склонят към православието, и Соловецките острови, както и бреговете около Онежския залив, се смятат за едни от последните места, където чудта е общувала с хората, защото царските войски рядко посещавали тези земи и хората можели да живеят като предците си. Но към края на Царска Русия, преди Революцията, според съвременници, подземните обитатели окончателно престанали да се появяват, а старейшините, които били техни приятели, разказвали, че този път чудите се сбогували завинаги, прегръщали хората, гледали ги тъжно в очите, а в очите на чудските момичета се стичали сълзи, защото усещали, че нещо лошо приближава, нещо мащабно, и така и станало, защото огромните промени в държавата довели до загубата на една страна, появата на друга и до огромни сътресения, и чудта вероятно се уплашила за своя род и се укрила по‑дълбоко в скалите и планините. През 1943 година жена на име Мая скрила шест деца от едно село в землянката си, за да не бъдат открити от нашествениците, и те живели под земята четири месеца, първо ядейки мръсни зеленчуци и зърно, но храната била оскъдна, и тогава малки човечета започнали да идват при тях и да им носят храна, благодарение на което децата оцелели и по‑късно разказали за преживяното, а Мая, която била пленена и освободена през 1945 година, се върнала в разрушеното си село и била сигурна, че усилията ѝ са били напразни, но скоро открила, че всички деца са живи, и от тях научила за неочакваната помощ, вероятно от чудите.

 През 2017 година група ученици тръгнали на тридневен поход през Соловецките острови и посетили подножието на планината Секирная, където според децата се случило нещо необичайно, защото едно момче видяло две странни малки фигурки и започнало да вика, сочейки към тях, и общо шест деца и един възрастен видели ниските същества, описвайки ги като дребни мъже, високи около лакътя, облечени в дрехи като от зебло, с шапки, изплетени от сухи растителни стъбла, които първо се опитали да избягат, а после отворили малък черен отвор в една от скалите и изчезнали вътре, запечатвайки входа зад себе си, а когато групата стигнала до мястото, видяла само обикновена скала без никакви следи. Подобен случай се случил и през 2022 година, когато туристи, пътуващи с лодка между Кем и Соловки, видели три малки фигурки, седнали на скалите, първо помислили, че са кукли, но те внезапно подскочили и изчезнали сред камъните, а екскурзоводката казала, че това може би е знак, че чудта се завръща към човечеството, и ако това е вярно, тогава може би древният народ, който някога живеел редом с хората, отново се показва, може би светът се променя, може би границата между подземното и повърхностното отново се разтваря, и може би чудта, за която легендите никога не са умирали, се завръща, за да напомни, че не сме сами в тези земи и че древните народи, скрити в скалите, все още наблюдават света на хората.